4.06 - Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Дело C-19/21: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Refus de prise en charge d’un mineur égyptien non ac…, Съдебно решение от 1 август 2022 г.
Следва ли член 27, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 604/2013 във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че държавата членка, до която е отправено искане за поемане на отговорност на основание член 8, параграф 2 от този регламент, е длъжна да предостави на непридружения ненавършил пълнолетие по смисъла на член 2, буква й) от посочения регламент, който е подал молба за международна закрила, или на негов роднина по смисъла на член 2, буква з) от същия регламент право на правни средства за защита пред съд или правораздавателен орган срещу нейното решение за отхвърляне на искането, или пък — при отрицателен отговор — дали такова право на правни средства за защита се предоставя пряко от член 47 от Хартата във връзка с член 7 и член 24, параграф 2 от нея?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-279/20: Bundesrepublik Deutschland (Regroupement familial d’un enfant devenu majeur), Съдебно решение от 1 август 2022 г.
Следва ли член 4, параграф 1, първа алинея, буква в) от [Директива 2003/86] да се тълкува в смисъл, че детето на кандидат за събиране на семейството, на когото е предоставен статут на бежанец, е малолетно или непълнолетно по смисъла на тази разпоредба дори в случай че е било малолетно или непълнолетно към момента на подаване от кандидата за събиране на семейството на молбата за убежище, но е навършило пълнолетие още преди на същия да бъде предоставен статут на бежанец и преди да бъде подадено заявлението за събиране на семейството?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Какви изисквания следва да се поставят за наличието на реален семеен живот по смисъла на член 16, параграф 1, буква б) от [Директива 2003/86] в случай като разглеждания?
а) Достатъчно ли е да има правоотношение родител—дете, или се изисква и реален семеен живот?
б) Ако се изисква и реален семеен живот: каква е необходимата му интензивност
Достатъчни ли са например спорадични или редовни контакти, необходимо ли е съжителство в общо домакинство, или освен това се изисква общност, основана на взаимопомощ, чиито членове са зависими един от друг?
в) За присъединяването на междувременно навършило пълнолетие дете, което все още се намира в третата държава и е подало заявление за събиране на семейството, към родител с предоставен статут на бежанец, изисква ли се да са налице изгледи за (повторно) започване на семейния живот по начина, изискуем съгласно отговора на въпрос 2, буква б)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-501/20: M P A, Съдебно решение от 1 август 2022 г.
Как трябва да се тълкува понятието „обичайно местопребиваване“ по член 3 от Регламент [№ 2201/2003] и член 3 от Регламент [№ 4/2009] на гражданите на държава членка, които пребивават в трета държава поради възложените им функции като договорно наети служители на Съюза и на които в третата държава е признат статут на дипломатически агенти на Съюза, когато престоят им в тази държава е свързан с упражняването на изпълняваните от тях функции за Съюза?
В случай че за целите на член 3 от Регламент № 2201/2003 и на член 3 от Регламент № 4/2009 се установи, че обичайното местопребиваване на съпрузите зависи от техния статут като договорно наети служители на Съюза в трета държава, как би повлияло това на установяването на обичайното местопребиваване на ненавършилите пълнолетие деца съгласно член 8 от Регламент № 2201/2003?
В случай че се приеме, че ненавършилите пълнолетие деца нямат обичайно местопребиваване в третата държава, може ли да се вземе предвид връзката с гражданството на майката, нейното местопребиваване в Испания преди сключването на брака, испанското гражданство на ненавършилите пълнолетие деца и раждането им в Испания с оглед на установяването на обичайното местопребиваване съгласно член 8 от Регламент № 2201/2003?
В случай че се установи, че обичайното местопребиваване на родителите и на ненавършилите пълнолетие деца не се намира в държава членка, като се има предвид, че съгласно Регламент № 2201/2003 никоя друга държава членка не е компетентна да се произнесе по исканията, възпрепятства ли се прилагането на субсидиарната клауза по членове 7 и 14 от Регламент № 2201/2003 от обстоятелството, че ответникът е гражданин на държава членка?
В случай че се установи, че обичайното местопребиваване на родителите и на ненавършилите пълнолетие деца не се намира в държава членка, с оглед на определянето на издръжката за децата, как трябва да се тълкува forum necessitatis по член 7 от Регламент № 4/2009, и по-специално какви предпоставки са необходими, за да се приеме, че не може в рамките на разумното да се образува или води производство или е невъзможно да се проведе такова в трета държава, с която спорът има тясна връзка (в случая Того)
Необходимо ли е страната да докаже, че безрезултатно е инициирала или се е опитала да инициира производството в тази държава
И достатъчно ли е гражданството на една от страните, за да е налице достатъчна връзка с държавата членка [на сезирания съд]?
Противоречи ли на член 47 от [Хартата] положение като в случая, при което съпрузите са силно свързани с държави членки (гражданство, предишно местопребиваване), ако в резултат на прилагането на разпоредбите на регламентите никоя държава членка не е компетентна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-273/20: Bundesrepublik Deutschland (Regroupement familial avec un mineur réfugié), Съдебно решение от 1 август 2022 г.
1
а) При присъединяването към непридружен малолетен или непълнолетен бежанец съгласно член 10, параграф 3, буква а) и член 2, буква е) от Директива [2003/86] може ли да се смята за „условие“ по смисъла на член 16, параграф 1, буква а) от [същата директива] този бежанец все още да не е навършил пълнолетие
Съвместима ли е с предходните разпоредби правна уредба на държава членка, съгласно която на присъединилите се към непридружен малолетен или непълнолетен бежанец по смисъла на член 2, буква е) от Директива 2003/86 негови родители се предоставя (производно) право на пребиваване в тази държава членка само до фактическото навършване от бежанеца на пълнолетие?
б) При утвърдителен отговор на първия въпрос, буква а): следва ли член 16, параграф 1, буква а) във връзка с член 10, параграф 3, буква а) и член 2, буква е) от Директива 2003/86 да се тълкува в смисъл, че държава членка, съгласно чието законодателство (производното) право на пребиваване на родителите е ограничено във времето до навършването от детето им на пълнолетие, може да отхвърли заявлението на родителите, все още пребиваващи в третата държава, за влизане и пребиваване с цел събиране на семейството, ако бежанецът е навършил пълнолетие преди крайното решение по заявление, подадено в административно или съдебно производство, в срок до три месеца от признаването на статута на бежанец?
2. Ако съгласно отговора на първия въпрос не е допустим отказ за събирането на семейството:
Какви изисквания следва да се поставят за наличието на реален семеен живот по смисъла на член 16, параграф 1, буква б) от Директива 2003/86 при присъединяване на родители към бежанец, който е навършил пълнолетие преди решението по заявлението за влизане и пребиваване с цел събиране на семейството
По-конкретно:
a) Достатъчно ли е родство от първа степен по пряка възходяща линия (член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86), или се изисква и реален семеен живот?
б) Ако се изисква и реален семеен живот:
Каква е необходимата му интензивност
Достатъчни ли са например спорадични или редовни контакти, необходимо ли е съжителство в общо домакинство, или освен това се изисква общност, основана на взаимопомощ, чиито членове са зависими един от друг?
в) Присъединяването на все още намиращите се в третата държава родители, подали заявление за събиране на семейството, към детето им с признат статут на бежанец, което междувременно е навършило пълнолетие, изисква ли да са налице изгледи за (повторно) започване на семейния живот по начина, изискуем съгласно отговора на въпрос 2, буква б)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-422/21: Ministero dell’Interno (Retrait des conditions matérielles d’accueil), Съдебно решение от 1 август 2022 г.
Допуска ли член 20, параграфи 4 и 5 от Директива 2013/33 национална правна уредба, която предвижда отмяна на мерките по приемане спрямо пълнолетен кандидат, който не попада в категорията на „уязвимите лица“, когато се счита, че този кандидат е извършител на действия, свързани със сериозно насилие, осъществени извън центъра за настаняване, които се изразяват в употреба на физическо насилие срещу длъжностни лица и/или обществени служители с причиняване на такива наранявания на пострадалите, които налагат те да се обърнат за лечение в местната служба за спешна помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-572/21: CC (Transfert de la résidence habituelle de l’enfant vers un État tiers), Съдебно решение от 14 юли 2022 г.
Запазва ли юрисдикция на държава членка компетентността си на основание член 8, параграф 1 от [Регламент № 2201/2003], когато детето, за което се отнася производството, прехвърли в хода на същото обичайното си местопребиваване от държава членка в трета държава, която е страна по Хагската конвенция от 1996 г. (вж. член 61 от посочения регламент)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-274/21: EPIC Financial Consulting, Съдебно решение от 14 юли 2022 г.
1) Представлява ли обезпечителното производство по член 2, параграф 1, буква а) от Директива [89/665], предвидено и в Австрия пред Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд), в рамките на което може да се постанови например временна забрана за сключване на рамкови споразумения или за сключване на договори за доставка, спор по гражданско или търговско дело по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент [№ 1215/2012]
Представлява ли подобно обезпечително производство съгласно горния въпрос най-малкото гражданско дело по смисъла на член 81, параграф 1 [ДФЕС]
Представлява ли обезпечителното производство по член 2, параграф 1, буква а) от Директива [89/665] производство по приемане на временни мерки съгласно член 35 от Регламент [№ 1215/2012]?
1) Представлява ли производство по преразглеждане пред Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд), което се провежда в изпълнение на Директива [89/665], спор по гражданско или търговско дело по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент [№ 1215/2012]
Представлява ли подобно производство по преразглеждане съгласно горния въпрос най-малкото гражданско дело по смисъла на член 81, параграф 1 [ДФЕС]?
2) Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза, трябва ли принципът на равностойност да се тълкува в смисъл, че предоставя субективни права на частноправния субект спрямо държавата членка и не допуска прилагането на австрийски национални разпоредби, съгласно които, преди да разгледа молба за допускане на обезпечение като предвидената в член 2, параграф 1, буква а) от Директива [89/665], съдът трябва да определи вида на процедурата за възлагане на обществена поръчка и (прогнозната) стойност на поръчката, както и общия брой на оспорваните самостоятелно атакуеми решения по конкретни процедури за възлагане на обществени поръчки, съответно евентуално и обособените позиции по конкретна възлагателна процедура, така че впоследствие евентуално председателят на компетентния съдебен състав да издаде разпореждане за корекция с цел събиране на допълнителните такси и в случай на неплащане на таксите съдебният състав, компетентен по молбата за преразглеждане, да начисли съдебните такси преди или най-късно едновременно с отхвърлянето на молбата за допускане на обезпечение поради неплащане на допълнителните такси, което влече загуба на съответното притезание, ако по (други) граждански дела в Австрия, като например при искове за вреди или за преустановяване на нарушение на конкурентното право, неплащането на такси не е пречка за разглеждането на подадена в същата връзка молба за допускане на обезпечение, независимо от размера на дължимите съдебни такси, и ако по правило неплащането на фиксирани такси не е пречка за разглеждането на молби за допускане на обезщетение, подадени до граждански съдилища отделно от съответния иск или жалба; и ако също така, както за сравнение е в Австрия, неплащането на такси за жалби срещу административни решения или на такси за обжалване, включително ревизионно, на решения на административните съдилища пред Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд) или пред Verfassungsgerichtshof (Конституционен съд) не води до отхвърлянето на тези жалби поради неплащане на таксите и не води например също до хипотеза, при която молбите за признаване на суспензивното действие в тези производства по обжалване, включително ревизионни, могат само да се отхвърлят?
2.1) Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза, трябва ли принципът на равностойност да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на австрийски национални разпоредби, съгласно които, преди да разгледа молба за допускане на обезпечение като предвидената в член 2, параграф 1, буква а) от Директива [89/665], председателят на едноличния съдебен състав следва да издаде разпореждане за корекция на таксите поради неплатени в пълен размер фиксирани такси и да отхвърли молбата за допускане на обезпечение поради неплатени такси, ако в други случаи при гражданскоправни спорове в Австрия съгласно Gerichtsgebührengesetz (Закон за съдебните такси) по правило за молбите за допускане на обезпечение, подадени заедно с първоинстанционния иск, не се дължат никакви допълнителни фиксирани съдебни такси и ако за молбите за признаване на суспензивното действие, които се подават заедно с жалба срещу административно решение до административния съд, ревизионна жалба до Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд) или жалба до Verfassungsgerichtshof (Конституционен съд) и които от функционална гледна точка целят същата или подобна правна защита като молбата за допускане на обезпечение, не се плащат отделни такси по тези акцесорни молби за признаване на суспензивното действие?
3) Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза, трябва ли изискването съгласно член 2, параграф 1, буква а) от Директива [89/665] да се приемат, в най-кратки срокове и посредством обезпечително производство, временни мерки с цел да се поправи твърдяното нарушение или да се предотврати нанасянето на допълнителни вреди на засегнатите интереси, да се тълкува в смисъл, че предоставя субективно право незабавно да бъде постановено решение по молбата за допускане на обезпечение и е пречка за прилагането на австрийските национални разпоредби, съгласно които дори в случай на непрозрачно проведени процедури за възлагане на обществени поръчки съдът, преди да разгледа молба за допускане на обезпечение, с която се цели да се попречи на възложителя да възлага други поръчки, дори това да не е релевантно за решението, трябва да определи вида на възлагателната процедура и (прогнозната) стойност на поръчката, както и общия брой на самостоятелно атакуемите решения, които са оспорени или ще бъдат оспорени по конкретни възлагателни процедури, съответно евентуално и обособените позиции по конкретна възлагателна процедура, така че впоследствие евентуално председателят на компетентния съдебен състав да издаде разпореждане за корекция с цел събиране на допълнителните такси и в случай на неплащане на таксите съдебният състав, компетентен по молбата за преразглеждане, да начисли съдебните такси преди или най-късно едновременно с отхвърлянето на молбата за допускане на обезпечение поради неплащане на допълнителните такси, което влече загуба на съответното притезание?
4) Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза, трябва ли правото на справедлив съдебен процес съгласно член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че предоставя субективни права на частноправния субект и не допуска прилагането на австрийски национални разпоредби, съгласно които, дори това да не е релевантно за решението и дори в случай на непрозрачно проведени процедури за възлагане на обществени поръчки съдът, преди да разгледа молба за допускане на обезпечение, с която се цели да се попречи на възложителя да възлага други поръчки, трябва да определи вида на възлагателната процедура и (прогнозната) стойност на поръчката, както и общия брой на самостоятелно атакуемите решения, които са оспорени или ще бъдат оспорени по конкретни възлагателни процедури, съответно евентуално и обособените позиции по конкретна възлагателна процедура, така че впоследствие евентуално председателят на компетентния съдебен състав да издаде разпореждане за корекция с цел събиране на допълнителните такси и в случай на неплащане на таксите съдебният състав, компетентен по молбата за преразглеждане, да начисли съдебните такси преди или най-късно едновременно с отхвърлянето на молбата за допускане на обезпечение поради неплащане на допълнителните такси, което влече загуба на съответното притезание?
5) Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза, трябва ли принципът на равностойност да се тълкува в смисъл, че предоставя субективни права на частноправния субект спрямо държавата членка и не допуска прилагането на австрийски национални разпоредби, съгласно които при неплатени фиксирани такси за молбата за допускане на обезпечение по смисъла на Директива [89/665] фиксирани такси може да начислява (само) съдебен състав на административен съд в качеството му на правораздавателен орган (с произтичащата от това за задълженото лице ограничена възможност за правна защита), ако в други случаи такси за искове, за молби за допускане на обезпечение и за жалби по граждански производства при неплащане се начисляват с административно решение съгласно Gerichtliches Einbringungsgesetz (Закон за събирането на съдебните такси) и ако такси за жалби по административни дела пред административен съд или пред Verfassungsgerichtshof (Конституционен съд), съответно такси за ревизионни жалби до Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд) при неплащане на тези такси по правило се начисляват с решение на данъчен орган (тоест решение за начисляване на такси), срещу което винаги може да се подаде жалба до административен съд и след това съответно ревизионна жалба до Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд) или жалба до Verfassungsgerichtshof (Конституционен съд)?
6) Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза, трябва ли член 1, параграф 1 от Директива [89/665] да се тълкува в смисъл, че сключването на рамково споразумение само с един икономически оператор съгласно член 33, параграф 3 от Директива [2014/24] представлява сключване на договор съгласно член 2a, параграф 2 от Директива [89/665]?
6.1) Трябва ли изразът в член 33, параграф 3 от Директива [2014/24] „поръчките, основаващи се на това рамково споразумение“ да се тълкува в смисъл, че основаваща се на рамково споразумение поръчка е налице, когато възлагащият орган възлага отделна поръчка, като се позовава изрично на сключеното рамково споразумение
Или цитираният израз „поръчките, основаващи се на това рамково споразумение“ трябва да се тълкува в смисъл, че когато общият обем по рамковото споразумение съгласно решение [от 19 декември 2018 г., Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato — Antitrust и Coopservice (C‑216/17, EU:C:2018:1034, т. 64)] е изчерпан, вече не е налице поръчка, която се основава на първоначално сключеното рамково споразумение?
6.2) При утвърдителен отговор на въпроса по точка 6.1: Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза, трябва ли членове 4 и 5 от Директива [2014/24] да се тълкуват в смисъл, че прогнозната стойност на отделна поръчка, основана на рамковото споразумение, представлява винаги прогнозната стойност съгласно член 5, параграф 5 от [тази директива]
Или прогнозната стойност съгласно член 4 от [посочената] директива при отделна поръчка, основана на рамково споразумение, е онази стойност на поръчката, която е резултат от прилагането на член 5 от [същата] директива за целите на определянето на прогнозната стойност на отделната, основана на рамковото споразумение поръчка за доставка?
7) Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза, трябва ли правото на справедлив съдебен процес съгласно член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на разпоредба, съгласно която посоченият в спора по възлагането на обществена поръчка възлагащ орган трябва да предостави в обезпечителното производство всички необходими сведения и документи — тъй като в противен случай е възможно да бъде постановено неприсъствено съдебно решение в негова вреда — когато ръководителите или служителите му, които от негово име трябва да дадат тази информация, рискуват с предоставянето на сведения или документи евентуално да се самоуличат и срещу тях да бъде възбудено дори наказателно преследване?
8) Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза и освен това правото на ефективни правни средства за защита съгласно член 47 от Хартата, трябва ли изискването по член 1, параграф 1 от Директива [89/665] процедурите за възлагане на обществени поръчки да могат по-специално да бъдат ефективно преразглеждани, да се тълкува в смисъл, че тези разпоредби предоставят субективни права и не допускат прилагането на национални разпоредби, съгласно които търсещият правна защита подател на молба за допускане на обезпечение е длъжен да посочи в нея конкретната възлагателна процедура и конкретното решение на възлагащия орган, дори когато при процедури за възлагане на обществени поръчки без предварително обявление по правило няма да знае колко непрозрачни възлагателни процедури е провел възлагащият орган и колко възлагателни решения вече са взети по тези непрозрачни процедури?
9) Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза, трябва ли изискването за справедлив съдебен процес съгласно член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба предоставя субективни права и не допуска прилагането на национални разпоредби, съгласно които търсещият правна защита подател на молба за преразглеждане е длъжен да посочи в молбата си за допускане на обезпечение конкретната възлагателна процедура и конкретното самостоятелно атакуемо и също така оспорено решение на възлагащия орган, дори когато при непрозрачна по отношение на него процедура за възлагане на обществена поръчка без предварително обявление по правило не може да знае колко непрозрачни възлагателни процедури е провел възлагащият орган и колко възлагателни решения вече са взети по тези непрозрачни процедури?
10) Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза, трябва ли изискването за справедлив съдебен процес съгласно член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба предоставя субективни права и не допуска прилагането на национални разпоредби, съгласно които търсещият правна защита подател на молба за допускане на обезпечение е длъжен да плаща фиксирани такси в предварително неизвестен за него размер, тъй като при непрозрачна за него процедура за възлагане на обществена поръчка без предварително обявление той по правило не може да знае дали и евентуално колко непрозрачни възлагателни процедури и с каква прогнозна стойност на поръчката е провел възлагащият орган и колко самостоятелно атакуеми възлагателни решения вече са взети по тези непрозрачни процедури?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-480/21: Minister for Justice and Equality (Tribunal établi par la loi dans l’État membre d’émission – II), Определение от 12 юли 2022 г.
Съществуват ли системни или широко разпространени недостатъци в издаващата държава членка, които създават реален риск от нарушаване на правото на справедлив съдебен процес поради липса на независимост на съдебната власт?
Могат ли установените недостатъци да окажат конкретно и пряко влияние върху съдебното производство срещу лицето, което е обект на европейската заповед за арест?
Налице ли са ефективни правни средства за защита в издаващата държава членка, които да гарантират правото на справедлив съдебен процес при предаване на лицето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-710/20: AM (Révocation d’une amnistie), Определение от 8 юли 2022 г.
Прилага ли се Хартата на основните права на Европейския съюз спрямо национални процедури, свързани с отмяна на амнистия, когато тези процедури не попадат в обхвата на правото на Съюза?
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да тълкува разпоредби на правото на Съюза във връзка с национално законодателство относно отмяна на амнистия, когато липсва връзка с правото на Съюза?
Отнасят ли се разпоредбите на Директива 2012/13/ЕС или член 82 ДФЕС към национални законодателни и съдебни процедури, свързани с отмяна на амнистия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-7/21: LKW WALTER, Съдебно решение от 7 юли 2022 г.
Следва ли член 8, параграф 1 от Регламент № 1393/2007 във връзка с член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държавата членка на органа, издал документ, който трябва да се връчи, съгласно която началният момент на посочения в член 8, параграф 1 едноседмичен срок, в който адресатът на такъв документ може да откаже да го приеме на някое от предвидените в тази разпоредба основания, съвпада с началото на срока за обжалване в тази държава членка на посочения документ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.