4.06.02.05 - Стълкновение на закони
Стълкновение на закони
Дело C-135/15: Nikiforidis, Съдебно решение от 18 октомври 2016 г.
Приложим ли е към трудовите правоотношения Регламент „Рим I“ съгласно член 28 от него само в случай че трудовото правоотношение е възникнало въз основа на сключен след 16 декември 2009 г. трудов договор, или всяко по-късно постигнато съгласие между страните по договора да изменят трудовото правоотношение помежду си или да го продължат без промяна води до приложимост на Регламента?
Изключва ли член 9, параграф 3 от Регламент „Рим I“ само прякото приложение на особени повелителни норми на трета държава, в която произтичащите от договора задължения не следва да бъдат или не са били изпълнени, или също и непрякото им отчитане в правната уредба на държавата, на чието право е подчинен договорът?
Има ли правно значение предвиденият в член 4, параграф 3 ДЕС принцип на лоялното сътрудничество за решението на националните юрисдикции да приложат пряко или непряко особените повелителни норми на друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-191/15: Verein für Konsumenteninformation, Съдебно решение от 28 юли 2016 г.
1) Приложимото право към иск за преустановяване на нарушение по смисъла на Директива 2009/22 трябва ли да се определи съгласно член 4 от Регламент „Рим II“, когато искът е насочен срещу използването на недопустими договорни клаузи от предприятие, което е установено в една държава членка и което сключва при електронната търговия договори с потребители, пребиваващи в други държави членки, и по-специално в държавата на сезирания съд?
2) При положителен отговор на първия въпрос:
a) Следва ли за държава, в която е настъпила вредата (член 4, параграф 1 от Регламент „Рим II“), да се счита всяка държава, към която е насочена търговската дейност на предприятието ответник, така че когато компетентният да предяви иск субект се противопостави на използването на процесните клаузи в търговските отношения с потребителите, пребиваващи в тази държава, тези клаузи да е необходимо да бъдат разгледани от гледна точка на правото на държавата на сезирания съд?
б) Налице ли е явно по-тясна връзка (член 4, параграф 3 от Регламент „Рим II“) с правото на държавата, в която е седалището на предприятието ответник, когато общите търговски условия на това предприятие предвиждат, че за сключените от него договори се прилага правото на тази държава?
в) Една такава клауза за избор на приложимо право налага ли по други причини спорните договорни клаузи да бъдат разгледани от гледна точка на правото на държавата, в която е седалището на предприятието ответник?
3) При отрицателен отговор на първия въпрос:
Как тогава следва да се определи правото, приложимо към иска за преустановяване на нарушение?
4) Независимо от отговора на предходните въпроси:
a) Трябва ли включената в общи условия клауза — съгласно която за сключен при електронната търговия договор между потребител и предприятие, установено в друга държава членка, следва да се приложи правото на държавата по седалището на това предприятие — да се счита за неравноправна по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13?
б) Обработването на лични данни от предприятие, което сключва при електронната търговия договори с потребители, пребиваващи в други държави членки, подчинено ли е съгласно член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46 — независимо от приложимото иначе право — единствено на правото на държавата членка, където е седалището на предприятието, в рамките на което се извършва обработването, или това предприятие е длъжно да спазва и законодателството за защита на данните на държавите членки, към които е насочена търговската му дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-483/14: KA Finanz, Съдебно решение от 7 април 2016 г.
Кой закон е приложим съгласно правото на Съюза след презгранично сливане чрез придобиване, от една страна, към тълкуването на сключени от придобиваното дружество договори за заем като разглежданите в главното производство, към изпълнението на задълженията по тези договори и към начините за прекратяването им и от друга страна, към исковете от типа на предявения от Sparkassen Versicherung евентуален иск, с които съответният кредитор се позовава на защитата на кредиторите по член 15 от Директива 78/855?
Трябва ли член 15 от Трета директива 78/855/ЕИО на Съвета от 9 октомври 1978 година, приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора, относно сливанията на акционерни дружества, изменена с Директива 2009/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г., да се тълкува в смисъл, че предоставя права на емитента на ценни книжа, различни от акции и свързани с особени права, или на притежателите на такива ценни книжа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-359/14: ERGO Insurance, Съдебно решение от 21 януари 2016 г.
Установява ли член 14, буква б) oт Директива 2009/103 стълкновително правило, което се прилага ratione personae не само спрямо пострадалите при пътнотранспортни произшествия лица, но също и с оглед на определянето на приложимото право спрямо отношенията между застрахователите на превозните средства, причинили вредата и представлява ли тази разпоредба специално правило по отношение на правилата относно приложимото право, установени в регламенти „Рим I“ и „Рим II“?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва да се установи дали правоотношението между застрахователите по настоящото дело попада в обхвата на понятието „договорно задължение“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент „Рим I“. Ако правоотношението между застрахователите попада в обхвата на понятието „договорно задължение“, въпросът, който е от значение, е дали това правоотношение е от категорията на договорите за застраховка и приложимото към тях право трябва да се определи в съответствие с член 7 oт Регламент „Рим I“.
Ако отговорите на първите два въпроса са отрицателни, важно е да се установи дали в случай на регресен иск правоотношението между застрахователите на съставно превозно средство попада в обхвата понятието „извъндоговорно задължение“ по смисъла на Регламент „Рим II“ и дали това отношение следва да се счита за правоотношение, произтичащо от пътнотранспортно произшествие (непозволено увреждане) при определянето на приложимото право в съответствие с член 4, параграф 1 от Регламент „Рим II“. В случай като този по настоящото дело, трябва ли застрахователите на съставното превозно средство да се считат за множество длъжници по едно и също задължение по смисъла на член 20 oт Регламент „Рим II“ и трябва ли приложимото право спрямо отношенията между тях да се определи в съответствие с това правило?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-397/15: Raiffeisen Privatbank Liechtenstein, Определение от 13 януари 2016 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да отговаря на преюдициални въпроси, отправени от първоинстанционен съд на държава членка по тълкуване на Конвенцията от Рим, при условията на Първия протокол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-350/14: Lazar, Съдебно решение от 10 декември 2015 г.
Следва ли член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 („Рим II“) да се тълкува за целите на определяне на приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от пътнотранспортно произшествие, в смисъл, че вреди, които са свързани със смърт на лице при такова произшествие, настъпило в държавата членка на сезирания съд, и които са претърпени от негови близки роднини с местопребиваване в друга държава членка, трябва да се квалифицират като „вреди“ или като „непреки последици“ от това произшествие по смисъла на посочената разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-240/14: Prüller-Frey, Съдебно решение от 9 септември 2015 г.
Следва ли член 2, параграф 1, букви а) и в) от Регламент № 2027/97, член 3, букви в) и ж) от Регламент № 785/2004 и член 1, параграф 1 от Конвенцията от Монреал да се тълкуват в смисъл, че претенции за обезщетение, предявени от увредено лице,
— което е било пътник във въздухоплавателно средство, чието място на отлитане и място на кацане е едно и също място на територията на една държава членка, като
— е превозено безвъзмездно от пилота,
— целта на полета е била да се извърши въздушен оглед на недвижимия имот за целите на планирана с пилота сделка с този имот, и
— което в резултат на катастрофата с въздухоплавателното средство претърпява телесно увреждане,
трябва да се преценяват единствено въз основа на член 17 от Конвенцията от Монреал и националното право не се прилага?
При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли член 7, параграф 1, буква е) от Директива 88/357 и член 18 от Регламент № 864/2007 да се тълкуват в смисъл, че условията за допустимост на прекия иск, предявен от посоченото в първия въпрос увредено лице срещу застрахователя на гражданската отговорност на лицето, причинило вредите, трябва да се преценяват съгласно правото на трета държава, когато:
— правният ред, който намира приложение съгласно приложимия закон за непозволеното увреждане, предвижда прекия иск в Закона за застрахователните договори, който е част от този правен ред,
— страните по застрахователния договор изберат правния ред на трета държава,
— според който се прилага правото на държавата, в която се намира седалището на застрахователя, и
— правният ред на тази държава също така предвижда прекия иск в Закона за застрахователните договори, който е част от този правен ред?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-305/13: Haeger & Schmidt, Съдебно решение от 23 октомври 2014 г.
1) Може ли и при какви условия договор за поръчка за превоз, с който комитент възлага на комисионер, действащ от свое име и на своя отговорност, организацията по превоз на стоки, който последният изпълнява с един или няколко превозвача за сметка на комитента, да има за основен предмет извършването на превоз на стоки по смисъла на член 4, [параграф] 4, последно изречение от [Римската конвенция]?
2) Ако договорът за поръчка за превоз може да се разглежда като договор за превоз на стоки по смисъла на член 4, [параграф] 4 от [посочената конвенция], без към него да е приложима специалната презумпция за определяне на приложимия закон, поради липсата на съвпадането, което този член изисква, трябва ли текстът на неговото първо изречение, според който договорът за превоз на стоки не е подчинен на общата презумпция по [параграф] 2, да се тълкува в смисъл, че съдът в този случай следва да установи кой е приложимият закон не въз основа на тази окончателно отстранена презумпция, а в приложение на закрепения в член 4, [параграф] 1 общ принцип за определяне, тоест като определи държавата, с която договорът има най-тясна връзка, без да отдава особено значение на държавата на установяване на страната, предоставяща характерната за договора престация?
3) Ако се предположи, че към договора за поръчка за превоз е приложима общата презумпция по член 4, параграф 2, в хипотезата, в която първоначалният възложител е сключил договор с първи спедитор, в чиито права след това е встъпил втори [спедитор], може ли да се допусне, че приложимият закон към договорните отношения между възложителя и този втори спедитор се определя в зависимост от мястото на установяване на първия спедитор, като така посоченият национален закон се счита за общо приложим към цялата сделка по поръчка за превоз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-184/12: Unamar, Съдебно решение от 17 октомври 2013 г.
Следва ли член 3 и член 7, параграф 2 от Римската конвенция, във връзка, доколкото е необходимо, с Директива 86/653, да се тълкуват в смисъл, че особените повелителни норми на държавата на сезирания съд, предоставящи по-широкообхватна закрила от предоставяната от Директива 86/653 минимална закрила, се прилагат към договора, дори и ако се окаже, че приложимо към договора е правото на друга държава — членка на Европейския съюз, в която са транспонирани изискванията на посочената Директива 86/653 за предоставяне на минимална закрила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-64/12: Schlecker, Съдебно решение от 12 септември 2013 г.
Следва ли разпоредбите на член 6, параграф 2 от Римската конвенция за приложимото право към договорните задължения да се тълкуват в смисъл, че ако работник или служител извършва своята работа, предмет на трудов договор, не само обичайно, но и трайно и непрекъснато в една и съща държава, трябва да се прилага във всички случаи правото на тази държава, дори и всички останали обстоятелства да сочат, че трудовият договор е в тясна връзка с друга държава?
Изисква ли утвърдителният отговор на първия въпрос при сключването на трудовия договор или най-малкото при започване на работа работодателят и работникът или служителят да са имали намерение или поне да са били наясно, че работата ще се извършва трайно и непрекъснато в една и съща държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.