4.04.03 - Свободно предоставяне на услуги
Свободно предоставяне на услуги
Дело C-53/13: Strojírny Prostějov и ACO Industries Tábor, Съдебно решение от 19 юни 2014 г.
Следва ли да се приеме, че членове 18 ДФЕС, 45 ДФЕС, 49 ДФЕС, 56 ДФЕС или 57 ДФЕС не допускат правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която установени в държава членка дружества, които ползват наети и командировани работници от агенции за временна заетост, установени в друга държава членка, но осъществяващи дейност в първата държава посредством клон, са длъжни да удържат при източника и да внасят в първата държава авансово дължимия от посочените работници данък върху доходите, при положение че такова задължение не е предвидено за установените в първата държава дружества, които използват услугите на установени в същата държава агенции за временна заетост?
Следва ли да се приеме, че член 56 ДФЕС не допуска правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която когато сумата, фактурирана от установена в друга държава членка агенция за временна заетост, включва както заплатите на командированите работници, така и възнаграждението за посредническите услуги, данъчната основа, използвана за изчисляване на авансовия данък, се определя най-малко на 60 % от тази сума, без данъкоплатецът да има възможност да докаже, че действително получените от работниците заплати са по-ниски от 60 % от посочената сума?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-475/12: UPC DTH, Съдебно решение от 30 април 2014 г.
Може ли член 2, буква в) от [Рамковата директива] да се тълкува в смисъл, че като електронна съобщителна услуга трябва да се квалифицира услугата, в рамките на която нейният доставчик предоставя срещу възнаграждение условния достъп до пакет от програми, който от своя страна включва услуги по разпръскване на радио- и телевизионни програми и се предава чрез спътник?
Може ли Договорът [за функционирането на ЕС] да се тълкува в смисъл, че към описаната в първия въпрос услуга намира приложение принципът за свободно предоставяне на услуги между държавите членки, доколкото става въпрос за услуга, предоставяна от Люксембург на територията на Унгария?
Може ли Договорът [за функционирането на ЕС] да се тълкува в смисъл, че в хипотезата на описаната в първия въпрос услуга държавата по местоназначение, към която е насочена услугата, има право да ограничава предоставянето на този тип услуги, като предвижда, че [доставчикът на] услугата трябва задължително да се регистрира в държавата членка и да се установи чрез учредяване на клон или отделен правен субект, и като разрешава този тип услуги да се предоставят само чрез клон или отделен правен субект?
Може ли Договорът [за функционирането на ЕС] да се тълкува в смисъл, че независимо от държавата членка, в която оперира или е регистрирано предоставящото услугата предприятие, процедурите, свързани с описаните в първия въпрос услуги, попадат в рамките на правомощията на държавата членка, която има териториална компетентност с оглед на мястото на предоставяне на услугата?
Може ли член 2, буква в) от [Рамковата директива] да се тълкува в смисъл, че описаната в първия въпрос услуга следва да се квалифицира като електронна съобщителна услуга, или посочената услуга следва да се квалифицира като услуга за условен достъп, предоставяна чрез използването на системата за условен достъп, дефинирана в член 2, буква е) от [тази] директива?
Въз основа на гореизложеното може ли релевантните разпоредби да се тълкуват в смисъл, че доставчикът на описаната в първия въпрос услуга следва да се квалифицира като доставчик на електронни съобщителни услуги в съответствие с правната уредба [на Съюза]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-365/13: Ordre des architectes, Съдебно решение от 30 април 2014 г.
Доколкото членове 21 и 49 от [Директива 2005/36] задължават всяка държава членка да признае на удостоверенията за професионална квалификация, посочени в тези членове, що се отнася до достъпа до професионалните дейности и тяхното упражняване, същото действие на своята територия като на удостоверенията за професионална квалификация, които издава съответната държава членка, трябва ли споменатите членове да се тълкуват в смисъл, че забраняват на държавата да изисква за вписване в таблица на Камарата на архитектите от притежателя на удостоверение за професионална квалификация като архитект, което е в съответствие с член 46 от посочената директива, или на удостоверение за професионална квалификация, посочено в член 49, параграф 1, да отговаря освен това на изисквания за професионален стаж или опит, еквивалентни на тези, които се прилагат за притежателите на издавани на нейна територия дипломи след тяхното получаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-509/12: Navileme и Nautizende, Съдебно решение от 6 февруари 2014 г.
Трябва ли с оглед принципа на забрана на дискриминацията между граждани на една държава членка и граждани на друга държава членка (член 18 ДФЕС), с оглед свободното движение на хора в Съюза и изключенията във връзка с него (член 45, параграф 3 ДФЕС) и с оглед свободното предоставяне на услуги и възможните ограничения в това отношение (член 52 ДФЕС и член 62 ДФЕС) правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба от национално право, която налага като условие за издаването на свидетелство за управление на плавателни съдове пребиваване на територията на страната?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-296/12: Комисия/Белгия, Съдебно решение от 23 януари 2014 г.
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз ограничението, според което данъчното облекчение за вноски по пенсионно-спестовни планове се прилага само за вноски, изплатени на установени в Белгия институции или фондове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-209/12: Endress, Съдебно решение от 19 декември 2013 г.
Трябва ли член 15, параграф 1, първа алинея от [Втора директива за животозастраховането] с оглед на член 31, параграф 1 от [Трета директива за животозастраховането] да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба като член 5а, параграф 2, четвърто изречение [от VVG, в редакцията му, приложима към момента на настъпване на фактите], съгласно която правото на отказ или на възражение се погасява най-късно с изтичането на една година от плащането на първата застрахователна премия дори когато притежателят на полицата не е бил уведомен за правото на отказ или на възражение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-523/12: Dirextra Alta Formazione, Съдебно решение от 12 декември 2013 г.
Съвместима ли е с член 56 ДФЕС и сл. и с член 101 ДФЕС и сл., както и с член 107 ДФЕС и сл. и с принципите на конкуренцията, на пропорционалност, на недопускане на дискриминация и на равно третиране, закрепени в посочените по-горе норми, както и във връзка с членове 9 и 10 от ЕКПЧ, с член 2 от допълнителния протокол към нея и с членове 11 и 14 от Хартата, разпоредба като съдържащата се в член 2, параграф 3 от Регионалния закон, който се прилага в регионален мащаб и въвежда ограничения за достъпа до пазара на някои специфични, предварително определени услуги за укрепване на образованието на местно ниво (за провеждането на магистърски програми след придобиване на бакалавърска степен), като въвежда условие за такъв достъп, изразяващо се единствено в изискване (за определен брой часове през необосновано дълъг период от време), избрано и формулирано произволно от гледна точка на разума на общностната мярка (подобряване на качеството на образованието, а оттам и подбор на субекти, притежаващи подходящи квалификации), което не се изменя в зависимост от конкретната продължителност на отделната услуга?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-292/12: Ragn-Sells, Съдебно решение от 12 декември 2013 г.
Следва ли разпоредбите на член 106, параграф 1 [ДФЕС] във връзка с член 102 [ДФЕС], свободното движение на стоки, свободата на установяване, както и свободното предоставяне на услуги, да се тълкуват в смисъл, че допускат държава членка да разреши на предприятие, стопанисващо определено съоръжение за третиране на отпадъци, да бъде предоставено срещу възнаграждение изключително право за третиране на битовите отпадъци на определена територия, при положение че в радиус от 260 км осъществяват дейността си няколко конкурентни предприятия [които стопанисват] няколко съоръжения [за управление на отпадъци], съответстващи на екологичните изисквания и използващи равностойни технологии?
Следва ли член 106, параграф 2 [ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка да разглежда като услуги от общ икономически интерес, от една страна, събирането и превоза на отпадъците, и от друга страна, третирането на отпадъците, като същевременно разделя тези услуги и по този начин ограничава свободната конкуренция на пазара на управлението на отпадъците?
Може ли да се изключи прилагането на разпоредбите от Договора [за функционирането на ЕС] във връзка с правото на конкуренцията по отношение на процедура за отдаване на концесия на услугите по събирането и превоза на отпадъците, в която се предвижда, че изключителното право за третиране на отпадъците на определената в договора за концесия територия се предоставят на две предприятия?
Следва ли член 16, параграф 3 от Директива [2008/98] да се тълкува в смисъл, че основавайки се на принципа на близост, държава членка може да ограничи конкуренцията и да разреши на предприятието, стопанисващо съоръжението за третиране на отпадъци, намиращо се най-близо до територията, на която се образуват отпадъците, да бъде предоставено срещу възнаграждение изключителното право за третиране на отпадъците, при положение че в радиус от 260 км осъществяват дейността си няколко конкурентни предприятия [които стопанисват] няколко съоръжения [за управление на отпадъци], съответстващи на екологичните изисквания и използващи равностойни технологии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-221/12: Belgacom, Съдебно решение от 14 ноември 2013 г.
Следва ли членове 49 и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че предприятие със седалище в Белгия може да се позовава пред белгийските съдилища на основните правила на правото на Съюза, и по-специално на извежданото от посочените разпоредби задължение за прозрачност, във връзка с договор, който е извън приложното поле на някоя от директивите относно обществените поръчки, и с който договор белгийски орган прехвърля определени права на друго белгийско предприятие, без преди това да е провел публичен търг?
Стремежът да се избегне нарушение на съществуващ, сам по себе си безспорен и много специфичен договор, сключен между публичноправно юридическо лице и неконтролирано от него частноправно предприятие, или сключването на определена сделка или на договор за спогодба, целящ да уреди съществуващ спор относно тълкуването на посочения по-горе специфичен договор, като при сключването на тази спогодба се вземат предвид правата, признати на страните с предходно съдебно решение за налагане на привременни мерки, предвид обстоятелството, че без сключването на такава спогодба може да бъде нанесена сериозна вреда на осъществяваната от [посоченото юридическо лице дейност] и да бъде намалена нейната стойност, а потребителите могат междувременно да бъдат лишени от определени услуги, може ли да се разглежда като императивно съображение от общ интерес или най-малкото като обективно съображение за обосноваване, което дава право на юридическите лица на публичното право по изключение и в отклонение от принципа на равно третиране и от забраната на дискриминацията по причина на националност, закрепени в членове 49 и 56 ДФЕС, както и от извеждания от тези разпоредби принцип на прозрачност, да не проведат публичен търг, а да възложат пряко съответния договор?
Ако на втория въпрос може да се отговори утвърдително, за да може по-горе посочените и гарантирани от правото на Съюза основни свободи да не се ограничават повече от необходимото за постигане на преследваната цел, трябва ли по-горе посочената сделка или по-горе посочената спогодба да се ограничи до абсолютно необходимото минимално съдържание за уреждане на съществуващия спор, или за да избегнат бъдещи различия в тълкуването, намиращи се в разумна и логическа връзка със спора, страните могат да сключат и договор за спогодба, който надхвърля този абсолютен минимум, като същевременно се защитават интересите на потребителите и заедно с това се увеличава стойността на прехвърляната дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.