1 - Правeн ред на Европейския съюз
Правeн ред на Европейския съюз
Дело C-380/15: Garzón Ramos и Ramos Martín, Определение от 23 февруари 2016 г.
Съвместима ли е разпоредба от националното процесуално право, която не допуска спиране на производство по ипотечно изпълнение от съд, сезиран с иск за нищожност на изпълнителното основание, с принципа на ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-407/15: Rîpanu, Определение от 18 февруари 2016 г.
Компетентна ли е Съдът на Европейския съюз да тълкува член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с национални разпоредби, които не представляват прилагане на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-176/13: Съвет/Bank Mellat, Съдебно решение от 18 февруари 2016 г.
Може ли юридическо лице, което евентуално представлява проявление на трета държава, да се позовава на защитата и гаранциите, свързани с основните права, пред съдилищата на Европейския съюз?
Спазено ли е задължението за мотивиране, правото на защита, правото на ефективна съдебна защита и предоставен ли е своевременен достъп до материалите по делото при приемането на ограничителните мерки срещу Bank Mellat?
Допусната ли е явна грешка в преценката при приемането на ограничителните мерки срещу Bank Mellat, като се има предвид фактическата обоснованост на мотивите за включването му в списъците?
Задължен ли е Съветът на Европейския съюз да проучи релевантността и обосноваността на предоставената му информация и доказателства преди приемането на ограничителни мерки срещу дадено лице или образувание и представлява ли неспазването на това изискване основание за отмяна на акта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-601/15: N., Съдебно решение от 15 февруари 2016 г.
Съвместимо ли е с член 6 и член 52, параграфи 1 и 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз задържането на кандидат за международна закрила на основание член 8, параграф 3, първа алинея, буква д) от Директива 2013/33/ЕС, когато този кандидат има право да остане в държавата членка до произнасяне по молбата му за убежище на първа инстанция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-659/13: C & J Clark International, Съдебно решение от 4 февруари 2016 г.
Невалиден ли е окончателният регламент, доколкото нарушава член 2, параграф 7, буква б) и член 9, параграф 5 от Регламент № 384/96, като се има предвид, че Комисията не е разгледала исканията за третиране като дружество, работещо в условията на пазарна икономика, и за индивидуално третиране, подадени от производители износители в Китай и Виетнам, които не са били включени в представителната извадка съгласно член 17 от Регламент № 384/96?
Невалиден ли е окончателният регламент, доколкото нарушава член 2, параграф 7, буква в) от Регламент № 384/96, като се има предвид, че Комисията не се е произнесла в рамките на три месеца след започването на процедурата по разследване по исканията за третиране като дружество, работещо в условията на пазарна икономика, подадени от производители износители в Китай и Виетнам, които не са били включени в представителната извадка съгласно член 17 от Регламент № 384/96?
Невалиден ли е окончателният регламент, доколкото нарушава член 2, параграф 7, буква в) от Регламент № 384/96, като се има предвид, че Комисията не се е произнесла в рамките на три месеца след започването на процедурата по разследване по исканията за третиране като дружество, работещо в условията на пазарна икономика, подадени от производители износители в Китай и Виетнам, които са били включени в представителната извадка съгласно член 17 от Регламент № 384/96?
Невалиден ли е окончателният регламент, доколкото нарушава член 3, член 4, параграф 1, член 5, параграф 4 и член 17 от Регламент № 384/96, като се има предвид, че недостатъчен брой представители на производството на Съюза са оказали сътрудничество на Комисията, което да ѝ позволи да направи валидна оценка на вредата и съответно на причинно-следствената връзка?
Невалиден ли е окончателният регламент, доколкото нарушава член 3, параграф 2 от Регламент № 384/96 и член 296 ДФЕС, като се има предвид, че доказателствата в преписката по разследването показват, че при оценката на вредата за производството на Съюза са били използвани неверни по същество данни, и като се има предвид, че в окончателния регламент не се съдържа никакво обяснение за причината, поради която тези доказателства не са били взети предвид?
Невалиден ли е окончателният регламент, доколкото нарушава член 3, параграф 7 от Регламент № 384/96, като се има предвид, че последиците от други фактори, за които е известно, че причиняват вреда, не са били надлежно отделени и отграничени от последиците на вноса, за който се твърди, че е дъмпингов?
До каква степен съдилищата в държавите членки могат да се позовават на тълкуването на спорния регламент, което Съдът е направил в решение Brosmann Footwear (HK) и др./Съвет (C‑249/10 P, EU:C:2012:53), както и в решение Zhejiang Aokang Shoes/Съвет (C‑247/10 P, EU:C:2012:710), за да приемат, че сборове не са били дължими по смисъла на член 236 от Митническия кодекс от дружества, които, подобно на жалбоподателите по делата, по които са постановени решенията Brosmann Footwear (HK) и др./Съвет и Zhejiang Aokang Shoes/Съвет, не са били включени в представителна извадка, но са подали искания за третиране като дружество, работещо в условията на пазарна икономика, и за индивидуално третиране, които не са били разгледани?
Валидни като цяло ли са окончателният регламент и регламентът за продължаване, доколкото не са отменени с решения Brosmann Footwear (HK) и др./Съвет (C‑249/10 P, EU:C:2012:53) и Zhejiang Aokang Shoes/Съвет (C‑247/10 P, EU:C:2012:710)?
В случай че отговорът на първия въпрос е отрицателен, но посочените регламенти не са невалидни като цяло:
а) По отношение на кои износители и производители в Китай и Виетнам, от които жалбоподателят е получавал стоки през периода 2006—2011 г., са невалидни окончателният регламент и регламентът за продължаване?
б) Представлява ли пълното или частично обявяване на посочените регламенти за невалидни непредвидимо обстоятелство или непреодолима сила по смисъла на член 236, параграф 2, втора алинея от Митническия кодекс?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-336/14: Ince, Съдебно решение от 4 февруари 2016 г.
1) a)
Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че на органите за наказателно преследване е забранено да санкционират посредничество при залагания върху резултатите от спортни състезания, извършено без германско разрешение за лицензирани в други държави членки на ЕС оператори на залагания, когато посредничеството предполага операторът също да притежава германско разрешение, но по силата на противоречаща на правото на Съюза законова уредба („монопол в областта на залаганията върху резултатите от спортни състезания“) на националните органи е забранено да издават разрешение на недържавни оператори на залагания?
б) Ще бъде ли различен отговорът на въпрос 1 а), ако в една от петнадесетте германски федерални провинции, които съвместно са въвели и съвместно изпълняват държавния монопол в областта на залаганията върху резултатите от спортни състезания, в рамките на производства за преустановяване на нарушение или на наказателни производства държавните органи твърдят, че законовата забрана за издаване на разрешение на частни доставчици не се прилага в случай на евентуално искане за издаване на разрешение за организиране или за посредничество в тази федерална провинция?
в) Трябва ли принципите на правото на Съюза, и по-специално свободното предоставяне на услуги, както и решението на Съда по дела Stanleybet International и др. (C‑186/11 и C‑209/11, EU:C:2013:33), да се тълкуват в смисъл, че не допускат постоянна, определена като „превантивна“ забрана или санкциониране на трансграничното посредничество при залагания върху резултати от спортни състезания, обоснована с обстоятелството, че към момента на постановяване на решението си компетентният за налагане на забраната орган „не е имал очевидно, т.е. неналагащо допълнително разглеждане основание, да приеме“, че независимо от монополното положение на държавата посредническата дейност изпълнява всички материалноправни условия за разрешение?
2) Трябва ли Директива [98/34] да се тълкува в смисъл, че не допуска санкционирането на посредничество при залагания върху резултати от спортни състезания посредством игрален автомат, извършено без германско разрешение и за лицензиран в друга държава — членка на ЕС, оператор на залагания, когато намесата на държавата се основава на закон на само една федерална провинция, за който Комисията не е била уведомена и който се отнася до прекратилия действието си поради изтичане на срока [Договор за хазартните игри]?
3) Трябва ли член 56 ДФЕС, задължението за прозрачност, принципът на равно третиране и предвидената в правото на Съюза забрана за даване на предимство да се тълкуват в смисъл, че не допускат санкционирането на посредничеството при залагания върху резултатите от спортни състезания, извършвано без германско разрешение и за лицензиран в държава — членка на [Съюза], оператор на залагания, в случай, отличаващ се с прилагането на [Договора за изменение], който е с деветгодишен срок на действие и съдържа „клауза за пробно въвеждане на нова уредба на залаганията върху резултатите от спортни състезания“, предвиждаща като необходимо условие за издаването на лиценз за посредничество теоретичната възможност за предоставяне на не повече от 20 концесии за срок от седем години на недържавни оператори на залагания с правно действие на територията на всички германски федерални провинции, при положение че:
a) провеждането на процедурата за предоставяне на концесии и разглеждането на свързаните с нея спорове се извършва съвместно от предоставящия концесиите орган и адвокатската кантора, която редовно консултира по-голямата част от федералните провинции и техните дружества за организиране на лотарийни игри по въпроси, свързани с противоречащия на правото на Съюза монопол в областта на залаганията върху резултати от спортни състезания, представлява ги по водените от тях дела пред националните юрисдикции срещу частни доставчици на залагания и е била упълномощена да представлява държавните органи в преюдициалните производства по които са постановени решения Stoß и др. [С‑316/07, С‑358/07, С‑359/07, С‑360/07, С‑409/07 и С‑410/07, ECLI:EU:C:2010:504], Carmen Media Group [С‑46/08, ECLI:EU:C:2010:505] и Winner Wetten [С‑409/06, ECLI:EU:C:2010:503];
б) в обявлението за провеждане на процедура за предоставяне на концесия, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 8 август 2012 г., не се предоставя каквато и да било информация относно минималните изисквания към проектите, които следва да бъдат представени, относно съдържанието на другите изисквани декларации и доказателства, както и относно подбора на максималния брой от 20 концесионери, а тази информация е съобщена едва след изтичането на срока за подаване на заявленията за участие с т.нар. „информационен меморандум“ само на кандидатите, за които е било преценено, че отговарят на изискванията за участие във „втори етап“ на процедурата за предоставяне на концесии;
в) осем месеца след откриването на процедурата предоставящият концесиите орган поканва, в противоречие с обявлението за провеждане на процедурата за предоставяне на концесии, само [четиринадесет] кандидати за концесионен договор да представят лично техните проекти в социалната област и в областта на безопасността, с мотива че тези кандидати изцяло удовлетворяват минималните условия за предоставяне на концесия, но [петнадесет] месеца след откриването на процедурата съобщава, че нито един кандидат не е представил доказателства „в позволяващи проверката им форма“ за изпълнението на минималните условия;
г) кандидатът за концесионен договор, който е държавен консорциум, обединяващ държавните дружества за организиране на лотарийни игри […], е сред [четиринадесетте] кандидати, които са били поканени да представят проектите си пред предоставящия концесиите орган, но поради организационната си обвързаност с организаторите на спортни събития вероятно не може да получи концесия, тъй като законовата уредба […] изисква да има строго разграничаване на активния спорт и организаторите му от организирането на и посредничеството при залагания върху резултатите от спортни състезания;
д) за предоставянето на концесия се изисква по-специално да се представят доказателства за „законния произход на средствата, необходими за организирането на предвижданото предлагане на залагания върху резултати от спортни състезания“; и
е) предоставящият концесии орган и решаващият относно предоставянето на концесии колегиален орган [Glücksspielkollegium], съставен от представители на федералните провинции, не се ползват от възможността да възлагат концесии на частни оператори на залагания, докато държавните дружества за организиране на лотарийни игри могат да организират залагания върху резултатите от спортни състезания, лотарийни игри и други хазартни игри без концесия, както и чрез всеобхватна мрежа от търговски приемателни пунктове да търгуват с тях и да ги рекламират до една година след евентуалното възлагане на концесия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-64/15: BP Europa, Съдебно решение от 28 януари 2016 г.
Следва ли член 10, параграф 4 от Директива 2008/118/ЕО да се тълкува в смисъл, че предвидените в него условия са изпълнени само когато цялото количество стоки, движещи се под режим на отложено плащане на акциз, не е пристигнало на мястото на получаване или, като се има предвид член 10, параграф 6 от тази директива, това правилото може да се прилага и по отношение на случаи, в които само част от количеството акцизни стоки, движещи се под режим на отложено плащане на акциз, не е пристигнала на мястото на получаване?
Следва ли член 20, параграф 2 от Директива 2008/118/ЕО да се тълкува в смисъл, че движението на акцизни стоки под режим на отложено плащане на акциз приключва едва когато получателят изцяло е разтоварил пристигналото при него транспортно средство, поради което установяването на липси по време на разтоварването се счита, че е извършена все още по време на движението?
Допуска ли член 10, параграф 2 във връзка с член 7, параграф 2, буква а) от Директива 2008/118/ЕО национална разпоредба, която поставя компетентността за събиране на данъка на държавата членка на получаване (наред с изключването на случаите, уредени в член 7, параграф 4 от [тази директива]) единствено в зависимост от установяването на допусната нередовност и от невъзможността да се определи къде е допусната нередовността, или е необходимо допълнително да се установи, че в резултат на извеждането им от режим на отложено плащане на акциз акцизните стоки са освободени за потребление?
Следва ли член 7, параграф 2, буква а) от Директива 2008/118/ЕО да се тълкува в смисъл, че при установяването на нередовност в съответствие с член 10, параграф 2 от тази директива трябва да се приеме, че акцизните стоки, които се движат под режим на отложено плащане на акциз и не са пристигнали на мястото на получаване, се освобождават за потребление във всички случаи, в които не може да бъдат представени предвидените в член 7, параграф 4 от посочената директива доказателства за пълното унищожаване или безвъзвратната загуба на установените липси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-74/14: Eturas и др., Съдебно решение от 21 януари 2016 г.
Следва ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че когато администраторът на информационна система, предназначена да даде възможност на туристически агенции да продават пътувания на уебсайтовете си, като се използва еднакъв начин на представяне на резервацията, изпрати на тези икономически оператори съобщение в индивидуална електронна комуникационна мрежа, с което ги предупреждава, че отстъпките за продаваните чрез тази система продукти вече ще бъдат ограничени, и когато след разпространяването на това съобщение в разглежданата система са направени необходимите технически изменения за прилагането на тази мярка, може да се презумира, че посочените оператори са знаели или е трябвало да знаят за това съобщение и че тъй като не са възразили срещу подобна практика, те са участвали в съгласувана практика по смисъла на тази разпоредба?
Ако отговорът е отрицателен: какви фактори следва да се вземат предвид, за да се определи дали при обстоятелства като разглежданите в главното производство икономическите оператори, участващи в обща информационна система, са участвали в съгласувана практика по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-521/14: SOVAG, Съдебно решение от 21 януари 2016 г.
Трябва ли член 6, точка 2 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че приложното му поле обхваща иск, предявен от трето лице съгласно националните разпоредби срещу ответника в първоначалното производство, чийто предмет представлява искане, тясно свързано с това първоначално дело, за възстановяване на обезщетението, изплатено от третото лице на ищеца в първоначалното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-603/13: Galp Energia España и др./Комисия, Съдебно решение от 21 януари 2016 г.
Нарушено ли е правото на презумпция за невиновност и процесуалните правила при преценката на доказателствата относно участието на жалбоподателите в съгласуване на цените в периода 1995—2002 г.?
Превишил ли е Общият съд правомощието си за пълен съдебен контрол, като е установил отговорност на жалбоподателите за компоненти на нарушението, които не са доказани от Комисията и не са били предмет на спорното решение?
Спазен ли е разумният срок за произнасяне от Общия съд по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.