4.10.02.01.08 - Приспадане и възстановяване

Следва ли член 168, буква а) и член 178, буква а) във връзка с член 226, точка 5 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, което поставя правото на приспадане на ДДС, платен за получени доставки, в зависимост от посочването във фактурата на адреса на мястото, където издателят ѝ извършва стопанската си дейност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Wahl

Немски

Дело C-552/16: Wind Inovation 1, Съдебно решение от 9 ноември 2017 г.

Разпоредбата на член 176, алинея 2 от [Директивата за ДДС] трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска задължителна дерегистрация по ЗДДС, основана на изменение на ЗДДС към 01.01.2007 г., съгласно което отпада възможността на назначения от съда ликвидатор да избере юридическото лице, за което е постановено съдебно решение за прекратяване, да остане регистрирано по ЗДДС до датата на заличаването му от търговския регистър, като вместо това регламентира прекратяването на юридическото лице-търговец със или без ликвидация като основание за задължителна дерегистрация по ЗДДС?
Разпоредбата на член 176, алинея 2 от [Директивата за ДДС] трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска задължителна дерегистрация по ЗДДС, основана на изменение на ЗДДС към 01.01.2007 г. в случаите, когато за задълженото лице към момента на задължителната дерегистрация по ЗДДС са налице предпоставките за повторна задължителна регистрация по ЗДДС и когато същото е страна по действащи договори и декларира, че не е прекъсвало и продължава да извършва икономическа дейност и при положение че за да има право да приспадне данъчен кредит за наличните активи, обложени към момента на дерегистрацията и налични при повторната регистрация, данъчнозадълженото лице трябва ефективно да внесе начисления и дължимия данък при извършената задължителна регистрация
В случай, че задължителната дерегистрация при посочените условия е допустима, допуска ли се обвързването на правото на данъчен кредит за обложените при дерегистрацията активи, налични при повторната регистрация по ЗДДС, с които лицето извършва или ще извършва облагаеми доставки, с ефективното внасяне на данъка в държавния бюджет или е допустимо да се извърши прихващане между начисления данък при дерегистрацията и установения размер на данъчен кредит при повторната регистрация по ЗДДС още повече, че данъкът е изискуем от лицето, за което възниква право на приспадане на данъчен кредит?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Wathelet

Български

Дело C-441/16: SMS group, Съдебно решение от 21 септември 2017 г.

Следва ли членове 2—5 от Осма директива във връзка с член 17, параграф 2 и параграф 3, буква а) от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че не допускат практика на националните данъчни органи, съгласно която се приема, че не са налице обективни обстоятелства, потвърждаващи заявеното от данъчнозадълженото лице намерение да използва внесените в рамките на неговата икономическа дейност стоки, щом като към момента на действителния внос е спряно действието на договора, в изпълнение на който данъчнозадълженото лице е придобило и внесло стоките, което предполага сериозна опасност следващата доставка/сделка, за която са били внесени посочените стоки, вече да не се осъществи?
Представлява ли изискването за доказване на последващото движение на внесените стоки, т.е. за установяване на това дали и по какъв начин внесените стоки са били действително използвани за облагаемите сделки на данъчнозадълженото лице, допълнително условие, въведено за целите на възстановяването на ДДС, различно от предвидените в членове 3 и 4 от Осма директива и забранено с член 6 от същата директива, или същото представлява необходима информация, свързана с материалноправното условие за възстановяването на данъка, относно използването на внесените стоки в рамките на облагаемите сделки, която данъчните органи могат да изискват на основание член 6 от Осма директива?
Възможно ли е членове 2—5 от Осма директива във връзка с член 17, параграф 2 и параграф 3, буква а) от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че правото на възстановяване на ДДС може да бъде отказано, когато не се осъществи следващата предвидена сделка, за която е трябвало да бъдат използвани внесените стоки
При тези условия от значение ли е действителното предназначение на стоките, в случая обстоятелството дали те са използвани, по какъв начин и на коя територия — тази на държавата членка, в която е платен ДДС, или извън тази държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - десети състав

Campos Sanchez-Bordona

Румънски

Дело C-132/16: Iberdrola Inmobiliaria Real Estate Investments, Съдебно решение от 14 септември 2017 г.

Член 26, параграф 1, буква б), член 168, буква а) и член 176 от Директивата допускат ли национална правна норма като член 70, алинея 1, точка 2 от ЗДДС, която ограничава правото на приспадане на данъчен кредит по доставка на услуги за изграждане или подобряване на обект, собственост на трето лице, от които се ползват както получателят на доставката, така и третото лице, само защото третото лице получава резултата от услугите безвъзмездно, без оглед на факта, че услугите ще се използват в икономическата дейност на получателя — данъчнозадължено лице?
Член 26, параграф 1, буква б), член 168, буква а) и член 176 от Директивата допускат ли данъчна практика, според която не се признава право на приспадане на данъчен кредит по доставка на услуги, разходите за които са осчетоводени като част от общите разходи на данъчнозадълженото лице по съображения, че са направени за изграждане или подобряване на обект, чужда собственост, без да се отчита фактът, че обектът ще се използва и от получателя по доставката на строителните услуги в икономическата му дейност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Kokott

Български

Дело C-254/16: Glencore Grain Hungary, Съдебно решение от 6 юли 2017 г.

Трябва ли член 183 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че крайният срок за възстановяване на надвзетия ДДС се удължава до деня на връчването на протокола, изготвен след проверка, когато в рамките на процедурата за данъчен контрол, започната до 30 дни от получаване на искането за възстановяване, на данъчнозадълженото лице е наложена глоба за неизпълнение?
С оглед на принципите на данъчен неутралитет и на пропорционалност, допуска ли член 183 от Директивата за ДДС национална правна уредба, която при забавено плащане на дадена сума изключва плащането на лихви за забава, когато в рамките на проверката, свързана с плащането на тази сума, данъчнозадълженото лице е било санкционирано от съответния орган във връзка със задължението за сътрудничество, въпреки че продължилата няколко години проверка се е забавила по причини, които не могат да се вменят основно на данъчнозадълженото лице?
Трябва ли член 183 от Директивата за ДДС и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че искането за плащането на лихви във връзка с удържани или невъзстановени данъци, в противоречие с правото на Съюза, е субективно право, което пряко произтича от самото право на Съюза, така че доказателството за нарушението на правото на Съюза и за невъзстановяването на данъка да е достатъчно, за да се предяви право на лихви пред юрисдикциите и другите органи на държавите членки?
Ако предвид отговорите, дадени на предходните въпроси, запитващата юрисдикция приеме по делото в главното производство, че националната правна уредба на държавата членка противоречи на член 183 от Директивата за ДДС, ще бъде ли в съответствие с правото на Съюза, ако счете, че съдържащият се в решенията на органите на държавите членки отказ за плащане на лихви за забава противоречи на член 183 от Директивата за ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Wathelet

Дело C-38/16: Compass Contract Services, Съдебно решение от 14 юни 2017 г.

Допуска ли различното третиране в Обединеното кралство на исканията за възстановяване на внесен данък въз основа на решение Fleming (които могат да бъдат подавани за периоди, приключили преди 4 декември 1996 г.) и на исканията за възстановяване на данъчен кредит въз основа на решение Fleming (които могат да бъдат подавани за периоди, приключили преди 1 май 1997 г., тоест в по-късен момент спрямо исканията за възстановяване на внесен данък въз основа на решение Fleming) до:
а) нарушение на установения в правото на Съюза принцип на равно третиране, и/или
б) нарушение на установения в правото на Съюза принцип на данъчен неутралитет, и/или
в) нарушение на установения в правото на Съюза принцип на ефективност, и/или
г) нарушение на друг релевантен принцип на правото на Съюза?
При утвърдителен отговор по някоя от букви а)—г) от първия въпрос как следва да се третират исканията за възстановяване на внесен данък въз основа на решение Fleming за периода от 4 декември 1996 г. до 30 април 1997 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Campos Sanchez-Bordona

Английски

Дело C-564/15: Farkas, Съдебно решение от 26 април 2017 г.

Съвместима ли е с разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО, и по-специално с принципите на данъчен неутралитет и на пропорционалност с целта за избягване на данъчните измами, основаващата се на разпоредбите на Закона за ДДС данъчна практика, според която получателят на стока (или услуга) по сделка, за която е приложим режимът на обратно начисляване, продължава да дължи данък, когато доставчикът на стоката (или услугата) е издал фактура в съответствие с общия данъчен режим и е декларирал и внесъл в бюджета ДДС по посочената фактура, а получателят на стоката (или услугата) от своя страна е приспаднал ДДС, платен на издателя на фактурата, въпреки че не е имал право да приспада данъка, за който е прието, че продължава да е задължен?
Пропорционална ли е глобата в размер на 50 % от дължимата част от данъка, която се налага за неправилен избор на начина на облагане, при положение че няма загуба на приходи в бюджета, нито данни за измама?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Bobek

Дело C-211/16: Bimotor, Съдебно решение от 16 март 2017 г.

Правото на Европейския съюз в областта на данъка върху добавената стойност [...] препятства ли законодателството на държава членка, като член 34, параграф 1 от Закон № 388/2000, съгласно което възстановяването или компенсирането на кредитите по ДДС се допуска за дадена данъчна година не в пълния им размер, а само до предварително определен максимален праг?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Sharpston

Италиански

Дело C-28/16: MVM, Определение от 12 януари 2017 г.

Явява ли се намесата на холдингово дружество в управлението на дъщерни дружества, когато не се фактурират услуги и не се начислява съответният ДДС, икономическа дейност по смисъла на Директива 2006/112, която дава право на приспадане на ДДС?
Допустимо ли е приспадане на ДДС за услуги, използвани в интерес на цялата група или на някои от дъщерните дружества, при положение че не е реализирана облагаема сделка и няма фактуриране на услугите на получателите?
Какви изисквания съществуват за пропорционално разпределение на платения ДДС, когато дадени услуги се използват едновременно за икономически и неикономически дейности на данъчнозадълженото лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Определения

Bobek

Дело C-446/15: Signum Alfa Sped, Определение от 10 ноември 2016 г.

Могат ли разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО да бъдат тълкувани така, че позволяват национална практика, при която данъчната администрация отказва право на приспадане на ДДС поради липса на достоверност на фактурите, когато издателят им не е истинският доставчик на услугите?
Следва ли отказът на правото на приспадане на ДДС да е обусловен от доказателство, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае за участие в измама с ДДС, а не единствено от съмнения относно съдържанието на фактурите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Определения

Mengozzi