всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

4.02.04 - Митнически съюз

Митнически съюз

Дело C-288/15: MIS, Съдебно решение от 9 юни 2016 г.

Външният вид или предназначението на стоката ли е единствено определящ критерий за нейното класиране в подпозиция 6211 33 10 00 0 от Комбинираната номенклатура, отнасяща се до „Работни облекла“, или пък трябва да се вземат предвид — при прилагане на Общо правило 3, буква б) за тълкуване на Комбинираната номенклатура — онези компоненти на стоката, които ѝ придават нейния основен характер?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-226/14: Eurogate Distribution, Съдебно решение от 2 юни 2016 г.

Облагането с ДДС при внос на стоки, реекспортирани като необщностни стоки, по отношение на които обаче е възникнало митническо задължение поради неизпълнение на задължение по член 204 от Митническия кодекс — в случая неизпълнение в срок на задължението да се отбележи в предвидената за целта материална отчетност, че стоката е напуснала митническия склад най-късно в момента на напускането — противоречи ли на разпоредбите на Шестата директива?
Изискват ли разпоредбите на Шестата директива облагане на стоките с ДДС при внос в такива случаи или в това отношение държавите членки имат свобода на действие?
Държателят на митнически склад, който съхранява в своя склад стока от трета държава въз основа на договор за предоставяне на услуга, без да може да се разпорежда с тази стока, представлява ли данъчнозадължено лице за ДДС при внос, който е възникнал вследствие на неизпълнение от негова страна на задължение по член 10, параграф 3, втора алинея от Шеста директива във връзка с член 204, параграф 1 от Митническия кодекс, дори и когато стоката не се използва за целите на неговите облагаеми сделки по смисъла на член 17, параграф 2, буква а) от Шеста директива?
Следва ли да се счита, че ДДС при внос на стоки, реекспортирани като необщностни стоки под митнически надзор, за които обаче е възникнало митническо задължение вследствие на неизпълнение на задължение по член 204 от Митническия кодекс, в конкретния случай — неприключване в срок на режима на външен общностен транзит поради непредставяне на стоките пред компетентното митническо учреждение, преди да бъдат въведени на територията на трета страна, не е дължим по смисъла на член 236, параграф 1 от Митническия кодекс във връзка с разпоредбите на Директивата за ДДС във всеки случай, когато за длъжник на този данък се смята лицето, което е трябвало да изпълни задължението, без това лице да е притежавало правото да се разпорежда със стоките?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-286/15: Latvijas propāna gāze, Съдебно решение от 26 май 2016 г.

Следва ли общи правила за тълкуване на КН 2, буква б) и 3, буква б) да се тълкуват в смисъл, че ако основният характер на продукта (GPL) се определя от всички компоненти на газовата смес в тяхната съвкупност и никой от тези компоненти не може да бъде самостоятелно посочен като фактор, който да придава основния характер на този газ, трябва да се приеме, че факторът, който придава основния характер на продукта по смисъла на общо правило за тълкуване 3, буква б) е тази субстанция, която е с най-високо процентно съдържание в сместа?
Следва ли от разпоредбата на член 218, параграф 1, буква г) от Регламент № 2454/93, че деклараторът на стоката (GPL) е длъжен да посочва с точност процентното количество на преобладаващите в сместа субстанции?
Ако деклараторът на стоката не е посочил с точност процентното количество на преобладаващите в сместа субстанции, следва ли газ, чието съдържание е 0,32 % — общо метан, етан и етилен, 58,32 % — общо пропан и пропилен, и не повече от 39,99 % — общо бутан и бутилен, да бъде класиран в позиция 2711 19 00 от Комбинираната номенклатура на Европейския съюз, както е направил деклараторът на стоката в разглеждания случай, или в позиция 2711 12 97, приложена от Valsts ieņēmumu dienests (латвийската данъчна администрация)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-198/15: Invamed Group и др., Съдебно решение от 26 май 2016 г.

Следва ли позиция 8713 от Комбинираната номенклатура да се тълкува в смисъл, че думите „за инвалиди“ означават, че стоката е предназначена само за инвалиди, дали фактът, че едно превозно средство може да се използва от лица, които не са инвалиди, е без въздействие за класирането на това превозно средство в позиция 8713 от Комбинираната номенклатура и дали при това класиране обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура са от естество да променят обхвата на позиция 8713 от Комбинираната номенклатура?
Следва ли думата „инвалиди“ в позиция 8713 от Комбинираната номенклатура да се тълкува в смисъл, че обозначава единствено лицата, засегнати не само от ограничение на способността за ходене, а и от други ограничения, и дали това ограничение на способността може да бъде леко или временно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-532/14: Toorank Productions, Съдебно решение от 12 май 2016 г.

Следва ли позиция 2206 от КН да се тълкува в смисъл, че напитка с алкохолно съдържание по обем 13,4 %, произведена чрез добавянето на захар, аромати, оцветители, овкусители, сгъстители, консерванти и дестилиран алкохол към получена от ябълков концентрат посредством ферментация пречистена алкохолна (основна) напитка с названието „Ferm Fruit“, така че както по обем, така и по съдържание дестилираният алкохол не надхвърля 49 % от съдържащия се в напитката алкохол, докато 51 % от алкохола произхожда от ферментация, трябва да се класира в тази позиция?
Ако отговорът е отрицателен, следва ли подпозиция 2208 70 от КН да се тълкува в смисъл, че подобна напитка трябва да се класира като ликьор в тази подпозиция?
Следва ли позиция 2206 от КН да се тълкува в смисъл, че получена чрез ферментацията на ябълков концентрат напитка с наименованието „Ferm Fruit“, която се използва и като основна напитка за производството на различни други напитки, има 16 % алкохолно съдържание по обем, вследствие на пречистване (и чрез ултрафилтрация) няма цвят, мирис и вкус и към която не се добавя дестилиран алкохол, трябва да се класира в тази позиция
Ако отговорът е отрицателен, следва ли позиция 2208 от КН да се тълкува в смисъл, че подобна напитка трябва да се класира в тази позиция?
Следва ли позиция 2206 от КН да се тълкува в смисъл, че напитка с алкохолно съдържание по обем 14 %, която е получена чрез смесването на описаната по-горе във въпрос 1 (основна) напитка със захар, аромати, оцветители, овкусители, сгъстители и консерванти, и не съдържа дестилиран алкохол, следва да се класира в тази позиция
Ако отговорът е отрицателен, следва ли позиция 2208 от КН да се тълкува в смисъл, че подобна напитка трябва да се класира в тази позиция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-233/15: Oniors Bio, Съдебно решение от 28 април 2016 г.

Следва ли, за да се определи дали смес от растителни масла като процесната по главното производство трябва да бъде класирана като хранителна смес от растителни масла в подпозиция 1517 90 91 от КН или като негодна за консумация смес от растителни масла в подпозиция 1518 00 31 от КН, да се вземат предвид следните фактори:
— резултатите от изследването на пробите, взети от различни партиди на съответната стока, ако не показват наличие на денатуриращи или други вредни вещества, правещи тази стока негодна за човешка консумация,
— предоставената от производителя на съответната стока информация, че тази стока не е предназначена за човешка консумация, доколкото с оглед на технологичния процес, използван за нейното производство, наличието в стоката на вредни вещества, и по-специално на толуен, не може да се изключи,
— предназначението на съответната стока,
— заключението на компетентния в областта на храните орган на държава членка, съгласно което, съобразно законодателството на Съюза и на държавата членка, внесената стока е негодна за човешка консумация,
— процесите на производство на стоката,
— физико-химични свойства на съответната стока?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-528/14: X, Съдебно решение от 27 април 2016 г.

Допуска ли Регламент № 1186/2009 възможността едно физическо лице да има обичайно място на пребиваване едновременно в държава членка и в трета страна и, при утвърдителен отговор, предвиденото в член 3 от този регламент освобождаване от вносни мита приложимо ли е за личното имущество, което това физическо лице пренася в Европейския съюз, когато напуска обичайното си място на пребиваване в третата страна?
В случай че Регламент № 1186/2009 изключва възможността за две обичайни места на пребиваване и преценката на всички обстоятелства не е достатъчна, за да се определи обичайното място на пребиваване: въз основа на какво правило или с помощта на какви критерии следва тогава да се определи — за целите на прилагането на този регламент — в коя държава е обичайното място на пребиваване на заинтересуваното лице в случай като разглеждания в главното производство, в който лицето има както лични, така и професионални връзки в третата страна и лични връзки в държавата членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-294/14: ADM Hamburg, Съдебно решение от 7 април 2016 г.

Условието за прилагане на член 74, параграф 1, първо изречение от Регламент № 2454/93, според което продуктите, декларирани за допускане за свободно обращение в Съюза, трябва да бъдат същите като изнесените от държавата бенефициер, с произход от която се счита, че са те, изпълнено ли е в случай като разглеждания в главното производство, където няколко отделни пратки сурово палмистово масло с произход от различни държави износителки и бенефициери по системата за общи преференции, с произход от които се счита, че са те, не са изнесени и внесени в Съюза физически отделени едно от друго, а при износа всяко едно от тях било излято в една и съща цистерна на транспортния кораб, поради което са внесени смесени едно с друго в Съюза, при положение че може да бъде изключена възможността по време на превоза на тези продукти до момента на допускането им за свободно обращение в цистерната на транспортния кораб да са добавени други продукти, и по-специално такива, към които не се прилага преференциален режим?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-84/15: Sonos Europe, Съдебно решение от 17 март 2016 г.

Трябва ли позиции 8517, 8518, 8519 и 8527 от КН да се тълкуват в смисъл, че е допустимо изделие като описаното в настоящото решение (Zoneрlayer), което приема дигитална информация и без да я запаметява („стрийминг“), посредством пет (интегрирани) високоговорителя, я възпроизвежда с усилен сигнал под формата на звук и/или я предава на други устройства, свързани в локална мрежа, да бъде класирано в една или в повече от тези тарифни позиции и ако да, в кои от тях
Или позиция 8543 от КН трябва да се тълкува в смисъл, че апарат като Zoneрlayer подлежи на класиране в тази позиция като електрически апарат със специфична функция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-144/15: Customs Support Holland, Съдебно решение от 3 март 2016 г.

Трябва ли позиция 2304 от КН да се тълкува в смисъл, че включва и соевия протеинов концентрат, който се добива след отстраняване на остатъчните мазнини, въглехидрати (или фибри) и вредни вещества от твърдите остатъци (т.нар. соев шрот), получени при извличането на соевото масло, и който чрез тази екстракция става годен за използване като съставка на смесени фуражи за много млади телета?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, в коя позиция попада соевият протеинов концентрат, получен по описания в първия въпрос начин — в позиция 2308 или в позиция 2309 от КН?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 191011121319 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form