1 - Правeн ред на Европейския съюз
Правeн ред на Европейския съюз
Дело C-378/20: Stadtapotheke E Renvoi préjudiciel, Определение от 25 февруари 2021 г.
Съществува ли достатъчна връзка между предмета на спора и правото на Съюза, която да обоснове необходимостта от тълкуване на правото на Съюза от Съда?
Отговаря ли преюдициалното запитване на изискванията по член 94 от Процедурния правилник на Съда относно фактическата и нормативната рамка на спора?
Може ли принципът на пропорционалност и разпоредбите на Хартата на основните права да бъдат приложени в случай, когато не е доказано прилагане на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-857/19: Slovak Telekom, Съдебно решение от 25 февруари 2021 г.
Означава ли изразът „освобождава органите по конкуренция на държавите членки от техните правомощия по прилагане на членове [101 и 102 ДФЕС“, съдържащ се в член 11, параграф 6, първо изречение от Регламент № 1/2003], че органите на държавите членки губят правомощията си по прилагане на членове [101 и 102 ДФЕС]?
Отнася ли се член 50 (право на всеки да не бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление) от Хартата и до случаите на административни нарушения, изразяващи се в злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС, за които Комисията и органът на държава членка са наложили санкции отделно и независимо един от друг при изпълнение на правомощията си на основание член 11, параграф 6 от Регламент № 1/2003?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-77/20: K. M. (Sanctions infligées au capitaine de navire), Съдебно решение от 11 февруари 2021 г.
Съвместима ли е — при прилагането на общата политика в областта на рибарството и на разпоредбите на член 32 от Регламент […] № 850/1998, както и в контекста на наказателно преследване, осъществено с цел принудително изпълнение на разпоредбите на същите, с разпоредбите на Регламент […] № 1224/2009 на Съвета, и по-специално с членове 89 и 90 от него, както и с принципа на пропорционалност, предвиден в Договорите […] и в член 49, параграф 3 от [Хартата] — национална разпоредба, съгласно която при постановяването на осъдителна присъда, освен налагане на глоба, се извършва и задължителна конфискация на цялото количество риба и на всички риболовни съоръжения, намерени на борда на кораба, които са предмет на нарушението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-321/20: CDT, Определение от 4 февруари 2021 г.
Разрешава ли правото на Съюза на националния съд да не прилага национална разпоредба, която противоречи на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО, дори ако тя не е била изменена към момента на сключване на договора?
Допустимо ли е националният съд да ревизира съдържанието на неравноправна договорна клауза или е длъжен да я изключи от прилагане, освен ако потребителят не възрази?
При какви условия националният съд има право да замести неравноправна договорна клауза с диспозитивна разпоредба от националното право, за да избегне неблагоприятни последици за потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-903/19: Ministre de la transition écologique и solidaire и Ministre de l’Action и des Comptes publics, Съдебно решение от 4 февруари 2021 г.
Кой може да се ползва с правото по член 11[, параграф 1] от приложение VIII към Правилника — само длъжностните лица и договорно наетите служители, които се назначават за първи път в национална администрация, след като са били назначени като длъжности лица, договорно или срочно наети служители в институция на [Съюза], или и длъжностните лица и договорно наетите служители, които се връщат на служба в националната администрация, след като са упражнявали функции в институция на [Съюза] и през този период са били в неактивна заетост или в отпуск по лични причини?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-481/19: Consob, Съдебно решение от 2 февруари 2021 г.
Следва ли член 14, параграф 3 от Директива 2003/6, доколкото все още е приложим ratione temporis, и член 30, параграф 1, буква б) от Регламент № 596/2014 да се тълкуват в смисъл, че позволяват на държавите членки да не санкционират лицата, които отказват да отговарят на въпроси на компетентния орган, от които може да се установи тяхната отговорност за нарушение, за което се налагат административни санкции с „наказателен“ характер?
При отрицателен отговор на първия въпрос, съвместими ли са член 14, параграф 3 от Директива 2003/6, доколкото все още е приложим ratione temporis, и член 30, параграф 1, буква б) от Регламент № 596/2014 с членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз, включително в светлината на практиката на Европейския съд по правата на човека относно член 6 от ЕКПЧ и на общите конституционни традиции на държавите членки, доколкото те изискват да се санкционират и лицата, които отказват да отговарят на въпроси на компетентния орган, от които може да се установи тяхната отговорност за нарушение, за което се налагат административни санкции с „наказателен“ характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-390/20: etc-gaming и Casino Equipment Vermietung/Комисия, Определение от 28 януари 2021 г.
Задължени ли са националните съдилища, които действат като последна инстанция, да отправят преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз при съмнения относно тълкуването на правото на Съюза?
Може ли да бъде ангажирана извъндоговорната отговорност на Съюза при вреди, причинени вследствие на решения на национални съдилища, които са се въздържали да отправят преюдициално запитване?
Достатъчно ли е жалбоподателите да са имали възможност да се позоват на нарушение на правото на Съюза пред националните съдилища, за да се приеме, че е осигурена ефективна съдебна защита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-420/19: Maksu- ja Tolliamet, Съдебно решение от 20 януари 2021 г.
Трябва ли член 16 от Директива 2010/24 да се тълкува в смисъл, че получилата искането за обезпечителни мерки юрисдикция на държавата членка, когато се произнася по това искане въз основа на националното законодателство (което запитаната юрисдикция може да направи съгласно член 16, първо изречение), е обвързана от становището на юрисдикцията на държавата по установяване на молителя, що се отнася до необходимостта от обезпечителни мерки и до възможността за налагането на такива, ако на юрисдикцията е бил представен документ, съдържащ това становище (член 16, параграф 1, втора алинея, последно изречение, съгласно което не е необходим никакъв акт за признаването, допълването или заместването на този документ в запитаната държава членка)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-322/19: The International Protection Appeals Tribunal и др., Съдебно решение от 14 януари 2021 г.
Може ли национална юрисдикция да вземе предвид Директива 2013/32/ЕС, която по силата на членове 1 и 2, както и на член 4а, параграф 1 от Протокол № 21, не се прилага в държавата членка на тази юрисдикция, за да тълкува разпоредбите на Директива 2013/33, която за сметка на това е приложима в посочената държава членка, в съответствие с член 4 от този протокол?
Следва ли член 15 от Директива 2013/33 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която изключва от достъп до пазара на труда кандидат за международна закрила само поради това че по отношение на него е било взето решение за прехвърляне в изпълнение на Регламент (ЕС) № 604/2013?
Предвиждат ли се отделни категории „кандидати“ в член 15 от Директива 2013/33?
Какъв вид поведение представлява забавяне, което може да бъде вменено в отговорност на кандидата по смисъла на член 15, параграф 1 от Директива 2013/33?
Може ли при транспонирането на член 15 от Директива 2013/33 държава членка да приеме обща мярка, която вменява на кандидатите, подлежащи на прехвърляне по Регламента Дъблин III, отговорността за забавяния при или след приемането на решение за прехвърляне?
Може ли държава членка да вмени в отговорност на кандидата за международна закрила забавянето в приемането на първоинстанционно решение с предмет молба за международна закрила, поради факта че този кандидат не е подал молбата си пред държавата членка на първо влизане?
Може ли държава членка да вмени в отговорност на кандидата за международна закрила забавянето в разглеждането на неговата молба за международна закрила, произтичащо от подаването от същия на съдебна жалба със суспензивно действие срещу решението за прехвърляне, прието по отношение на него в изпълнение на Регламента Дъблин III?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.