4.10.02.01.08 - Приспадане и възстановяване

Следва ли разпоредбите на Директива 2006/112, и по-специално принципите на пропорционалност, данъчен неутралитет и ефективност, да се тълкуват в смисъл, че не допускат практика на националния данъчен орган, който, без да е налице данъчна измама, отказва при начисляване на данъка правото на приспадане, което може да бъде упражнено въз основа на фактура с ДДС, издадена по общия ред за облагане, като счита, че би било правилно фактурата за сделката да се издаде в съответствие с механизма за обратно начисляване, но без преди отказа на правото на приспадане данъчният орган да е разгледал:
– дали издателят на фактурата може да възстанови на получателя на фактурата неправилно платения ДДС, и
– дали издателят на фактурата може законосъобразно (в рамките на националната правна уредба) да я коригира и по този начин да получи от данъчния орган възстановяване на неправилно платения от него данък?
Следва ли разпоредбите на Директива 2006/112, и по-специално принципите на пропорционалност, данъчен неутралитет и ефективност, да се тълкуват в смисъл, че не допускат практика на националния данъчен орган, който отказва при начисляване на данъка правото на приспадане, което може да бъде упражнено въз основа на фактура с ДДС, издадена по общия ред за облагане, като счита, че би било правилно фактурата за сделката да се издаде в съответствие с механизма за обратно начисляване, и според който при начисляване на данъка не се предвижда възстановяване на неправилно платения данък на получателя на фактурата, въпреки че издателят на фактурата е внесъл в държавния бюджет сумата на ДДС от фактурите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - десети състав

Bobek

Унгарски

Дело C-201/18: Mydibel, Съдебно решение от 27 март 2019 г.

Трябва ли членове 14, 15, 168, 184, 185, 187 и 188 от Директива 2006/112 да се тълкуват и прилагат в смисъл, че следва или не следва да има ревизия/корекция на ДДС, приспаднат първоначално правилно, върху недвижим имот, придобит като дълготраен актив, когато последният е станал предмет на сделка sale and lease back (продажба и обратен лизинг), като се има предвид, че:
– сделката sale and lease back обхваща заедно и едновременно учредяването от данъчнозадълженото лице на право на дългосрочно ползване (т.е. вещно право с временен характер) в полза на две финансови институции и сключването на договор за лизинг между тези институции и посоченото лице,
– посочената сделка sale and lease back представлява чисто финансова операция за увеличаване на ликвидните средства на данъчнозадълженото лице,
– сделката sale and lease back (продажба и обратен лизинг) не е облагаема с ДДС,
– недвижимият имот, придобит като дълготраен актив, остава във владение на данъчнозадълженото лице и е използван непрекъснато и трайно за облагаемата дейност на данъчнозадълженото лице, както преди, така и след сделката?
Съобразено ли е с принципа на неутралитет на ДДС и/или с принципа на равно третиране тълкуването и прилагането на посочените по-горе разпоредби, водещи до ревизия/корекция на първоначално приспаднатия ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Pitruzzella

Френски

Дело C-562/17: Nestrade, Съдебно решение от 14 февруари 2019 г.

Следва ли разпоредбите на Тринадесета директива да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да ограничава във времето възможността за коригиране на погрешно съставени фактури, например чрез корекция на първоначално вписания във фактурата идентификационен номер по ДДС, за целите на упражняването на правото на възстановяване на ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Bot

Испански

Дело C-165/17: Morgan Stanley & Co International, Съдебно решение от 24 януари 2019 г.

1) В случай че разходите на установен в една държава членка клон са предназначени единствено за сделките на намиращата се в друга държава членка негова централа, трябва ли разпоредбите на член 17, параграфи 2, 3 и 5 и член 19, параграф 1 от Шеста директива […], възпроизведени в членове 168, 169 и 173—175 от Директива [2006/112], да се тълкуват в смисъл, че държавата членка, в която е регистриран клонът, трябва да прилага за тези разходи приложимата за клона пропорция на приспадане, определяна с оглед на сделките, извършени от него в държавата, в която е регистриран, и на приложимите в нея правила, или приложимата за централата пропорция на приспадане, или пък специфична пропорция на приспадане, определяна чрез едновременното прилагане на правилата на държавите членки, в които съответно е регистриран клонът и се намира централата, по-специално предвид евентуалното наличие на режим за облагане по избор на тези сделки с [ДДС]?
2) Кои правила следва да бъдат приложени в особената хипотеза, в която разходите на клона са направени както за извършване на неговите сделки в държавата, в която е регистриран, така и на сделките на централата, по-специално с оглед на понятията за общи разходи и за пропорционално приспадане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Mengozzi

Френски

Дело C-491/18: Mennica Wrocławska, Определение от 13 декември 2018 г.

Съвместими ли са с Директива 2006/112/ЕО и принципите на неутралитет и пропорционалност национални практики, които отказват право на приспадане на ДДС единствено поради грешка в идентификацията на стоките във фактурите, въпреки че данъчно задълженото лице е предоставило всички необходими документи и обяснения за реалността и естеството на сделките?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - десети състав

Определения

Bobek

Полски

Дело C-664/16: Vădan, Съдебно решение от 21 ноември 2018 г.

Следва ли Директива 2006/112/ЕО като цяло, и по-конкретно разпоредбите на членове 167, 168, 178, 179 и 273, както и принципът на пропорционалност и принципът на неутралитет, да се тълкуват в смисъл, че допускат данъчнозадължено лице, което отговаря на материалноправните условия за приспадане на ДДС, да упражни правото си на приспадане, в случай че в конкретен контекст като този в главното производство то не е в състояние да докаже сумите, заплатени по получени доставки на стоки и услуги, като представи данъчни фактури?
При положителен отговор на първия въпрос, следва ли Директива 2006/112/ЕО, както и принципът на пропорционалност и принципът на неутралитет, да се тълкуват в смисъл, че като допустима и адекватна мярка за определяне на обхвата на правото на приспадане може да се възприеме способ за косвена оценка (чрез съдебна експертиза), изготвена от независим оценител въз основа на обема на строителните работи/труда, произтичащ от експертизата в строителството, доколкото доставките на стоки (строителните материали) и на услуги (разходите за труд за съответните строителни работи) са извършени от регистрирани за целите на ДДС лица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Предстои добавяне

Румънски

Дело C-502/17: C&D Foods Acquisition, Съдебно решение от 8 ноември 2018 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (шести състав) 8 ноември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Проект за прехвърляне на акции на непряко дъщерно дружество — Разходи за доставката на услуги, получени за целите на това прехвърляне — Неосъществено прехвърляне — Искане за приспадане на платения данък — Приложно поле на ДДС“ По дело C‑502/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Vestre Landsret (Западен областен съд, Дания) с акт от 15 август 2017 г., постъпил в Съда на 18 август 2017 г., в рамките на производството по дело C&D Foods Acquisition ApS срещу Skatteministeriet, СЪДЪТ (шести състав), състоящ се от: J.‑C. Bonichot, председател на първи състав, изпълняващ функцията на председател на шести състав, Aл. Арабаджиев и C. G. Fernlund (докладчик), съдии, генерален адвокат: J. Kokott, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: – за C&D Foods Acquisition ApS, от T. Frøbert и K. Bastian, advokater, – за датското правителство, от J. Nymann-Lindegren, в качеството на представител, подпомаган от D. Auken, advokat, – за Европейската комисия, от R. Lyal и N. Gossement, в качеството на представители, след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание на 6 септември 2018 г., постанови настоящото Решение 1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (OВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Kokott

Датски

Дело C-153/17: Volkswagen Financial Services (UK), Съдебно решение от 18 октомври 2018 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (шести състав) 18 октомври 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Членове 168 и 173 — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Сделки по продажба на превозни средства на изплащане — Стоки и услуги, използвани за извършването както на облагаеми, така и на освободени доставки — Възникване и обхват на правото на приспадане — Подлежаща на приспадане част“ По дело C‑153/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Supreme Court of the United Kingdom (Върховен съд на Обединеното кралство) с акт от 22 март 2017 г., постъпил в Съда на 27 март 2017 г., в рамките на производство по дело Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs срещу Volkswagen Financial Services (UK) Ltd, СЪДЪТ (шести състав), състоящ се от: E. Regan, председател на пети състав, изпълняващ функцията на председател на шести състав, C. G. Fernlund (докладчик) и S. Rodin, съдии, генерален адвокат: M. Szpunar, секретар: L. Hewlett, главен администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 8 февруари 2018 г., като има предвид становищата, представени: – за Volkswagen Financial Services (UK) Ltd, от N. Shaw, QC, и M. Jones, barrister, упълномощени от A. Brown, solicitor, – за правителството на Обединеното кралство, от S. Brandon, в качеството на представител, подпомаган от O. Thomas, QC, и A. Mannion, barrister, – за Европейската комисия, от N. Gossement и R. Lyal, в качеството на представители, след като ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Szpunar

Английски

Дело C-249/17: Ryanair, Съдебно решение от 17 октомври 2018 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав) 17 октомври 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Понятие за данъчнозадължено лице — Холдингово дружество — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Разходи за доставката на консултантски услуги, направени с цел придобиването на акции в друго дружество — Намерение на дружеството приобретател да предоставя услуги по управление на дружеството, което се предвижда да бъде придобито — Непредоставяне на такива услуги — Право на приспадане на ДДС, начислен върху извършените услуги“ По дело C‑249/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Supreme Court (Върховен съд, Ирландия) с акт от 8 май 2017 г., постъпил в Съда на 12 май 2017 г., в рамките на производство по дело Ryanair Ltd срещу The Revenue Commissioners, СЪДЪТ (първи състав), състоящ се от: R. Silva de Lapuerta, заместник-председател, изпълняващ функцията на председател на първи състав, J.‑C. Bonichot, Aл. Арабаджиев, E. Regan и C. G. Fernlund (докладчик), съдии, генерален адвокат: J. Kokott, секретар: R. Şereş, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 14 март 2018 г., като има предвид становищата, представени: – за Ryanair Ltd, от T. Mc Namara, solicitor, R. Aylward, BL, и M. Hayden, SC, – за The Revenue Commissioners, от M. Browne, L. Williams и A. Joyce, в качеството на представители, – за Ирландия, от M. Browne, L. Williams и A. Joyce, в качеството на представители, подпомагани от S. Davey, solicitor, Ú. Tighe, BL, и ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Kokott

Английски

Дело C-140/17: Gmina Ryjewo, Съдебно решение от 25 юли 2018 г.

Следва ли членове 167, 168 и 184 от Директива 2006/112/ЕО, както и принципът на неутралитет на ДДС да се тълкуват в смисъл, че не допускат публичноправен субект да се ползва от право на корекция на приспадането на ДДС, платен върху недвижим имот, придобит като дълготраен актив, в случай като разглеждания в главното производство, когато, от една страна, към момента на придобиването този актив, който поради естеството си може да се използва както за облагаеми, така и за необлагаеми дейности, е използван първоначално за необлагаеми дейности, а от друга страна, публичноправният субект не е изразил изрично намерението си да използва актива за облагаема дейност, но и не е изключил използването му с такава цел?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Kokott