4.03 - Селско стопанство и рибарство
Селско стопанство и рибарство
Дело C-251/21: Piltenes meži, Съдебно решение от 28 април 2022 г.
Попадат ли в обхвата на член 30, параграф 6 от Регламент № 1305/2013 плащанията за микрорезервати, създадени в горска зона в изпълнение на целите на Директива 2009/147?
Прилагат ли се за предоставянето на компенсация за микрорезервати, създадени в изпълнение на целите на Директива 2009/147, ограниченията по отношение на плащанията за предприятия в затруднено положение, предвидени в Регламент № 702/2014?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-86/20: Vinařství U Kapličky, Съдебно решение от 28 април 2022 г.
Трябва ли документ V I 1 — издаден въз основа на Регламент № 555/2008, съдържащ сертификат от одобрен национален орган от трета държава, че продуктът е произведен чрез използване на енологични практики, които са препоръчани и публикувани от Международната организация по лозата и виното или разрешени от Съюза, да се счита само за административно изискване за вноса на вина на територията на Съюза?
Допуска ли правото на Съюза национално правило, съгласно което лицето, търгуващо с внасяно от Молдова вино, може да се освободи от отговорност за административно нарушение, изразяващо се в предлагане на пазара на вино, приготвено чрез използване на неразрешени в Съюза енологични практики, когато националните органи не са оборили по отношение на това лице презумпцията, че виното е било произведено чрез използване на разрешени от Съюза енологични практики, която презумпция лицето е могло да изведе от документ V I 1, издаден от молдовските органи в съответствие с Регламент № 555/2008?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-160/21: NIKOPOLIS AD ISTRUM 2010, Съдебно решение от 28 април 2022 г.
Следва ли член 75, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 да се тълкува в смисъл, че ако разплащателната агенция на държава членка не изплати преди изтичането на определения в тази разпоредба срок помощ, поискана от земеделски производител по програми от общата селскостопанска политика, това трябва да се приема за мълчалив отказ по съответното заявление за подпомагане?
Освен това, ако след изтичане на този срок бъдат извършени допълнителни проверки или контрол, за отговора на горепосочения въпрос от значение ли е дали компетентните национални органи са уведомили или не са уведомили подалото заявление за подпомагане лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-176/20: Avio Lucos, Съдебно решение от 7 април 2022 г.
1) Допуска ли [Регламент № 1307/2013] национална правна уредба, която предвижда, че минималната дейност, която трябва да се извършва в земеделските площи, които се поддържат по обичайния начин в състояние, подходящо за паша, се състои в паша на отглеждани от земеделския стопанин животни?
2) Ако посоченото право на Съюза допуска национална правна уредба като описаната в първия въпрос, могат ли разпоредбите на член 4, параграф 1, букви а) и в) и на член 9, параграф 1 от Регламент № 1307/2013 да се тълкуват в смисъл, че за „активен земеделски стопанин“ може да се счита юридическо лице, което е сключило договор за аренда при условия като тези в главното производство и което държи животни въз основа на договори за заем за послужване, сключени с физически лица, с които договори заемодателите предоставят безвъзмездно на заемателите животни, които притежават като собственици, за да ги използват за паша в пасищните площи, предоставени на разположение на заемателите за определени периоди от време?
3) Трябва ли разпоредбите на член 60 от [Регламент № 1306/2013] да се тълкуват в смисъл, че за „изкуствено създадени условия“ се счита и наличието на договор за аренда и на договори за заем за послужване като тези в главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-116/20: Avio Lucos, Съдебно решение от 7 април 2022 г.
Допуска ли правото на Съюза, приложимо към финансовото подпомагане за стопанската 2014 г. — по-специално регламенти № 73/2009 и № 1122/2009 — установяването чрез националното законодателство на задължение за представяне на доказателство за правото на ползване на земеделска площ с цел получаване на финансово подпомагане по схемите за площ?
В случай че изложеното по-горе право на Съюза допуска посочената в първия въпрос национална правна уредба, допуска ли правото на Съюза (включително принципът на пропорционалност) в конкретния случай, когато правото на стопанисване на земеделската площ се доказва от бенефициера с представянето на договор за аренда на пасище (договор, по силата на който заявителят е придобил правото да стопанисва пасището на свой риск и в своя полза, срещу заплащане на аренда), национална правна уредба, която предвижда като условие за валидно сключване на такъв договор за аренда бъдещият арендатор да е само животновъд или собственик на животни?
Попада ли в определението за селскостопанска дейност по член 2 от Регламент № 73/2009 дейността на бенефициер по схема за плащане на площ, който сключва договор за аренда на пасище с цел придобиване на правото на стопанисване на тази площ и получаване на права на плащане през стопанската 2014 г., а впоследствие сключва договор за сътрудничество с животновъди, с който им позволява безвъзмездно да извършват паша на животните си на тази земя, като си запазва правото на ползване върху нея, но се задължава да не възпрепятства пашата и да извършва дейности по почистването ѝ?
Допуска ли правото на Съюза тълкуване на национална правна уредба като член 431, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс — отнасящ се до силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение — в смисъл, че влязло в сила съдебно решение, с което се установява недопустимостта на заявление за плащане поради неспазване на националното право относно изискването за законосъобразност на документа за стопанисване/ползване на земята, за която е поискана схемата за площи през стопанската 2014 г. (в рамките на спор, в който се иска отмяна на решението за прилагане на многогодишни санкции), което тълкуване не позволява анализ на съответствието на това национално изискване с правото на Съюза, приложимо за стопанската 2014 г. в рамките на нов спор, в който се разглежда законосъобразността на акта за възстановяване на недължимо платените на заявителя суми за същата земеделска 2014 г., акт, основан на същата фактическа обстановка и на същата национална правна уредба, които са били предмет на анализ в рамките на предходното окончателно съдебно решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-493/21: K. M. (Sanctions infligées au capitaine de navire – II), Определение от 1 март 2022 г.
Следва ли задължителната конфискация на всички улови и риболовни уреди на борда на съответния кораб, наред с глобата, да се счита за пропорционална мярка спрямо целта на забраната, установена в член 32, параграф 1 от Регламент № 850/98, относно оборудването за сортиране?
Съвместимо ли е националното законодателство, предвиждащо такава санкция, с изискванията на членове 89 и 90 от Регламент № 1224/2009, тълкувани в светлината на принципа на пропорционалност, закрепен в член 49, параграф 3 от Хартата?
Следва ли при определяне на санкцията да се вземе предвид въздействието ѝ върху правото на нарушителя да упражнява професията си и правото му на препитание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-564/20: Minister for Agriculture Food and the Marine и Sea Fisheries Protection Authority, Съдебно решение от 10 февруари 2022 г.
Следва ли член 33, параграф 2, буква а) и член 34 от Регламент № 1224/2009 да се тълкуват в смисъл, че единният контролен орган на държава членка е длъжен да уведомява Комисията само за данните, вписани в риболовния дневник от капитаните на риболовните кораби съгласно членове 14 и 15 от посочения регламент, или може да използва разумен и научно обоснован метод, като т.нар. метод на „прекараното време“, за да обработи посочените данни, така че да се увери в точността на числените данни за улова, за които уведомява Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-234/20: Sātiņi-S, Съдебно решение от 27 януари 2022 г.
Трябва ли член 30, параграф 6, буква а) от Регламент № 1305/2013 да се тълкува в смисъл, че торфените терени са напълно изключени от плащанията по програма „Натура 2000“?
При отрицателен отговор на първия въпрос, включени ли са торфените терени в селскостопанските или в горските райони?
При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 30 от Регламент № 1305/2013 да се тълкува в смисъл, че държавите членки могат да изключат напълно торфените терени от плащанията по програма „Натура 2000“ и че съответните национални разпоредби са съвместими с предвидената в Регламент № 1305/2013 компенсационна цел на посочените плащания?
Трябва ли член 30 от Регламент № 1305/2013 да се тълкува в смисъл, че дадена държава членка може да ограничи плащанията на помощта за включени в „Натура 2000“ зони, предвиждайки отпускането на помощта само във връзка с ограничаването на специфичен вид икономическа дейност, например само за горските дейности в горските райони?
Трябва ли член 30, параграф 1 от Регламент № 1305/2013 във връзка с член 17 от Хартата да се тълкува в смисъл, че изтъквайки плановете си за нова икономическа дейност, дадено лице има право на плащане по програма „Натура 2000“, въпреки че когато е придобило собствеността върху имота, вече е знаело за ограниченията, приложими спрямо него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-185/20: Унгария/Комисия, Определение от 18 януари 2022 г.
Кои са изискванията към мотивите на съдебното решение, за да се приеме, че задължението за мотивиране е изпълнено?
В какви случаи Общият съд има задължение служебно да разгледа въпроси относно компетентността ratione temporis на Комисията?
Допустимо ли е нови основания или разширения на вече изложени основания да се представят във фаза на обжалване и при какви условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-377/19: Benedetti Pietro e Angelo и др., Съдебно решение от 13 януари 2022 г.
Следва ли член 16, параграф 1 от Регламент № 595/2004 да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, вследствие на която от възстановяването на надвзетата допълнителна такса трябва приоритетно да се ползват производителите, по отношение на които изкупвачите са изпълнили задължението си за месечно плащане на тази такса?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.