всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

1.09.01 - Забрана на дискриминация, основана на гражданство

Забрана на дискриминация, основана на гражданство

Дело C-25/22: Finanzamt Österreich, Определение от 14 юли 2022 г.

Какви са изискванията към националната юрисдикция при отправяне на преюдициално запитване по член 267 ДФЕС, особено по отношение на изложението на фактическата и правната рамка на спора, както и необходимостта от тълкуване на правото на Съюза?
Налице ли е достатъчна обосновка за приложимостта на член 18 ДФЕС и Регламент № 883/2004 спрямо конкретния спор, свързан с националния режим за семейни помощи и гражданите на трети държави, пребиваващи в Австрия?
Отговаря ли преюдициалното запитване на изискванията за допустимост, когато има общ и хипотетичен характер и не е обоснована връзката с разрешаването на конкретния спор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-673/20: Préfet du Gers и Institut National de la Statistique и des Études Économiques, Съдебно решение от 9 юни 2022 г.

Трябва ли член 50 [ДЕС] и Споразумението за оттегляне да се тълкуват в смисъл, че отнемат европейското гражданство на гражданите [на Обединеното кралство], които преди края на преходния период са упражнили своето право на свободно движение и на свободно установяване на територията на друга държава членка, и по-специално на онези, които пребивават на територията на друга държава членка повече от петнадесет години и по отношение на които се прилага законът на [Обединеното кралство], известен като [„правилото за 15‑те години“], което ги лишава от всякакво право на глас?
При утвърдителен отговор трябва ли да се счита, че комбинацията от членове 2, 3, 10, 12 и 127 от Споразумението за оттегляне, точка 6 от неговия преамбюл и членове 18, 20 и 21 [ДФЕС] позволява на тези граждани [на Обединеното кралство] да запазят без изключение правата на европейското гражданство, от които са се ползвали преди оттеглянето на тяхната страна от Европейския съюз?
При отрицателен отговор на втория въпрос, не е ли частично невалидно Споразумението за оттегляне, доколкото нарушава принципите, формиращи идентичността на Европейския съюз, и по‑специално членове 18, 20 и 21 [ДФЕС], както и членове 39 и 40 от [Хартата], и не нарушава ли принципа на пропорционалност, доколкото не съдържа разпоредба, позволяваща им да запазят тези права без изключение?
При всички положения не е ли частично невалиден член 127, параграф 1, буква б) от Споразумението за оттегляне, доколкото нарушава членове 18, 20 и 21 [ДФЕС], както и членове 39 и 40 от [Хартата], доколкото лишава гражданите на Съюза, които са упражнили правото си на свободно движение и на свободно установяване в Обединеното кралство, от правото да избират и да бъдат избирани на общинските избори в тази страна, и ако Общият съд и Съдът правят същото тълкуване като френския Conseil d’État (Държавен съвет), дали това нарушение не се простира и върху гражданите на Обединеното кралство, които са упражнили своите права на свободно движение и на свободно установяване на територията на друга държава членка от повече от петнадесет години и по отношение на които се прилага [правилото за 15‑те години], което ги лишава от всякакво право на глас?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-522/20: OE (Résidence habituelle d’un époux – Critère de nationalité), Съдебно решение от 10 февруари 2022 г.

Нарушава ли член 3, параграф 1, буква а), шесто тире от Регламент (ЕО) № 2201/2003 прогласената в член 18 ДФЕС забрана за дискриминация, тъй като в сравнение с член 3, параграф 1, буква a), пето тире от същия регламент предвижда по-кратка продължителност на пребиваването на ищеца в зависимост от гражданството му като условие за компетентността на съдилищата на държавата на пребиваване?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Води ли подобно нарушение на забраната за дискриминация до това, че съгласно основното правило, предвидено в член 3, параграф 1, буква а), пето тире от Регламент (ЕО) № 2201/2003, всеки ищец независимо от гражданството му — за да се позове на компетентност на съда по местопребиваването си — трябва да отговаря на условието за продължителност на пребиваването от дванадесет месеца, или като условие следва да се приеме продължителност на пребиваването от шест месеца?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-168/20: MH и ILA (Droits à pension en cas de faillite), Съдебно решение от 11 ноември 2021 г.

Трябва ли член 49 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правна норма на държава членка, която за отделянето, поначало пълно и автоматично, от масата на несъстоятелността на пенсионни права по договорна пенсионна схема изисква в момента на откриване на производството по несъстоятелност съответната схема да е била одобрена за данъчни цели в тази държава, когато това изискване се налага в случай, че гражданин на Съюза, който преди откриването на производството във връзка с неговата несъстоятелност е упражнил правото си на свободно движение, като се е установил за постоянно в същата тази държава, за да упражнява в нея икономическа дейност като самостоятелно заето лице, черпи пенсионни права от договорна пенсионна схема, учредена и одобрена за данъчни цели в неговата държава членка на произход?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-691/20: O и др., Определение от 22 октомври 2021 г.

Кога член 18 ДФЕС се прилага самостоятелно и кога се изключва за сметка на специални правила като член 49 ДФЕС относно недопускане на дискриминация?
Обхваща ли свободата на установяване по член 49 ДФЕС правото на юридически лица да упражняват контрол или влияние в други държави членки чрез дъщерни дружества, клонове или придобиване на участие в капитала?
Явява ли се изключването на дружества майки със седалище в друга държава членка от режима на солидарна отговорност по националното законодателство ограничение на свободата на установяване по смисъла на член 49 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-535/19: A (Soins de santé publics), Съдебно решение от 15 юли 2021 г.

Трябва ли да се счита, че общественото здравно обслужване е включено в понятието „обезщетения за болест“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от Регламент № 883/2004?
Допустимо ли е с оглед на член 4 от Регламент № 883/2004 и член 24 от Директива 2004/38 и с цел да се избегнат непропорционални искания за социалните обезщетения, предвидени, за да се гарантира здравното обслужване, държавите членки да отказват такива обезщетения на граждани на Съюза, които към съответния момент нямат качеството на работници, като същите обезщетения се отпускат на техните граждани и на членовете на семейството на гражданин на Съюза, които работят и се намират в същото положение като техните граждани?
Съвместимо ли е с разпоредбата на член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004 положение, при което на гражданин на Европейския съюз, който упражнява правото си на свободно движение, се отказва правото да ползва обществени здравни услуги, финансирани от държавния бюджет, във всяка от засегнатите в разглеждания случай държави членки?
Съвместимо ли е с разпоредбите на член 18, член 20, параграф 1 и член 21 ДФЕС положение, при което на гражданин на Европейския съюз, който упражнява правото си на свободно движение, се отказва правото да ползва обществени здравни услуги, финансирани от държавния бюджет, във всяка от засегнатите в разглеждания случай държави членки?
Трябва ли законосъобразността на пребиваването по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Директива 2004/38 да се разбира в смисъл, че предоставя на дадено лице право на достъп до системата за социална сигурност, както и в смисъл, че може да бъде основание за изключването на това лице от социалната сигурност
По-конкретно, трябва ли в разглеждания случай да се счита, че тъй като заинтересованото лице има пълно здравно застрахователно покритие — което представлява едно от предварителните условия за законосъобразност на пребиваването съгласно Директива 2004/38 — може да бъде обоснован отказът това лице да бъде включено към системата за здравно обслужване, финансирана от държавата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-709/20: The Department for Communities in Northern Ireland, Съдебно решение от 15 юли 2021 г.

Следва ли член 24 от Директива 2004/38 да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на приемаща държава членка, която изключва от кръга на лицата с право на социално подпомагане икономически неактивните граждани на Съюза, които не разполагат с достатъчно средства и на които тази държава членка е предоставила право на временно пребиваване на основание на националното право, макар това подпомагане да е гарантирано на намиращите се в същото положение граждани на съответната държава членка?
Предвид отговора на първия въпрос, необходимо ли е да се отговаря на втория въпрос, с който се пита дали, ако такава национална разпоредба е непряко дискриминационна, тя може да бъде обоснована съгласно член 18 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-398/19: Generalstaatsanwaltschaft Berlin (Extradition vers l’Ukraine), Съдебно решение от 17 декември 2020 г.

Важат ли произтичащите от решение на Съда от 6 септември 2016 г., Petruhhin (C‑182/15, EU:C:2016:630), принципи относно прилагането на членове 18 ДФЕС и 21 ДФЕС в случаите на подадена от трета държава молба за екстрадиция на гражданин на ЕС и когато центърът на интереси на издирваното лице е преместен в замолената държава членка към момент, в който все още не е бил гражданин на ЕС?
Какви са задълженията на държавата членка, чийто гражданин е издирваното лице, гражданин на Съюза, по отношение на което от трета страна е отправена молба за екстрадиция до друга държава членка, на чиято територия пребивава това лице, в рамките на осъществяването на обмена на информация, посочен в точки 47—49 от решение от 6 септември 2016 г., Petruhhin (C‑182/15, EU:C:2016:630)
По-специално, длъжна ли е една от тези държави членки да поиска от молещата трета страна да ѝ изпрати копие на наказателното дело, за да може държавата членка, чийто гражданин е лицето, да прецени основанията самата тя да проведе наказателното преследване?
Държавата членка, до която е изпратена молба за екстрадиция с цел наказателно преследване на гражданин на Съюза от трета страна, длъжна ли е да откаже екстрадицията и сама да проведе наказателно преследване, ако това е възможно съгласно националното ѝ право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-897/19: Ruska Federacija, Съдебно решение от 2 април 2020 г.

Следва ли държава членка на Европейския съюз, която разглежда искане за екстрадиция в трета държава на гражданин на държава от ЕАСТ, страна по Споразумението за ЕИП и по споразумение за предаване със Съюза, да уведоми тази държава от ЕАСТ за искането и при необходимост да й предаде лицето вместо да го екстрадира?
Задължена ли е държавата членка да провери, че екстрадицията няма да наруши правата по член 19, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, особено когато на лицето е предоставено убежище от държавата от ЕАСТ именно поради наказателното преследване в държавата, отправила искането за екстрадиция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-591/17: Австрия/Германия, Съдебно решение от 18 юни 2019 г.

Съвместимo ли е с член 18 ДФЕС въвеждането на такса за ползване на инфраструктурите за леките автомобили, съчетано с освобождаване от данъка върху моторните превозни средства за собствениците на регистрирани в Германия превозни средства?
Съвместимо ли е с член 18 ДФЕС организирането и прилагането на таксата за ползване на инфраструктурите, по-специално по отношение на проверки, глоби, последващо събиране на таксата и изискване за гаранция?
Съвместими ли са спорните национални мерки с принципите на свободното движение на стоки и свободното предоставяне на услуги по членове 34 ДФЕС и 56 ДФЕС?
Съвместимо ли е с член 92 ДФЕС въвеждането на такса за ползване на инфраструктурите, съчетано с освобождаване от данъка върху моторните превозни средства за собствениците на регистрирани в Германия превозни средства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form