4.03 - Селско стопанство и рибарство
Селско стопанство и рибарство
Дело C-708/22: Asoprovac, Съдебно решение от 4 юли 2024 г.
1) Трябва ли член 4 и член 32, параграф 2 от [Регламент № 1307/2013] и член 60 от [Регламент № 1306/2013] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като съдържащата се в Кралски указ 41/2021, която, за да препятства създаването на изкуствени условия при предоставянето на постоянно затревени площи, публична собственост за общо ползване, на бенефициери, които не ги използват, предвижда, че пасищната дейност ще се допуска само ако се осъществява с животни от собственото стопанство?
2) Трябва ли член 60 от [Регламент № 1306/2013], отнасящ се до създаването на изкуствени условия за получаването на помощи, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като съдържащата се в Кралски указ 41/2021, която установява презумпция за изкуствено създаване на условия за достъп до помощта в случаите, когато селскостопанската пасищна дейност в постоянно затревени площи, публична собственост за общо ползване, се извършва с животни, които не са от собственото стопанство на заявилия помощта?
3) Трябва ли член 4, параграф 1, буква в) от [Регламент № 1307/2013] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като съдържащата се в Кралски указ 1075/2014 […], съгласно която пашата в земеделски площи не може да се счита за дейност по поддържане на тези площи в състояние, което ги прави подходящи за паша?
4) Трябва ли член 4, параграф 1, буква в) от [Регламент № 1307/2013] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като съдържащата се в Кралски указ 1075/2014 […], съгласно която лицата, които са притежатели само на неизключително право на паша върху чужди имоти и които прехвърлят това право на трето лице, което използва затревените площи за изхранване на собствените си животни, не извършват селскостопанска дейност по смисъла на член 4, параграф 1, буква в), подточка i) от същия регламент?
5) Трябва ли член 4, параграф 1, букви б) и в) от [Регламент № 1307/2013] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като съдържащата се в Кралски указ 1075/2014 […], съгласно която лицата, които са притежатели само на неизключително право на паша върху чужди имоти, предназначени за общо ползване, не може да се считат за управляващи затревените площи, върху които се разпростира това право на паша, за целите на извършването на дейности по поддържане на тези земеделски площи в състояние, което ги прави подходящи за паша?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-437/22: Eesti Vabariik (Põllumajanduse Registrite ja Informatsiooni Amet), Съдебно решение от 29 февруари 2024 г.
Следва ли от член 7 от Регламент № 2988/95 във връзка с член 56, първа алинея и член 54, параграф 1 от Регламент № 1306/2013, както и с член 35, параграф 6 от Делегиран регламент № 640/2014, основание с директен ефект, за да се изиска от представителите на юридическо лице бенефициер, които умишлено са представили невярна информация с цел получаване чрез измама на помощ, финансирана от ЕЗФРСР, да възстановят получената чрез измама помощ?
При обстоятелства като тези по главното производство, при които финансирана от ЕЗФРСР помощ е определена чрез измама и изплатена на дружество с ограничена отговорност (естонско дружество), може ли за бенефициери по смисъла на член 54, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 и член 35, параграф 6 от Делегиран регламент № 640/2014 да се считат и представителите на дружеството бенефициер, които са извършили измамата и освен това към момента на получаване на помощта чрез измама са действителните ползващи се лица от това дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-656/22: Askos Properties, Съдебно решение от 18 януари 2024 г.
Как следва да се тълкува разпоредбата на член 2, параграф 2, буква е) от Регламент [№ 1306/2013], съгласно която за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП „непреодолима сила“ и „извънредни обстоятелства“ могат да бъдат признати по-специално в следните случаи — отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението, по-конкретно, представлява ли непреодолима сила или изключително обстоятелство, съответно представлява ли отчуждаване на цялото или на голяма част от стопанството, прекратяването на договор, сключен между общинска администрация и бенефициент по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г., относно право на ползване на общински земеделски имоти - пасища, мери и ливади, което прекратяване е било извършено в изпълнение на промяна в българското законодателство, която промяна не е могла да бъде предвидена от бенефициента в деня на поемане на ангажимента?
Осъществена ли е хипотезата на член 47, параграф 3 от Регламент [№ 1305/2013] при прекратяване на договор за наем на общински земи, наети от бенефициент по мярка 21[1] „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“, което прекратяване е извършено в изпълнение на промяна в националното законодателство — измененията и допълненията, направени със Закона за изменение и допълнение на [ЗСПЗЗ], въвеждащи изискване за притежание на животновъден обект и регистриране на определен брой селскостопански животни в Българската агенция за безопасност на храните от земеделския стопанин в съотношението по член [37и], алинея 4 от [ЗСПЗЗ], за да му бъде отдадена земеделска земя под наем или аренда, която промяна, нито бенефициентът, нито административният орган са могли да предвидят в деня на поемане на ангажимента?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-655/22: I (Remboursement de cotisations), Съдебно решение от 14 декември 2023 г.
Трябва ли член 2 от Регламент № 1360/2013 да се тълкува в смисъл, че производител на захар е трябвало да подаде заявлението си за възстановяване на неоснователно събрани налози до 30 септември 2014 г.?
При отрицателен отговор на първия въпрос: в случай като разглеждания (когато размерът на налозите е определен в нарушение на правото на ЕС, но окончателно, а заявлението за възстановяването им е подадено едва една година след като с Регламент № 1360/2013 е определен с обратна сила по-нисък коефициент) има ли право компетентният орган да откаже да възстанови неоснователно събрани налози върху производството, като се позове на националните разпоредби относно окончателния им характер и на приложимия съгласно националните разпоредби срок за определяне на размера на налозите, както и на принципа на правна сигурност съгласно правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-329/22: Zamestnik izpalnitelen direktor na Darzhaven fond “Zemedelie” (Apiculture biologique), Съдебно решение от 7 декември 2023 г.
Следва ли разпоредбата на член 29, параграф 3, изречение второ от Регламент [№ 1305/2013] да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна норма [като тази в член 11, алинея 5 (предишна алинея 4) от Наредба № 4], която да ограничава възможността за получаване на финансово подпомагане за биологично производство в преход за срок, който не надвишава минималните периоди на преход, регламентирани в разпоредбите на член 38 от Регламент [№ 889/2008]?
Следва ли същата разпоредба на член 29, параграф 3, изречение второ от Регламент № 1305/2013 г. да се тълкува в смисъл, че държавите членки разполагат с възможност да определят нормативно максимален срок за предоставяне на помощ за преминаване към биологично земеделие единствено и само според вида производство, а не според спецификата на всеки конкретен случай?
Как следва да се тълкува изразът „държавите членки могат да определят по-кратък първоначален период, съответстващ на преходния“ (член 29, параграф 3, второ изречение от Регламент 1305/2013)
Употребените в него понятия „първоначален период“ и „преходен“ — синоними ли са или в тях е заложено различно значение?
Следва ли цитираният в член 29, параграф 3 от Регламент 1305/2013, изречение второ, израз „държавите членки могат да определят по-кратък първоначален период, съответстващ на преходния“, да се тълкува в смисъл, че цялата мярка „Биологично земеделие“ може да бъде заявена и финансирана за дейност за „преход“ към биологично земеделие, за срок по-кратък от посочения в изречение първо на чл. 29, параграф 3 от цитирания регламент, или че в рамките на общия ангажимент „Биологично земеделие“ има първоначален период, който е за дейност в преход към биологично земеделие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-213/22: Instituto de Financiamento da Agricultura e Pescas (Mesures de reboisement), Съдебно решение от 23 ноември 2023 г.
Могат ли да бъдат дължими разходите за поддръжка и премиите за загуба на доходи, предвидени съответно в член 3, първа алинея, букви б) и в) от Регламент № 2080/92, когато бенефициерът докаже, че условията за залесяване, предвидени в националната програма за подпомагане, не са били изпълнени по независещи от волята му причини и че той е положил всички възможни усилия за постигане на желания резултат?
Съобразено ли е с нормите на европейското право решението, което следва от тълкуването на разпоредбата на член 7, буква b) от Наредба № 199/94 във връзка с член 26 от нея и съгласно което наличието на неблагоприятни климатични явления през годините след годината на оценяване (която е годината, следваща годината на попълване на празните места) води до частично изплащане на премиите, докато наличието на същите резултати вследствие на същите неблагоприятни климатични явления през годината, следваща годината на попълване, води до пълна загуба на правото на премии?
Трябва ли решението — което е предвидено в член 7, буква b) от Наредба № 199/94 и от което произтича пълна загуба за бенефициера на правото на премии за поддръжка и загуба на доходи, ако не бъде постигната гъстотата на засаждане, посочена в приложение С, без да се допуска пропорционално намаляване на тези премии в случаите, когато резултатът се дължи на външни причини (като климата) — да се счита за противоречащо на принципа на пропорционалност като общ принцип на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-224/22: Испания/Съвет (Mesures de conservation complémentaires en Méditerranée occidentale), Съдебно решение от 16 ноември 2023 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране по отношение на определянето на максималното разрешено риболовно усилие за дънените парагаджии?
Съвместимо ли е определянето на максималното разрешено риболовно усилие за дънените парагаджии с изискванията на член 7, параграф 5 от Регламент 2019/1022?
Съответства ли първата оспорвана мярка на принципа на пропорционалност?
Спазено ли е изискването за мотивиране по отношение на определянето на максималните лимити за улов на червената скарида?
Съвместимо ли е определянето на максимални лимити за улов на червената скарида с член 7, параграф 3, буква б) от Регламент 2019/1022?
Съответства ли втората оспорвана мярка на принципа на пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-84/23: Dinamel, Определение от 5 октомври 2023 г.
Предоставя ли член 2, параграф 1 от Делегиран регламент 2017/1182 на държавите членки свобода да решат дали да въведат дерогации от изискванията за класифициране на кланичните трупове за малки кланици?
Допуска ли правото на Съюза национална правна уредба, която не предвижда дерогации и прави класифицирането на кланичните трупове задължително за всички кланици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-169/22: Groenland Poultry, Съдебно решение от 7 септември 2023 г.
Трябва ли член 47, параграф 1 от Регламент № 1974/2006 да се тълкува в смисъл, че към случаите на „непреодолима сила или извънредни обстоятелства“ спада и хипотезата, при която бенефициерът на помощта губи правото да ползва наетите активи поради прекратяването на договора за наем вследствие на неплатежоспособност на собственика на наетите активи (наемодателя)?
С оглед на принципа на пропорционалност трябва ли член 44, параграф 2, буква а) от Регламент № 1974/2006 да се тълкува в смисъл, че когато през срока на изпълнение на ангажимент, поет като условие за предоставяне на помощ, стопанството на бенефициера бъде прехвърлено изцяло или частично на друго лице и този втори бенефициер, въпреки че е изпълнил значителна част от ангажимента, преустанови селскостопанската си дейност и е практически невъзможно правоприемник да поеме да изпълнява ангажимента, вторият бенефициер на помощта трябва да възстанови помощта, която е получил (за срока, през който е бил бенефициер на помощта), или трябва да възстанови и помощта, получена от първия бенефициер на помощта?
Какви условия трябва да вземе предвид националният съд при тълкуването на член 44, параграф 2, буква а) от Регламент № 1974/2006, за да прецени дали „е практически невъзможно правоприемник да поеме да изпълнява ангажимента“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-501/22: Interfel, Съдебно решение от 29 юни 2023 г.
Трябва ли член 164 от Регламент [№ 1308/2013] да се тълкува в смисъл, че позволява разширяване на обхвата на междубраншови споразумения, предвиждащи по-строги правила от предписаните в правната уредба на Съюза, не само в областта на „правилата за производство“, посочени в буква б) от [параграф 4 на] този член, но и във всички области, посочени в букви a) и в)—н) [от този параграф 4], за които той предвижда, че може да се поиска разширяване на обхвата на междубраншово споразумение, и по-специално дали този член позволява — при положение че правната уредба на Съюза предвижда правила за предлагане на пазара за даден клас плодове или зеленчуци — приемането на по-стриктни правила под формата на междубраншово споразумение и разширяването на обхвата им по отношение на всички оператори?
Трябва ли при липсата на специфични правила на Съюза за даден клас плодове или зеленчуци, член 164 от Регламент № 1308/2013 да се тълкува в смисъл, че позволява разширяване на обхвата на междубраншови споразумения, предвиждащи по-строги правила от приложимите стандарти, приети от [ИКЕ на ООН], към които препраща правото [на Съюза]?
Спада ли определянето на дати за събиране на реколтата, от една страна, и на дати за предлагане на пазара, от друга страна, към правилата, които могат да бъдат установени чрез междубраншово споразумение, чийто обхват може да бъде разширен на основание член 164 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, и ако случаят е такъв, спада ли определянето на такива дати за събиране на реколтата и за предлагане на пазара към „правилата за производство“, посочени в буква б) от [параграф 4 на] този член, или спада — както се е предвиждало по-рано в приложение XVIа към Регламент [№ 1234/2007] — към „правилата за предлагане на пазара“, които понастоящем са посочени в буква г) от [този параграф 4]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.