4.06.03 - Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси
Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси
Дело C-717/22: Sistem Lux, Съдебно решение от 19 декември 2024 г.
1) Дали член 42, параграф 2 от [Митническия кодекс на Съюза], изброяващ изчерпателно видовете административни санкции, които могат да се прилагат за неспазване на митническото законодателство, във връзка с член 17, пар.1 от [Хартата], трябва да се тълкува в смисъл, че е недопустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 6 от Закона за митниците, предвиждаща като допълнителна административна санкция конфискацията /отнемане в полза на държавата/ на предмета на нарушението
Дали отнемането на предмета на нарушението е допустимо в случаите, когато отнеманото имущество принадлежи на лице, различно от извършителя на нарушението?
2) Дали член 42, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза], във връзка с член 49, пар. 3 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че е недопустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 6 от Закона за митниците, предвиждаща като допълнителна санкция конфискацията (отнемане в полза на държавата) на предмета на нарушението, наред с налагане на наказание „глоба“, като непропорционална санкционна намеса в правото на собственост, която е несъразмерна с преследваната легитимна цел, в случаите, когато отнеманото имуществото, предмет на нарушението, принадлежи на извършителя на нарушението и в случаите, когато принадлежи на трето лице, различно от нарушителя — въобще, и в частност в случаите, когато нарушителят не е извършил нарушението умишлено, а при форма на вина непредпазливост?
3) Трябва ли per argumentum a fortiori нормите на член 2, параграф 1 от Рамково решение 2005/[212], във връзка с член 17, параграф 1 от Хартата, както и на основание решение от 14.[1].2021 година […] на Съда на Европейския съюз, [Окръжна прокуратура – Хасково и Апелативна прокуратура – Пловдив (C‑393/19, EU:C:2021:8)], да се тълкуват в смисъл, че същите са относими и в случаите, когато деянието не съставлява престъпление, а административно нарушение, като разликата между двете е единствено критерият „големи размери“, съобразно приетото от съдебната практика стойностно изражение на предмета на контрабандата[?] Дали в този случай член 1, тире четвърто от Рамково решение [2005/212], както и член 2, точка 4 от Директива [2014/42], трябва да се тълкуват в смисъл, че понятието „конфискация” означава именно наказание или мярка, които са постановени от съд и не е допустимо същите да бъдат наложени от административен орган, и в този смисъл не е допустима национална правна уредба като тази по член 233, алинея 6 от Закона за митниците, във връзка с член 231 от Закона за митниците[?]
1) Дали член 15, във връзка с член 42, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза] трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците, във връзка с чл. 7 от Закона за административните нарушения и наказания, предвиждаща налагане на наказание за неумишлена контрабанда, в случаите на извършено поради небрежност митническо нарушение, свързано с неспазването на съответната форма за деклариране на превозваните през границата на страната стоки[?] Допустима ли е национална правна уредба, която в такива случаи позволява нарушението да се квалифицира като митническата контрабанда, извършена по непредпазливост, или умисълът е задължителен елемент от състава на митническата контрабанда?
2) Дали член 42, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза] трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците във връзка с чл. 7 от Закона за административните нарушения и наказания, която позволява за нарушение, покриващо състава на понятието „митническа контрабанда“ и извършено за първи път, да се налага еднакво по вид и размер наказание — „глоба“ в размер от 100 до 200 % от митническата стойност на предмета на нарушението, независимо от това дали то е извършено умишлено, или непредпазливо?
3) Дали член 42, параграф 2 от [Митническия кодекс на Съюза] трябва да се тълкува в смисъл, че е недопустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 6 от Закона за митниците, предвиждаща като допълнителна административна санкция конфискацията (отнемане в полза на държавата) на стоките или вещите, предмет на нарушението, чието притежание не е забранено[?] Дали отнемането на предмета на нарушението е допустимо в случаите, когато отнеманото имущество принадлежи на лице, различно от извършителя на нарушението?
4) Дали член 42, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза], във връзка с член 49, параграф 3 от [Хартата] трябва да се тълкува в смисъл, че е недопустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 6 от Закона за митниците, предвиждаща като допълнителна санкция конфискацията (отнемане в полза на държавата) на стоките или вещите, предмет на нарушението, чието притежание не е забранено, наред с налагане на наказание „глоба“, като непропорционална санкционна намеса в правото на собственост, която е несъразмерна с преследваната легитимна цел, в случаите, когато отнеманото имуществото, предмет на нарушението, принадлежи на извършителя на нарушението и в случаите, когато принадлежи на трето лице, различно от нарушителя — изобщо, и в частност в случаите, когато нарушителят не е извършил нарушението умишлено, а при форма на вина непредпазливост?
5) Дали член 5, [точка] 3 от [Митническия кодекс на Съюза], във връзка с член 41 от [Хартата], трябва да се тълкува в смисъл, че органите, осъществяващи митнически контрол, следва да спазват разпоредбите на Европейския кодекс за добри практики на администрацията, и по-специално членове от 6 до 10 включително, и не е допустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците, във връзка с чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, която позволява наказването на лица, които формално и по непредпазливост са извършили нарушение на митническото законодателство, с наказанията за умишлено деяние, както и с отнемане в полза на държавата на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ на предмета на нарушението, принадлежащ на трето лице, без преди това неизрядното лице да е било упътено какви действия в съответствие със закона да предприеме и как надлежно да оформи по предвидения от закона начин документите си за превоз на стоки през държавна граница, която е външна за ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-398/23: PT II () и l’auteur d’une infraction), Съдебно решение от 28 ноември 2024 г.
Съответен ли е на чл. 4, [параграф] 1 и чл. 5 от Рамково решение 2004/757 и на чл. 4 от Рамково решение 2008/841 във връзка с чл. 20 от Хартата национален закон, съобразно който за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателно производство спрямо един подсъдим е нужно съгласието на останалите подсъдими и техните защитници, ако делото се намира в съдебната фаза и такова съгласие не е нужно, ако то се намира в досъдебната фаза?
Съответен ли е на чл. 4, [параграф] 1 от Рамково решение 2004/757 във връзка с чл. 48, [параграф] 2 и чл. 52, [параграф] 1 от Хартата национален закон, съобразно който един подсъдим е ограничен във възможността сключено от него споразумение (с което му се налага по-леко наказание) да бъде разгледано по същество от съда, като това ограничение се изразява в необходимостта да получи съгласие от останалите подсъдими?
Съответен ли е на чл. 6, [параграф] 3 във връзка с [параграф] 1 от Директива 2012/13 във връзка с чл. 47, ал. 1 и чл. 52, [параграф] 1 от Хартата национален закон, който придава същото ограничение като последица на предоставянето на подсъдимия на подробна информация относно обвинението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-126/23: Burdene, Съдебно решение от 7 ноември 2024 г.
Трябва ли член 12, параграф 2 от Директива 2004/80 да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която предвижда режим за обезщетяване на пострадали от извършени с насилие умишлени престъпления, който в случай на убийство поставя правото на обезщетяване на родителите на починалото лице в зависимост от липсата на преживял съпруг и деца на това лице, и правото на обезщетяване на братята и сестрите на това лице — от липсата на посочените родители?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-767/22: 1Dream и др., Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Следва ли Рамково решение 2005/212/ПВР и Директива 2014/42/ЕС да се тълкуват в смисъл, че в приложното поле на тези актове попада национална правна уредба, която предвижда възможността в хода на наказателно производство, чиято цел е да се провери дали дадено лице е извършило престъпление, да бъде образувано производство по конфискация на незаконно придобито имущество въз основа на материали, съдържащи се в преписката по наказателното производство, в случая, когато това производство по конфискация не се отнася до установяването на такова престъпление, и макар да няма причини, свързани със заболяване или бягство на това лице, които да възпрепятстват явяването му пред съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-504/24: Anacco, Определение от 20 септември 2024 г.
Допустимо ли е изпълняващият съдебен орган да откаже предаването на лице въз основа на липса на адвокатско представителство по време на процеса в издаващата държава членка, когато са изпълнени условията по член 4а, параграф 1, буква г) от Рамково решение 2002/584?
Може ли националното право да предвижда по-висок стандарт на защита от този, определен от правото на Съюза, при изпълнение на европейска заповед за арест?
Тълкуват ли се Директиви 2012/13 и 2013/48 като основание за отказ на изпълнение на европейска заповед за арест поради липса на адвокатско представителство в издаващата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-202/24: Alchaster, Съдебно решение от 29 юли 2024 г.
Когато съгласно [Споразумението за търговия и сътрудничество] се иска предаване на лице за целите на наказателно преследване за терористични актове и съответното лице възразява срещу такова предаване, като твърди, че то би представлявало нарушение на член 7 от [ЕКПЧ] и член 49, параграф [1] от [Хартата], тъй като след датата на извършване на твърдяното престъпление, във връзка с което се иска предаването му, е приета законодателна мярка, с която се изменя частта от наказанието, която би следвало да бъде изтърпяна в място за лишаване от свобода, и режимът на условното предсрочно освобождаване, и като се имат предвид следните съображения:
i) молещата държава (в този случай Обединеното кралство) е страна по ЕКПЧ и прилага [ЕКПЧ] във вътрешното си право [...] ;
ii) прилагането на въпросните мерки за лишени от свобода, които вече изтърпяват наложено от съда наказание, е признато от съдилищата на Обединеното кралство за съвместимо с [ЕКПЧ] [...] ;
iii) всяко лице, включително съответното лице, ако бъде предадено, има възможност да подаде жалба до Европейския съд по правата на човека ;
iv) няма основание да се счита, че решение на Европейския съд по правата на човека няма да бъде изпълнено от молещата държава ;
v) съответно, според Supreme Court (Върховен съд) не е установено, че предаването е свързано с реален риск от нарушаване на член 7 от [ЕКПЧ] или на [националната конституция] ;
vi) не се твърди, че член 19 от Хартата не допуска предаването ;
vii) член 49 от Хартата не се прилага за съдебния процес или постановяването на присъда ;
viii) не се изтъква наличието на основание да се смята, че има съществена разлика в прилагането на член 7 от ЕКПЧ и член 49 от Хартата ;
може ли съд, чието решение не подлежи на обжалване по смисъла на член 267, параграф 3 ДФЕС, предвид член 52, параграф 3 от Хартата и задължението за лоялност между държавите членки и тези, които са длъжни да прилагат разпоредбите за предаване съгласно Рамково решение 2002/584 и съгласно [Споразумението за търговия и сътрудничество], да приеме, че издирваното лице не е доказало реален риск предаването му да представлява нарушение на член 49, параграф [1] от Хартата, или този съд е длъжен да извърши допълнително разследване и, ако това е така, какви са естеството и обхватът на това разследване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-318/24: Breian, Съдебно решение от 29 юли 2024 г.
Задължен ли е изпълняващият съдебен орган на държава членка да откаже изпълнението на европейска заповед за арест, когато изпълняващият орган на друга държава членка вече е отказал изпълнението поради риск за правото на справедлив съдебен процес?
Може ли съдебният орган, изпълняващ европейска заповед за арест, да откаже изпълнението ѝ поради неяснота относно полагането на клетва от съдии в издаващата държава членка?
Може ли наличието на решение на Комисията за контрол над досиетата на Интерпол (CCF), което се отнася до лицето, за което е издадена европейска заповед за арест, само по себе си да обоснове отказ за изпълнение на заповедта?
Длъжен ли е издаващият европейска заповед за арест съдебен орган да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС, преди да реши дали да оттегли или запази действието на заповедта след отказ на изпълняващия орган?
Има ли издаващият европейска заповед за арест съдебен орган право да участва като страна в производството пред изпълняващия съдебен орган по изпълнение на тази заповед?
Може ли изпълняващият съдебен орган да откаже изпълнение на европейска заповед за арест въз основа на данни за условията на задържане, които сам е събрал, без да е поискал допълнителна информация от издаващия орган, или като приложи по-висок стандарт от гарантирания в Хартата?
Може ли Европейската комисия да предприеме мерки по искане на издаващия съдебен орган след отказ на изпълняващия орган да изпълни европейска заповед за арест (отхвърлен поради недопустимост)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-15/24: Stachev, Съдебно решение от 14 май 2024 г.
Допустимо ли е полицейските органи да се позовават на възможността за временна дерогация от правото на достъп до адвокат по член 3, параграф 6, буква б) от Директива 2013/48, когато тази разпоредба не е транспонирана в националното законодателство?
Спазени ли са изискванията за отказ от правото на достъп до адвокат по член 9, параграф 1 и 2 от Директива 2013/48, когато заподозреният е неграмотен, не е уведомен за последиците от отказа и отказът не е надлежно удостоверен?
Задължени ли са органите да уведомяват уязвимо лице за възможността да оттегли отказа си от адвокатска защита преди всяко последващо действие по разследването?
Допустимо ли е национална съдебна практика, която лишава съда, разглеждащ мярката за неотклонение, от възможността да прецени дали доказателствата са събрани в нарушение на правото на достъп до адвокат и евентуално да ги изключи от преценката си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-722/22: Sofiyski gradski sad, Съдебно решение от 25 януари 2024 г.
Следва ли член 2 във връзка с член 1, трето тире от Рамково решение 2005/212 да се тълкува в смисъл, че не следва да се конфискува като средство на престъплението товарно моторно превозно средство — влекач и ремарке — послужило на членове на организирана престъпна група за държане и транспортиране на акцизни стоки (цигари) без бандерол в големи количества?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-396/22: Generalstaatsanwaltschaft Berlin (Condamnation par défaut), Съдебно решение от 21 декември 2023 г.
Трябва ли да се приеме, че в приложното поле на член 4а, параграф 1 от [Рамково решение 2002/584] попада и производството за последващо определяне на общо наказание, когато произнасянето е с решение след провеждане на открито съдебно заседание, но в това решение няма възможност нито да се преразгледа признаването на лицето за виновно, нито да се измени наложеното за отделните деяния наказание?
Съвместимо ли е с принципа за предимството на правото на Съюза това, че в член 83, параграф 1, точка 3 от [IRG] германският законодател е определил задочното осъждане като абсолютна пречка за предаването, въпреки че член 4а, параграф 1 от [Рамково решение 2002/584] предвижда в това отношение само факултативно основание за отказ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.