4.06.03 - Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси
Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси
Дело C-129/14: Spasic, Съдебно решение от 27 май 2014 г.
Съвместим ли е член 54 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген, който поставя като условие за прилагането на принципа ne bis in idem санкцията да е „изпълнена“ или „в процес на изпълнение“, с член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Може ли да се приеме, че санкцията е изпълнена или е в процес на изпълнение по смисъла на член 54 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген, когато е изпълнена само една част от наложената санкция (например глобата), а другата част (например лишаването от свобода) не е приведена в изпълнение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-399/11: Stefano Melloni, Съдебно решение от 26 февруари 2013 г.
Трябва ли член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР в действащата редакция в резултат от Рамково решение 2009/299/ПВР да се тълкува в смисъл, че възпрепятства националните съдебни органи, в посочените в същата разпоредба случаи, да обвързват изпълнението на европейска заповед за арест с условието въпросната присъда да може да бъде преразгледана с цел гарантиране на правата на защита на лицето, чието предаване се иска?
В случай че на първия въпрос бъде даден утвърдителен отговор, съвместим ли е член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР с изискванията, произтичащи от правото на ефективна съдебна защита и на справедлив процес, предвидено в член 47 от Хартата […], както и с правото на защита, гарантирано в член 48, параграф 2 от посочената харта?
В случай че на втория въпрос бъде даден утвърдителен отговор, позволява ли член 53, тълкуван систематично във връзка с признатите в членове 47 и 48 от Хартата права, на държава членка да обвърже предаването на задочно осъдено лице с условието присъдата да може да бъде подложена на преразглеждане в държава, от която изхожда искането, като по този начин предостави на тези права по-високо равнище на защита от това, което произтича от правото на Европейския съюз, с цел да се избегне ограничаващо или накърняващо тълкуване на основно право, признато от конституцията на тази държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-42/11: Lopes Da Silva Jorge, Съдебно решение от 5 септември 2012 г.
Следва ли член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584/ПВР и член 18 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че в рамките на транспонирането на посочения член 4, точка 6 изпълняваща държава членка може да реши да ограничи случаите, в които изпълняващият национален съдебен орган има право да откаже да предаде лице, спрямо което се прилага тази разпоредба, като изключи напълно и автоматично гражданите на другите държави членки, които се намират или пребивават на нейната територия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-79/11: Giovanardi и др., Съдебно решение от 12 юли 2012 г.
Съвместимо ли е италианското законодателство във връзка с уредената в Законодателен декрет № 231/2001 и последващите му изменения административна отговорност на образуванията/юридическите лица — доколкото не предвижда „изрично“ възможността тези образувания/юридически лица да бъдат подведени под отговорност, за да отговарят в наказателното производство за причинените на пострадалите от престъплението вреди — с разпоредбите на общностното законодателство относно защитата в наказателното производство на пострадалите от престъпления?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-507/10: X, Съдебно решение от 21 декември 2011 г.
Следва ли член 2, член 3 и член 8, параграф 4 от Рамково решение 2001/220/ПВР да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби като тези на член 392, параграф 1 bis, член 398, параграф 5 bis и член 394 от Наказателно-процесуалния кодекс, които, от една страна, не предвиждат за прокуратурата задължение да поиска от сезираната юрисдикция да даде възможност на особено уязвима жертва да бъде изслушана и да даде показания чрез специалния способ за събиране на доказателства във фазата на разследване на наказателното производство, а от друга страна, не позволяват на тази жертва да оспорва по съдебен ред решението на прокуратурата, с което се отхвърля нейното искане да бъде изслушана и да даде показания чрез посочения способ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-483/09: Gueye и Salmerón Sánchez, Съдебно решение от 15 септември 2011 г.
Следва ли членове 2, 3 и 8 от Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета от 15 март 2001 година относно правното положение в наказателното производство на жертвите от престъпления да се тълкуват в смисъл, че не допускат задължителна санкция с минимална продължителност, състояща се в забрана за доближаване, предвидена в наказателното право на държава членка като допълнително наказание, да бъде произнасяна срещу лицата, които извършват насилие в семейна среда, дори когато пострадалите от тях лица се противопоставят на прилагането на такава санкция?
Следва ли член 10, параграф 1 от Рамково решение 2001/220/ПВР да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки, по отношение на особените престъпления, извършени в семейна среда, да изключат прибягването до медиация при всички наказателни производства, свързани с такива нарушения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-205/09: Eredics и Sápi, Съдебно решение от 21 октомври 2010 г.
Включва ли понятието „пострадал от престъпление“ по смисъла на член 1, буква а) от Рамково решение 2001/220/ПВР лице, което не е физическо лице, като се има предвид, че член 10 от Рамковото решение предвижда задължение за насърчаване на медиацията между пострадалото лице и извършителя по наказателни дела?
Следва ли член 10 от Рамково решение 2001/220/ПВР да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да осигурят достъп до медиация за всички престъпления, за които основните признаци от състава съгласно националната правна уредба по същество съответстват на тези на престъпленията, за които посочената правна уредба изрично предвижда медиация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-306/09: B., Съдебно решение от 21 октомври 2010 г.
Следва ли европейската заповед за арест, издадена с цел изпълнение на присъда, постановена задочно, без осъденото лице да е било уведомено за мястото или за датата на съдебното заседание, и срещу която то все още разполага със способ за защита, да се разглежда не като заповед за арест с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане, по смисъла на член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584, а като заповед за арест с цел провеждане на наказателно производство по смисъла на член 5, точка 3 от същото рамково решение?
При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли член 4, точка 6 и член 5, точка 3 от същото рамково решение да се тълкуват в смисъл, че не позволяват държавите членки да обвържат предаването на съдебните органи на издаващата държава на пребиваващо на тяхна територия лице, срещу което при описаните в първия въпрос обстоятелства е издадена заповед за арест с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане, с условието лицето да бъде върнато в изпълняващата държава членка за изпълнение на евентуално окончателно наложеното в издаващата държава членка наказание лишаване от свобода или на евентуално окончателно взетата в тази държава мярка, изискваща задържане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.