2.06 - Финансови разпоредби

1. Когато възлагащ орган, получател на субсидии, изплатени в рамките на ЕФРР, не е изпълнил едно или повече правила относно възлагането на обществени поръчки за осъществяване на субсидираната дейност, като освен това е безспорно, че дейността подлежи на финансиране от този фонд и е била осъществена, съществува ли разпоредба на правото на Съюза, по-специално в Регламент (ЕИО) № 2052/88 и в Регламент (ЕИО) № 4253/88, на която може да се основе задължение за възстановяване на субсидиите
Ако такова задължение съществува, за всички нарушения на правилата за възлагане на обществени поръчки ли се отнася то или само за някои от тях
В последния случай, за кои точно?
2. a) Съставлява ли нарушаването от страна на възлагащ орган, който получава помощ в рамките на ЕФРР, на едно или повече правила относно възлагането на обществени поръчки за избор на доставчик, натоварен с осъществяването на субсидираната дейност, „нередност“ по смисъла на Регламент № 2988/95
Може ли обстоятелството, че компетентният национален орган не е могъл да не знае в момента, когато е решил да предостави поисканата в рамките на ЕФРР помощ, че операторът получател е нарушил правилата относно възлагането на обществените поръчки, за да ангажира, още преди предоставянето на помощта, доставчик, натоварен с осъществяването на финансираната с нея дейност, да окаже въздействие върху квалификацията като „нередност“ по смисъла на Регламент № 2988/95?
б) В случай на положителен отговор на въпрос 2) а) и след като давностният срок, предвиден в член 3 от Регламент № 2988/95, се прилага за административни мерки като възстановяването на помощ, получена без основание от оператор в резултат на извършени от него нередности, както постановява Съдът (в Решение от 29 януари 2009 г. по съединени дела Josef Vosding SchlachT‑, Kühl- und Zerlegebetrieb и др. (C‑278/07—C‑280/07, Сборник, стр. I‑457):
– Датата на изплащане на помощта на нейния получател ли следва да се определи за начало на давностния срок, или датата, на която последният е усвоил получената субсидия, за да заплати на доставчика, ангажиран в нарушение на едно или повече правила относно възлагането на обществени поръчки?
– следва ли да се счита, че този срок е бил прекъснат с връчването от страна на компетентния национален орган на получателя на субсидията на доклад от проверка, с който се установява неспазването на правилата за възлагане на обществени поръчки, поради което на националния орган се разпорежда да си възстанови изплатените суми?
– когато държава членка използва възможността, предоставена ѝ от член 3, параграф 3 от Регламент № 2988/95, да приложи по-дълъг давностен срок, по-специално когато във Франция се прилага общият срок, предвиден към датата на настъпване на спорните обстоятелства в член 2262 от Гражданския кодекс, съгласно който: „[в]сички искове, вещни и лични, се погасяват с тридесетгодишна давност […]“, трябва ли съвместимостта на такъв срок с общностното право, и по-специално с принципа на пропорционалност, да се преценява с оглед на максималната продължителност на давността, предвидена в националния текст, който служи за правно основание на поисканото от националната администрация възстановяване, или с оглед на действително приложения в конкретния случай срок?
в) При отрицателен отговор на въпрос 2) а), препятстват ли финансовите интереси на Общността възможността съдът да приложи относно изплащането на помощ като разглежданата в главното производство национални правила относно оттеглянето на решенията, с които се създават права, според които правила, извън случаите на несъществуване, получаване чрез измама или искане на получателя, администрацията може да оттегли индивидуален административен акт, който поражда права, ако същият е незаконосъобразен, само в срок от четири месеца след постановяването на акта, като все пак индивидуалният административен акт би могъл, по-конкретно ако се отнася до изплащането на помощ, да се придружава от прекратителни условия, чието настъпване позволява да се оттегли разглежданата помощ, без да се налага спазването на определен срок, като се има предвид, че според тълкуването на Conseil d'État получателят на неправомерно предоставена в приложение на общностен текст помощ може да се позовава на това национално правило само ако е бил добросъвестен?