всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

4.04.03 - Свободно предоставяне на услуги

Свободно предоставяне на услуги

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

Следва ли членове 43 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главните производства, която предоставя изключителното право да развива, управлява, организира и провежда хазартни игри на едно-единствено предприятие, доколкото — макар че целта на националната правна уредба е или да ограничи предлагането на хазартни игри, или да улесни борбата срещу свързаната с хазартните игри престъпност — предприятието, на което е поверено това изключително право, провежда експанзионистична търговска политика?
В случай на несъвместимост на националната правна уредба в областта на организирането на хазартни игри с разпоредбите на Договора, свързани със свободното предоставяне на услуги и със свободата на установяване, могат ли националните органи през преходен период да се въздържат от разглеждане на заявления като тези в главните производства, които се отнасят до предоставянето на разрешения в сектора на хазартните игри?
При обстоятелства като разглежданите в главните производства, въз основа на какви критерии компетентните национални органи трябва да разглеждат заявленията за разрешение за организиране на хазартни игри?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.

Представлява ли задължението за предварително деклариране, наложено на независимите доставчици на услуги, установени в други държави членки, дискриминационно ограничение на свободното предоставяне на услуги по член 56 ДФЕС?
Обосновано и пропорционално ли е разглежданото задължение за предварително деклариране с оглед на целите от общ интерес, като предотвратяване на измамите, борба срещу нелоялната конкуренция и защита на самонаетите лица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.

Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че е налице ограничение на свободното предоставяне на услуги, ако получателят на услуга, предоставена от установено в друга държава членка лице, е задължен от законодателството на държавата членка, в която той е установен и в която се предоставя тази услуга, да удържи данък върху дължимото възнаграждение за предоставената услуга, при положение че липсва подобно задължение за удържане на данък по отношение на доставчик на услуги, установен в същата държава членка като получателя на услугата?
Ако с отговора на предходния въпрос се установи, че разпоредба, задължаваща получателя на конкретната услуга да удържа данък, представлява ограничение на свободното предоставяне на услуги, може ли това ограничение да бъде обосновано с необходимостта да се гарантират данъчното облагане и събирането на данъците, дължими от чуждестранни дружества, които само краткосрочно остават на територията на Нидерландия и трудно могат да бъдат контролирани, което води до проблеми при упражняване на предоставените на Нидерландия правомощия за данъчно облагане?
В този случай релевантно ли е обстоятелството, че на по-късен етап правната уредба е изменена по отношение на ситуации като разглежданата в смисъл, че едностранно се отменя този механизъм за данъчно облагане, тъй като прилагането му се е оказало трудно и неефективно?
Тази правна уредба надхвърля ли необходимото предвид възможностите за взаимопомощ при събирането на данъци, които са налични по-специално съгласно Директива 76/308/ЕИО?
За отговора на предходните въпроси релевантно ли е обстоятелството, че данъкът върху полученото възнаграждение, дължим в държавата членка, в която е установен получателят на услугите, може да се прихване с дължимия данък върху това възнаграждение в другата държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.

Съвместима ли е със свободата на предоставяне на услуги правната уредба на държава членка, която разрешава на територията на тази държава да се рекламират разположени в чужбина казина само ако действащите там законови разпоредби за защита на участниците в игрите съответстват на националните разпоредби?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.

Съвместимо ли е с член 56 ДФЕС германското законодателство, което не предвижда възстановяване на разходите за помощ по домовете, предоставена от доставчик на услуги, установен в друга държава членка, на нуждаещо се от чужда помощ лице, пребиваващо временно в тази държава?
Съвместимо ли е с член 56 ДФЕС германското законодателство, което не покрива разходите за наем на помощни средства при временно пребиваване на нуждаещо се от чужда помощ лице в друга държава членка, въпреки че тези разходи се възстановяват или помощните средства се осигуряват в Германия и възстановяването им не би довело до натрупване или увеличаване на обезщетенията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.

Доколко член 30, параграф 1 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държавите членки да предвиждат прилагане на националния закон за транспониране на Директивата и по отношение на договорите, сключени преди влизането в сила на националната правна уредба?
Доколко разпоредбите, съдържащи се в член 85, алинея 2 от [ИПМС 50/2010], транспонират правилно член 24, параграф 1 от Директива 2008/48, с която се установява задължението на държавите членки да осигурят адекватни и ефективни процедури за извънсъдебно разрешаване на споровете във връзка с потребителски кредити?
Доколко член 22, параграф 1 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че се въвежда пълна хармонизация в областта на потребителските кредити, която не допуска държавите членки:
a) да разширяват приложното поле на нормите, съдържащи се в Директива 2008/48, и по отношение на договори, изрично изключени от нейното приложно поле (като например договорите за ипотечен кредит или договорите, които се отнасят до правото на собственост върху недвижим имот), или
б) да налагат допълнителни задължения на кредитните институции във връзка с видовете комисиони, които могат да бъдат събирани от тях, или във връзка с категориите референтни индекси, с които да бъде съобразявана променливата лихва в договорите за потребителски кредити, попадащи в приложното поле на националната разпоредба за транспониране?
В случай че отговорът на третия въпрос е отрицателен, доколко принципите на свободното движение на услуги и на свободното движение на капитали като цяло, и по-конкретно членове 56 [ДФЕС] и 58 [ДФЕС] и член 63, първа алинея [ДФЕС], трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да налага на кредитните институции мерки, с които във връзка с договорите за потребителски кредит се забранява събирането на банкови комисиони, които не фигурират в списъка на разрешените комисиони, без последните да са определени в законодателството на съответната държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.

Трябва ли член 49 ЕО в редакцията му, приложима към конкретния случай, като се има предвид, че фактите в основата на спора са настъпили преди влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г., да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство на държава членка, съгласно което възнагражденията за доставки или услуги не се считат за професионални разходи, които могат да се приспаднат, когато са изплатени или предоставени пряко или непряко на пребиваващо в друга държава членка данъчнозадължено лице или на чуждестранен правен субект, което или който по силата на законодателството на страната, в която е установен(о), не се облага в нея с данък върху доходите или се облагат за доходите в конкретния случай съгласно данъчен режим, значително по-благоприятен от режима, по който тези доходи се облагат в държавата членка, чието национално законодателство се разглежда, освен ако данъчнозадълженото лице не докаже с всички възможни правни средства, че тези възнаграждения съответстват на действително извършени и редовни сделки и не надхвърлят обичайните граници, въпреки че подобно доказване не се изисква за приспадане на възнагражденията за доставки или услуги, изплатени на пребиваващо в тази държава членка данъчнозадължено лице, дори ако това данъчнозадължено лице не се облага с данък върху доходите или се облага съгласно данъчен режим, който е значително по-благоприятен от общия правен режим в тази държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.

Възпрепятстват ли правилното прилагане на членове 15 и 16 от [Директивата за услугите] националните разпоредби на член 32, параграф 7а от Декрет-закон № 185 от 29 ноември 2008 г., добавен със Закон за преобразуване № 2 от 28 януари 2009 г. и впоследствие изменен със Закон № 14 от 27 февруари 2009 г., които предвиждат, освен по отношение на дружествата с мажоритарно държавно участие:
— нищожност на възлагането на услуги по установяване, изчисляване и събиране на данъци и други приходи на административно-териториалните единици на лица, които не отговарят на финансовото условие за минимален изцяло внесен дружествен капитал от [10] милиона евро,
— задължение за лицата, вписани в регистъра на частноправните субекти, които са оправомощени да упражняват дейности по установяване, изчисляване и събиране на данъци и други приходи на провинциите и общините, съгласно член 53, параграф 3 от Законодателен декрет № 446 от 15 декември 1997 г., с последващите му изменения, да приведат дружествения [си] капитал в съответствие с горепосочения минимален размер,
— забрана да им бъдат възлагани нови дейности за изпълнение или да участват в процедури за представяне на оферти, открити с цел възлагане на услуги по установяване, изчисляване и събиране на данъци и други приходи на административно-териториалните единици до изпълнение на задължението за изменение на дружествения капитал?
Възпрепятстват ли правилното прилагане на членове 3 [ЕО], 10 [ЕО], 43 [ЕО], 49 [ЕО] и 81 ЕО националните разпоредби на член 32, параграф 7а от Декрет-закон № 185 от 29 ноември 2008 г., добавен със Закон за преобразуване № 2 от 28 януари 2009 г. и впоследствие изменен със Закон № 14 от 27 февруари 2009 г., които предвиждат, освен по отношение на дружествата с мажоритарно държавно участие:
— нищожност на възлагането на услуги по установяване, изчисляване и събиране на данъци и други приходи на административно-териториалните единици на лица, които не отговарят на финансовото условие за минимален изцяло внесен дружествен капитал от [10] милиона евро,
— задължение за лицата, вписани в регистъра на частноправните субекти, които са оправомощени да упражняват дейности по установяване, изчисляване и събиране на данъци и други приходи на провинциите и общините, съгласно член 53, параграф 3 от Законодателен декрет № 446 от 15 декември 1997 г., с последващите му изменения, да приведат дружествения [си] капитал в съответствие с горепосочения минимален размер,
— забрана да им бъдат възлагани нови дейности за изпълнение или да участват в процедури за представяне на оферти, открити с цел възлагане на услуги по установяване, изчисляване и събиране на данъци и други приходи на административно-териториалните единици до изпълнение на задължението за изменение на дружествения капитал?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.

Следва ли член 4, параграф 1, точка 14, както и членове 9—14 от Директива 2004/39 да се тълкуват в смисъл, че те се прилагат както по отношение на първичен пазар за търговия с ценни книжа, разрешен от CNVM, така и по отношение на вторичен пазар за търговия с ценни книжа, който се е слял с първия чрез поглъщане още през 2005 г., но който е продължил да бъде разглеждан отделно от регулирания пазар, без обаче неговата правна природа да бъде изяснена от нормативна гледна точка?
Следва ли разпоредбите на член 4, параграф 1, точка 14 от Директива 2004/39 да се тълкуват в смисъл, че в обхвата на понятието регулиран пазар не влизат системите за търговия, които не отговарят на изискванията на дял II от Директива 2004/39?
Следва ли разпоредбите на член 47 от Директива 2004/39 да се тълкуват в смисъл, че пазар, за който не е съобщено от компетентния национален орган и който не фигурира в списъка на регулираните пазари, не е подчинен на правния режим, приложим към регулираните пазари, по-конкретно на нормите, които инкриминират пазарните злоупотреби в рамките на Директива 2003/6/ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.

Как следва да се тълкуват членове 43 ЕО и 49 ЕО относно свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги в областта на залаганията за спортни събития, за да се определи дали посочените разпоредби от Договора допускат национална правна уредба, която установява монопол в полза на държавата, както и концесионен и разрешителен режим, за който по отношение на определения брой концесии е характерно следното:
а) съществува обща тенденция за защита на притежателите на концесии, предоставени по-рано въз основа на процедура, от която една част от операторите незаконосъобразно са били изключени;
б) действат разпоредби, които гарантират запазването на търговските позиции, придобити в резултат на процедура, от която част от операторите незаконосъобразно са били изключени, (като […] [задължението] за новите концесионери да откриват своите пунктове за събиране на залози на [минимално] разстояние от вече съществуващите), и
в) налице са основания за прекратяване на концесията и за загуба на гаранции в много голям размер, сред които основания са и прякото или непряко управление от страна на концесионера на трансгранични дейности, свързани с хазартни игри, сходни на дейностите, за които е предоставена концесията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1212223242528 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form