1.09.01 - Забрана на дискриминация, основана на гражданство
Забрана на дискриминация, основана на гражданство
Дело C-22/18: TopFit и Biffi, Съдебно решение от 13 юни 2019 г.
Следва ли членове 18 ДФЕС, 21 ДФЕС и 165 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че разпоредба от Правилата по лека атлетика на федерация на държава членка, която за участие в национални шампионати предвижда условие за гражданство на същата държава членка, представлява недопустима дискриминация?
Следва ли членове 18 ДФЕС, 21 ДФЕС и 165 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че спортна федерация на държава членка недопустимо дискриминира спортисти аматьори, които не са граждани на същата държава членка, ако все пак им позволява да участват в национални шампионати, но само „извън класирането“ или „без класиране“ и без да могат да участват във финалите на състезанията и първенствата?
Следва ли членове 18 ДФЕС, 21 ДФЕС и 165 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че спортна федерация на държава членка недопустимо дискриминира спортисти аматьори, които не са граждани на същата държава членка, като ги лишава от възможност да им бъдат присъждани национални отличия или да заемат места в класиранията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-247/17: Raugevicius, Съдебно решение от 13 ноември 2018 г.
Трябва ли националните разпоредби относно екстрадицията за престъпление да се преценяват по един и същ начин с оглед на свободата на движение на гражданите на друга държава членка, независимо дали, на основание на договор за екстрадиция, трета държава е подала молба за екстрадиция за изпълнение на наказание лишаване от свобода или — както в решение от 6 септември 2016 г., Petruhhin (C‑182/15, EU:C:2016:630) — с цел наказателно преследване
Има ли значение дали лицето, чиято екстрадиция се иска, е не само гражданин на Съюза, но и гражданин на държавата, която е подала молбата за екстрадиция?
Поставя ли национална правна уредба, според която само собствените граждани не се екстрадират извън Съюза за изпълнение на наказание, гражданите на друга държава членка в необосновано по-неблагоприятно положение
Трябва ли да се прилагат механизми на правото на Съюза, посредством които легитимна сама по себе си цел може да бъде постигната по по-малко ограничителен начин и когато става въпрос за изпълнението на наказание
Как трябва да се отговори на молба за екстрадиция, ако при прилагане на такива механизми другата държава членка е била уведомена за молбата, но тя не предприема мерки по отношение на своите граждани, например поради пречки от правно естество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-191/16: Pisciotti, Съдебно решение от 10 април 2018 г.
Трябва ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че в случай като този в главното производство, при който гражданин на Съюза, за когото е направено искане да бъде екстрадиран в Съединените американски щати по силата на Споразумението между Европейския съюз и Съединените американски щати, е задържан в държава членка, различна от тази, на която е гражданин, с оглед на евентуалното изпълнение на това искане, положението на същия гражданин попада в приложното поле на посоченото право?
В случай като този в главното производство, при който в рамките на Споразумението между Европейския съюз и Съединените американски щати гражданин на Съюза, за когото е направено искане да бъде екстрадиран в Съединените американски щати, е задържан в държава членка, различна от тази, на която е гражданин, с оглед на евентуалното изпълнение на това искане, трябва ли членове 18 ДФЕС и 21 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат замолената държава членка да проведе разграничение въз основа на конституционноправна норма между нейните граждани и гражданите на други държави членки и да разреши екстрадирането на последните граждани, въпреки че не позволява да се екстрадират нейните собствени граждани?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-182/15: Petruhhin, Съдебно решение от 6 септември 2016 г.
Трябва ли член 18, първа алинея и член 21, параграф 1 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че при прилагането на договор за екстрадиция, сключен между държава членка и трета държава, на гражданите на всяка държава — членка на Европейския съюз, следва да се гарантира същото равнище на защита, което се гарантира на гражданите на държавата членка, сезирана с молба за екстрадиция към държава, която не е членка на Европейския съюз?
Длъжна ли е в подобни случаи юрисдикцията на сезираната с молба за екстрадиция държава членка да прилага условията за екстрадиция, предвидени в законодателството на държавата членка, на която е гражданин или в която има постоянно пребиваване [заинтересованото] лице?
В случай че екстрадицията трябва да се извърши, без да се вземе предвид специфичното равнище на защита, предвидено за гражданите на сезираната с молба за екстрадиция държава, трябва ли тази държава да провери дали са налице гаранциите по член 19 от Хартата, а именно че никой не може да бъде екстрадиран към държава, в която съществува сериозен риск да бъде осъден на смърт, да бъде подложен на изтезание или на друго нечовешко или унизително отношение или наказание
Може ли тази проверка да се ограничи до извода, че поискалата екстрадицията държава е страна по Конвенцията против изтезанията, или трябва да се разгледа фактическото положение, като се вземе предвид оценката на тази държава, направена от органите на Съвета на Европа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-204/12: Essent Belgium, Съдебно решение от 11 септември 2014 г.
Съвместима ли е с член 34 ДФЕС и с член 11 от Споразумението за ЕИП и/или с член 36 ДФЕС и с член 13 от Споразумението за ЕИП национална правна уредба като съдържащата се в Декрета за електроенергията, приложен с постановлението от 5 март 2004 г., изменено с постановлението от 25 февруари 2005 г. и с постановлението от 8 юли 2005 г., съгласно която:
— за доставчиците на свързаните към разпределителната или преносна мрежа крайни потребители се предвижда задължение всяка година да представят на регулаторния орган определен брой зелени сертификати (член 23 от Декрета за електроенергията),
— VREG налага административна глоба на доставчиците на свързаните към разпределителната или преносна мрежа крайни потребители, когато те не са представили достатъчен брой зелени сертификати, за да изпълнят предвиденото за тях задължение за квоти във връзка с такива сертификати (член 37, параграф 2 от Декрета за електроенергията),
— изрично се предвижда, че гаранциите за произход от други страни могат да се признават при определени условия за изпълнение на задължението за квоти (член 15 quater, параграф 2 от постановлението от 5 март 2004 г., изменено с постановлението от 8 юли 2005 г.),
— VREG не може или не иска да вземе предвид гаранции за произход от Норвегия и Нидерландия и Дания и Дания/Швеция при липса на мерки за прилагане от страна на vlaamse regering, което да признава еднаквостта или равностойността на представянето на тези сертификати (член 25 от Декрета за електроенергията и член 15, параграф 1 от постановлението от 5 март 2004 г., изменено с постановление от 25 февруари 2005 г., член 15 quater, параграф 2 от постановлението от 5 март 2004 г., изменено с постановление от 8 юли 2005 г.), като в конкретния случай VREG не е проверил наличието на еднаквост или равностойност,
— за целия период на действие на Декрета за електроенергията при проверката за изпълнение на задължението за квоти в действителност са вземани предвид само сертификати за произведена във Фламандския регион зелена електроенергия, докато за доставчиците на електроенергия на свързаните с разпределителната или преносна мрежа крайни потребители не е съществувала никаква възможност да докажат, че представените гаранции за произход от други държави — членки на Европейския съюз отговарят на условието за наличие на еднакви или равностойни гаранции за издаването на тези сертификати?
Съвместима ли е национална правна уредба като описаната с член 5 от Директива 2001/77?
Съвместима ли е национална правна уредба като описаната с принципа на равно третиране и със забраната на дискриминация, съдържащи се по-специално в член 18 ДФЕС, в член 4 от Споразумението за ЕИП и в член 3 от Директива 2003/54?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-474/12: Schiebel Aircraft, Съдебно решение от 4 септември 2014 г.
Трябва ли членове 45 ДФЕС и 49 ДФЕС във връзка с член 346, параграф 1, буква б) ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че допускат разпоредба на националното право на държава членка като приложимата в главното производство, съгласно която членовете на представителните органи по закон или съдружниците с управителни и представителни правомощия в дружествата, които искат да извършват стопанска дейност в областта на търговията с оръжие и боеприпаси за военна употреба и посредничеството при покупко-продажбата на оръжие и боеприпаси за военна употреба, трябва да притежават гражданство на тази държава членка, а не е достатъчно да са граждани на друга държава — членка на ЕИП?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-322/13: Grauel Rüffer, Съдебно решение от 27 март 2014 г.
Допуска ли тълкуването на членове 18 ДФЕС и 21 ДФЕС прилагането на национални разпоредби като тези, предмет на главното производство, които предоставят правото да се използва немски език в гражданскоправни производства пред съдилищата на провинция Болцано единствено на италианските граждани, живеещи в тази провинция, но не и на гражданите на други държави — членки на Съюза, независимо дали живеят или не в провинция Болцано?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-628/11: International Jet Management, Съдебно решение от 18 март 2014 г.
Приложим ли е член 18 ДФЕС, който прогласява общия принцип на недопускане на дискриминация, основана на гражданството, към положение като разглежданото в главното производство, при което държава членка изисква от въздушен превозвач, който притежава оперативен лиценз, издаден от друга държава членка, да получи разрешение за навлизане във въздушното пространство на първата държава членка, за да извърши нередовни частни полети от трета страна до територията на първата държава членка, докато такова разрешение не се изисква за въздушните превозвачи, които притежават оперативен лиценз, издаден от първата държава членка?
Трябва ли член 18 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която изисква, под страх от налагане на глоба за неспазването ѝ, от въздушен превозвач, който притежава оперативен лиценз, издаден от друга държава членка, да получи разрешение за навлизане във въздушното пространство на първата държава членка, за да извърши нередовни частни полети от трета страна до първата държава членка, докато такова разрешение не се изисква за въздушните превозвачи, които притежават оперативен лиценз, издаден от първата държава членка, и която правна уредба обуславя предоставянето на посоченото разрешение от представянето на декларация, удостоверяваща, че въздушните превозвачи, които притежават оперативен лиценз, издаден от първата държава членка, не възнамеряват или не са в състояние да извършат тези полети?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-172/11: Erny, Определение от 27 февруари 2014 г.
Възможно ли е колективни или индивидуални трудови договори да предвиждат фиктивно приспадане на данък върху доходите при определяне на допълнителни плащания към работника, когато съгласно спогодба за избягване на двойното данъчно облагане възнагражденията се облагат в държавата на пребиваване, а не на заетост?
Противоречи ли подобна договорна уредба на член 45 ДФЕС и член 7, параграф 4 от Регламент № 1612/68?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.