1.07 - Тълкуване на правото на Съюза
Тълкуване на правото на Съюза
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Как трябва да се разбира понятието „умишлено неспазване“ в член 51, параграф 4 от Регламент № 1698/2005, изменен с Регламент № 74/2009, в член 23 от Регламент № 1975/2006 и в член 67, параграф 1 от Регламент № 796/2004
За да се приеме, че е налице такова неспазване, достатъчно ли е да не е спазена отдавна утвърдена, трайна политика по смисъла на член 8, параграф 2, буква c) от Насоките?
Правото на Съюза допуска ли възможността в държава членка да се приема, че е налице „умишлено“ по смисъла на цитираните регламенти неспазване на схема и тогава, когато са налице едно или повече от следните обстоятелства:
а) по отношение на съответното изискване за кръстосано спазване, което не е изпълнено, се приема, че действията са умишлени;
б) съответното изискване за кръстосано спазване е сложно;
в) съществува отдавна утвърдена, трайна политика;
г) налице е активно действие или съзнателно бездействие;
д) земеделският производител вече е бил уведомяван за пропуски при изпълнението на съответното изискване за кръстосано спазване; и
е) степента на неспазване на съответното изискване за кръстосано спазване сочи, че действията са умишлени?
Може ли получателят на помощта да носи отговорност за „умишлено неспазване“, ако трето лице извършва дейностите по поръчка на този получател?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Допустимо ли е Комисията да издаде разрешение за пускане на пазара на генетично модифицирани организми въз основа на недостатъчна, непоследователна и непълна оценка на рисковете, в нарушение на принципа на предпазните мерки и на изискванията на Директива 2001/18/ЕО?
Съвместимо ли е определянето на праг на допустимост от 0,9 % за случайното или технически неизбежното наличие на следи от ГМО в храните или фуражите с изискванията на Регламент (ЕО) № 1829/2003?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Съответства ли предоставянето на право на достъп (въз основата на член 79, параграф 2 от Wet GBA) на изискването по член 12, буква a), второ тире от Директива [95/46/ЕО] за съобщаване на данните, които са предмет на обработка?
Допуска ли член 12, буква a) от [тази] директива да се събират такси за съобщаването на данните, които са предмет на обработка, посредством издаването на извлечение от данните, с които разполага общинската администрация?
При отрицателен отговор на втория въпрос, прекомерни ли са по смисъла на член 12, буква a) от [посочената] директива събираните в конкретния случай такси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Трябва ли член 19 от Регламент № 343/2003 във връзка с член 18 от същия да се тълкува в смисъл, че когато на основата на тези разпоредби държава членка приеме да разгледа молба за убежище, тя следва да се счита за компетентната държава по смисъла на член 16, параграф 1, първо изречение от Регламент № 343/2003, или пък трябва да се тълкува в смисъл, че когато в производство по обжалване или преразглеждане по член 19, параграф 2 от Регламент № 343/2003 съответният национален орган — предвид правото на Съюза и независимо от факта на приемането — стигне до извода, че съгласно глава III от Регламент № 343/2003 друга държава е компетентна (дори когато до тази държава не е било отправяно искане за поемане на отговорност или същото не е било уважено), той трябва задължително да установи компетентността на тази друга държава членка за целите на произнасянето му в производството по обжалване или преразглеждане
Има ли в това отношение търсещият убежище субективно право молбата му за убежище да бъде разгледана от определена според тези критерии за компетентност държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Трябва ли член 1, първа алинея от Трета директива 90/232/ЕИО и член 3, параграф 1 от Първа директива 72/166/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба от националното право, съгласно която гражданската отговорност при използването на моторни превозни средства не покрива изразената в пари неимуществена вреда, претърпяна от преживелите близки на жертви на пътнотранспортно произшествие, настъпило при използването на моторни превозни средства?
Ако на първия въпрос се отговори, че съответната разпоредба от националното право не противоречи на правото на Съюза, трябва ли член 4, параграфи 1, 2 и 4 от словашкия закон за задължителната застраховка и член 6, параграфи 1—3 от чешкия закон за задължителната застраховка да се тълкуват в смисъл, че не са пречка националната юрисдикция да признае в съответствие с член 1, първа алинея от Трета директива 90/232/ЕИО и член 3, параграф 1 от Първа директива 72/166/ЕИО на преживелите близки на жертви на пътнотранспортно произшествие, настъпило при използването на моторни превозни средства, в качеството им на пострадали лица, право на обезщетение, включително парично, за неимуществена вреда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Включват ли се и неимуществените вреди в задължителното обезщетение за телесни увреждания, предвидено в член 3 от [Първа директива] и [в член 1, параграф 2] от [Втора директива]?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 3 от [Първа директива] и [член 1, параграф 2] от [Втора директива] да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да ограничи максималната сума на обезщетението за неимуществени (морални) вреди, като предвиди граница за отговорността на застрахователя, която е значително по-ниска от установената в Директивите и в националния закон?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Следва ли член 21, параграф 5 от Директива [2009/103] да се тълкува в смисъл, че правомощията на представителя за уреждане на претенции включват упълномощаване да се получават документи за сметка на застрахователното предприятие, така че в исковото производство на увреденото лице срещу застрахователното предприятие за обезщетяване на вредите от пътнотранспортно произшествие може да бъде извършено връчване с действие срещу застрахователното предприятие на посочения от него представител за уреждане на претенции?
Има ли член 21, параграф 5 от Директива 2009/103/ЕО непосредствено действие, така че увреденото лице да може да се позове на него пред националния съд, в резултат на което националният съд трябва да изходи от принципа, че връчването на представителя за уреждане на претенции в качеството му на „представител“ на застрахователното предприятие е било валидно, въпреки че представителят не е договорно упълномощен да получава документи и че националното право не предвижда задължително упълномощаване в този случай, като се има предвид че в останалата си част връчването отговаря на установените в националното право предпоставки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Обхваща ли понятието „подзаконови актове“ по член 263, четвърта алинея ДФЕС и законодателните актове, като по този начин позволява ли се обжалване на такива актове от физически или юридически лица при по-облекчени условия?
Правилно ли е приложено условието за пряко и лично засягане на жалбоподателите от спорния регламент при преценката на допустимостта на жалбата?
Спазено ли е задължението за мотивиране от Общия съд при отговора на доводите на жалбоподателите относно правото на ефективна съдебна защита?
Дали тълкуването на член 263, четвърта алинея ДФЕС от Общия съд нарушава правото на ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Изопачил ли е Общият съд доводите на жалбоподателите относно обхвата на понятието „подзаконови актове“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Съвместимо ли е с членове 306–310 от Директива 2006/112/ЕО национално законодателство, което позволява прилагането на специалния режим за туристически агенции и към лица, различни от „пътници“?
Следва ли понятието „пътник“ по членове 306–310 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува като ограничаващо приложното поле на специалния режим само до крайния потребител, или може да обхваща и други клиенти, включително посредници и юридически лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.