всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

1 - Правeн ред на Европейския съюз

Правeн ред на Европейския съюз

Дело C-427/14: SIA Veloserviss, Съдебно решение от 10 декември 2015 г.

Трябва ли член 78, параграф 3 от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че принципът на защита на оправданите правни очаквания ограничава възможността отново да се извърши последващ контрол и да се преразгледа резултатът от първоначален последващ контрол?
Може ли в националното право на държава членка да се уредят процедурата за извършване на последващ контрол по член 78, параграф 3 от Митническия кодекс и ограниченията за преразглеждането на резултата от контрола?
Трябва ли член 78, параграф 3 от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че националното право може да съдържа ограничения за преразглеждането на резултата от първоначален последващ контрол, ако информацията, че митническата правна уредба е приложена въз основа на погрешни и непълни данни, не е била известна към момента на приемане на решението по първоначалния последващ контрол?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-552/14: Canon Europa/Комисия, Съдебно решение от 10 декември 2015 г.

Явява ли се оспорваният регламент регулаторен акт, който не поражда необходимост от национални мерки по изпълнение по смисъла на четвъртия параграф на член 263 ДФЕС, така че Canon Europa да има процесуална легитимация да иска неговата частична отмяна?
Спазено ли е правото на изслушване на Canon Europa пред Общия съд, като се има предвид, че съдът не е взел предвид представените от нея доказателства относно етапите на митническата процедура в Испания и тяхната обжалваемост пред националните съдилища?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-545/14: Georgias и др./Съвет и Комисия, Определение от 1 декември 2015 г.

Тълкуване на условията за включване на членове на правителството на трета държава в списъци за ограничителни мерки — необходимо ли е допълнително доказване на лични действия, подкопаващи демокрацията, или достатъчен е само статутът на член на правителство.
Задължения на засегнатото лице при иск за обезщетение поради нарушение на правото на защита — необходимост от доказване на аргументи и доказателства, които биха довели до различен резултат.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-103/14: Jakutis и Kretingalės kooperatinė ŽŪB, Съдебно решение от 12 ноември 2015 г.

1) По отношение на преценката на равнището на директните плащания в новите държави членки и в държавите членки, различни от новите, съгласно член 10, параграф 1 от Регламент № 73/2009 във връзка с членове 7 и 121 от него:
а) Трябва ли член 7, параграф 1 от Регламент № 73/2009 във връзка с член 10, параграф 1 и член 121 да се тълкува в смисъл, че през 2012 г. равнището на надвишаващите 5000 EUR директни плащания в държавите членки, различни от новите, е 90 %?
б) При утвърдителен отговор на първи въпрос, буква а), това означава ли, че през 2012 г. равнището на директните плащания в новите държави членки и в държавите членки, различни от новите, не е било изравнено съгласно текста и целите на член 10, параграф 1 и член 121 от Регламент № 73/2009?
в) Последната част на член 10, параграф 1 от Регламент № 73/2009 („[…] като се вземат предвид намаленията, прилагани съгласно член 7, параграф 1“) и Работен документ DS/2011/14/REV2, в които за целите на сравнението се установява различна основа за директните плащания — в новите държави членки равнището на директните плащания се определя, без да е извършена модулация (90 % съгласно член 121 от посочения регламент), докато в държавите членки, различни от новите, е извършена модулация (100 %, намалени с 10 % съгласно член 7, параграф 1, буква г) от същия регламент) — в противоречие ли са с Акта за присъединяване от 2003 г. и с принципите на правото на Европейския съюз, и по-специално принципите на защита на оправданите правни очаквания, на добра администрация, на лоялна конкуренция и на недопускане на дискриминация, както и с целите на ОСП, посочени в член 39 ДФЕС?
2) Във връзка с несъвместимостта на член 10, параграф 1, на член 132, параграф 2, края на последната алинея от Регламент № 73/2009 и на приетите въз основа на тях мерки от правото на Европейския съюз с Акта за присъединяване от 2003 г. и принципи на Европейския съюз:
а) Последната част на член 10, параграф 1 от Регламент № 73/2009 („[…] като се вземат предвид намаленията, прилагани съгласно член 7, параграф 1“) и член 132, параграф 2, краят на последната алинея („[…] като от 2012 г. се отчита прилагането на член 7, параграф 1 във връзка с член 10“), както и приетите въз основа на тях Работен документ DS/2011/14/REV2 и Решение за изпълнение C(2012) 4391 окончателен в противоречие ли са с Акта за присъединяване от 2003 г., който не предвижда модулацията на директните плащания и намалението на [ДНДП] в новите държави членки и/или годината, в която се предполага, че са изравнени директните плащания в новите държави членки и в държавите членки, различни от новите?
б) Член 10, параграф 1 и член 132, параграф 2, последна алинея от Регламент № 73/2009, както и Работен документ DS/2011/14/REV2 и Решение за изпълнение C(2012) 4391 окончателен, доколкото съгласно текста и целите им през 2012 г. се извършва модулация на директните плащания и се намаляват [ДНДП] в новите държави членки, които са подпомагани в значително по-малка степен от държавите членки, различни от новите, в противоречие ли са с принципите на правото на Европейския съюз, и по-специално принципите на защита на оправданите правни очаквания, на лоялна конкуренция и на недопускане на дискриминация, както и с целите на ОСП, посочени в член 39 ДФЕС, в частност тази за увеличаване на селскостопанската производителност?
в) Изменението на член 132, параграф 2, последна алинея от Регламент № 73/2009 („[…] като от 2012 г. се отчита прилагането на член 7, параграф 1 във връзка с член 10“), въведено с поправка (изменението не е от техническо естество и текстът е основно изменен, доколкото съгласно разпоредбата се е предполагало, че директните плащания в новите държави членки и в държавите членки, различни от новите, са изравнени през 2012 г.), в противоречие ли е с принципи на правото на Европейския съюз, и по-специално принципите на защита на оправданите правни очаквания, на правна сигурност, на добра администрация и на недопускане на дискриминация?
г) Понятието „dydis“ [„ниво“], употребено в член 1в [от Регламент № 1259/1999], същото значение ли има като понятието „lygis“ [„равнище“] в член 132, параграф 2, последна алинея от Регламент № 73/2009?
3) Решение за изпълнение C(2012) 4391 окончателен и Работен документ DS/2011/14/REV2, които не са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и не са надлежно мотивирани (те са приети само въз основа на презумпцията, че през 2012 г. е изравнено равнището на директните плащания в новите държави членки и в държавите членки, различни от новите), в противоречие ли са с Акта за присъединяване от 2003 г. и с принципите на правото на Европейския съюз, и по-специално принципите на правна сигурност, на защита на оправданите правни очаквания и на добра администрация
При утвърдителен отговор, трябва ли член 1, параграф 4 от Решение за изпълнение C(2012) 4391 окончателен да бъде отменен като противоречащ на Регламент № 73/2009 и Акта за присъединяване от 2003 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-505/14: Klausner Holz Niedersachsen, Съдебно решение от 11 ноември 2015 г.

Допуска ли правото на Съюза при обстоятелства като разглежданите в главното производство прилагането на разпоредба от националното право, в която е закрепен принципът за силата на пресъдено нещо, да попречи на националния съд — когато е установил, че договорите, предмет на разглеждания от него спор, представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, приведена в действие в нарушение на член 108, параграф 3, трето изречение ДФЕС — да приложи всички правни последици от това нарушение поради наличието на влязло в сила национално съдебно решение, в което, без да се разглежда въпросът дали тези договори представляват държавна помощ, се приема за установено, че те запазват действието си?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-219/14: Greenfield, Съдебно решение от 11 ноември 2015 г.

Следва ли закрепеният в клауза 4, точка 2 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време принцип „pro rata temporis“ да се тълкува в смисъл, че изисква разпоредба от националното право, като членове 13, 13A и 14 от Правилника за работното време, да предвижда, че в случай на увеличение на работното време на наето лице вече натрупаният от него годишен отпуск се изменя пропорционално на новото работно време, в резултат на което отпускът, който вече се полага на работника с увеличено работно време, трябва да се преизчисли в съответствие с увеличеното работно време?
Следва ли клауза 4, точка 2 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време или член 7 от Директива 2003/88 да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба от националното право, като членове 13, 13A и 14 от Правилника за работното време, която предвижда, че в случай на увеличение на работното време на наето лице вече натрупаният от него годишен отпуск се изменя пропорционално на новото работно време, в резултат на което отпускът, който вече се полага на работника с увеличено работно време, трябва да се преизчисли в съответствие с увеличеното работно време?
Ако отговорът на първия и/или втория въпрос е утвърдителен, трябва ли преизчисляването да се извърши само за онази част от референтната за определяне на правото на отпуск година, през която наетото лице е работило при увеличено работно време, или за друг период?
Трябва ли — във връзка с изчисляването на ползвания от работника отпуск — клауза 4, точка 2 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време или член 7 от Директива 2003/88 да се тълкуват в смисъл, че изискват разпоредба от националното право, като правила 13, 13A и 14 от Правилника за работното време, да предвижда различен подход в зависимост от това дали се изчислява финансовото обезщетение за неползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение, или се изчислява остатъкът от полагащия се отпуск при запазване на трудовото правоотношение?
Ако отговорът на четвъртия въпрос е утвърдителен, в какво трябва да се състои различният подход?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-583/14: Nagy, Съдебно решение от 29 октомври 2015 г.

Трябва ли член 18 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, като спорната в главното производство, която предписва като общо правило, че по пътищата в тази държава членка могат да се движат единствено моторни превозни средства, които са снабдени с административно разрешение и табели с регистрационен номер, предоставени от органите на въпросната държава членка, и по силата на която лице, което не е работник по смисъла на правото на Съюза и което пребивава в същата държава членка, трябва — ако желае да се позове на изключение от това правило, тъй като моторното превозно средство, което използва, му е предоставено от икономически оператор със седалище в друга държава членка — да докаже на място при полицейска проверка, че отговаря на условията, наложени от разглежданата правна уредба, като в противен случай ще му бъде наложена веднага и без възможност за освобождаване глоба, чийто размер е същият като на глобата, която се налага при неизпълнение на задължението за регистриране?
Трябва ли член 20, параграф 2, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, като спорната в главното производство, която предписва като общо правило, че по пътищата в тази държава членка могат да се движат единствено моторни превозни средства, които са снабдени с административно разрешение и табели с регистрационен номер, предоставени от органите на въпросната държава членка, и по силата на която лице, което не е работник по смисъла на правото на Съюза и което пребивава в същата държава членка, трябва — ако желае да се позове на изключение от това правило, тъй като моторното превозно средство, което използва, му е предоставено от икономически оператор със седалище в друга държава членка — да докаже на място при полицейска проверка, че отговаря на условията, наложени от разглежданата правна уредба, като в противен случай ще му бъде наложена веднага и без възможност за освобождаване глоба, чийто размер е същият като на глобата, която се налага при неизпълнение на задължението за регистриране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-174/14: Saudaçor, Съдебно решение от 29 октомври 2015 г.

Може ли понятието „публичноправен субект“ по смисъла на член 13, параграф 1, първа алинея от Директива 2006/112 да се тълкува с оглед на понятието за публичноправен субект, установено в член 1, параграф 9 от Директива 2004/18?
Съответства ли на понятието „публичноправен субект“, действащ в качеството си на публичен орган по смисъла на член 13, параграф 1, първа алинея от Директива 2006/112, образувание, учредено под формата на акционерно дружество с изцяло публичен капитал, притежаван на 100 % от RAA, с предмет консултантски и управленски услуги в областта на регионалната система на здравеопазване с оглед организацията и рационализацията на тази система, като въпросните услуги се предоставят по програмни договори, сключени с посочения регион, който по делегация упражнява правомощия в тази област и на когото е възложено първоначално задължението да предоставя публичната услуга по здравеопазване?
В контекста на разпоредбите на посочената директива може ли насрещната престация, получавана от въпросното дружество, изразяваща се в предоставянето на необходимите финансови средства за изпълнението на програмните договори, да се счита за възнаграждение за извършените услуги за целите на облагане с ДДС?
При утвърдителен отговор, въпросното дружество отговаря ли на необходимите изисквания, за да се ползва от правилото за третиране като данъчно незадължено по ДДС лице съгласно член 13, параграф 1, първа алинея от Директива 2006/112?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-264/14: Hedqvist, Съдебно решение от 22 октомври 2015 г.

Следва ли член 2, параграф 1 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че сделките, описани като обмяна на виртуална валута срещу традиционна валута и обратно, извършени от доставчика срещу възнаграждение, добавено от него при определянето на обменния курс, представляват възмездна доставка на услуга?
В случай на положителен отговор на първия въпрос, следва ли член 135, параграф 1 от тази директива да се тълкува в смисъл, че горепосочените обменни сделки са освободени от данъчно облагане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form