1 - Правeн ред на Европейския съюз
Правeн ред на Европейския съюз
Дело C-769/19: Spetsializirana prokuratura (Vices de forme de l’acte d’accusation), Определение от 14 януари 2021 г.
Съвместима ли е национална правна уредба, която предвижда задължително прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора при порочен обвинителен акт, с правото на ефективна защита и принципа на ефективност, установени в член 6 от Директива 2012/13/ЕС?
Нарушава ли изискването за прекратяване на производството поради пороци в обвинителния акт правото на разглеждане на делото в разумен срок по член 47, втора алинея от Хартата?
Изисква ли принципът на предимство на правото на Съюза или правото на зачитане на човешкото достойнство възможност обвинителният акт да бъде поправен в разпоредителното заседание, вместо делото да се връща на прокурора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-441/19: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Retour d’un mineur non accompagné), Съдебно решение от 14 януари 2021 г.
Трябва ли член 10 от Директива 2008/115 във връзка с членове 4 и 24 от Хартата, съображение 22 и член 5, буква а) от Директива 2008/115, както и член 15 от Директива 2011/95 да се тълкуват в смисъл, че преди да наложи задължение за връщане на непридружено малолетно или непълнолетно лице, държавата членка трябва да се увери и да изследва дали в страната на произход най-малкото по принцип е предвидена и е налице подходяща възможност за приемане?
Трябва ли член 6, параграф 1 от Директива 2008/115 във връзка с член 21 от Хартата да се тълкува в смисъл, че за целите на признаването на право на законно пребиваване на своя територия държавата членка няма право да прави разграничение по възраст, когато е установено, че непридруженото малолетно или непълнолетно лице не може да получи статут на бежанец или субсидиарна закрила?
Трябва ли член 6, параграф 4 от Директива 2008/115 да се тълкува в смисъл, че ако непридружено малолетно или непълнолетно лице не спази задължението за връщане и държавата членка не предприеме и не възнамерява да предприеме никакви конкретни действия за извеждането му, следва да бъде спряно изпълнението на задължението за връщане и съответно да бъде признато право на законно пребиваване
Трябва ли член 8, параграф 1 от Директива 2008/115 да се тълкува в смисъл, че издаването на решение за връщане на непридружено малолетно или непълнолетно лице, без след това да се предприемат действия за извеждането му до навършването на 18 години, е в разрез с принципа на лоялното сътрудничество и с принципа на лоялност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-414/20: MM, Съдебно решение от 13 януари 2021 г.
Допустимо ли е националното законодателство да предвижда издаването на европейска заповед за арест и националния акт, на който тя се основава, само от прокурора, без възможност за съдебно участие или контрол?
Отговаря ли на изискванията на правото на Съюза европейска заповед за арест, издадена въз основа на акт за привличане като обвиняем, който не предвижда задържане?
Изисква ли правото на Съюза националната юрисдикция да предостави ефективно правно средство за защита, включително освобождаване на лицето, когато европейската заповед за арест е издадена без валидна национална заповед за задържане или друг подлежащ на изпълнение съдебен акт със същата юридическа сила, и липсва съдебен контрол върху издаването й?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-336/19: Centraal Israëlitisch Consistorie van België и др., Съдебно решение от 17 декември 2020 г.
Следва ли член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) от Регламент № 1099/2009 във връзка с член 13 ДФЕС и член 10, параграф 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която изисква при обредното клане да се извършва обратимо зашеметяване, което не може да доведе до смъртта на животното?
Дали член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) от Регламент № 1099/2009 — при тълкуването му в посочения в първия преюдициален въпрос смисъл — нарушава член 10, параграф 1 от Хартата?
Дали член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) във връзка с член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009 — при тълкуването му в посочения в първия преюдициален въпрос смисъл — нарушава членове 20, 21 и 22 от Хартата, тъй като по отношение на животни, клането на които се извършва по специфични методи, предписани при определени религиозни обреди, е предвидена само обвързана с условия дерогация от задължението за зашеметяване, докато поради причините, посочени в съображенията на Регламента, за умъртвяването на животни по време на ловни дейности, риболовни дейности, културни или спортни прояви са предвидени правила, съгласно които тези дейности не попадат в приложното поле на Регламента или спрямо тях не се прилага задължението за зашеметяване на животното при умъртвяването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-849/19: Комисия/Гърция (Habitats dans la région biogéographique méditerranéenne), Съдебно решение от 17 декември 2020 г.
Нарушени ли са задълженията на Република Гърция по член 4, параграф 4 от Директива 92/43/ЕИО, като не са определени целите за опазване на специалните зони за опазване в предвидения срок?
Спазени ли са задълженията на Република Гърция по член 6, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО, като не са приети необходимите мерки за опазване за съответните специални зони за опазване в предвидения срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-354/20: Openbaar Ministerie (Indépendance de l’autorité judiciaire d’émission), Съдебно решение от 17 декември 2020 г.
Допустимо ли е изпълняващият съдебен орган да откаже изпълнение на европейска заповед за арест, когато след издаването ѝ националните правни разпоредби на издаващата държава членка са изменени така, че съдът вече не отговаря на изискванията за ефективна съдебна защита поради липса на независимост?
Достатъчно ли е установяването на системни и общи недостатъци във връзка с независимостта на съдебната власт в издаващата държава членка, за да се откаже изпълнение на европейска заповед за арест, без да се разглежда личното положение на издирваното лице?
Може ли изпълняващият съдебен орган да презумира, че съществуват сериозни и потвърдени основания за реален риск от нарушаване на правото на справедлив съдебен процес само въз основа на системни и общи недостатъци, без конкретна и точна преценка на обстоятелствата по случая?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-398/19: Generalstaatsanwaltschaft Berlin (Extradition vers l’Ukraine), Съдебно решение от 17 декември 2020 г.
Важат ли произтичащите от решение на Съда от 6 септември 2016 г., Petruhhin (C‑182/15, EU:C:2016:630), принципи относно прилагането на членове 18 ДФЕС и 21 ДФЕС в случаите на подадена от трета държава молба за екстрадиция на гражданин на ЕС и когато центърът на интереси на издирваното лице е преместен в замолената държава членка към момент, в който все още не е бил гражданин на ЕС?
Какви са задълженията на държавата членка, чийто гражданин е издирваното лице, гражданин на Съюза, по отношение на което от трета страна е отправена молба за екстрадиция до друга държава членка, на чиято територия пребивава това лице, в рамките на осъществяването на обмена на информация, посочен в точки 47—49 от решение от 6 септември 2016 г., Petruhhin (C‑182/15, EU:C:2016:630)
По-специално, длъжна ли е една от тези държави членки да поиска от молещата трета страна да ѝ изпрати копие на наказателното дело, за да може държавата членка, чийто гражданин е лицето, да прецени основанията самата тя да проведе наказателното преследване?
Държавата членка, до която е изпратена молба за екстрадиция с цел наказателно преследване на гражданин на Съюза от трета страна, длъжна ли е да откаже екстрадицията и сама да проведе наказателно преследване, ако това е възможно съгласно националното ѝ право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-808/18: Комисия/Унгария (Accueil des demandeurs de protection internationale), Съдебно решение от 17 декември 2020 г.
Съвместима ли е унгарската правна уредба, която изисква молбите за международна закрила да се подават лично и само в транзитните зони Рьоске и Томпа, с изискванията за ефективен достъп до процедурата за убежище по Директива 2013/32?
Съвместима ли е системата за общо задържане на кандидатите за международна закрила в транзитните зони Рьоске и Томпа с гаранциите и условията, предвидени в Директива 2013/32 и Директива 2013/33?
Съвместимо ли е принудителното извеждане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни зад граничните заграждения без индивидуална процедура и гаранции с изискванията на Директива 2008/115?
Гарантира ли унгарската правна уредба правото на кандидатите за международна закрила да останат на територията на държавата членка до приключване на съдебното производство по обжалване на отказа, съгласно член 46, параграф 5 от Директива 2013/32?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-316/19: Комисия/Словения (Archives de la BCE), Съдебно решение от 17 декември 2020 г.
Нарушен ли е принципът на неприкосновеност на архивите на Европейската централна банка чрез едностранното изземване на документи, свързани с изпълнението на задачите на Европейската система на централните банки и Евросистемата, в помещенията на Централната банка на Словения?
Спазено ли е задължението за лоялно сътрудничество с Европейската централна банка след изземването на тези документи от словенските органи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-597/18: Съвет/K. Chrysostomides & Co. и др., Съдебно решение от 16 декември 2020 г.
Може ли срещу Еврогрупата да бъде предявен иск за извъндоговорна отговорност на Съюза по член 340, втора алинея ДФЕС?
Води ли член 2, параграф 6, буква б) от Решение 2013/236/ЕС до ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза за вреди, причинени от преобразуването на негарантирани депозити в акции на Bank of Cyprus?
Допуснал ли е Общият съд грешка при преценката, че действията на институциите на Съюза не са довели до нарушение на правото на собственост, принципа на защита на оправданите правни очаквания и принципа на равно третиране при мерките за преструктуриране на кипърския банков сектор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.