4.04.04 - Дружествено право
Дружествено право
Дело C-394/18: I.G.I., Съдебно решение от 30 януари 2020 г.
Могат ли кредиторите на разделяното дружество, чиито вземания са възникнали преди разделянето и които не са предявили възражението по член 2503 от Гражданския кодекс (и следователно не са се възползвали от средството за защита, въведено в изпълнение на член 12 от [Шеста директива]), да предявят отменителен иск по член 2901 от Гражданския кодекс след извършване на разделянето, с цел то да бъде обявено за недействително спрямо тях и следователно в производството по принудително изпълнение да бъдат удовлетворени предпочтително пред кредиторите на дружеството правоприемник или дружествата правоприемници, както и да получат по-преден ред от самите съдружници в тези дружества?
Само до исковете относно действителността на акта за разделяне ли се отнася понятието „недействителност“, съдържащо се в член 19 от [Шеста директива], или и до исковете, с които, макар да не се засяга действителността на акта за разделяне, се иска обявяването му за непораждащ последици или непротивопоставим по отношение на определени лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-654/16: Amber Capital Italia и Amber Capital Uk, Определение от 11 януари 2018 г.
Съвместима ли е с член 5, параграф 4, втори алинея от Директива 2004/25/ЕО национална уредба, която позволява на надзорния орган да увеличи цената на публична оферта за покупка при наличие на колузия, като се ограничава до критерия „констатирана цена“, без да уточнява параметрите и критериите за това констатиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-243/16: Miravitlles Ciurana и др., Съдебно решение от 14 декември 2017 г.
Трябва ли Директива 2009/101/ЕО, и по-специално членове 2 и 6—8 от нея, както и Директива 2012/30/ЕС, и по-специално членове 19 и 36 от нея, тълкувани във връзка с членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че предоставят на работниците и служителите, които имат вземания към акционерно дружество вследствие на прекратяване на трудовото им правоотношение, правото да предявят пред същия съд, който е компетентен да признае правото им на вземане за трудови възнаграждения, иск за отговорност срещу управителя на дружеството — поради пропуска му да свика общото събрание на дружеството въпреки претърпените от същото сериозни загуби — за да се установи, че той е солидарен съдлъжник по вземанията за трудови възнаграждения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-444/16: Immo Chiaradia, Съдебно решение от 15 юни 2017 г.
Съвместима ли е с правилата за съставянето на баланса, предвидени в Директива 78/660, според които:
— годишният счетоводен отчет трябва да дава вярна и точна представа за имуществото, за финансовото състояние, както и за резултатите от дейността на дружеството (член 2, параграф 3 от Директива 78/660),
— провизиите са предназначени да покриват задължения, чийто характер е ясно дефиниран и които към датата на счетоводния баланс е вероятно да бъдат направени или е сигурно, че ще бъдат направени, но не е сигурна сумата или датата, на която ще възникнат (член 20, параграф l от Директива 78/660);
— принципът на предпазливостта следва във всички случаи да бъде спазван, и по-специално:
— могат да се включват само печалби, реализирани към датата на приключване на баланса,
— трябва да се вземат предвид всички задължения, възникващи в течение на въпросната финансова година или на предходната такава, даже ако такива задължения станат явни едва между датата на счетоводния баланс и датата, на която той е съставен (член 31, параграф 1, буква в), подточки аа) и бб) от Директива 78/660).
— вземат се предвид приходите и разходите, отнасящи се до финансовата година, независимо от датата на заплащане или инкасиране на тези приходи или разходи (член 31, параграф 1, буква г) от Директива 78/660),
— перата на разделите по активи и пасиви се оценяват поотделно (член 31, параграф 1, буква д) от Директива 78/660),
възможността за дружество — емитент на опция върху акция, да осчетоводи като приход цената за цесията на тази опция през счетоводната година, през която въпросната опция е упражнена, или в края на срока на нейната валидност, за да се вземе предвид рискът, поет от емитента на опцията вследствие на поетото от него задължение, а не през счетоводната година, през която цесията на опцията е осъществена и цената ѝ е окончателно придобита, като поетият от емитента на опцията риск се оценява отделно чрез осчетоводяването на провизия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-41/15: Dowling и др., Съдебно решение от 8 ноември 2016 г.
Трябва ли член 8, параграф 1, както и членове 25 и 29 от Втора директива 77/91/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че не допускат мярка като разглежданото в главното производство разпореждане, която е приета в ситуация на тежко сътресение на икономиката и на финансовата система на държава членка, заплашващо финансовата стабилност на Съюза, и която има за последица увеличаването на капитала на акционерно дружество без съгласието на общото събрание на това дружество, посредством емитирането на нови акции на цена, по-ниска от номиналната им стойност, и без преференциално право на записване на съществуващите акционери?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-483/14: KA Finanz, Съдебно решение от 7 април 2016 г.
Кой закон е приложим съгласно правото на Съюза след презгранично сливане чрез придобиване, от една страна, към тълкуването на сключени от придобиваното дружество договори за заем като разглежданите в главното производство, към изпълнението на задълженията по тези договори и към начините за прекратяването им и от друга страна, към исковете от типа на предявения от Sparkassen Versicherung евентуален иск, с които съответният кредитор се позовава на защитата на кредиторите по член 15 от Директива 78/855?
Трябва ли член 15 от Трета директива 78/855/ЕИО на Съвета от 9 октомври 1978 година, приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора, относно сливанията на акционерни дружества, изменена с Директива 2009/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г., да се тълкува в смисъл, че предоставя права на емитента на ценни книжа, различни от акции и свързани с особени права, или на притежателите на такива ценни книжа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-508/13: Естония/Парламент и Съвет, Съдебно решение от 18 юни 2015 г.
Спазен ли е принципът на пропорционалност при приемането на Директива 2013/34/ЕС, доколкото тя ограничава възможността на държавите членки да налагат допълнителни счетоводни изисквания на малките предприятия и допуска освобождаване от принципа за „предимство на съдържанието пред формата“?
Съответства ли Директива 2013/34/ЕС на принципа на субсидиарност, като предвижда хармонизирани правила за финансовите отчети на предприятията на равнището на Европейския съюз?
Спазено ли е задължението за мотивиране по член 296 ДФЕС при приемането на Директива 2013/34/ЕС, по-специално относно ограниченията за допълнителни счетоводни изисквания и възможността за освобождаване от принципа за „предимство на съдържанието пред формата“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-441/12: Almer Beheer и Daedalus Holding, Съдебно решение от 17 септември 2014 г.
Следва ли член 3, параграф 1 от Директива[та за проспекта] да се тълкува в смисъл, че предвиденото в нея задължение за публикуване на проспект се прилага по принцип (т.е. независимо от предвидените в Директивата освобождавания и изключения в определени случаи) и към публичната продан на ценни книжа?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, следва ли в този случай понятието „съвкупна цена на офертата“ по смисъла на член 1, параграф 2, буква з) от Директива[та за проспекта] да се тълкува в смисъл, че при публична продан на ценни книжа трябва да се има предвид размерът на постъпленията, които следва разумно да се очакват с оглед на особения характер на публичната продан, дори и когато постъпленията, които следва разумно да се очакват, са значително по-ниски от стойността в икономическия оборот?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, а отговорът на втория въпрос, буква а) е отрицателен, как в този случай и в частност при публична продан на ценни книжа следва да се тълкува понятието „съвкупна цена на офертата“ по смисъла на член 1, параграф 2, буква з) от Директива[та за проспекта]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-88/13: Gruslin, Съдебно решение от 11 септември 2014 г.
Трябва ли член 45 от Директива 85/611/ЕИО да се тълкува в смисъл, че понятието „плащания в полза на притежателите на дялови единици“ включва и издаването на удостоверения за поименни дялови единици на притежателите на дялови единици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-359/12: Timmel, Съдебно решение от 15 май 2014 г.
1) Следва ли член 22, параграф 2 от Регламента [за проспектите] да се тълкува в смисъл, че принципно изисквана информация, която все още не е била известна към момента на одобряването на основния проспект, но вече е била известна към момента на публикуването на притурка към проспекта, следва да бъде включена в притурката към проспекта?
2) Изключението по член 22, параграф 2 от Регламента [за проспектите], което допуска да не се посочват единиците информация по смисъла на член 22, параграф 1, [втора алинея], прилага ли се и когато тази (изисквана) информация е станала известна преди датата на емисията, но след публикуването на основния проспект, в който не е включена тази информация?
3) Може ли да се приеме, че е извършено „надлежно публикуване“, ако е публикуван единствено основен проспект, без да е посочена изискваната информация съгласно член 22, параграф 1, [втора алинея] от Регламента [за проспектите], и по-специално съгласно приложение V (по отношение на ценните книжа с номинал, по-малък от 50000 EUR), и впоследствие не са публикувани окончателните условия?
4) Изпълнено ли е изискването, установено в член 29, параграф 1, точка 1 от Регламента [за проспектите], според което проспектът или основният проспект трябва да са леснодостъпни при влизане в уебсайта, чрез който са предоставени на разположение, ако:
a) за отварянето, изтеглянето и разпечатването на проспекта е необходима регистрация в уебсайта, от който впоследствие може да се отвори съответният документ, като обаче за завършването на регистрацията е необходимо да се приеме клауза за ограничаване или изключване на отговорността и да се посочи конкретен адрес на електронна поща, или
б) за това следва да се заплати определена такса, или
в) безплатният достъп до частите от проспекта е ограничен до два документа на месец, но за да се получи цялата изисквана информация по смисъла на член 22, параграф 1, [втора алинея] от Регламента [за проспектите], е необходимо да се изтеглят най-малко три документа?
5) Следва ли член 14, параграф 2, буква б) от Директивата [за проспектите] да се тълкува в смисъл, че основният проспект трябва да се предостави в седалището на емитента и в офисите на финансовите посредници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.