4.06.03 - Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси
Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси
Дело C-640/24: Giannaro, Определение от 2 май 2025 г.
Допустимо ли е националната правна уредба да изключва определени близки роднини на жертвата от право на обезщетение въз основа единствено на наследствен ред или семейни връзки, без да отчита конкретните вреди, които те са претърпели?
Съответства ли на изискването за „справедливо и подходящо“ обезщетение по член 12, параграф 2 от Директива 2004/80/ЕО национален режим, който предоставя право на обезщетение само на определени категории роднини и изключва други, без отчитане на индивидуалните обстоятелства и вреди?
Може ли националната уредба да обвързва правото на обезщетение на братята и сестрите на починалото лице с липсата на преживял съпруг, деца или родители, и да изключва бабите и дядовците, чичовците и лелите на същото лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-404/24: Dimnev, Съдебно решение от 30 април 2025 г.
Съответен ли е на чл. 6, ал. 1 във вр. със съобр. 22 и съобр. 23 от Директива 2016/343 във вр. с чл. 47, ал. 2 от Хартата национален закон, съобразно който заявлението на прокурора, че не поддържа обвинението, не освобождава съда от задължението да се произнесе с акт по същество — а това ще означава да постанови осъдителна присъда относно част от неподдържаното обвинение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-481/23: Sangas, Съдебно решение от 10 април 2025 г.
1) С оглед на хипотезата по член 4, точка 6 от [Рамково решение 2002/584] сред предвидените „случаи, при които изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано“ — а именно „когато европейската заповед за арест е издадена с оглед изпълнение на присъда за лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане[,] и издирваното лице се намира или е гражданин или пребиваващ в изпълняващата [държава членка], а същата поема изпълнението на присъдата или мярката, изискваща задържане[,] съгласно националното си право:
a) Допустимо ли е прилагането на това факултативно основание за отказ за предаване да обхване и случаите, когато все още няма постановена окончателна присъда срещу лицето, чието предаване се иска?
б) Ако горното е допустимо, може ли предаването да бъде отказано с мотива, че лицето, чието предаване се иска, е пребиваващ в изпълняващата държава, без същата да поеме изпълнението на присъдата или мярката, изискваща задържане, съгласно националното си право?
2) С оглед на хипотезата по член 4, точка 4 от [Рамково решение 2002/584] сред предвидените „случаи, при които изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано“ — а именно, „когато възможността за възбуждане на наказателно преследване срещу издирваното лице или изтърпяване на наказание е погасена по давност съгласно правото на изпълняващата държава членка, а деянията попадат в юрисдикцията ѝ съгласно собствения ѝ наказателен закон“ — може ли това факултативно основание за отказ да се изпълни [европейска заповед за арест] да обхване и случаите, когато възможността за възбуждане на наказателно преследване или изтърпяване на наказание се счита за погасена по давност съгласно правото на изпълняващата държава членка, въпреки че преследването на съответните деяния не е от компетентността на съдилищата на тази държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-743/24: Alchaster II, Съдебно решение от 3 април 2025 г.
Представлява ли прилагането към лице, осъдено за престъпление или престъпления на наказание или наказания за определен срок, на изменени правила, вследствие на които то ще трябва да изтърпи най-малко две трети от това наказание и след това ще има право на условно предсрочно освобождаване само при условие че бъде извършена оценка за обществена опасност — докато по правилата, приложими към момента на извършване на твърдените престъпления, това лице би имало право автоматично по силата на закона да бъде условно предсрочно освободено, след като изтърпи половината от това наказание — налагане на „по-тежко наказание“ на осъденото лице от наказанието, приложимо към момента на извършване на твърдените престъпления, което води до нарушаване на член 49, параграф 1 от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-763/22: Procureur de la République () и d’une demande d’extradition), Съдебно решение от 20 март 2025 г.
Следва ли член 16, параграф 3 от Рамково решение 2002/584 да се тълкува в смисъл, че в случай на конфликт между европейска заповед за арест и искане за екстрадиция орган на изпълнителната власт може да вземе решението кой от тези актове да има приоритет и че според случая такова решение трябва да може да подлежи на съдебен контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-766/24: Eisaggelia Protodikon Peiraia, Определение от 26 февруари 2025 г.
Прилага ли се член 54 от КПСШ във всички случаи на окончателно приключено наказателно производство, независимо от вида на постановеното решение?
Може ли държава членка да образува ново наказателно производство за същото деяние срещу лице, за което в друга държава членка вече има окончателно съдебно решение, с което е разпоредено настаняване поради психиатрични разстройства?
Представлява ли съдебно решение за настаняване в заведение за лица с психически заболявания „осъждане“ по смисъла на член 54 от КПСШ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-450/24: Cudu, Определение от 10 февруари 2025 г.
Съвместима ли е националната правна уредба, която позволява конфискация на средство, използвано за извършване на престъпление, когато то принадлежи на трето добросъвестно лице, с изискванията на член 2, параграф 1 от Рамково решение 2005/212/ПВР и член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Следва ли националните разпоредби относно конфискацията да гарантират защита на правата на добросъвестните трети лица, които не са знаели и не са могли да знаят, че тяхното имущество е използвано за извършване на престъпление?
Представлява ли конфискацията на имущество на добросъвестно трето лице непропорционална намеса в правото на собственост, гарантирано от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-400/23: VB II (Information sur le droit à un nouveau procès), Съдебно решение от 16 януари 2025 г.
1) а)
Чл. 8, ал. 4, изр. 2 от Директива [2016/343] следва ли да се тълкува в смисъл, че ако едно лице е осъдено в негово отсъствие извън хипотезите на ал. 2 и му е наложено наказание „лишаване от свобода“, то при задържането му за изпълнение на това наказание следва да бъде информирано за решението, с което е осъден?
б) Какво е съдържанието за изискването по чл. 8, ал. 4, изр. 2 от Директива [2016/343] [съдържащо се в израза] „информиране … за решението“ и предполага ли [това изискване] връчване на копие от това решение?
2) а)
Съответна ли е на чл. 8, ал. 4, изр. 2 от Директива [2016/343] национална правна уредба, която — при разглеждане на наказателно обвинение и постановяване на осъдителен съдебен акт в отсъствието на подсъдимия, извън условията на чл. 8, ал. 2 от Директива [2016/343] — не предвижда никакъв ред и условия да бъде предоставена информация на задочно осъденото лице за правото му на нов процес с негово участие; и по-конкретно такава информация не се предоставя при задържането на задочно осъденото лице?
б) Има ли значение обстоятелството, че националната правна уредба — чл. 423 НПК — предоставя на осъденото в негово отсъствие лице информация за правото му на нов процес — но само след като това лице направи искане за отмяна на тази присъда и за провеждане на нов процес с негово участие, като му я предоставя под формата на съдебен акт, в отговор на това искане?
3) Кой е първият и кой е последният възможен момент, в който съдът следва да формира решението си дали наказателното производство, проведено в отсъствието на подсъдимия, попада извън условията на чл. 8, ал. 2 от Директива [2016/343] и да вземе мерки, така че да гарантира информирането по чл. 8, ал. 4, изр. 2 от нея?
5) а)
Съдържанието на израза „възможността да обжалва решението“ по чл. 8, ал. 4, изр. 2 от Директива [2016/343], визира ли правото на инстанционно обжалване, или се има предвид оспорване на влязъл в сила съдебен акт?
б) Какво следва да е съдържанието на информацията, която съобразно чл. 8, ал. 4, изр. 2 от Директива [2016/343] следва да се предостави на лице, осъдено в негово отсъствие извън условията на ал. 2, за „правото му на нов съдебен процес или на друго средство за правна защита, в съответствие с член 9“ — относно правото да получи такова средство за правна защита, ако оспори задочното си осъждане или относно правото да го поиска, като основателността на това искане ще бъде преценявана в един бъдещ момент?
6) Какво е съдържанието на израза „друго правно средство за защита, което позволява ново разглеждане на делото по същество, включително и разглеждане на нови доказателства, и може да доведе до отмяна на първоначалното решение“ в чл. 9, изр. 1 от Директива [2016/343]?
7) Съответен ли е на чл. 8, ал. 4 и чл. 9 от Директива [2016/343] национален закон — чл. 423 ал. 3 НПК — който изисква личното явяване на задочно осъдения като задължителна предпоставка за разглеждане и уважаване на неговото искане за нов процес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-644/23: Stangalov, Съдебно решение от 16 януари 2025 г.
Съответен ли е на чл. 9 вр. чл. 8 ал. 4 вр. ал. 2 от Директива 2016/343 национален закон — чл. 423 ал. 1 изр. 2 пр. 1 НПК — съобразно който подсъдим, осъден в негово отсъствие, няма право на нов процес в негово присъствие, ако се е укрил, след като е бил информиран за най-общите елементи от обвинението в досъдебната фаза и именно поради това укриване не е било възможно да бъде уведомен за обвинението в неговата пълнота, за съдебното производство, образувано по това обвинение и за последиците от неявяването му в това съдебно производство; а също така той няма право на нов процес с негово присъствие, ако е защитаван от служебно определен адвокат, без значение, че няма никаква връзка между него и този адвокат?
При отрицателен отговор — чл. 8 от Директива 2016/343 и чл. 47 от Хартата изискват или позволяват на запитващата юрисдикция да откаже да разгледа по същество обвинението против такъв подсъдим и да постанови задочна присъда против него, ако е убедена, въз основа на сигурни сведения, че националната върховна съдебна институция, която има изключителна компетентност да се произнесе по искане от задочно осъден за нов процес в негово присъствие, по главното дело няма да уважи такова искане и няма да възобнови делото, доколкото няма да приложи правилото на чл. 9 вр. чл. 8 ал. 4 вр. ал. 2 от Директивата, вместо което ще приложи националния закон и по този начин ще лиши подсъдимия, осъден в негово отсъствие, от правото му да присъства в наказателния процес, гарантирано от правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-583/23: Delda, Съдебно решение от 9 януари 2025 г.
Трябва ли членове 1 и 3 от Директива 2014/41 да се тълкуват в смисъл, че допускат съдебен орган на държава членка да издаде или потвърди европейска заповед за разследване, с която се иска, от една страна, връчването на лицето, срещу което се води производството, на акт за повдигане на обвинение, съдържащ, освен останалото, разпореждане за задържане под стража и за внасяне на гаранция, а от друга страна, неговия разпит, за да може в присъствието на адвокат да даде необходимите обяснения относно деянията, посочени в този акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.