4.06.01.03 - Политика в областта на убежището
Политика в областта на убежището
Дело C-768/19: Bundesrepublik Deutschland (Membre de la famille), Съдебно решение от 9 септември 2021 г.
Коя е релевантната дата за преценката дали лице, на което е предоставена международна закрила, е „ненавършило пълнолетие“ по смисъла на член 2, буква й), трето тире от Директива 2011/95, за да се постанови решение по подадената от търсещо убежище лице молба за международна закрила, когато това търсещо убежище лице, което е влязло на територията на приемащата държава членка, в която се намира ненавършилото му пълнолетие несемейно дете, иска да изведе от получения от това дете статут на субсидиарна закрила право на убежище съгласно законодателството на тази държава членка, предоставящо такова право на лицата, които попадат в обхвата на посочената разпоредба?
Следва ли понятието „член на семейството“ по смисъла на член 2, буква й), трето тире от Директива 2011/95 във връзка с член 23, параграф 2 от нея и член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не изисква действително възобновяване на семейния живот между родителя на лицето, на което е предоставена международна закрила, и неговото дете?
Следва ли член 2, буква й), трето тире от Директива 2011/95 във връзка с член 23, параграф 2 от нея да се тълкува в смисъл, че правата, които членовете на семейството на лице, на което е предоставена субсидиарна закрила, извеждат от получения от тяхното дете статут на субсидиарна закрила, и по-специално предимствата, посочени в членове 24—35 от тази директива, продължават да съществуват след навършване на пълнолетие от това лице за срока на валидност на разрешението на пребиване, предоставено им в съответствие с член 24, параграф 2 от посочената директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-921/19: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Éléments ou faits nouveaux), Съдебно решение от 10 юни 2021 г.
Съвместимо ли е с член 40, параграф 2 от [Директива 2013/32] във връзка с член 4, параграф 2 от [Директива 2011/95], както и с членове 47 и 52 от [Хартата], решаващ орган на държава членка да предвижда, че оригинални документи никога не могат да представляват нови елементи или нови факти, ако тяхната автентичност не може да бъде установена
Ако това не е съвместимо: променя ли нещо в този случай обстоятелството, че в рамките на последваща молба кандидатът за международна закрила представи копия на документи или документи, получени от източник, който не подлежи на обективна проверка?
Следва ли член 40 от [Директива 2013/32] във връзка с член 4, параграф 2 от [Директива 2011/95] да се тълкува в смисъл, че при разглеждането на документи и определянето на доказателствената им стойност на решаващ орган на държава членка е разрешено да направи разграничение в зависимост от това дали те са представени в рамките на първа, или на последваща молба
Разрешено ли е на държава членка да не спазва повече задължението си за сътрудничество при представянето на документи в рамките на последваща молба, ако автентичността на тези документи не може да бъде установена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-901/19: Bundesrepublik Deutschland () и individuelles”), Съдебно решение от 10 юни 2021 г.
Допускат ли член 15, буква в) и член 2, буква е) от Директива 2011/95 тълкуването и прилагането на разпоредба на националното право, съгласно която тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен конфликт (в смисъл че цивилно лице поради самия факт на присъствието си на съответната територия би било изложено на реална опасност да претърпи посочените заплахи), когато това лице не е конкретно засегнато поради присъщи на личното му положение обстоятелства, могат да са налице само ако е определен минимален брой на цивилните жертви (убити или ранени)?
Трябва ли, за да се определи дали съществуват „тежки и лични заплахи“ по смисъла на член 15, буква в) от Директива 2011/95, да се извършва цялостна преценка на всички обстоятелства в конкретния случай и, ако не е така, какви други изисквания трябва да бъдат изпълнени за тази цел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-186/21: Republika Slovenija (Rétention d’un demandeur de protection internationale), Определение от 3 юни 2021 г.
Какви са кумулативните условия за прилагане на основанието за задържане по член 8, параграф 3, първа алинея, буква г) от Директива 2013/33/ЕС?
Какво следва да се разбира под „обективни критерии“ при обосноваване на презумпцията, че молбата за международна закрила е подадена единствено с цел да се забави или затрудни изпълнението на решението за връщане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-8/20: L.R., Съдебно решение от 20 май 2021 г.
Съвместима ли е с член 33, параграф 2, буква г) и с член 2, буква р) от Директива 2013/32 национална правна уредба, съгласно която молба за международна закрила може да бъде отхвърлена като недопустима последваща молба, когато първата процедура по предоставяне на убежище, приключила с постановяване на отказ, не е била проведена в държава — членка на Съюза, а в Норвегия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-194/19: Белгийска държава (Éléments postérieurs à la décision de transfert), Съдебно решение от 15 април 2021 г.
Трябва ли член 27 от [Регламент „Дъблин III“], разглеждан самостоятелно и във връзка с член 47 от [Хартата], да се тълкува в смисъл, че за да се гарантира правото на ефективна правна защита, задължава националния съд при необходимост да вземе предвид обстоятелства, които са настъпили след приемането на решението за „прехвърляне по дъблинската процедура“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-134/21: Fedasil, Определение от 26 март 2021 г.
Възможно ли е държавите членки да прилагат подготвителни мерки като преместване на търсещо убежище лице в специален приемен център с цел подготовка за прехвърляне, без това да нарушава процесуалните права и свободата на движение на лицето по Регламент „Дъблин III“?
Съвместими ли са подготвителните мерки за прехвърляне с изискванията на член 29 от Регламент „Дъблин III“, при условие че не възпрепятстват упражняването на процесуалните права на търсещите убежище лица?
Позволява ли Директива 2013/33/ЕС преместването на кандидат за убежище в нов приемен център след приемане на решение за прехвърляне, когато това е необходимо поради промяна в административното му положение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-92/21: Fedasil, Определение от 26 март 2021 г.
Какъв е обхватът на правото на ефективна правна защита по член 27 от Регламент „Дъблин III“ във връзка с възможността за спиране на изпълнението на решение за прехвърляне?
Могат ли мерки като преместване на търсещо убежище лице в специален приемен център да се считат за изпълнение на решението за прехвърляне, или представляват единствено подготвителни действия, които не засягат процесуалните права на кандидата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-673/19: M и др. (Transfert vers un État membre), Съдебно решение от 24 февруари 2021 г.
Допускат ли членове 3, 4, 6 и 15 от Директива 2008/115/ЕО чужденец, на когото е предоставена международна закрила в друга държава — членка на Европейския съюз, да бъде задържан съгласно националното право, за да бъде изведен към тази друга държава членка, когато за тази цел първоначално от него е изискано да отиде на територията на въпросната държава членка, но впоследствие не е прието решение за връщане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-322/19: The International Protection Appeals Tribunal и др., Съдебно решение от 14 януари 2021 г.
Може ли национална юрисдикция да вземе предвид Директива 2013/32/ЕС, която по силата на членове 1 и 2, както и на член 4а, параграф 1 от Протокол № 21, не се прилага в държавата членка на тази юрисдикция, за да тълкува разпоредбите на Директива 2013/33, която за сметка на това е приложима в посочената държава членка, в съответствие с член 4 от този протокол?
Следва ли член 15 от Директива 2013/33 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която изключва от достъп до пазара на труда кандидат за международна закрила само поради това че по отношение на него е било взето решение за прехвърляне в изпълнение на Регламент (ЕС) № 604/2013?
Предвиждат ли се отделни категории „кандидати“ в член 15 от Директива 2013/33?
Какъв вид поведение представлява забавяне, което може да бъде вменено в отговорност на кандидата по смисъла на член 15, параграф 1 от Директива 2013/33?
Може ли при транспонирането на член 15 от Директива 2013/33 държава членка да приеме обща мярка, която вменява на кандидатите, подлежащи на прехвърляне по Регламента Дъблин III, отговорността за забавяния при или след приемането на решение за прехвърляне?
Може ли държава членка да вмени в отговорност на кандидата за международна закрила забавянето в приемането на първоинстанционно решение с предмет молба за международна закрила, поради факта че този кандидат не е подал молбата си пред държавата членка на първо влизане?
Може ли държава членка да вмени в отговорност на кандидата за международна закрила забавянето в разглеждането на неговата молба за международна закрила, произтичащо от подаването от същия на съдебна жалба със суспензивно действие срещу решението за прехвърляне, прието по отношение на него в изпълнение на Регламента Дъблин III?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.