4.04.03 - Свободно предоставяне на услуги
Свободно предоставяне на услуги
Дело C-201/11: UEFA/Комисия, Съдебно решение от 18 юли 2013 г.
Спазено ли е изискването за яснота и прозрачност при определянето на събитията от голямо значение за обществото съгласно член 3а от Директива 89/552/ЕИО?
Правомерно ли е квалифицирането на всички срещи от финала на европейското първенство по футбол като събитие от голямо значение за обществото в Обединеното кралство?
Съвместими ли са мерките на Обединеното кралство с разпоредбите на Договора относно публичните предприятия и предоставянето на специални или изключителни права?
Съвместими ли са мерките на Обединеното кралство с правилата на конкуренцията по Договора за ЕС?
Съвместими ли са мерките на Обединеното кралство със свободното предоставяне на услуги и принципа на пропорционалност?
Нарушено ли е правото на собственост на UEFA чрез мерките на Обединеното кралство?
Съдържа ли спорното решение на Комисията достатъчно мотиви съгласно изискванията на член 253 ЕО (сега член 296 ДФЕС)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-57/12: Femarbel, Съдебно решение от 11 юли 2013 г.
Следва ли здравните услуги по член 2, параграф 2, буква е) [от Директива 2006/123] и социалните услуги по член 2, параграф 2, буква й) от [нея] да се разбират в смисъл, че са изключени от приложното поле на Директивата дневните приемни центрове съгласно [Законодателното постановление от 2008 г.], доколкото те предоставят съответстващи на зависимото състояние на възрастните хора помощ и грижи, както и нощните приемни центрове по смисъла на същото постановление, доколкото те предоставят помощ и здравни грижи, които не могат да бъдат осигурени непрекъснато на възрастните хора от техните близки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-383/10: Комисия/Белгия, Съдебно решение от 6 юни 2013 г.
Съвместимо ли е белгийското данъчно законодателство, което освобождава от данъци само лихвите, изплатени от местни банки, с изискванията за свободно предоставяне на услуги по член 56 ДФЕС и член 36 от Споразумението за ЕИП?
Съвместимо ли е белгийското данъчно законодателство, което освобождава от данъци само лихвите, изплатени от местни банки, с изискванията за свободно движение на капитали по член 63 ДФЕС и член 40 от Споразумението за ЕИП?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-604/11: Genil 48 и Comercial Hostelera de Grandes Vinos, Съдебно решение от 30 май 2013 г.
Трябва ли, когато на клиент се предлага лихвен суап за покриване на риска от промени на лихвените проценти по други финансови продукти, това да се счита за услуга — инвестиционна консултация, по смисъла на определението в член 4, параграф 1, точка 1 от Директива 2004/39?
Трябва ли пропускането на предвидения в член 19, параграф 4 от посочената директива тест за уместност за непрофесионален инвеститор да доведе до абсолютна недействителност на договора, сключен между инвеститора и инвестиционната институция?
Ако предоставената при описаните условия услуга не се счита за инвестиционна консултация, води ли сам по себе си фактът на закупуване на комплексен финансов инструмент като лихвен суап, без да се направи тестът за подходяща услуга, предвиден в член 19, параграф 5 от Директива 2004/39, поради причина, за която отговаря инвестиционният посредник, до абсолютна недействителност на договора?
Фактът, че кредитна институция предлага комплексен финансов инструмент като част от други финансови продукти, представлява ли достатъчна причина, за да се изключи прилагането на задълженията да се направят тестът за уместност и тестът за подходяща услуга, които са предвидени в член 19 от Директива 2004/39 и които инвестиционният посредник трябва да извърши по отношение на непрофесионален инвеститор?
Необходимо ли е по отношение на финансовия продукт, който е свързан с предлагания финансов инструмент, да се прилагат стандарти за защита на инвеститора, сходни с изискваните в посочената директива, за да може да се изключи прилагането на предвидените в член 19 от Директива 2004/39 задължения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-577/11: DKV Belgium, Съдебно решение от 7 март 2013 г.
Трябва ли член 29 и член 39, параграфи 2 и 3 от Директива 92/49 и член 8, параграф 3 от Директива 73/239, от една страна, и членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, от друга, да се тълкуват в смисъл, че забраняват на държавите членки да предвиждат във връзка с договорите за медицинска застраховка, които не са свързани с професионална дейност, разпоредби, според които премията, самоучастието и обезщетението могат да се изменят към датата на годишния падеж на премията, само:
— въз основа на индекса на потребителските цени,
— въз основа на медицинския индекс, в съответствие с разходите за услугите, обхванати от частните договори за медицинска застраховка, ако и доколкото промяната на този индекс е по-голяма от промяната на индекса на потребителските цени,
— с разрешение на административен орган, на който е възложен контролът на застрахователните предприятия, сезиран с искане от съответното застрахователно предприятие, когато този орган установи, че прилагането на ставката на това предприятие, независимо от измененията, изчислени въз основа на индексите, предвидени в предходните параграфи, води или има опасност да доведе до загуби, като по този начин му дава възможност да вземе мерки за балансиране на ставките си, които могат да включват изменение на условията на покриване на рисковете?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-243/11: RVS Levensverzekeringen, Съдебно решение от 21 февруари 2013 г.
Трябва ли член 50 от Директива 2002/83 […] да се тълкува в смисъл, че той не допуска национална правна уредба като съдържащата се в членове 173 и 175/3 от [CDTD], съгласно които застрахователните сделки (включително сделките в областта на животозастраховането) подлежат на облагане с годишен данък, когато рискът е разположен в Белгия, и по-специално когато обичайното местопребиваване на титуляря на полицата е в Белгия или, ако титулярят на полицата е юридическо лице, когато мястото на стопанска дейност на това юридическо лице, за което се отнася договорът, се намира в Белгия, без да се отчита мястото на пребиваване на титуляря на полицата към момента на сключването на договора?
Противоречи ли на произтичащите от членове 49 [ДФЕС] и 56 [ДФЕС] общностни принципи относно премахването между държавите членки на Общността на пречките за свободното движение на хора и услуги национална правна уредба като съдържащата се в членове 173 и 175/3 от [CDTD], съгласно които застрахователните сделки (включително сделките в областта на животозастраховането) подлежат на облагане с годишен данък, когато рискът е разположен в Белгия, и по-специално когато обичайното местопребиваване на титуляря на полицата е в Белгия или ако титулярят на полицата е юридическо лице, когато мястото на стопанска дейност на това юридическо лице, за което се отнася договорът, се намира в Белгия, без да се отчита местопребиваването на титуляря на полицата към момента на сключване на договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-111/12: Ordine degli Ingegneri di Verona e Provincia и др., Съдебно решение от 21 февруари 2013 г.
Следва ли членове 10 и 11 от Директива 85/384 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която лицата, притежаващи звание, предоставено от държава членка, различна от приемащата държава членка, даващо достъп до дейностите в областта на архитектурата и посочено изрично в споменатия член 11, могат да упражняват в последната държава дейности по сгради с художествено значение само ако представят доказателства, евентуално в рамките на специфична проверка на професионалните им способности, че имат специална квалификация в сектора на културните блага?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-186/11: Stanleybet International и др., Съдебно решение от 24 януари 2013 г.
Следва ли членове 43 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главните производства, която предоставя изключителното право да развива, управлява, организира и провежда хазартни игри на едно-единствено предприятие, доколкото — макар че целта на националната правна уредба е или да ограничи предлагането на хазартни игри, или да улесни борбата срещу свързаната с хазартните игри престъпност — предприятието, на което е поверено това изключително право, провежда експанзионистична търговска политика?
В случай на несъвместимост на националната правна уредба в областта на организирането на хазартни игри с разпоредбите на Договора, свързани със свободното предоставяне на услуги и със свободата на установяване, могат ли националните органи през преходен период да се въздържат от разглеждане на заявления като тези в главните производства, които се отнасят до предоставянето на разрешения в сектора на хазартните игри?
При обстоятелства като разглежданите в главните производства, въз основа на какви критерии компетентните национални органи трябва да разглеждат заявленията за разрешение за организиране на хазартни игри?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-577/10: Комисия/Белгия, Съдебно решение от 19 декември 2012 г.
Представлява ли задължението за предварително деклариране, наложено на независимите доставчици на услуги, установени в други държави членки, дискриминационно ограничение на свободното предоставяне на услуги по член 56 ДФЕС?
Обосновано и пропорционално ли е разглежданото задължение за предварително деклариране с оглед на целите от общ интерес, като предотвратяване на измамите, борба срещу нелоялната конкуренция и защита на самонаетите лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-498/10: X, Съдебно решение от 18 октомври 2012 г.
Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че е налице ограничение на свободното предоставяне на услуги, ако получателят на услуга, предоставена от установено в друга държава членка лице, е задължен от законодателството на държавата членка, в която той е установен и в която се предоставя тази услуга, да удържи данък върху дължимото възнаграждение за предоставената услуга, при положение че липсва подобно задължение за удържане на данък по отношение на доставчик на услуги, установен в същата държава членка като получателя на услугата?
Ако с отговора на предходния въпрос се установи, че разпоредба, задължаваща получателя на конкретната услуга да удържа данък, представлява ограничение на свободното предоставяне на услуги, може ли това ограничение да бъде обосновано с необходимостта да се гарантират данъчното облагане и събирането на данъците, дължими от чуждестранни дружества, които само краткосрочно остават на територията на Нидерландия и трудно могат да бъдат контролирани, което води до проблеми при упражняване на предоставените на Нидерландия правомощия за данъчно облагане?
В този случай релевантно ли е обстоятелството, че на по-късен етап правната уредба е изменена по отношение на ситуации като разглежданата в смисъл, че едностранно се отменя този механизъм за данъчно облагане, тъй като прилагането му се е оказало трудно и неефективно?
Тази правна уредба надхвърля ли необходимото предвид възможностите за взаимопомощ при събирането на данъци, които са налични по-специално съгласно Директива 76/308/ЕИО?
За отговора на предходните въпроси релевантно ли е обстоятелството, че данъкът върху полученото възнаграждение, дължим в държавата членка, в която е установен получателят на услугите, може да се прихване с дължимия данък върху това възнаграждение в другата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.