4.06.03 - Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси
Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси
Дело C-396/22: Generalstaatsanwaltschaft Berlin (Condamnation par défaut), Съдебно решение от 21 декември 2023 г.
Трябва ли да се приеме, че в приложното поле на член 4а, параграф 1 от [Рамково решение 2002/584] попада и производството за последващо определяне на общо наказание, когато произнасянето е с решение след провеждане на открито съдебно заседание, но в това решение няма възможност нито да се преразгледа признаването на лицето за виновно, нито да се измени наложеното за отделните деяния наказание?
Съвместимо ли е с принципа за предимството на правото на Съюза това, че в член 83, параграф 1, точка 3 от [IRG] германският законодател е определил задочното осъждане като абсолютна пречка за предаването, въпреки че член 4а, параграф 1 от [Рамково решение 2002/584] предвижда в това отношение само факултативно основание за отказ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-397/22: Generalstaatsanwaltschaft Berlin (Condamnation par défaut), Съдебно решение от 21 декември 2023 г.
При връчване на призовка на пълнолетно лице от домакинството трябва ли член 4а, параграф 1, буква а), подточка i) от [Рамково решение 2002/584] да се тълкува в смисъл, че издаващият съдебен орган трябва да представи доказателство, че съответното лице действително е получило призовката, или член 4а, параграф 1, буква а), подточка i) от [Рамково решение 2002/584], трябва да се тълкува в смисъл, че връчването на пълнолетно лице от домакинството доказва действителното узнаване, ако засегнатото лице не обясни по правдоподобен начин, че не е узнало и защо не е узнало за призовката?
В случай на проведено производство по обжалване трябва ли понятието „съдебен процес“ по член 4а, параграф 1 от [Рамково решение 2002/584], да се тълкува в смисъл, че се отнася до съдебното заседание, което предхожда произнасянето на първоинстанционния съд, когато само издирваното лице е подало жалба и тя е била отхвърлена, без да е извършена проверка по същество?
Съвместимо ли е с принципа за предимството на правото на Съюза това, че в член 83, параграф 1, точка 3 от [IRG] германският законодател е определил задочното осъждане като абсолютна пречка за предаването, въпреки че член 4а, параграф 1 от [Рамково решение 2002/584], предвижда в това отношение само факултативно основание за отказ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-261/22: GN (Motif de refus fondé sur l’intérêt supérieur de l’enfant), Съдебно решение от 21 декември 2023 г.
Трябва ли член 1, параграфи 2 и 3, и членове 3 и 4 от [Рамково решение 2002/584] да се тълкуват в смисъл, че не позволяват на изпълняващия съдебен орган да откаже или във всеки случай да отложи предаването на майка, която живее с ненавършили пълнолетие деца?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, съвместими ли са член 1, параграфи 2 и 3 и членове 3 и 4 от [Рамково решение 2002/584] с член 7 и член 24, параграф 3 от [Хартата], с оглед и на практиката на Европейския съд по правата на човека относно член 8 от ЕКПЧ и на общите конституционни традиции на държавите членки, доколкото те изискват предаването на майката, като се прекъсват връзките ѝ с ненавършилите пълнолетие деца, с които живее, без да се вземе предвид най-добрият интерес на детето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-175/22: BK (Requalification de l’infraction), Съдебно решение от 9 ноември 2023 г.
Съвместимо ли е с член 6, параграфи 3 и 4 от Директива 2012/13/ЕС националната съдебна практика, която позволява на съда да преквалифицира деянието по обвинението без предварително да информира обвиняемия за новата правна квалификация и без да му осигури възможност да се защити по нея?
Допуска ли член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и членове 3 и 7 от Директива (ЕС) 2016/343, съдът да информира обвиняемия за възможността да постанови акт по различна правна квалификация на деянието и да му даде възможност да подготви защитата си по нея, когато инициативата за тази квалификация не произтича от прокурора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-147/22: Központi Nyomozó Főügyészség, Съдебно решение от 19 октомври 2023 г.
Допуска ли принципът ne bis in idem, закрепен в член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз и в член 54 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, да се образува в една държава членка наказателно производство срещу лице, срещу което в друга държава членка за същото деяние вече е било водено наказателно производство, което е било окончателно приключено с прокурорско постановление за прекратяване на досъдебното производство?
Обстоятелството, че прокуратурата е издала постановление за прекратяване на наказателното (досъдебно) производство и не е счела за обосновано служебно да продължи същото, макар до погасяването на наказателното преследване по давност това да е било възможно, съвместимо ли е с принципа ne bis in idem, закрепен в член 50 от Хартата и в член 54 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, и изключва ли окончателно възможността за образуване на ново наказателно производство в друга държава членка срещу същото лице и за същото деяние?
Съвместимо ли е с принципа ne bis in idem, закрепен в член 50 от Хартата и в член 54 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, и може ли да се счита за достатъчно подробно и задълбочено досъдебно производство, ако е прекратено по отношение на обвиняем, който не е бил разпитан като подследствен по повод на престъпление, с което са били свързвани неговите съобвиняеми, но е бил обект на следствени действия в качеството си на обвиняем, и прекратяването се основава на следствени данни, предоставени по искане за правно сътрудничество, както и на дадена информация за банкови сметки и на разпит на съобвиняемите като подследствени лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-726/21: INTER CONSULTING, Съдебно решение от 12 октомври 2023 г.
Възможно ли е при преценката дали е нарушен принципът ne bis in idem, да се съпоставят само фактите, съдържащи се в заключителната част на [хърватския обвинителен акт], с ключовите факти, изложени в заключителната част на [австрийския обвинителен акт] и в диспозитива на [влязлата в сила австрийска присъда],
или пък фактите от заключителната част на [хърватския обвинителен акт] могат да се съпоставят и с фактите, съдържащи се в мотивите [на влязлата в сила австрийска присъда], както и с фактите, за които е водено производството по разследване от прокуратурата в Клагенфурт срещу няколко лица, по-специално срещу GR и HS, и които впоследствие не са включени [в австрийския обвинителен акт] (и не са били посочени в конкретната заключителна част)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-219/22: QS (Révocation du sursis), Съдебно решение от 5 октомври 2023 г.
Трябва ли член 3, параграф 3 от Рамково решение 2008/675 да се тълкува в смисъл, че позволява на съд на държава членка — сезиран с искане за привеждане в изпълнение на наказание, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок и което e наложено с влязла в сила предишна присъда, постановена в друга държава членка за различни деяния — да отмени това отлагане и да постанови ефективното изпълнение на това наказание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-164/22: Juan, Съдебно решение от 21 септември 2023 г.
Следва ли член 3, точка 2 от Рамково решение 2002/584/ПВР да се тълкува в смисъл, че не допуска изпълнението на европейска заповед за арест, издадена от държава членка в положение, при което деянието, за което издирваното лице е осъдено с окончателен съдебен акт в държавата членка на изпълнение и деянието, за което срещу това лице се води наказателно производство в държавата членка на издаване, трябва да се квалифицират по правото на държавата членка на изпълнение като „продължавано престъпление“?
Допустимо ли е, с оглед на член 45 и член 49, параграф 3 от Хартата, Рамково решение 2002/584, Рамково решение 2008/675 и Рамково решение 2008/909, национално законодателство, което не позволява нито да се наложи общо наказание за съвкупност от деяния, които могат да бъдат квалифицирани като „продължавано престъпление“, извършено както в Испания, така и в друга държава членка, нито национален механизъм за кумулиране на наказания за наказанията, наложени от съдилищата на тази друга държава членка и подлежащи на изпълнение в Испания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-71/21: Sofiyska gradska prokuratura и др. (Mandats d’arrêt successifs), Съдебно решение от 14 септември 2023 г.
Следва ли член 1, параграф 3 от Споразумението между Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия относно процедурата по предаване да се тълкува в смисъл, че не допуска издаването на няколко последователни заповеди за арест срещу издирвано лице с цел предаването му от държава — страна по това споразумение, след като друга държава — страна по посоченото споразумение, е отказала изпълнението на първа заповед за арест срещу това лице?
Следва ли Споразумението между Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия относно процедурата по предаване, член 21, параграф 1 ДФЕС и член 67, параграф 1 ДФЕС, както и член 6 и член 45, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат изпълнението на заповед за арест от държава членка да бъде отказано само поради това че друга държава членка е отказала изпълнението на първа заповед за арест, издадена от Република Исландия или Кралство Норвегия срещу същото лице и за същите деяния?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-209/22: Rayonna prokuratura Lovech, TO Lukovit (Fouille corporelle), Съдебно решение от 7 септември 2023 г.
Попадат ли в приложното поле на Директиви 2013/48 и 2012/13 фактически ситуации, в които при разследване на престъпление, свързано с държане на наркотични вещества, спрямо гражданин, за когото полицията има данни, че ги държи, е предприето принудително действие — личен обиск и изземване?
При положителен отговор на първия въпрос, какво е качеството на такова лице по смисъла на тези директиви, когато националното право не познава фигурата на „заподозрян“ и лицето не е привлечено с официално съобщение като „обвиняем“
Трябва ли на такова лице да бъдат осигурени правото на информация и правото на достъп до адвокат?
Принципът за ефективност на правото на Съюза допуска ли национална практика, според която съдебният контрол върху принудителните способи за доказване, включително личен обиск и изземване в досъдебното производство, не позволява преценка за това дали е допуснато достатъчно съществено нарушение на основните права на заподозрените и обвиняемите лица, гарантирани от членове 47 и 48 от Хартата, както и от Директиви 2013/48 и 2012/13?
Член 3 от Директива 2013/48 трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която спрямо заподозряно или обвиняемо лице в досъдебната фаза на наказателно производство могат да се извършат личен обиск и изземване на забранени от закона вещества, без това лице да има право на достъп до адвокат?
Принципите на правовата държава допускат ли национална уредба и съдебна практика, според която съдът няма правомощия да контролира привличането на едно лице като обвиняем, когато именно и единствено от този формален акт зависи дали на гражданина ще бъде осигурено правото на защита в случаите на предприемане спрямо него на принудителни действия по разследване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.