всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

1.09.01 - Забрана на дискриминация, основана на гражданство

Забрана на дискриминация, основана на гражданство

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.

Съвместимо ли е Споразумението от 1996 г., което води до прилагане на по-високи тарифи за болнични грижи спрямо осигурените лица по общата здравноосигурителна схема на ЕС (ОЗОС), с принципа за недопускане на дискриминация, основана на гражданство, прогласен в член 18, първа алинея ДФЕС и членове 20 и 21 от Хартата на основните права?
Съвместимо ли е Споразумението от 1996 г. с принципа на добро финансово управление?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Трябва ли националните разпоредби относно екстрадицията за престъпление да се преценяват по един и същ начин с оглед на свободата на движение на гражданите на друга държава членка, независимо дали, на основание на договор за екстрадиция, трета държава е подала молба за екстрадиция за изпълнение на наказание лишаване от свобода или — както в решение от 6 септември 2016 г., Petruhhin (C‑182/15, EU:C:2016:630) — с цел наказателно преследване
Има ли значение дали лицето, чиято екстрадиция се иска, е не само гражданин на Съюза, но и гражданин на държавата, която е подала молбата за екстрадиция?
Поставя ли национална правна уредба, според която само собствените граждани не се екстрадират извън Съюза за изпълнение на наказание, гражданите на друга държава членка в необосновано по-неблагоприятно положение
Трябва ли да се прилагат механизми на правото на Съюза, посредством които легитимна сама по себе си цел може да бъде постигната по по-малко ограничителен начин и когато става въпрос за изпълнението на наказание
Как трябва да се отговори на молба за екстрадиция, ако при прилагане на такива механизми другата държава членка е била уведомена за молбата, но тя не предприема мерки по отношение на своите граждани, например поради пречки от правно естество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Нарушено ли е правото на собственост на ищците чрез мерките за преструктуриране на кипърските банки, наложени като условие за предоставяне на финансова помощ?
Спазен ли е принципът на защита на оправданите правни очаквания при приемането и прилагането на мерките за преструктуриране на банките?
Спазен ли е принципът на равно третиране при третирането на вложителите и акционерите на засегнатите кипърски банки в сравнение с други категории вложители, акционери и банки в Кипър и други държави членки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Нарушено ли е правото на собственост на жалбоподателите чрез задължението за конвертиране на необезпечените депозити в Bank of Cyprus в акции, както и чрез други мерки, свързани с преструктурирането на кипърския банков сектор?
Спазен ли е принципът за защита на оправданите правни очаквания от страна на институциите на Европейския съюз при приемането и прилагането на мерките за преструктуриране на кипърските банки?
Спазен ли е принципът на равно третиране при прилагането на мерките за преструктуриране на кипърските банки, включително по отношение на различните категории вложители, акционери и облигационери, както и спрямо други държави членки, получили финансова помощ преди Кипър?
Дали решенията на Европейската централна банка относно спешната ликвидна помощ (ELA) и участието на Комисията и ЕЦБ в процеса по подписване и мониторинг на Меморандума за разбирателство нарушават правото на собственост, принципа на защита на оправданите правни очаквания или принципа на равно третиране?
Допустимо ли е задължението за поддържане или изпълнение на конвертирането на необезпечените депозити в акции, произтичащо от член 2, параграф 6, буква б) от Решение 2013/236/ЕС, да се счита за нарушение на правата на жалбоподателите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Трябва ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че в случай като този в главното производство, при който гражданин на Съюза, за когото е направено искане да бъде екстрадиран в Съединените американски щати по силата на Споразумението между Европейския съюз и Съединените американски щати, е задържан в държава членка, различна от тази, на която е гражданин, с оглед на евентуалното изпълнение на това искане, положението на същия гражданин попада в приложното поле на посоченото право?
В случай като този в главното производство, при който в рамките на Споразумението между Европейския съюз и Съединените американски щати гражданин на Съюза, за когото е направено искане да бъде екстрадиран в Съединените американски щати, е задържан в държава членка, различна от тази, на която е гражданин, с оглед на евентуалното изпълнение на това искане, трябва ли членове 18 ДФЕС и 21 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат замолената държава членка да проведе разграничение въз основа на конституционноправна норма между нейните граждани и гражданите на други държави членки и да разреши екстрадирането на последните граждани, въпреки че не позволява да се екстрадират нейните собствени граждани?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

Нарушено ли е правото на независим член на Европейския парламент да използва помещенията на институцията за организиране на пресконференция съгласно член 4 от Уредбата за съвещанията на политическите фракции?
Допусната ли е дискриминация, основана на етнически произход или гражданство, при отказа за достъп на руските гости до сградите на Европейския парламент в нарушение на член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Допусната ли е дискриминация, основана на политическите мнения, или нарушение на общия принцип на равенство при отказа за достъп на руските гости до сградите на Европейския парламент?
Извършена ли е злоупотреба с власт от страна на Европейския парламент при приемането на решенията за отказ за предоставяне на зала и за отказ за достъп на руските гости?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Следва ли член 3 и член 94, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1408/71 да се тълкуват в смисъл, че на бивш моряк, който е бил част от екипажа на морски плавателен съд с пристанище на домуване в държава членка, не е имал местожителство на брега и не е бил гражданин на държава членка, не може (частично) да бъде отказана пенсия за осигурителен стаж и възраст след присъединяването към Съюза (респективно към предшественика на Съюза) на държавата, чийто гражданин е този моряк, или след влизането в сила на Регламент № 1408/71 за тази държава само защото в периода на (твърдяното) осигуряване посоченият бивш моряк не е бил гражданин на (първата посочена) държава членка?
Следва ли членове 18 ДФЕС и 45 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка, според което моряк, който е бил част от екипажа на морски плавателен съд с пристанище на домуване в тази държава членка, не е имал местожителство на брега и не е бил гражданин на държава членка, не е осигуряван за пенсия за осигурителен стаж и възраст, докато моряк, който е гражданин на държавата членка, в която се намира пристанището на домуване на морския плавателен съд, и освен това се намира в същото положение, се счита за осигурен, ако държавата, чийто гражданин е първият посочен моряк, междувременно — към момента на определяне на пенсията — се е присъединила към (предшественика на) Съюза или Регламент № 1408/71 е влязъл в сила за тази държава?
Следва ли на първия и втория въпрос да се отговори по същия начин в случай на (бивш) моряк, който по времето, когато е работил, е бил гражданин на държава, която се е присъединила към (предшественика на) Съюза в по-късен момент, а към момента на това присъединяване или на влизане в сила на Регламент № 1408/71 за посочената държава и към момента на предявяване на неговото право на пенсия за осигурителен стаж и възраст не е гражданин на държава членка, но съгласно член 1 от Регламент № 859/2003 за него се прилага Регламент № 1408/71?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Трябва ли член 18, първа алинея и член 21, параграф 1 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че при прилагането на договор за екстрадиция, сключен между държава членка и трета държава, на гражданите на всяка държава — членка на Европейския съюз, следва да се гарантира същото равнище на защита, което се гарантира на гражданите на държавата членка, сезирана с молба за екстрадиция към държава, която не е членка на Европейския съюз?
Длъжна ли е в подобни случаи юрисдикцията на сезираната с молба за екстрадиция държава членка да прилага условията за екстрадиция, предвидени в законодателството на държавата членка, на която е гражданин или в която има постоянно пребиваване [заинтересованото] лице?
В случай че екстрадицията трябва да се извърши, без да се вземе предвид специфичното равнище на защита, предвидено за гражданите на сезираната с молба за екстрадиция държава, трябва ли тази държава да провери дали са налице гаранциите по член 19 от Хартата, а именно че никой не може да бъде екстрадиран към държава, в която съществува сериозен риск да бъде осъден на смърт, да бъде подложен на изтезание или на друго нечовешко или унизително отношение или наказание
Може ли тази проверка да се ограничи до извода, че поискалата екстрадицията държава е страна по Конвенцията против изтезанията, или трябва да се разгледа фактическото положение, като се вземе предвид оценката на тази държава, направена от органите на Съвета на Европа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

Съвместима ли е с член 34 ДФЕС и с член 11 от Споразумението за ЕИП и/или с член 36 ДФЕС и с член 13 от Споразумението за ЕИП национална правна уредба като съдържащата се в Декрета за електроенергията, приложен с постановлението от 5 март 2004 г., изменено с постановлението от 25 февруари 2005 г. и с постановлението от 8 юли 2005 г., съгласно която:
— за доставчиците на свързаните към разпределителната или преносна мрежа крайни потребители се предвижда задължение всяка година да представят на регулаторния орган определен брой зелени сертификати (член 23 от Декрета за електроенергията),
— VREG налага административна глоба на доставчиците на свързаните към разпределителната или преносна мрежа крайни потребители, когато те не са представили достатъчен брой зелени сертификати, за да изпълнят предвиденото за тях задължение за квоти във връзка с такива сертификати (член 37, параграф 2 от Декрета за електроенергията),
— изрично се предвижда, че гаранциите за произход от други страни могат да се признават при определени условия за изпълнение на задължението за квоти (член 15 quater, параграф 2 от постановлението от 5 март 2004 г., изменено с постановлението от 8 юли 2005 г.),
— VREG не може или не иска да вземе предвид гаранции за произход от Норвегия и Нидерландия и Дания и Дания/Швеция при липса на мерки за прилагане от страна на vlaamse regering, което да признава еднаквостта или равностойността на представянето на тези сертификати (член 25 от Декрета за електроенергията и член 15, параграф 1 от постановлението от 5 март 2004 г., изменено с постановление от 25 февруари 2005 г., член 15 quater, параграф 2 от постановлението от 5 март 2004 г., изменено с постановление от 8 юли 2005 г.), като в конкретния случай VREG не е проверил наличието на еднаквост или равностойност,
— за целия период на действие на Декрета за електроенергията при проверката за изпълнение на задължението за квоти в действителност са вземани предвид само сертификати за произведена във Фламандския регион зелена електроенергия, докато за доставчиците на електроенергия на свързаните с разпределителната или преносна мрежа крайни потребители не е съществувала никаква възможност да докажат, че представените гаранции за произход от други държави — членки на Европейския съюз отговарят на условието за наличие на еднакви или равностойни гаранции за издаването на тези сертификати?
Съвместима ли е национална правна уредба като описаната с член 5 от Директива 2001/77?
Съвместима ли е национална правна уредба като описаната с принципа на равно третиране и със забраната на дискриминация, съдържащи се по-специално в член 18 ДФЕС, в член 4 от Споразумението за ЕИП и в член 3 от Директива 2003/54?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

Трябва ли членове 45 ДФЕС и 49 ДФЕС във връзка с член 346, параграф 1, буква б) ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че допускат разпоредба на националното право на държава членка като приложимата в главното производство, съгласно която членовете на представителните органи по закон или съдружниците с управителни и представителни правомощия в дружествата, които искат да извършват стопанска дейност в областта на търговията с оръжие и боеприпаси за военна употреба и посредничеството при покупко-продажбата на оръжие и боеприпаси за военна употреба, трябва да притежават гражданство на тази държава членка, а не е достатъчно да са граждани на друга държава — членка на ЕИП?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form