4.03 - Селско стопанство и рибарство
Селско стопанство и рибарство
Дело C-53/20: Hengstenberg, Съдебно решение от 15 април 2021 г.
Трябва ли понятието „законен интерес“ по смисъла на член 49, параграф 3, първа алинея и параграф 4, втора алинея във връзка с член 53, параграф 2, първа алинея от Регламент № 1151/2012 да се тълкува в смисъл, че в процедурата по заявления за изменение, което не е несъществено, на спецификацията на продукт, обозначен със защитено географско указание, всяко физическо или юридическо лице, за което е настъпила действителна или потенциална, стига да не е съвсем невероятна, икономическа последица от поисканите изменения, може да обоснове наличието на „законен интерес“, необходим за предявяване на възражение срещу подаденото заявление за изменение или за обжалване на решението за уважаване на това заявление?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-736/19: Plaukti, Съдебно решение от 15 април 2021 г.
Приложим ли е член 16, параграф 5, трета алинея от Регламент № 65/2011, при положение че жалбоподателят не е изпълнил изискванията относно окосяването на площта, за която е поискана помощ за поддържане на биоразнообразието в пасищата (изискване, което надхвърля задължителните стандарти, предвидени в член 39, параграф 3 от Регламент № 1698/2005), като се има предвид, че не е констатирана никаква промяна в група култури?
Може ли за едно-единствено нарушение да се налагат едновременно санкцията, предвидена в член 16, параграф 5, трета алинея от Регламент № 65/2011, и санкцията, предвидена в член 18, параграф 1, буква а) от Регламент № 65/2011?
Допускат ли членове 4 и 6 от Регламент № 73/2009 във връзка с член 39, параграф 3 от Регламент № 1698/2005 национална правна уредба, която предвижда, че едно и също изискване може да съставлява минимално изискване (правило) и същевременно да е изискване извън минималните изисквания (условие за плащане на помощ за агроекология)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-400/19: Комисия/Унгария (Marges bénéficiaires), Съдебно решение от 11 март 2021 г.
Съвместима ли е унгарската забрана за дискриминационно определяне на продажни цени на идентични селскостопански и хранителни продукти според държавата на произход с Регламент (ЕС) № 1308/2013 относно общата организация на пазарите на селскостопански продукти?
Съвместима ли е унгарската забрана за дискриминационно определяне на продажни цени на идентични селскостопански и хранителни продукти според държавата на произход с принципа на свободно движение на стоки по член 34 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-77/20: K. M. (Sanctions infligées au capitaine de navire), Съдебно решение от 11 февруари 2021 г.
Съвместима ли е — при прилагането на общата политика в областта на рибарството и на разпоредбите на член 32 от Регламент […] № 850/1998, както и в контекста на наказателно преследване, осъществено с цел принудително изпълнение на разпоредбите на същите, с разпоредбите на Регламент […] № 1224/2009 на Съвета, и по-специално с членове 89 и 90 от него, както и с принципа на пропорционалност, предвиден в Договорите […] и в член 49, параграф 3 от [Хартата] — национална разпоредба, съгласно която при постановяването на осъдителна присъда, освен налагане на глоба, се извършва и задължителна конфискация на цялото количество риба и на всички риболовни съоръжения, намерени на борда на кораба, които са предмет на нарушението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-361/19: De Ruiter, Съдебно решение от 27 януари 2021 г.
Трябва ли член 97, параграф 1, първа алинея и член 99, параграф 1, първа алинея от Регламент № 1306/2013, както и член 73, параграф 4, първа алинея, буква а) от Регламент за изпълнение № 809/2014 да се тълкуват в смисъл, че намаленията на преките плащания поради неспазване на правилата за кръстосано съответствие трябва да се изчисляват въз основа на плащанията, които са предоставени или предстои да бъдат предоставени за годината, в която е констатирано такова неспазване, или въз основа на плащанията, които са предоставени или предстои да бъдат предоставени за годината, в която е настъпило подобно неспазване, и ако Съдът приеме първото от тези тълкувания, валидни ли са тогава последните две разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-216/19: Land Berlin (Droits au paiement liés à la PAC), Съдебно решение от 17 декември 2020 г.
Следва ли да се счита, че собственикът разполага с отговарящи на условията за подпомагане хектари по смисъла на член 24, параграф 2, първо изречение от Регламент № 1307/2013, при положение че никое трето лице няма право да ползва този поземлен имот, и по-специално няма предоставено от собственика право на ползване, или когато трето лице фактически използва разглеждания поземлен имот за селскостопански цели, без да има право на ползване, следва да се приеме, че то разполага с тези хектари, отговарящи на условията за подпомагане, или пък в този случай следва да се смята, че никой не разполага с тези площи?
Следва ли изразът „всяка площ, която през 2008 г. е дала право на плащане по схемата за единно плащане или по схемата за единно плащане на площ, предвидени съответно в дял III и дял IVа от Регламент [№ 1782/2003]“ съгласно член 32, параграф 2, буква б) от Регламент № 1307/2013 да се тълкува в смисъл, че за да бъде придобито право на плащане по схемата за единно плащане или по схемата за единно плащане на площ, през 2008 г. площите трябва да са отговаряли на условията, изисквани съгласно дял III, съответно дял IVа от Регламент [№ 1782/2003]?
При отрицателен отговор на втория въпрос, следва ли изразът „всяка площ, която през 2008 г. е дала право на плащане по схемата за единно плащане или по схемата за единно плащане на площ, предвидени съответно в дял III и дял IVа от Регламент [№ 1782/2003]“ съгласно член 32, параграф 2, буква б) от Регламент № 1307/2013 да се тълкува в смисъл, че за да може дадена залесена площ по член 31 от Регламент [№ 1257/1999] да бъде квалифицирана като хектар, отговарящ на условията за подпомагане по смисъла на член 32, параграф 2, буква б), подточка ii) от Регламент [№ 1307/2013], е необходимо за площта да е ползвано право на плащане за земя под угар или друго право на плащане по смисъла на член 44, параграф 1 или на член 54, параграф 1 от Регламент [№ 1782/2003]?
При отрицателен отговор на третия въпрос, следва ли изразът „всяка площ, която през 2008 г. е дала право на плащане по схемата за единно плащане или по схемата за единно плащане на площ, предвидени съответно в дял III и дял IVа от Регламент [№ 1782/2003]“ съгласно член 32, параграф 2, буква б) от Регламент № 1307/2013 да се тълкува в смисъл, че за да може залесена площ по член 31 от Регламент [№ 1257/1999] да бъде квалифицирана като хектар, отговарящ на условията за подпомагане, по смисъла на член 32, параграф 2, буква б), подточка ii) от Регламент [№ 1307/2013], е необходимо земеделският стопанин да е подал през 2008 г. заявление по член 22, параграф 1 или по член 34, параграф 1 от Регламент № 1782/2003 и през същата година да са били изпълнени всички други изисквания за директно плащане съгласно дял III или дял IVа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-742/18: Чешка република/Комисия, Съдебно решение от 3 септември 2020 г.
Допустимо ли е Комисията да прави извод за неефективност на системата за контрол само въз основа на разлика в процентите на установени нередности между традиционните проверки на място и проверките чрез дистанционно проучване?
Изисква ли член 33 от Регламент № 1122/2009 националните органи да увеличават контролната извадка само при по-сериозни нередности, или това задължение възниква при всяка установена аномалия, независимо от нейната тежест?
Дали Общият съд е изопачил фактите и предмета на спора, като е приел, че Комисията е наложила финансова корекция само поради инвестиции, реализирани преди въвеждането на националната програма за подпомагане?
Позволява ли член 19 и член 77, параграф 5 от Регламент № 555/2008 инвестициите в лозаро-винарския сектор да бъдат предмет на проверки на място чрез извадка, или се изискват систематични проверки на всички действия преди изплащане на помощта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-406/19: Комисия/Испания, Съдебно решение от 2 април 2020 г.
Допустимо ли е Комисията да приложи корекция с фиксиран процент (forfaitaire) от 10% върху определени разходи, извършени от Кралство Испания, без да докаже системни пропуски в контролната система, въз основа на установени нередности само в два от четири проверени случая?
Пропорционална и надлежно мотивирана ли е наложената от Комисията корекция с фиксиран процент от 10% и спазени ли са изискванията за мотивиране на акта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-79/19: Литва/Комисия, Съдебно решение от 27 февруари 2020 г.
Тълкуван ли е и приложен правилно член 33м, параграф 1 от Регламент № 1257/1999 по отношение на това дали притежаването на квота за мляко представлява достатъчно доказателство за упражняване на търговска селскостопанска дейност от литовски земеделски стопанин?
Изопачени ли са доказателствата от Общия съд при преценката дали притежаването на квота за мляко е доказателство за упражняване на търговска селскостопанска дейност от литовски земеделски стопанин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.