4.10.02.01.08 - Приспадане и възстановяване
Приспадане и възстановяване
Дело C-332/14: Wolfgang und Wilfried Rey Grundstücksgemeinschaft GbR, Съдебно решение от 9 юни 2016 г.
1) Съдът на Европейския съюз приема, че член 17, параграф 5, трета алинея от [Шеста директива] позволява на държавите членки да предвидят, че за целите на изчисляването на подлежащата на приспадане част на ДДС, платен по получени доставки във връзка с определена доставка като строителството на сграда със смесено предназначение, се прилага с предимство критерий за разпределяне, различен от посочения в член 19, параграф 1 от тази директива критерий, основан на оборота, при условие че избраният метод гарантира по-точно определяне на посочената подлежаща на приспадане част (решение от 8 ноември 2012 г., BLC Baumarkt, C‑511/10, EU:C:2012:689).
a) При придобиването или строителството на сграда със смесено предназначение трябва ли — с цел по-точно определяне на подлежащата на приспадане част от данъка — получените доставки, чиято цена спада към разходите за придобиване или производство, да се категоризират първо според вида на доставките, за чието извършване се използват (облагаеми или освободени), а само данъкът по останалите след тази категоризация доставки да се разпределя според критерий за площта или оборота?
б) Принципите, изведени от Съда на Европейския съюз в решение от 8 ноември 2012 г., BLC Baumarkt (C‑511/10, EU:C:2012:689), и отговорът на предходния въпрос важат ли и за данъка по получени доставки във връзка с използването, обслужването или поддръжката на сграда със смесено предназначение?
2) Трябва ли член 20 от [Шеста директива] да се тълкува в смисъл, че предвидената в тази разпоредба корекция на първоначално приспаднатата сума следва да се прилага и в хипотезата, при която данъчнозадълженото лице е определило подлежащата на приспадане част на данъка по получени доставки във връзка със строителството на сграда със смесено предназначение по метода на оборота, който е предвиден в член 19, параграф 1 от тази директива и е допустим съгласно националното право, но впоследствие в периода на корекция държавата членка е предвидила да се прилага с предимство друг критерий за разпределение?
3) При утвърдителен отговор на предходния въпрос: принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания пречка ли са за прилагането на член 20 от [Шеста директива], когато за случаи като описания по-горе държавата членка нито изрично е предвидила да се коригира приспаднатата сума, нито е приела преходна уредба, а Bundesfinanzhof [(Федерален финансов съд)] е признал по принцип за подходящ метода [на оборота], приложен от данъчнозадълженото лице при определянето на подлежащата на приспадане част от данъка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-126/14: Sveda, Съдебно решение от 22 октомври 2015 г.
Може ли член 168 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че предоставя на данъчнозадълженото лице право да приспадне платения ДДС по получени доставки във връзка с производството (придобиването) на дълготрайни активи за стопански цели, които като разглежданите в настоящия случай са пряко предназначени да бъдат безплатно използвани от гражданите, но може да се признаят за средство за привличане на посетители към мястото, на което данъчнозадълженото лице планира да доставя стоки и/или услуги като част от икономическата си дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-277/14: PPUH Stehcemp, Съдебно решение от 22 октомври 2015 г.
Следва ли член 2, параграф 1, член 4, параграфи 1 и 2, член 5, параграф 1 и член 10, параграфи 1 и 2 от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че дейността, извършвана при обстоятелства като разглежданите по главното производство, при които нито данъчнозадълженото лице, нито данъчните органи са в състояние да установят кой е действителният доставчик на стоката, представлява доставка на стоки?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: следва ли член 17, параграф 2, буква а), член 18, параграф 1, буква а) и член 22, параграф 3 от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, въз основа на която при обстоятелства като разглежданите по делото пред националния съд данъчнозадълженото лице не може да си приспадне данъка, тъй като фактурата е издадена от лице, което не е действителният доставчик на стоката, а няма възможност да се установи кой е действителният доставчик и той да бъде задължен да плати данъка, нито да се определи лицето, което дължи данъка като издател на фактурата съгласно член 21, параграф 1, буква в) от Шеста директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-120/15: Kovozber, Определение от 21 октомври 2015 г.
Противоречи ли член 183, първа алинея от Директива 2006/112/ЕО на национална правна уредба, която предвижда начисляване на лихви за забава при възстановяване на надвнесен ДДС едва след изтичане на десет дни от приключване на данъчната проверка?
Какви са задълженията на националния съд, когато националното законодателство не съдържа ред за изплащане на лихви в такъв случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-108/14: Larentia + Minerva, Съдебно решение от 16 юли 2015 г.
1) Съгласно какъв метод трябва да се изчислява подлежащата на приспадане (част от) сума на платения от холдинг данък по получени доставки във връзка с набирането на капитал за целите на придобиването на дялове в капитала на дъщерни дружества, когато впоследствие холдингът (както е възнамерявал от самото начало) извършва различни облагаеми доставки на услуги за тези дружества?
2) Трябва ли да се приеме, че разпоредбата относно консолидирането на няколко лица в едно данъчнозадължено лице, съдържаща се в член 4, параграф 4, втора алинея от Шеста директива […], не допуска национална правна уредба, съгласно която (първо) само юридическо лице — но не и персонално дружество — може да бъде интегрирано в предприятието на друго данъчнозадължено лице (т.нар. „консолидиращо лице“) и (второ) се изисква това юридическо лице във финансово, икономическо и организационно отношение (в смисъл на отношение на контрол и подчинение) да „е интегрирано в предприятието на консолидиращото лице“?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос: може ли данъчнозадълженото лице да се позовава директно на член 4, параграф 4, втора алинея от Шеста директива […]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-159/14: Koela-N, Определение от 15 юли 2015 г.
Тълкува ли се член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 в смисъл, че прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик изисква физическо получаване на стоката от всяка от страните по веригата?
Явяват ли се неоказването на съдействие на данъчните власти от страна на предходни доставчици и липсата на претоварване на стоките достатъчни обективни данни за отказ от право на приспадане на ДДС поради участие в данъчна измама?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-123/14: Itales, Определение от 15 юли 2015 г.
Тълкуването на разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО относно правото на приспадане на ДДС и възможността данъчната администрация да откаже това право, когато не са представени доказателства за произхода на стоките или за фактическо притежание от страна на доставчика, при липса на установена данъчна измама или знание за такава измама от страна на приобретателя.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-183/14: Salomie и Oltean, Съдебно решение от 9 юли 2015 г.
Може ли с оглед на обстоятелствата по делото в главното производство да се счита, че физическо лице, което сключва с други физически лица договор за дружество, което не е юридическа личност, не е декларирано и регистрирано за данъчни цели, и чиято цел е реализацията на бъдещ обект (сграда) върху земя — лична собственост на една от страните по договора, е данъчнозадължено лице за целите на ДДС по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112, при положение че от гледна точка на данъчния режим първоначално доставката на сгради върху земя —лична собственост на една от страните по договора, е била разглеждана от данъчната администрация като продажба, спадаща към управлението на личното имущество на тези лица?
Трябва ли с оглед на обстоятелствата по делото в главното производство принципът на правна сигурност, принципът на защита на оправданите правни очаквания, както и другите общи принципи в областта на ДДС, произтичащи от Директива 2006/112, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, при която данъчната администрация, след като първоначално е събрала от физическото лице данък върху дохода от прехвърлянето на обектите на собственост, които са част от личното имущество, и без да е имало съществено изменение на първичното право, въз основа на същите фактически обстоятелства, след период от две години, преразглежда позицията си и квалифицира същите сделки като икономическа дейност, която подлежи на облагане с ДДС, и начислява за минал период свързаните с тези сделки допълнителни задължения?
Трябва ли при обстоятелствата по делото в главното производство членове 167, 168 и 213 от Директива 2006/112, разглеждани с оглед на принципа на данъчен неутралитет, да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчната администрация да отказва да признае на данъчнозадължени лица правото на приспадане на ДДС, дължим или платен за стоки и услуги, използвани във връзка с облагаеми сделки, с единствения мотив, че към момента на предоставяне на съответните услуги лицата не са били регистрирани като данъчнозадължени лица за целите на ДДС?
Трябва ли, с оглед на обстоятелствата по делото в главното производство, разпоредбите на член 179 от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда данъчнозадълженото лице, за което се прилага специалният режим на освобождаване и което иска със закъснение регистрация за целите на ДДС, да бъде задължено да плати данъка, който е трябвало да начисли, без да може да приспадане подлежащия на приспадане данък за всеки данъчен период, като правото на приспадане може се упражни впоследствие при депозиране на сумата за дължимия данък, след регистрацията на данъчнозадълженото лице за целите на ДДС, което би могло да се отрази на изчисляването на допълнителните задължения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-187/14: DSV Road, Съдебно решение от 25 юни 2015 г.
Следва ли член 203, параграф 1 от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че при положение като това в главното производство е налице отклоняване от митнически надзор, ако се приеме, a) че всеки от двата извършени съответно през 2007 г. и 2008 г. транзита се отнася до едни и същи стоки или б) че не може да се докаже, че става въпрос за същите стоки?
Следва ли член 204 от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че в положение като това в главното производство възниква митническо задължение, ако се приеме, a) че всеки от двата извършени съответно през 2007 г. и 2008 г. транзита се отнася до едни и същи стоки или б) че не може да се докаже, че става въпрос за същите стоки?
Следва ли член 859 от [регламента за прилагане] да се тълкува в смисъл, че при обстоятелствата в главното производство е налице нарушение на задължения, които нямат сериозни последици за същинското развитие на митническия режим, ако се приеме, a) че всеки от двата извършени съответно през 2007 г. и 2008 г. транзита се отнася до едни и същи стоки или б) че не може да се докаже, че става въпрос за същите стоки?
Може ли държавата членка на вноса да откаже на данъчнозадълженото лице, определено от същата държава членка като платец за ДДС, приспадането при внос съгласно член 168, буква д) от Директивата за ДДС, когато за плащането на ДДС при внос е задължен превозвачът на въпросните стоки, който не е вносителят и собственикът на стоките, а извършва обикновен превоз и отговаря за митническото освобождаване като част от дейността си като превозвач на товари, данъчнозадължен за ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.