1 - Правeн ред на Европейския съюз
Правeн ред на Европейския съюз
Дело C-437/13: Unitrading, Съдебно решение от 23 октомври 2014 г.
Посочените в член 47 от Хартата […] права водят ли до това съдът да не може да вземе предвид резултатите от изследване, когато при доказване на произхода на внесените стоки митническите органи искат да се позоват на резултатите от анализи, извършени от трето лице, по отношение на които това трето лице отказва да предостави допълнителна информация, независимо дали на митническите органи или на лицето, подало митническата декларация, в резултат на което се затруднява или се прави невъзможно потвърждаването или опровергаването на точността на използваните заключения, а така също се затруднява съдът при преценката, която той следва да извърши на резултатите от анализите
За отговора на този въпрос има ли значение фактът, че това трето лице е лишило митническите органи и заинтересованото лице от въпросната информация с мотива, който освен това е необоснован, че тя била чувствителна с оглед на изпълнението на закон („law enforcement sensitive information“)?
Посочените в член 47 от Хартата права водят ли до това, че когато митническите органи не могат да предоставят допълнителна информация относно извършените анализи, на които се основава заключението им, че въпросните стоки са с произход от определена страна — заключение, което е предмет на мотивирано обжалване по административен ред — митническите органи трябва да окажат съдействие, доколкото е разумно това да се изисква от тях, по молбата на заинтересованото лице да се извършат, на негови разноски, анализи и/или вземане на проби в посочената от него държава на произход?
За отговора на първия и втория въпрос има ли значение фактът, че части от пробите на стоките са били налични за определен период от време след уведомяването за дължимите мита и биха могли да бъдат предоставени на заинтересованото лице с оглед на проверката от друга лаборатория, дори ако резултатът от тази проверка не променя факта, че констатациите на консултираната от митническите органи лаборатория не могат да бъдат проверени, така че в тази хипотеза ще бъде невъзможно и за съда — в случай че другата лаборатория установи същия произход като твърдения от подалото декларацията лице — да сравни заключенията на двете лаборатории по отношение на тяхната надеждност
При положителен отговор, трябва ли митническите органи да информират заинтересованото лице за наличието на съхранени вторични проби от стоките и за факта, че то може да поиска те да му бъдат предоставени на разположение за целите на такава проверка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-665/13: Sindicato Nacional dos Profissionais de Seguros e Afins, Определение от 21 октомври 2014 г.
Приложима ли е компетентността на Съда на Европейския съюз по отношение на национална правна уредба, която не съдържа елементи, насочени към прилагане на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-100/13: Комисия/Германия, Съдебно решение от 16 октомври 2014 г.
Допустимо ли е държава членка да изисква допълнителни национални одобрения или маркировки за строителни продукти, които вече са снабдени с маркировка „CE“ съгласно хармонизираните европейски стандарти?
Може ли държава членка едностранно да налага национални изисквания за достъп до пазара и използване на продукти, обхванати от хармонизирани стандарти, без да следва процедурите, предвидени в Директива 89/106/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-561/13: Hoštická и др., Съдебно решение от 15 октомври 2014 г.
Следва ли член 126, параграф 1 от Регламент № 73/2009 да се тълкува в смисъл, че понятието „критериите, приети от съответните държави членки през 2006 г. и 2007 г.“, включва и пазарната година, която държавите членки е трябвало да изберат преди 30 април 2006 г. като референтен период за отпускането на отделното плащане за захар въз основа на член 143ба, параграф 1 от Регламент № 1782/2003?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-331/13: Nicula, Съдебно решение от 15 октомври 2014 г.
Могат ли разпоредбите на член 6 ДЕС, на членове 17, 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, на член 110 ДФЕС, както и принципите на правната сигурност и на non reformatio in peius, изведени от правото на Съюза и от практиката на Съда, да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като съдържащата се в OUG № 9/2013?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-467/13: ICF/Комисия, Съдебно решение от 9 октомври 2014 г.
Нарушени ли са правата на защита на жалбоподателя, когато Комисията се е основала на документи, които не са били посочени в изложението на възраженията?
Следва ли да се счита за нарушение на правата на защита, ако Комисията е намалила броя на адресатите на решението след изложението на възраженията, без да даде възможност на жалбоподателя да представи становище по този въпрос?
Правилно ли е тълкуван и приложен точка 18 от Насоките от 2006 г. за изчисляване на глобите, по-специално по отношение на определянето на „стойността на продажбите на стоки или услуги, свързани с нарушението“?
Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт по отношение на тълкуването и прилагането на Насоките за изчисляване на глобите и практиката на Комисията?
Нарушено ли е правото на справедлив съдебен процес поради неспазване на разумен срок за произнасяне по делото?
Спазено ли е изискването за мотивиране при отказа на Общия съд да намали размера на наложената глоба в рамките на правомощието му за пълна юрисдикция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-101/13: U, Съдебно решение от 2 октомври 2014 г.
1) Следва ли съдържащата лични данни машинночитаема страница от издаваните от държавите членки паспорти да отговаря на всички задължителни спецификации, предвидени в част 1 от Документ № 9303 на Международната организация за гражданска авиация (ИКАО), съгласно приложението към Регламент № 2252/2004?
2) Когато разпоредбите относно имената на лицата от законодателството на държава членка предвиждат, че името на дадено лице се състои от неговите собствени имена и фамилно име, има ли право тази държава членка — на основание на предвиденото в приложението към Регламент № 2252/2004 във връзка с правилата по част 1, раздел IV, точка 8.6. от Документ № 9303 на ИКАО — да вписва като първичен признак за идентификация на съответното лице в поле 06 от съдържащата лични данни машинночитаема страница от паспорта също и фамилното име по рождение на това лице?
3) Когато разпоредбите относно имената на лицата от законодателството на държава членка предвиждат, че името на дадено лице се състои от собственото и фамилното му име, има ли право съответната държава членка — на основание на предвиденото в приложението към Регламент № 2252/2004 във връзка с правилата по част 1, раздел IV, точка 8.6. от Документ № 9303 на ИКАО — да вписва като вторичен признак за идентификация на съответното лице в поле 07 от съдържащата лични данни машинночитаема страница от паспорта също и фамилното име по рождение на това лице?
4) При утвърдителен отговор на втория или на третия въпрос, когато разпоредбите относно имената на лицата от законодателството на държава членка предвиждат, че името на дадено лице се състои от неговото собствено и фамилно име, задължена ли е съответната държава членка — с оглед на гарантираната с член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз и с член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи защита на името — да посочи в обозначението на полето от съдържащата лични данни машинночитаема страница от паспорта, в което поле се вписва фамилното име по рождение на съответното лице, че в него се вписва също и фамилното име по рождение на лицето?
5) При отрицателен отговор на четвъртия въпрос, когато разпоредбите относно имената на лицата от законодателството на държава членка предвиждат, че името на дадено лице се състои от неговото собствено и фамилно име, а според националното законодателство относно паспортите обозначенията на полетата за вписване на съответните данни в съдържащата лични данни машинночитаема страница от паспорта следва да са изписани също и на английски и френски език, като в поле 06 от тази страница, на отделен ред, следва да се впише също и фамилното име по рождение, като пред него се постави съкращението „geb.“ за „geboren“ (по рождение), задължена ли е съответната държава членка — с оглед на гарантираната с член 7 от Хартата и с член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи защита на името — да изпише съкращението „geb.“ за „geboren“ също и на английски и на френски език?
6) Когато разпоредбите относно имената на лицата от законодателството на държава членка предвиждат, че името на дадено лице се състои от неговото собствено и фамилно име, има ли право съответната държава членка на основание на предвиденото в приложението към Регламент № 2252/2004 във връзка с правилата по част 1, раздел IV, точка 8.6. от Документ № 9303 на ИКАО да впише фамилното име по рождение на съответното лице в поле 13 от съдържащата лични данни машинночитаема страница от паспорта като част от незадължителните лични данни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-127/13: Strack/Комисия, Съдебно решение от 2 октомври 2014 г.
Нарушено ли е правото на законен съд и правото на изслушване чрез преразпределянето на делото на друг съдебен състав без предварително уведомяване на страните?
Спазени ли са процесуалните гаранции, включително разумният срок на производството, правото на изслушване и задължението за индивидуална преценка на документите и заличените данни?
Запазва ли жалбоподателят правен интерес да оспорва мълчаливите откази за достъп до документи след приемането на изрични решения от институцията?
Изопачил ли е Общият съд фактите и мотивите относно обхвата на заявлението за достъп до документите във връзка с дело T‑110/04?
Законосъобразно ли е приложено изключението за защита на личните данни и оправдани ли са извършените заличавания на лични данни в предоставените документи?
Обосновано ли е приложено изключението за защита на търговските интереси по отношение на информацията в документите по дело T‑110/04 и надделява ли по-висш обществен интерес за оповестяването им?
Нарушено ли е правото на обезщетение за вреди, причинени от Комисията при обработката на заявленията за достъп до документи?
Длъжен ли е Общият съд да задължи Комисията да предостави документите, до които е отказан достъп в нарушение на Регламент № 1049/2001?
Правилно ли е разпределениeто на съдебните разноски от Общия съд с оглед изхода на спора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-436/13: E, Съдебно решение от 1 октомври 2014 г.
Компетентността по въпросите на родителската отговорност, която е пророгирана съгласно член 12, параграф 3 от Регламент № 2201/2003 в полза на сезирана по взаимно съгласие на носителите на родителската отговорност юрисдикция на държава членка, отпада ли с постановяването на влязло в сила решение по това производството, или се запазва след постановяването на такова решение?
Допуска ли член 15 от Регламент № 2201/2003 юрисдикция на държава членка да прехвърли компетентност при липса на висящо производство относно детето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.