4.04.03 - Свободно предоставяне на услуги
Свободно предоставяне на услуги
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Следва ли разпоредбите на член 106, параграф 1 [ДФЕС] във връзка с член 102 [ДФЕС], свободното движение на стоки, свободата на установяване, както и свободното предоставяне на услуги, да се тълкуват в смисъл, че допускат държава членка да разреши на предприятие, стопанисващо определено съоръжение за третиране на отпадъци, да бъде предоставено срещу възнаграждение изключително право за третиране на битовите отпадъци на определена територия, при положение че в радиус от 260 км осъществяват дейността си няколко конкурентни предприятия [които стопанисват] няколко съоръжения [за управление на отпадъци], съответстващи на екологичните изисквания и използващи равностойни технологии?
Следва ли член 106, параграф 2 [ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка да разглежда като услуги от общ икономически интерес, от една страна, събирането и превоза на отпадъците, и от друга страна, третирането на отпадъците, като същевременно разделя тези услуги и по този начин ограничава свободната конкуренция на пазара на управлението на отпадъците?
Може ли да се изключи прилагането на разпоредбите от Договора [за функционирането на ЕС] във връзка с правото на конкуренцията по отношение на процедура за отдаване на концесия на услугите по събирането и превоза на отпадъците, в която се предвижда, че изключителното право за третиране на отпадъците на определената в договора за концесия територия се предоставят на две предприятия?
Следва ли член 16, параграф 3 от Директива [2008/98] да се тълкува в смисъл, че основавайки се на принципа на близост, държава членка може да ограничи конкуренцията и да разреши на предприятието, стопанисващо съоръжението за третиране на отпадъци, намиращо се най-близо до територията, на която се образуват отпадъците, да бъде предоставено срещу възнаграждение изключителното право за третиране на отпадъците, при положение че в радиус от 260 км осъществяват дейността си няколко конкурентни предприятия [които стопанисват] няколко съоръжения [за управление на отпадъци], съответстващи на екологичните изисквания и използващи равностойни технологии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Следва ли членове 49 и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че предприятие със седалище в Белгия може да се позовава пред белгийските съдилища на основните правила на правото на Съюза, и по-специално на извежданото от посочените разпоредби задължение за прозрачност, във връзка с договор, който е извън приложното поле на някоя от директивите относно обществените поръчки, и с който договор белгийски орган прехвърля определени права на друго белгийско предприятие, без преди това да е провел публичен търг?
Стремежът да се избегне нарушение на съществуващ, сам по себе си безспорен и много специфичен договор, сключен между публичноправно юридическо лице и неконтролирано от него частноправно предприятие, или сключването на определена сделка или на договор за спогодба, целящ да уреди съществуващ спор относно тълкуването на посочения по-горе специфичен договор, като при сключването на тази спогодба се вземат предвид правата, признати на страните с предходно съдебно решение за налагане на привременни мерки, предвид обстоятелството, че без сключването на такава спогодба може да бъде нанесена сериозна вреда на осъществяваната от [посоченото юридическо лице дейност] и да бъде намалена нейната стойност, а потребителите могат междувременно да бъдат лишени от определени услуги, може ли да се разглежда като императивно съображение от общ интерес или най-малкото като обективно съображение за обосноваване, което дава право на юридическите лица на публичното право по изключение и в отклонение от принципа на равно третиране и от забраната на дискриминацията по причина на националност, закрепени в членове 49 и 56 ДФЕС, както и от извеждания от тези разпоредби принцип на прозрачност, да не проведат публичен търг, а да възложат пряко съответния договор?
Ако на втория въпрос може да се отговори утвърдително, за да може по-горе посочените и гарантирани от правото на Съюза основни свободи да не се ограничават повече от необходимото за постигане на преследваната цел, трябва ли по-горе посочената сделка или по-горе посочената спогодба да се ограничи до абсолютно необходимото минимално съдържание за уреждане на съществуващия спор, или за да избегнат бъдещи различия в тълкуването, намиращи се в разумна и логическа връзка със спора, страните могат да сключат и договор за спогодба, който надхвърля този абсолютен минимум, като същевременно се защитават интересите на потребителите и заедно с това се увеличава стойността на прехвърляната дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Следва ли понятието „минимални ставки на заплащане“ в член 3, параграф 1, второ тире, буква в) от Директива [96/71] да се тълкува в смисъл, че обозначава насрещната престация на работодателя за предоставяната от работника работна сила, която съгласно посочените в член 3, параграф 1, първо изречение от директивата законови или подзаконови разпоредби или по силата на обявени за общоприложими колективни трудови договори се възнаграждава единствено и изцяло с предвидена в колективен трудов договор минимална заплата („предоставяне на работна сила в общия случай“), като поради тази причина в задължението на работодателя да заплати минимална ставка на заплащане попадат единствено плащанията на работодателя, с които се възнаграждава това предоставяне на работна сила в общия случай и които трябва да бъдат предоставени на разположение на работника най-късно до датата, на която се дължи трудовото възнаграждение за съответния период?
Следва ли понятието „минимални ставки на заплащане“ в член 3, параграф 1, второ тире, буква в) от Директива [96/71] да се тълкува в смисъл, че не допуска съществуването на национални разпоредби или практики, според които плащанията от даден работодател не следва да се разглеждат като компоненти на минималната заплата и следователно не следва да се считат за изпълнение на задължението за изплащане на съответната минимална заплата, когато работодателят изплаща тези суми в изпълнение на установено в колективен трудов договор задължение,
— ако съгласно волята на страните по този договор и на националния законодател тези плащания следва да послужат за обособяването на вложения в полза на работниците,
и ако за тази цел
— месечните плащания от работодателя в полза на работника представляват дългосрочно вложение, като например вноски към спестовен влог, вноски за строеж или закупуване на жилище или вноски [към] спестовна застраховка живот, и
— изплащането им се поощрява с държавно подпомагане и данъчни облекчения, но
— работникът може да разполага с тези средства едва след изтичането на период от няколко години, и
— вноските имат фиксиран месечен размер, който зависи единствено от договорената продължителност на трудовия договор, но не и от размера на трудовото възнаграждение („плащания, спомагащи за обособяването на вложения“)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Трябва ли разпоредбите на член 2, точка 3, втора алинея от Директива 2002/92 да се тълкуват в смисъл, че заето лице в застрахователно предприятие, което не разполага с квалификациите по член 4, параграф 1 от тази директива, може да упражнява дейности по застрахователно посредничество — спорадично и не в рамките на основното си професионално занятие — дори когато това лице не действа като подчинено на съответното предприятие, но въпреки това последното упражнява надзор върху неговите действия, или тази директива дава възможност такива дейности да се осъществяват само в рамките на правоотношението, при което това лице е подчинено на предприятието?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Понятието за свободното предоставяне на услуги по смисъла на член 41, параграф 1 от [Допълнителения протокол] обхваща ли също и пасивното право на свободно предоставяне на услуги?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, разпростира ли се предоставяната със Споразумението за асоцииране закрила на пасивното право на свободно предоставяне на услуги съгласно член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол също и върху турски граждани, които — какъвто е случаят с жалбоподателката — възнамеряват да влязат на територията на Федерална република Германия и да пребивават в нея в рамките на престой с продължителност от не повече от три месеца не с цел да се ползват от конкретна услуга, а за да посетят свои роднини, като единствено се позовават на евентуалната възможност да получат определени услуги на територията на Федералната република?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Изискването за специфичност на професията на лекар по дентална медицина, установено в член 36 от Директива 2005/36[…], пречка ли е за въвеждането на предоставящо квалификация обучение от трети университетски цикъл, което е общо за студентите по медицина и за студентите по дентална медицина?
Следва ли да се приеме, че разпоредбите на [Директива 2005/36], отнасящи се до свързаните с медицината специалности, не допускат включването на дисциплини като изброените в точка [23] от настоящото решение в обучението по дентална медицина?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Член 5, параграф 3 от Директива 2005/36 трябва ли да се тълкува в смисъл, че в неговото приложно поле попадат национални правни норми, каквито са, от една страна, член 12, параграф 1 от Кодекса на професионалната етика на лекарите в провинция Хесен, съгласно който хонорарите трябва да са съразмерни и ако не е предвидено друго в правна норма — да се изчисляват въз основа на официалното тарифно класифициране на медицинските действия, както и, от друга страна, член 27, параграф 3 от този кодекс, който забранява на лекарите всяка реклама, несъвместима с професионалната етика?
Член 6, буква a) от Директива 2005/36 допуска ли национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която Кодексът на професионалната етика на лекарите в провинция Хесен и свързаните с него правила за оспорване са обявени за изцяло приложими спрямо доставчиците на услуги, които се преместват на територията на приемащата държава членка, за да упражняват на временен и случаен принцип своята професия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Трябва ли членове 43 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че по принцип не допускат национална правна уредба като италианската по член 88 от [Кралския указ], по силата на която „лиценз за осъществяването на дейност във връзка със залагания може да се предостави изключително на субекти, които са концесионери или са получили разрешение от страна на министерства или други образувания, за което законът запазва възможността да организират или управляват дейностите, свързани със залагания, както и на субекти, упълномощени от концесионер или титуляр на разрешение по силата на същата концесия или разрешение“, и член 2, параграф 2б от Законодателен декрет № 40 от 25 март 2010 г., преобразуван със Закон № 73/2010, на основание на който „член 88 от консолидирания текст на законите за обществена сигурност съгласно Кралски указ […] се тълкува в смисъл, че предвиденият в него лиценз, когато е предоставен на търговско предприятие, осъществяващо провеждането и събирането на залагания в публични хазартни игри с парична печалба, следва да поражда действие единствено след като на притежателите на посочените предприятия е била предоставена съответна концесия за провеждането на такива игри и за събирането на такива залагания от Министерство на икономиката и финансите [AAMS]“?
Трябва ли посочените членове 43 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че по принцип не допускат и национална правна уредба като предвидената в член 38, параграф 2 от [декрета „Bersani“], съгласно която „член 1, параграф 287 от Закон № 311 от 30 декември 2004 г. [финансов закон за 2005 г.] се заменя със следния текст: [...]“?
При утвърдителен отговор, ако посочените в предходните точки национални разпоредби се окажат в съответствие с общностната правна уредба, трябва ли член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че при ограничаване на свободното предоставяне на услуги поради съображения от общ интерес следва предварително да се проверява дали този общ интерес вече не е бил взет предвид в достатъчна степен по силата на разпоредбите, контрола и проверките, на които се подчинява доставчикът на услуги в държавата, в която е установен?
При утвърдителен отговор съгласно съдържанието на предната точка трябва ли при разглеждането на пропорционалността на такова ограничение запитващата юрисдикция да взема предвид обстоятелството, че приложимите разпоредби в държавата, в която е установен доставчикът на услуги, предвиждат контрол с еднакъв или дори по-висок интензитет от този на контрола, прилаган в държавата, в която се осъществяват доставките на услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Трябва ли член 4 от Директива [2010/13], общият принцип на равенство и нормите на [Договора за функционирането на ЕС] в областта на свободното движение на услуги, правото на установяване и свободното движение на капитали да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като съдържащата се в член 38, параграф 5 от Законодателен декрет № 177/2005, която установява по-ниски почасови лимити на времето за излъчване на реклами за операторите на платена телевизия, отколкото за операторите на свободно приемана телевизия?
Член 11 от [Хартата], тълкуван във връзка с член 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека, и по-конкретно принципът на плурализъм на информацията, допуска ли правна уредба като съдържащата се в член 38, параграф 5 от Законодателен декрет № 177/2005, която установява по-ниски почасови лимити на времето за излъчване на реклами от операторите на платена телевизия, отколкото за операторите на свободно приемана телевизия, с което се нарушава конкуренцията и се благоприятства създаването или засилването на господстващо положение на пазара на телевизионната реклама?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.