4.04.03 - Свободно предоставяне на услуги
Свободно предоставяне на услуги
Дело C-176/11: HIT и HIT LARIX, Съдебно решение от 12 юли 2012 г.
Съвместима ли е със свободата на предоставяне на услуги правната уредба на държава членка, която разрешава на територията на тази държава да се рекламират разположени в чужбина казина само ако действащите там законови разпоредби за защита на участниците в игрите съответстват на националните разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-562/10: Комисия/Германия, Съдебно решение от 12 юли 2012 г.
Съвместимо ли е с член 56 ДФЕС германското законодателство, което не предвижда възстановяване на разходите за помощ по домовете, предоставена от доставчик на услуги, установен в друга държава членка, на нуждаещо се от чужда помощ лице, пребиваващо временно в тази държава?
Съвместимо ли е с член 56 ДФЕС германското законодателство, което не покрива разходите за наем на помощни средства при временно пребиваване на нуждаещо се от чужда помощ лице в друга държава членка, въпреки че тези разходи се възстановяват или помощните средства се осигуряват в Германия и възстановяването им не би довело до натрупване или увеличаване на обезщетенията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-602/10: SC Volksbank România, Съдебно решение от 12 юли 2012 г.
Доколко член 30, параграф 1 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държавите членки да предвиждат прилагане на националния закон за транспониране на Директивата и по отношение на договорите, сключени преди влизането в сила на националната правна уредба?
Доколко разпоредбите, съдържащи се в член 85, алинея 2 от [ИПМС 50/2010], транспонират правилно член 24, параграф 1 от Директива 2008/48, с която се установява задължението на държавите членки да осигурят адекватни и ефективни процедури за извънсъдебно разрешаване на споровете във връзка с потребителски кредити?
Доколко член 22, параграф 1 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че се въвежда пълна хармонизация в областта на потребителските кредити, която не допуска държавите членки:
a) да разширяват приложното поле на нормите, съдържащи се в Директива 2008/48, и по отношение на договори, изрично изключени от нейното приложно поле (като например договорите за ипотечен кредит или договорите, които се отнасят до правото на собственост върху недвижим имот), или
б) да налагат допълнителни задължения на кредитните институции във връзка с видовете комисиони, които могат да бъдат събирани от тях, или във връзка с категориите референтни индекси, с които да бъде съобразявана променливата лихва в договорите за потребителски кредити, попадащи в приложното поле на националната разпоредба за транспониране?
В случай че отговорът на третия въпрос е отрицателен, доколко принципите на свободното движение на услуги и на свободното движение на капитали като цяло, и по-конкретно членове 56 [ДФЕС] и 58 [ДФЕС] и член 63, първа алинея [ДФЕС], трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да налага на кредитните институции мерки, с които във връзка с договорите за потребителски кредит се забранява събирането на банкови комисиони, които не фигурират в списъка на разрешените комисиони, без последните да са определени в законодателството на съответната държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-318/10: SIAT, Съдебно решение от 5 юли 2012 г.
Трябва ли член 49 ЕО в редакцията му, приложима към конкретния случай, като се има предвид, че фактите в основата на спора са настъпили преди влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г., да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство на държава членка, съгласно което възнагражденията за доставки или услуги не се считат за професионални разходи, които могат да се приспаднат, когато са изплатени или предоставени пряко или непряко на пребиваващо в друга държава членка данъчнозадължено лице или на чуждестранен правен субект, което или който по силата на законодателството на страната, в която е установен(о), не се облага в нея с данък върху доходите или се облагат за доходите в конкретния случай съгласно данъчен режим, значително по-благоприятен от режима, по който тези доходи се облагат в държавата членка, чието национално законодателство се разглежда, освен ако данъчнозадълженото лице не докаже с всички възможни правни средства, че тези възнаграждения съответстват на действително извършени и редовни сделки и не надхвърлят обичайните граници, въпреки че подобно доказване не се изисква за приспадане на възнагражденията за доставки или услуги, изплатени на пребиваващо в тази държава членка данъчнозадължено лице, дори ако това данъчнозадължено лице не се облага с данък върху доходите или се облага съгласно данъчен режим, който е значително по-благоприятен от общия правен режим в тази държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-357/10: Duomo Gpa и др., Съдебно решение от 10 май 2012 г.
Възпрепятстват ли правилното прилагане на членове 15 и 16 от [Директивата за услугите] националните разпоредби на член 32, параграф 7а от Декрет-закон № 185 от 29 ноември 2008 г., добавен със Закон за преобразуване № 2 от 28 януари 2009 г. и впоследствие изменен със Закон № 14 от 27 февруари 2009 г., които предвиждат, освен по отношение на дружествата с мажоритарно държавно участие:
— нищожност на възлагането на услуги по установяване, изчисляване и събиране на данъци и други приходи на административно-териториалните единици на лица, които не отговарят на финансовото условие за минимален изцяло внесен дружествен капитал от [10] милиона евро,
— задължение за лицата, вписани в регистъра на частноправните субекти, които са оправомощени да упражняват дейности по установяване, изчисляване и събиране на данъци и други приходи на провинциите и общините, съгласно член 53, параграф 3 от Законодателен декрет № 446 от 15 декември 1997 г., с последващите му изменения, да приведат дружествения [си] капитал в съответствие с горепосочения минимален размер,
— забрана да им бъдат възлагани нови дейности за изпълнение или да участват в процедури за представяне на оферти, открити с цел възлагане на услуги по установяване, изчисляване и събиране на данъци и други приходи на административно-териториалните единици до изпълнение на задължението за изменение на дружествения капитал?
Възпрепятстват ли правилното прилагане на членове 3 [ЕО], 10 [ЕО], 43 [ЕО], 49 [ЕО] и 81 ЕО националните разпоредби на член 32, параграф 7а от Декрет-закон № 185 от 29 ноември 2008 г., добавен със Закон за преобразуване № 2 от 28 януари 2009 г. и впоследствие изменен със Закон № 14 от 27 февруари 2009 г., които предвиждат, освен по отношение на дружествата с мажоритарно държавно участие:
— нищожност на възлагането на услуги по установяване, изчисляване и събиране на данъци и други приходи на административно-териториалните единици на лица, които не отговарят на финансовото условие за минимален изцяло внесен дружествен капитал от [10] милиона евро,
— задължение за лицата, вписани в регистъра на частноправните субекти, които са оправомощени да упражняват дейности по установяване, изчисляване и събиране на данъци и други приходи на провинциите и общините, съгласно член 53, параграф 3 от Законодателен декрет № 446 от 15 декември 1997 г., с последващите му изменения, да приведат дружествения [си] капитал в съответствие с горепосочения минимален размер,
— забрана да им бъдат възлагани нови дейности за изпълнение или да участват в процедури за представяне на оферти, открити с цел възлагане на услуги по установяване, изчисляване и събиране на данъци и други приходи на административно-териториалните единици до изпълнение на задължението за изменение на дружествения капитал?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-248/11: Nilaş и др., Съдебно решение от 22 март 2012 г.
Следва ли член 4, параграф 1, точка 14, както и членове 9—14 от Директива 2004/39 да се тълкуват в смисъл, че те се прилагат както по отношение на първичен пазар за търговия с ценни книжа, разрешен от CNVM, така и по отношение на вторичен пазар за търговия с ценни книжа, който се е слял с първия чрез поглъщане още през 2005 г., но който е продължил да бъде разглеждан отделно от регулирания пазар, без обаче неговата правна природа да бъде изяснена от нормативна гледна точка?
Следва ли разпоредбите на член 4, параграф 1, точка 14 от Директива 2004/39 да се тълкуват в смисъл, че в обхвата на понятието регулиран пазар не влизат системите за търговия, които не отговарят на изискванията на дял II от Директива 2004/39?
Следва ли разпоредбите на член 47 от Директива 2004/39 да се тълкуват в смисъл, че пазар, за който не е съобщено от компетентния национален орган и който не фигурира в списъка на регулираните пазари, не е подчинен на правния режим, приложим към регулираните пазари, по-конкретно на нормите, които инкриминират пазарните злоупотреби в рамките на Директива 2003/6/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-72/10: Costa и Cifone, Съдебно решение от 16 февруари 2012 г.
Как следва да се тълкуват членове 43 ЕО и 49 ЕО относно свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги в областта на залаганията за спортни събития, за да се определи дали посочените разпоредби от Договора допускат национална правна уредба, която установява монопол в полза на държавата, както и концесионен и разрешителен режим, за който по отношение на определения брой концесии е характерно следното:
а) съществува обща тенденция за защита на притежателите на концесии, предоставени по-рано въз основа на процедура, от която една част от операторите незаконосъобразно са били изключени;
б) действат разпоредби, които гарантират запазването на търговските позиции, придобити в резултат на процедура, от която част от операторите незаконосъобразно са били изключени, (като […] [задължението] за новите концесионери да откриват своите пунктове за събиране на залози на [минимално] разстояние от вече съществуващите), и
в) налице са основания за прекратяване на концесията и за загуба на гаранции в много голям размер, сред които основания са и прякото или непряко управление от страна на концесионера на трансгранични дейности, свързани с хазартни игри, сходни на дейностите, за които е предоставена концесията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-368/11: Arrichiello, Определение от 16 февруари 2012 г.
Съвместими ли са с членове 43 ЕО и 49 ЕО национални разпоредби, които защитават търговските позиции на съществуващи оператори чрез въвеждане на минимално разстояние между обектите на нови и съществуващи концесионери след нарушение на правото на Съюза при предоставянето на концесии?
Позволява ли правото на Съюза налагането на санкции за събиране на залози без концесия или разрешение на лица, свързани с оператор, незаконно изключен от публичен търг, когато последващият търг не е отстранил нарушението?
Отговарят ли условията и редът за прекратяване на концесии, предоставяни след публичен търг, на изискванията за яснота, точност и недвусмисленост, произтичащи от принципите на равно третиране, прозрачност и правна сигурност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-612/11: Veneruso, Определение от 16 февруари 2012 г.
Съвместима ли е национална правна уредба, която при предоставяне на нови концесии защитава позициите на съществуващите оператори чрез минимални разстояния между обектите, с членове 43 ЕО и 49 ЕО и принципите на равно третиране и ефективност?
Допустимо ли е прилагането на санкции спрямо лица, свързани с оператор, който е бил незаконосъобразно изключен от публичен търг, дори след провеждането на нов търг, ако изключването не е отстранено?
Спазват ли се изискванията за яснота, точност и еднозначност на условията и реда за провеждане на публичен търг и прекратяване на концесии съгласно принципите на равно третиране, прозрачност и правна сигурност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-164/10: Ferazzoli и др., Определение от 16 февруари 2012 г.
Съвместима ли е с членове 43 ЕО и 49 ЕО национална правна уредба, която при отстраняване на нарушение на правото на Съюза въвежда ограничения за новите концесионери в полза на съществуващите оператори, като минимални разстояния между пунктовете?
Може ли да се прилагат санкции срещу лица, свързани с оператор, незаконно изключен от по-ранен публичен търг, след провеждането на нов търг, който не е отстранил последиците от нарушението?
Изисква ли правото на Съюза условията за прекратяване на концесии да бъдат ясно, точно и еднозначно определени при спазване на принципите на равно третиране, прозрачност и правна сигурност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.