4.06.01.03 - Политика в областта на убежището
Политика в областта на убежището
Дело C-19/21: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Refus de prise en charge d’un mineur égyptien non ac…, Съдебно решение от 1 август 2022 г.
Следва ли член 27, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 604/2013 във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че държавата членка, до която е отправено искане за поемане на отговорност на основание член 8, параграф 2 от този регламент, е длъжна да предостави на непридружения ненавършил пълнолетие по смисъла на член 2, буква й) от посочения регламент, който е подал молба за международна закрила, или на негов роднина по смисъла на член 2, буква з) от същия регламент право на правни средства за защита пред съд или правораздавателен орган срещу нейното решение за отхвърляне на искането, или пък — при отрицателен отговор — дали такова право на правни средства за защита се предоставя пряко от член 47 от Хартата във връзка с член 7 и член 24, параграф 2 от нея?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-422/21: Ministero dell’Interno (Retrait des conditions matérielles d’accueil), Съдебно решение от 1 август 2022 г.
Допуска ли член 20, параграфи 4 и 5 от Директива 2013/33 национална правна уредба, която предвижда отмяна на мерките по приемане спрямо пълнолетен кандидат, който не попада в категорията на „уязвимите лица“, когато се счита, че този кандидат е извършител на действия, свързани със сериозно насилие, осъществени извън центъра за настаняване, които се изразяват в употреба на физическо насилие срещу длъжностни лица и/или обществени служители с причиняване на такива наранявания на пострадалите, които налагат те да се обърнат за лечение в местната служба за спешна помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-720/20: Bundesrepublik Deutschland (Enfant de réfugiés, né hors de l’État d’accueil), Съдебно решение от 1 август 2022 г.
Следва ли — с оглед на заложения в правото на Съюза стремеж да се избегне вторичното движение и на предвидения в Регламент „Дъблин III“ общ принцип на цялост на семейството — член 20, параграф 3 от този регламент да се прилага по аналогия, когато ненавършило пълнолетие дете и неговите родители подават молби за международна закрила в една и съща държава членка, но родителите вече са получили международна закрила в друга държава членка, докато детето е родено в държавата членка, в която е подало молбата за международна закрила?
Може ли решение за недопустимост по член 33, параграф 2, буква а) от Директивата относно процедурите да бъде постановено по аналогичен начин по отношение на ненавършило пълнолетие дете, подало молба за международна закрила в държава членка, и когато не самото дете, а родителите му се ползват от международна закрила в друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-72/22: Valstybės sienos apsaugos tarnyba, Съдебно решение от 30 юни 2022 г.
Съвместима ли е с правото на Европейския съюз национална правна уредба, която в случай на обявяване на военно положение, извънредно положение или извънредна ситуация поради масов приток на чужденци по принцип не допуска гражданин на трета държава, влязъл и пребиваващ незаконно на територията на държава членка, да подаде молба за международна закрила?
Допустимо ли е национално законодателство, което при обявяване на военно положение, извънредно положение или извънредна ситуация поради масов приток на чужденци позволява задържане на търсещо убежище лице единствено на основание, че е влязло незаконно на територията на държавата членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-231/21: Bundesamt für Fremdenwesen und Asyl (Placement d’un demandeur d’asile dans un hôpital psychiatrique), Съдебно решение от 31 март 2022 г.
Трябва ли под задържане в учреждение за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по смисъла на член 29, параграф 2, второ изречение от Регламент [„Дъблин III“] да се разбира и обявеното от съд за законосъобразно настаняване на засегнатото лице в психиатричното отделение на болнично заведение против волята му или без то да е изразило воля за това (в случая поради произтичащата от психичното му заболяване опасност за него или за други лица)?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
а) може ли срокът по член 29, параграф 2, първо изречение от [Регламент „Дъблин III“] при всички случаи да бъде удължен — с обвързващо засегнатото лице действие — на една година в хипотезата на задържане от молещата държава членка в учреждение за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода?
б) при отрицателен отговор с какъв период от време е допустимо да бъде удължен този срок, например
– само с периода от време, през който лицето действително е задържано в учреждение за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, или
– с общия период от време, през който е вероятно лицето да бъде задържано в учреждение за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, спрямо момента на уведомяването на компетентната държава членка по член 9, параграф 2 от Регламент[а за изпълнение],
като евентуално се добави разумен срок за повторно организиране на прехвърлянето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-349/20: Secretary of State for the Home Department (Statut de réfugié d’un apatride d’origine palestinienne), Съдебно решение от 3 март 2022 г.
При оценката дали закрилата или помощта от UNRWA на регистриран в UNRWA палестинец без гражданство е преустановена по смисъла на член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2004/83, що се отнася до помощта, предоставяна на хора с увреждания:
1) Вземат ли се предвид при оценката само миналите обстоятелствата, за които се твърди, че са принудили молителя да напусне зоната на действие на UNRWA към момента, в който го е направил, или е необходима и ex nunc, прогнозна оценка дали молителят може да се възползва понастоящем от такава закрила или помощ?
2) Ако отговорът на първия въпрос е, че оценката включва и прогнозна оценка, допустимо ли е да се приложи по аналогия клаузата за преустановяване в член 11, така че ако към минал период молителят може да посочи основателна причина, поради която е напуснал зоната на UNRWA, тежестта да докаже, че такава причина вече не е налице, е на държавата членка?
3) За да са налице основателни обективни причини за напускането на такова лице, свързано с осигуряване на закрила или помощ от страна на UNRWA, необходимо ли е да се установи умишлено нанасяне на вреда или лишаване от помощ (чрез действие или бездействие) от страна на UNRWA или на държавата, в която тя действа?
4) Трябва ли да се вземе предвид помощта, предоставяна на такива лица от представители на гражданското общество, каквито са неправителствените организации (НПО)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-505/21: Fedasil, Определение от 16 декември 2021 г.
Съществува ли връзка между настаняването на кандидат за международна закрила в специфична приемна структура с цел подготовка на трансфера и приложението на член 27 от Регламент „Дъблин III“?
Необходимо ли е националната юрисдикция да се произнесе по ефективността на жалбата срещу решение за трансфер, когато предметът на спора е свързан единствено с подготвителна мярка, а не с изпълнението на самото решение за трансфер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-91/20: Bundesrepublik Deutschland (Maintien de l’unité familiale), Съдебно решение от 9 ноември 2021 г.
Следва ли член 3 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба на държава членка, която предвижда, че на непълнолетното несемейно дете на лице, на което е предоставен статут на бежанец, следва да бъде предоставен статут на бежанец, който е производен на статута на това лице (т.нар. закрила на семейството в рамките на производството по предоставяне на убежище), и в случая, когато това дете чрез другия родител при всички случаи притежава и гражданството на друга държава, която не е идентична с държавата на произход на бежанеца и от чиято закрила то може да се ползва?
Следва ли член 23, параграф 2 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че ограничението, съгласно което правото на членовете на семейството на предимствата, посочени в членове 24—35 от тази директива, се предоставя само доколкото това е съвместимо с личния правен статут на члена на семейството, не допуска при описаните в първия въпрос обстоятелства на непълнолетното дете да се предоставя производен статут на бежанец?
От значение ли е за отговора на първия и на втория въпрос дали за детето и родителите му е възможно и разумно приемливо да установят местопребиваването си в държавата, на която детето и майка му са граждани, от чиято закрила те могат да се ползват и която не е идентична с държавата на произход на бежанеца (бащата), или е достатъчно целостта на семейството да може да се запази на националната територия по силата на разпоредбите в областта на правото на пребиваване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-18/20: Bundesamt für Fremdenwesen und Asyl (Demande ultérieure de protection internationale ), Съдебно решение от 9 септември 2021 г.
Обхващат ли понятията за нови елементи или факти, които са се появили, били са установени или са били представени от кандидата, в член 40, параграфи 2 и 3 от Директива [2013/32], и обстоятелства, които са били налице още преди окончателно да приключи предходната процедура за предоставяне на убежище?
В случай че се появят нови факти или доказателства, които не е можело да бъдат изложени в предходната процедура, без чужденецът да има вина за това, достатъчно ли е на кандидата за убежище да се даде възможността да поиска възобновяването на окончателно приключила предходна процедура?
Когато кандидатът за убежище има вина, че не се е позовал на новоизложените основания още в предходната процедура за предоставяне на убежище, може ли органът да откаже да разгледа по същество последваща молба въз основа на национална норма, която закрепва общоприложим в административното производство принцип, въпреки че поради неприемането на специални норми държавата членка не е транспонирала правилно член 40, параграфи 2 и 3 от Директива [2013/32] и вследствие на това не се е и изрично възползвала от залегналата в член 40, параграф 4 [от тази директива] възможност да предвиди изключение, що се отнася до разглеждането по същество на последващата молба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.