4.02.04 - Митнически съюз
Митнически съюз
Дело C-509/19: BMW, Съдебно решение от 10 септември 2020 г.
Трябва ли разходите за разработването на софтуер, който е изработен в Европейския съюз, предоставен е от купувача безплатно на продавача и е инсталиран във внесените блокове за управление, да се прибавят към договорната стойност на внесените стоки съгласно член 71, параграф 1, буква б) от Митническия кодекс, когато не са включени към действително платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-97/19: Pfeifer & Langen, Съдебно решение от 16 юли 2020 г.
Трябва ли член 78, параграф 3 от [Митническия кодекс от 1992 г.] да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство митническа декларация следва да се преразгледа и коригира, така че данните на декларатора да се заменят с наименованието на лицето, на което е издадена лицензия за внос за внесената стока, и последното лице да бъде представлявано от лицето, което e посочено като декларатор в митническата декларация и е представило на митническото учреждение пълномощно от титуляря на лицензията за внос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-496/19: Antonio Capaldo, Съдебно решение от 16 юли 2020 г.
Следва ли член 78 от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че не допуска евентуална последваща проверка на митническата декларация, когато при предходен внос съответната стока е била подложена, без това да е било оспорено, на физическа проверка, потвърждаваща тарифното ѝ класиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-76/19: Direktor na Teritorialna direktsiya Yugozapadna Agentsiya « Mitnitsi », Съдебно решение от 9 юли 2020 г.
Следва ли член 158, параграф 3 от Регламент № 2454/93 да се тълкува в смисъл, че урежда самостоятелно основание за корекция на митническата стойност чрез прибавяне към действително платената или подлежаща на плащане цена за внасяните стоки на роялти такси, независимо от правилото на член 157 от Регламент № 2454/93?
Следва ли член 158, параграф 3 от Регламент № 2454/93 да се тълкува в смисъл, че урежда две алтернативни хипотези на корекции на митническата стойност, а именно: едната, когато роялти таксите, каквито са процесните, се отнасят отчасти до внесените стоки и отчасти до други съставни части, добавени към стоките след вноса им, и втората, когато роялти таксите се отнасят до други дейности или услуги след вноса?
Следва ли член 158, параграф 3 от Регламент № 2454/93 да се тълкува в смисъл, че урежда три хипотези на корекции на митническата стойност, а именно: едната, когато роялти таксите се отнасят отчасти до внесените стоки и отчасти до други съставни части, добавени към стоките след вноса им; втората, когато роялти таксите се отнасят отчасти до внесените стоки и отчасти до други дейности или услуги след вноса; третата, когато роялти таксите се отнасят отчасти до внесените стоки и отчасти до други съставни части, добавени към стоките след вноса им, или до други дейности или услуги след вноса?
Следва ли член 158, параграф 3 от Регламент № 2454/93 да се тълкува в смисъл, че допуска корекция на митническата стойност винаги когато е установено, че заплатените роялти такси се отнасят за дейности и услуги след вноса на остойностяваните стоки, каквито са предоставяните от американското дружество на българското дружество в конкретния случай (свързани с производството и управлението), независимо от това дали са налице предпоставките за извършване на такава корекция, регламентирани в член 157 от Регламент № 2454/93?
Следва ли член 158, параграф 3 от Регламент № 2454/93 да се тълкува в смисъл, че урежда специфичен случай на корекция на митническата стойност по реда и при наличието на предпоставките, регламентирани в член 157 от Регламент № 2454/93, при който единствената особеност е тази, че роялти таксата е свързана само частично с остойностяваните стоки, а последното налага тя да се разпредели пропорционално?
Следва ли член 158, параграф 3 от Регламент № 2454/93 да се тълкува в смисъл, че е приложим и тогава, когато купувачът плаща хонорар или лицензионна такса на трето лице?
Ако отговорите на предходните два въпроса са положителни, в хипотезата на пропорционално разпределяне на лицензионната такса на основание член 158, параграф 3 от Регламент № 2454/93, следва ли да се преценява от съда наличието на двете предпоставки, регламентирани в член 157, параграф 2, а именно роялти таксата задължително да е свързана с внасяните стоки, макар и частично, и да е условие за продажбата им, съответно при тази преценка следва ли да се съобрази правилото на член 160, според което условията на член 157, параграф 2 са налице, ако продавачът или свързано с него лице изисква от купувача да извърши това плащане?
Следва ли член 160 от Регламент № 2454/93 да се приема за относим само към основното правило на член 157 от Регламент № 2454/93, когато лицензионните и роялти такси са платени на трето лице и са свързани изцяло с остойностяваните стоки, или е приложим и в случаите, когато тези лицензионни или роялти такси са свързани само частично с внесените стоки?
Следва ли член 160 от Регламент № 2454/93 да се тълкува в смисъл, че под свързаност между лицензодателя и продавача се имат предвид случаите, при които лицензодателят е свързан с купувача, тъй като осъществява спрямо купувача пряк контрол, надхвърлящ контрола за качество, или следва да се тълкува в смисъл, че свързаността между лицензодателя и купувача, описана по-горе, не е достатъчна, за да обоснове свързаност (непряка) между лицензодателя и продавача, особено ако последният отрича цените по поръчките от купувача на внасяните стоки да зависят от заплащането на роялти таксите, както и отрича лицензодателят да е в положение оперативно да насочва или да извършва ограничаване на действията му?
Следва ли член 160 от Регламент № 2454/93 да се тълкува в смисъл, че допуска да бъде извършена корекция на митническата стойност само когато са изпълнени двете условия, регламентирани в член 157 от Регламент № 2454/93, а именно лицензионното отчисление, което се плаща на трето лице, да е свързано с оценяваните стоки и да представлява условие за продажбата на тези стоки, и допълнително е изпълнено условието продавачът или свързано с него лице да изисква от купувача да извърши плащането на лицензионното отчисление?
Следва ли изискването на член 157, параграф 2, първо тире от Регламент № 2454/93 — лицензионното отчисление да е свързано с оценяваните стоки — да се счита изпълнено, когато е установена косвена връзка между него и внасяните стоки като тази в конкретния случай, а именно, когато остойностяваните стоки представляват компоненти, влагани в краен лицензиран продукт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-391/19: Unipack, Съдебно решение от 9 юли 2020 г.
Извънредни обстоятелства ли са по смисъла на член 172, параграф 2 от [Делегиран регламент 2015/2446], представляващи основание за издаване на разрешение с обратна сила по член 211, параграф 2 от [Митническия кодекс на Съюза] за прилагане на режима специфична употреба по член 254 от [Митническия кодекс на Съюза] към внос на стоки, осъществен преди подаване на заявлението за издаване на разрешение за използването му, но след като е прекратена валидността на издадено в полза на титуляря на режима решение [отнасящо се до обвързваща тарифна информация] за такива стоки заради изменение на комбинираната номенклатура, ако в периода (около 10 месеца) между прекратяване на валидността на решението [отнасящо се до обвързваща тарифна информация] и вноса, за който се иска прилагане на режима специфична употреба, са осъществени няколко вноса (9 броя) на стоки без митническите органи да са коригирали декларирания код по комбинираната номенклатура и стоката е употребена за освободена от антидъмпингово мито цел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-182/19: Pfizer Consumer Healthcare, Съдебно решение от 26 март 2020 г.
Невалиден ли е Регламент за изпълнение 2016/1140, доколкото класира в код 3824 от КН, и по-конкретно в код 38249096, продукти, които:
i) се състоят от подобен на бинт материал, който съдържа „топлинни клетки“, включително химични вещества,
ii) действат подобно на синапизъм, но носят и допълнителни ползи,
iii) чрез екзотермична химична реакция облекчават болката, намаляват сковаността и допринасят за оздравяването на тъканта (както е потвърдено в множество клинични изследвания),
iv) са пригодени за продажба на дребно и
v) са представени и търгувани изрично за медицински цели и с действието, описано в подточка iii) по-горе,
въз основа на факта, че химичните вещества са материалът или компонентът, придаващ на продуктите техния основен характер, а не в позиция 3005 (въз основа на текста на съответните позиции, раздели или забележки към глави и на поясненията към Общо правило за тълкуване 1, като се има предвид, че прилагането на Общо правило за тълкуване 3(a) изисква класиране в съответствие с най-специфичното описание, или по друг начин)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-677/18: Amoena, Съдебно решение от 19 декември 2019 г.
Допуснали ли са КМК и/или [Комисията] явна грешка, като са класирали мастектомичните сутиени:
a) в глава 62 от [КН], в тарифна позиция 6212, която изрично включва „Сутиени“, и код по КН 62121090
вместо
б) в глава 90, в тарифна позиция 9021 и код по КН 90211010 като принадлежности към артикули и апарати за протези по смисъла на забележка 2, буква б) към глава 90 от КН?
Ограничава ли неправомерно [Регламентът за изпълнение 2017/1167] обхвата на класиране като принадлежности към артикули и апарати за протези в тарифна позиция 9021 и забележка 2, буква б) към глава 90 от КН, като по този начин превишава правомощията на [Комисията]?
Представлява ли [Регламент за изпълнение 2017/1167] нарушение на принципа за лоялно сътрудничество, закрепен в член 4, параграф 3 [ДЕС], при положение че:
a) [Комисията] трябва да спазва решенията на националните съдилища, но също така трябва да насърчава еднаквото (и правилното) прилагане на Митническия кодекс [създаден с Регламент № 952/2013] и КН;
б) Supreme Court of the United Kingdom (Върховен съд на Обединеното кралство) е стигнал до единодушното заключение, че мастектомичните сутиени следва да бъдат класирани в глава 90 от КН, в тарифна позиция 9021; и
в) решението на Supreme Court of the United Kingdom (Върховен съд на Обединеното кралство) е предоставено на [Комисията] и представено от нея на всички държави членки на [Съюза], заедно с резюме на мотивите на Върховния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-559/18: TDK-Lambda Germany, Съдебно решение от 5 септември 2019 г.
Трябва ли Комбинираната номенклатура да се тълкува в смисъл, че статичните преобразуватели като в настоящия случай, трябва да се класират в подпозиция 8504 4030 само когато се използват главно с апаратите за телекомуникация или автоматичните машини за обработка на информация и техните единици, или за изпълнението на характеристиката „от видовете, използвани“ е достатъчно, че наред с другите области на употреба статичните преобразуватели могат да се използват съгласно тяхното обективно естество и с апаратите за телекомуникация, автоматичните машини за обработка на информация и техните единици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-686/17: Zentrale zur Bekämpfung unlauteren Wettbewerbs Frankfurt am Main, Съдебно решение от 4 септември 2019 г.
Следва ли за дефиниране на понятието за страна/държава на произход по член 113а, параграф 1 от Регламент № 1234/2007 и по член 76, параграф 1 от Регламент № 1308/2013 да се използват определенията в член 23 и сл. от Митническия кодекс на Общността и в член 60 от Митническия кодекс на Съюза?
От местен произход по смисъла на член 23 от [Митническия кодекс на Общността] и на член 60, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза] ли са култивирани гъби, чиято реколта е прибрана на територията на страната, в случаите, когато съществени етапи от производството се осъществяват в други държави — членки на Европейския съюз, и култивираните гъби са пренесени на територията на страната едва три или по-малко дни преди първата реколта?
Следва ли забраната за въвеждане в заблуда, установена в член 2, параграф 1, буква a), подточка i) от Директива 2000/13 и в член 7, параграф 1, буква a) от Регламент № 1169/2011, да се прилага по отношение на предвиденото съгласно член 113а, параграф 1 от Регламент № 1234/2007 и член 76, параграф 1 от Регламент № 1308/2013 посочване на страната на произход?
Допустимо ли е към предвиденото съгласно член 113а, параграф 1 от Регламент № 1234/2007 и член 76, параграф 1 от Регламент № 1308/2013 посочване на произхода да се добавят допълнителни уточнения с цел да се предотврати забранено от член 2, параграф 1, буква а), подточка i) от Директива 2000/13, както и от член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 1169/2011 въвеждане в заблуда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-589/17: Prenatal, Съдебно решение от 29 юли 2019 г.
Противоречи ли на правото на Съюза, и по-специално на член 220, параграф 2, буква б) и член 239 от Митническия кодекс, Решение REM 03/07, с което се установява, че следва да се извърши последващо вземане под отчет на вносни мита и не следва същите да бъдат опростени в един особен случай?
Трябва ли, когато след направено искане за опрощаване на митни сборове Комисията приеме решение, че фактическата и правната обстановка по случая са сходни с предишен случай, по който тя вече се е произнесла, или решение, че вече е сезирана със сходен случай, по който предстои постановяване на решение, което и да е от посочените решения да бъде разглеждано като акт с правно съдържание, който е задължителен за органите на държавата членка, в която е подадено искането за опрощаване, и следователно подлежи на обжалване от лицето, поискало опрощаване (член 239 от Митническия кодекс) или невземане под отчет на митнически задължения (член 220, параграф 2, буква б) от този кодекс)?
В случай че решението на Комисията не може да се приеме за акт със задължително правно съдържание, компетентни ли са националните органи да преценят дали в случая е налице сходство във фактическата и правната обстановка?
В случай на утвърдителен отговор, ако такъв анализ е направен и се е стигнало до извода, че не е налице такова сходство, трябва ли да се приложи член 905, параграф 1 от Регламента за прилагане и трябва ли следователно Комисията да постанови решение със задължително правно съдържание за тези национални органи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.