Дело C-231/21: Bundesamt für Fremdenwesen und Asyl (Placement d’un demandeur d’asile dans un hôpital psychiatrique), Съдебно решение от 31 март 2022 г.

Трябва ли под задържане в учреждение за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по смисъла на член 29, параграф 2, второ изречение от Регламент [„Дъблин III“] да се разбира и обявеното от съд за законосъобразно настаняване на засегнатото лице в психиатричното отделение на болнично заведение против волята му или без то да е изразило воля за това (в случая поради произтичащата от психичното му заболяване опасност за него или за други лица)?

При утвърдителен отговор на първия въпрос:

а) може ли срокът по член 29, параграф 2, първо изречение от [Регламент „Дъблин III“] при всички случаи да бъде удължен — с обвързващо засегнатото лице действие — на една година в хипотезата на задържане от молещата държава членка в учреждение за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода?

б) при отрицателен отговор с какъв период от време е допустимо да бъде удължен този срок, например
– само с периода от време, през който лицето действително е задържано в учреждение за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, или
– с общия период от време, през който е вероятно лицето да бъде задържано в учреждение за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, спрямо момента на уведомяването на компетентната държава членка по член 9, параграф 2 от Регламент[а за изпълнение],
като евентуално се добави разумен срок за повторно организиране на прехвърлянето?