всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

1 - Правeн ред на Европейския съюз

Правeн ред на Европейския съюз

Дело C-200/13: Съвет/Bank Saderat Iran, Съдебно решение от 21 април 2016 г.

Допустимо ли е юридическо лице, което евентуално представлява трета държава, да се позовава на основните права, включително правото на защита и правото на ефективна съдебна защита, пред съдилищата на Европейския съюз?
Спазено ли е задължението за мотивиране и предоставяне на достъп до уличаващите доказателства, както и правото на защита и ефективна съдебна защита на Bank Saderat Iran при приемането на ограничителните мерки?
Изисква ли правото на Съюза Съветът да извърши самостоятелна проверка на релевантността и обосноваността на доказателствата, предоставени от държавите членки, преди да приеме ограничителни мерки?
Достатъчно обосновано ли е включването на Bank Saderat Iran в списъците с ограничителни мерки въз основа на наличните мотиви и доказателства?
Може ли индивидуалното вписване на юридическо лице в регламент за ограничителни мерки да се счита за индивидуално решение, което не попада в обхвата на член 60, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-441/14: DI, Съдебно решение от 19 април 2016 г.

Допуска ли общият принцип на правото на Съюза за забрана на дискриминацията, основана възраст, правна уредба, която подобно на датското законодателство лишава работниците или служителите от правото да получат обезщетение при уволнение, при положение че имат право да получат дължима от работодателя пенсия за осигурителен стаж и възраст по пенсионноосигурителна схема, към която са включени преди навършването на 50-годишна възраст, независимо дали са решили да останат на пазара на труда, или са предпочели да се пенсионират?
Налице ли е съответствие с правото на Съюза, когато датски съд е сезиран с иск, с който работник или служител претендира от работодател, частноправен субект, да му бъде изплатено обезщетение при уволнение — задължение, от което датското право, както е описано в първия въпрос, освобождава работодателя, като това противоречи на общия принцип на правото на Съюза за забрана на дискриминацията, основана на възраст — и този съд извърши претегляне на посочения принцип и на неговия директен ефект спрямо принципа на правна сигурност и свързания с него принцип за защита на оправданите правни очаквания и въз основа на това същият съд стигне до извода, че принципът за забрана на дискриминацията, основана на възраст, следва да отстъпи пред принципа на правна сигурност, в резултат на което националното право освобождава работодателя от задължението да изплати обезщетението при уволнение
За да се установи дали може да се извърши подобно претегляне на принципите, се поставя също така въпросът дали е необходимо да се вземе предвид фактът, че работникът или служителят може в зависимост от обстоятелствата да иска обезщетение от датската държава поради несъвместимостта на датското законодателство с правото на Съюза.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-131/14: Cervati и Malvi, Съдебно решение от 14 април 2016 г.

Трябва ли член 3, параграф 3 от Регламент № 565/2002 и член 4, параграф 3 от Регламент № 2988/95 да се тълкуват в смисъл, че не допускат схема като разглежданата в главното производство, при която, след като даден оператор, традиционен вносител по смисъла на първия регламент, изчерпал лицензиите си за внос при преференциална ставка, направи поръчка на втори оператор, също традиционен вносител без такива лицензии,
— стоката най-напред се продава извън Съюза от свързано с втория оператор дружество на трети оператор, който е нов вносител по смисъла на същия регламент и притежава такива лицензии,
— след това тази стока се пуска за свободно обращение в Съюза от третия оператор при условията на преференциалната митническа ставка, после се препродава от този трети оператор на втория, и
— накрая се прехвърля от този втори оператор на първия,
по съображение че подобна схема, доколкото позволява на първия оператор да придобие стока, внесена в рамките на предвидената със същия първи регламент тарифна квота, въпреки че не притежава нужната за целта лицензия, представлява злоупотреба с права от страна на този оператор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-328/15: Târşia, Определение от 14 април 2016 г.

Включва ли се разглежданата разлика в третирането между университетски кадри, получили научната степен доктор преди или след определена дата, в приложното поле на правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-556/14: Holcim (Romania)/Комисия, Съдебно решение от 7 април 2016 г.

Съответства ли тълкуването на правилата за поверителност и прозрачност по член 10 от Регламент № 2216/2004 на баланса между интересите на жертвите на кражба на квоти за емисии и защитата на поверителността?
Може ли разпоредбите на Протокола от Киото и решенията по него да се прилагат пряко или по аналогия към режима на публичност и поверителност на квотите за емисии в Съюза?
Спазено ли е задължението за дължима грижа и принципът на добра администрация от страна на Комисията при отказа да блокира или разкрие информация за откраднатите квоти за емисии?
Разполага ли Комисията с правомощия по член 20 от Директива 2003/87 или по Регламент № 2216/2004 да блокира или спре трансакции с откраднати квоти за емисии при липса на системен риск?
Нарушен ли е принципът на равно третиране, като се твърди, че други дружества са били третирани по-благоприятно при сходни обстоятелства?
Нарушен ли е принципът на ефективна съдебна защита поради невъзможността на жертвата да възстанови откраднатите квоти за емисии?
Може ли да се ангажира безвиновна (строга) отговорност на Европейския съюз за вреди, произтичащи от законни действия на институциите в областта на търговията с квоти за емисии?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-324/14: Partner Apelski Dariusz, Съдебно решение от 7 април 2016 г.

Следва ли член 48, параграф 3 във връзка с член 2 от Директива 2004/18 да се тълкува в смисъл, че като допуска икономически оператор да разчита на възможностите на други образувания, „когато това е приложимо“, обхваща всички случаи, когато съответният икономически оператор не разполага с изискваната от възлагащия орган компетентност и би желал да използва възможностите на други образувания
Или следва да се тълкува, че като предвижда, че икономическият оператор може да разчита на възможностите на други образувания, „когато това е приложимо“, налага ограничение за използването на тази възможност в рамките на доказването на компетентността му в хода на процедура за възлагане на обществена поръчка само по изключение, а не като правило?
Следва ли член 48, параграф 3 във връзка с член 2 от Директива 2004/18 да се тълкува в смисъл, че разчитането от икономически оператор на възможностите на други образувания „независимо от правното естество на връзките помежду им“, както и че същите ще предоставят на негово разположение „необходимите ресурси“, означава, че при изпълнението на поръчката икономическият оператор може въобще да няма или да има слаби и неопределени връзки с тези образувания, тоест може да изпълни самостоятелно поръчката, или че участието на другото образувание може да се изразява само в „съветване“, „консултиране“, „обучение“ и др.
Или член 48, параграф 3 от тази директива следва да се тълкува в смисъл, че другото образувание, на чиито възможности разчита икономическият оператор, трябва действително и лично да изпълни поръчката съгласно декларираните му възможности?
Следва ли член 48, параграф 3 във връзка с член 2 от Директива 2004/18 да се тълкува в смисъл, че икономически оператор, чийто опит е по-ограничен от този, който би желал да докаже пред възлагащия орган (например не е достатъчен, за да може да подаде оферта за изпълнението на цялата поръчка), може в допълнение да разчита на възможностите на други образувания, за да подобри шансовете си в процедурата по възлагане на обществената поръчка?
Допуска ли принципът на равно третиране и на недопускане на дискриминация на икономическите оператори, установен в член 2 от Директива 2004/18, да се разчита на възможностите на друго образувание по смисъла на член 48, параграф 3 от Директивата при обединяване на възможностите на две или повече образувания, които не отговарят на изискванията на възлагащия орган по отношение на компетентността и опита?
Допуска ли принципът на равно третиране и недопускане на дискриминация на икономическите оператори, установен в член 2 от Директива 2004/18, тълкуване на член 44 и член 48, параграф 3 от Директива 2004/18 в смисъл, че изискванията на възлагащия орган за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка могат да бъдат изпълнени единствено формално и без оглед на действителните възможности на икономическия оператор?
Следва ли член 48, параграфи 2 и 3 от Директива 2004/18 да се тълкува в смисъл, че в обявлението за обществената поръчка или в спецификацията възлагащият орган може (или дори е задължен) да определи принципите, съгласно които икономическият оператор може да разчита на възможностите на други образувания, например по какъв начин другото образувание трябва да участва в изпълнението на поръчката, как компетентностите на икономическия оператор и на другото образувание могат да бъдат обвързани и дали другото образувание носи солидарна отговорност с икономическия оператор за надлежното изпълнение на поръчката до обхвата, до който последният разчита на възможностите му?
Когато е разрешено подаване на оферти за обособени позиции от поръчката, допуска ли принципът на равно третиране и на недопускане на дискриминация на икономическите оператори, установен в член 2 от Директива 2004/18, след самото подаване на офертите, например с оглед на допълване и уточняване на документацията, икономическият оператор да посочи за коя обособена позиция от поръчката се отнасят представените от него доказателства относно свързаното с ресурсите условие за участие в процедурата?
Допускат ли принципът на равно третиране и на недопускане на дискриминация на икономическите оператори, както и принципът на прозрачност, установени в член 2 от Директива 2004/18, процедура за възлагане на обществена поръчка да бъде отменена и да се проведе по същество неправомерен електронен търг, при който например не всички подали допустими оферти икономически оператори са поканени да участват?
Допускат ли принципът на равно третиране и на недопускане на дискриминация на икономическите оператори, както и принципът на прозрачност, установени в член 2 от Директива 2004/18, възлагане на обществена поръчка на икономически оператор, чиято оферта е избрана след провеждането на такъв търг, без същият да бъде повторен, при което не може да бъде установено дали евентуално участие на невзет предвид икономически оператор не би довело до различен резултат?
Допустимо ли е разпоредби от Директива 2004/18 да се тълкуват с оглед на разпоредбите и съображенията на Директива 2014/24, въпреки че срокът за транспонирането ѝ все още не е изтекъл, доколкото разкриват някои предположения и намерения на законодателя на Европейския съюз и не противоречат на разпоредбите на Директива 2004/18?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-495/14: Tita и др., Определение от 7 април 2016 г.

Съвместими ли са с член 1 от Директива 89/665/ЕИО и с принципите на еквивалентност и ефективност национални разпоредби, които предвиждат заплащане на по-високи съдебни разноски при обжалване по обществени поръчки пред административен съд, отколкото при други видове спорове?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-266/15: Central Bank of Iran/Съвет, Съдебно решение от 7 април 2016 г.

Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296 ДФЕС при приемането на ограничителните мерки срещу Central Bank of Iran?
Нарушено ли е правото на защита на Central Bank of Iran при запазването ѝ в списъка на лицата, на които се прилагат ограничителни мерки?
Обосновано ли е заключението, че Central Bank of Iran предоставя „финансова подкрепа“ на правителството на Иран по смисъла на приложимите правни разпоредби?
Съответстват ли ограничителните мерки на принципа на пропорционалност и на основните права на Central Bank of Iran, включително правото на собственост и доброто име?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-193/15: Akhras/Съвет, Съдебно решение от 7 април 2016 г.

Допустимо ли е Съветът на Европейския съюз да прилага презумпция за подкрепа на сирийския режим спрямо ръководителите на основните предприятия в Сирия при налагане на ограничителни мерки?
Изопачил ли е Общият съд доказателствата, представени от жалбоподателя, и нарушил ли е правилата относно тежестта на доказване при преценката на фактите, свързани с включването на жалбоподателя в списъците на лицата, спрямо които се прилагат ограничителни мерки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-284/15: ONEm и M, Съдебно решение от 7 април 2016 г.

Следва ли член 67, параграф 3 от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че не допуска възможността държава членка да откаже сумирането на периодите на заетост, необходимо за признаване на правото на обезщетение за безработица за допълване на доходите от работа на непълно работно време, когато въпросната работа не е предшествана от осигурителни периоди или от периоди на заетост в тази държава членка?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: съвместим ли е член 67, параграф 3 от Регламент № 1408/71 по-специално:
— с член 48 ДФЕС, доколкото условието, на което член 67, параграф 3 подчинява сумирането на периодите на заетост, може да ограничи свободното движение на работници и достъпа им до работа на непълно работно време,
— с член 45 ДФЕС, който „налага премахването на всякаква дискриминация, основаваща се на гражданство, между работниците от държавите членки, що се отнася до заетост, възнаграждение и други условия на труд“, и предвижда правото на работниците „да […] приемат действително направени предложения за наемане на работа“ (включително работа на непълно работно време) в другите държави членки, „да се придвижва[т] свободно на територията на държавите членки за тази цел“ и да пребивават в държава членка „за целите на заетостта, в съответствие с разпоредбите, уреждащи заетостта на гражданите от тази държава, предвидени в законови, подзаконови или административни разпоредби“,
— с член 15, параграф 2 от [Хартата], който пояснява, че „[в]секи гражданин на Съюза има свободата да търси работа, да работи […] във всички държави членки“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form