1.04 - Основни права
Основни права
Дело C-221/17: Tjebbes и др., Съдебно решение от 12 март 2019 г.
Трябва ли членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС, по-специално в светлината на член 7 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че поради липсата на конкретна преценка от гледна точка на принципа на пропорционалност — що се отнася до последиците от загубването на гражданството за правното положение на заинтересованото лице от гледна точка на правото на Съюза — тези норми не допускат законови разпоредби като разглежданите в главното производство, съгласно които:
а) пълнолетно лице, което притежава и гражданство на трета държава, загубва по силата на закона гражданството на своята държава членка и следователно гражданството на Съюза, когато в продължение на непрекъснат период от десет години то е имало основно местопребиваване в чужбина и извън [Съюза], при положение че съществуват възможности за прекъсване на този срок от десет години;
б) при определени обстоятелства малолетно или непълнолетно лице загубва по силата на закона гражданството на своята държава членка и следователно гражданството на Съюза, когато негов родител загуби гражданството си в хипотезата по буква а)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-345/17: Buivids, Съдебно решение от 14 февруари 2019 г.
Попадат ли в приложното поле на Директива 95/46 дейности като разглежданите в настоящото производство, а именно заснемане на полицейски служители в полицейско управление при осъществяване на процесуални действия и публикуване на видеоматериала в интернет сайта www.youtube.com?
Трябва ли Директива 95/46 да се тълкува в смисъл, че посочените действия могат да се разглеждат като обработване на лични данни за журналистически цели съгласно член 9 от посочената директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-8/19: RH, Определение от 12 февруари 2019 г.
Предоставя ли член 267 ДФЕС и член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз право на националната юрисдикция да отправи преюдициално запитване до Съда, преди да се произнесе по законосъобразността на решение за задържане под стража, и допустимо ли е дисциплинарно санкциониране на съдии за упражняването на това право?
Съвместима ли е с изискванията на презумпцията за невиновност национална практика, при която съдът извършва анализ и претегляне на уличаващи и оневиняващи доказателства при произнасяне относно задържане под стража, стига решението да не представя задържаното лице като виновно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-492/18: TC, Съдебно решение от 12 февруари 2019 г.
Допустимо ли е националното законодателство да предвижда общо и безусловно задължение за освобождаване на издирвано лице, задържано въз основа на европейска заповед за арест, след изтичане на 90-дневен срок, когато съществува много сериозна опасност от укриване, която не може да бъде сведена до приемливо равнище чрез налагане на подходящи мерки?
Съвместима ли е с член 6 от Хартата на основните права на Европейския съюз национална съдебна практика, която позволява продължаване на задържането на издирваното лице след изтичане на 90-дневния срок въз основа на тълкуване, че този срок се спира при отправяне или изчакване на преюдициално запитване или при отлагане на решението поради опасност от нечовешки или унизителни условия на задържане в издаващата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-49/18: Escribano Vindel, Съдебно решение от 7 февруари 2019 г.
Следва ли член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 2, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Директива 2000/78 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като спорната в главното производство, която в рамките на общите мерки за намаляване на заплащането, свързани с коригиращи прекомерния бюджетен дефицит ограничения, определя различни проценти за намаляване на основните и на допълнителните възнаграждения на съдиите, което според запитващата юрисдикция е свързано с процентно по-големи намаления на заплатите за съдиите, принадлежащи към две от групите на заплащане при по-ниските съдийски категории, отколкото за съдиите, принадлежащи към група на заплащане при по-висока съдийска категория, въпреки че първите получават по-ниско възнаграждение, обикновено са по-млади и поначало имат по-малко прослужено време от вторите?
Следва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС да се тълкува в смисъл, че принципът за независимост на съдебната власт не допуска спрямо жалбоподателя в главното производство да се приложи национална правна уредба като спорната в главното производство, която без оглед на естеството на изпълняваните функции, прослуженото време или значимостта на извършваните задачи определя — в рамките на общите мерки за намаляване на заплащането, свързани с коригиращи прекомерния бюджетен дефицит ограничения — различни проценти за намаляване на основните и на допълнителните възнаграждения на съдиите, което според запитващата юрисдикция е свързано с процентно по-големи намаления на заплатите за съдиите, принадлежащи към две от групите на заплащане при по-ниските съдийски категории, отколкото за съдиите, принадлежащи към група на заплащане при по-висока съдийска категория, въпреки че първите получават по-ниско възнаграждение от вторите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-587/17: Белгия/Комисия, Съдебно решение от 30 януари 2019 г.
Тълкуван ли е правилно член 32, параграф 8, буква а) от Регламент № 1290/2005 относно задължението на държавите членки да изчерпят всички вътрешноправни средства за защита, включително подаването на касационна жалба, за да възстановят неправомерно изплатени суми?
Може ли да се приеме, че държава членка е проявила небрежност по смисъла на член 32, параграф 8, буква а) от Регламент № 1290/2005 единствено поради неподаване на касационна жалба, без да се вземат предвид всички конкретни обстоятелства по случая?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-661/17: M.A. и др., Съдебно решение от 23 януари 2019 г.
1) При прехвърляне на кандидат за закрила съгласно Регламент [„Дъблин III“] в Обединеното кралство длъжен ли е националният решаващ орган, когато разглежда въпроси, възникващи във връзка с дискреционното правомощие по член 17 [от този регламент] и/или въпроси, свързани със защитата на основните права в Обединеното кралство, да пренебрегне съществуващите към момента на това разглеждане обстоятелства във връзка с предложеното оттегляне на Обединеното кралство от Европейския съюз?
2) Включва ли понятието „определяща държава членка“ по смисъла на Регламент [„Дъблин III“] възможността за тази държава членка да приложи дискреционната клауза, предвидена в член 17 от същия регламент?
3) Включват ли функциите на държавата членка съгласно член 6 от Регламент [„Дъблин III“] признатото или предоставено в член 17 от Регламента правомощие?
4) Прилага ли се понятието за „ефективна правна защита“ по отношение на първоинстанционно решение по член 17 от Регламент [„Дъблин III“], така че да се предвиди възможност за обжалване или аналогично правно средство за защита срещу такова решение и/или националното законодателство, което предвижда процедура на обжалване по отношение на първоинстанционно решение съгласно Регламента, да се тълкува в смисъл, че включва и обжалване на решенията по член 17?
5) Може ли да се приеме, че съгласно член 20, параграф 3 от Регламент [„Дъблин III“] при липса на доказателства, които да оборват презумпцията, че е във висш интерес на детето положението му да е неразделна част от това на неговите родители, националният решаващ орган не е длъжен да разгледа посочения интерес отделно от този на родителите като самостоятелен въпрос или като отправна точка за преценката дали прехвърлянето следва да се осъществи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-310/16: Dzivev и др., Съдебно решение от 17 януари 2019 г.
Съответна ли е на:
– чл. 325 пар. 1 [ДФЕС], съобразно който държавите членки трябва да предприемат мерки за ефикасна защита против измамата и всяка друга незаконна дейност, която засяга финансовите интереси на Съюза;
– чл. 2 nap. 1 вр чл. 1 пар.1 б. „b“ от [Конвенцията PIF] вр член 2, параграф 1 б. „b“ от Решение 2007/436, съобразно които държавата членка трябва да вземе мерки за ефективно наказване на данъчни измами относно данък върху добавената стойност;
– чл. 47 пар. 1 и пар. 2 от Хартата, предоставящ ефективни правни средства за защита пред съд, предварително създаден със закон,
национална правна уредба, съобразно която доказателства, събрани чрез използване на „специални разузнавателни средства“ — а именно подслушване на телефонни разговори на лица, спрямо които по-късно се повдига обвинение за данъчно престъпление по данъка за добавена стойност, следва да бъдат изключени от доказателствения материал поради даване на разрешение за това подслушване от некомпетентен съдебен орган; като се вземат предвид следните условия:
– в предходни моменти (между един и три месеца по-рано) за подслушване на част от тези телефони е било искано и дадено разрешение от същия този съдебен орган — като към този момент той още е бил компетентен;
– относно въпросното подслушване е поискано такова разрешение (за продължаване на предходно подслушване и за подслушване на нови телефони) към същия този съдебен орган; този съдебен орган вече не е бил компетентен — като неговата компетентност е била прехвърлена на нов съдебен орган непосредствено преди това; старият съдебен орган въпреки своята некомпетентност е разгледал искането по същество и е дал такова разрешение;
– в последващ момент (около месец по-късно) отново за подслушване на същите телефони е било искано и дадено разрешение от новия компетентен за това орган;
– всички дадени разрешения фактически са без мотиви;
– нормата на закона, прехвърляща компетентност, е била неясна, довела е до множество противоречиви съдебни актове, което е накарало Върховният [касационен] съд да постанови задължителен тълкувателен акт — около две години след законодателното прехвърляне на компетентност и след въпросното подслушване;
– съдът, разглеждащ делото по същество, няма правомощието да се произнася по искания за използване на специални разузнавателни средства (подслушване на телефон); той обаче има компетентност да се произнася по законосъобразността на проведено подслушване, вкл да приеме, че дадено разрешение не отговаря на законовите изисквания и поради това да откаже да цени събраните в следствие на него доказателства; тази компетентност възниква само при валидно дадено разрешение за подслушване;
– ползването на тези доказателства (телефонни разговори на подсъдимите, разрешение за подслушването на които е дадено от съдебен орган, който вече е загубил своята компетентност) е от съществено значение за решаване на въпроса отговорността на ръководителя на организирана престъпна група, поставила си за цел да извършва данъчни престъпления по Закона за данък добавена стойност [в редакцията му, в сила към момента на настъпване на фактите по главното производство], респективно като подбудител за конкретните данъчни престъпления — като той може да бъде признат за виновен и осъден само ако тези разговори бъдат ценени като доказателство; в противен случай ще бъде оправдан?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-619/18: Комисия/Полша, Определение от 17 декември 2018 г.
Нарушават ли разпоредбите на Закона за Върховния съд на Полша относно намаляването на пенсионната възраст и предоставянето на дискреционни правомощия на президента по отношение на несменяемостта и независимостта на съдии изискванията на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата?
Може ли прилагането на тези национални разпоредби да причини значителна и непоправима вреда на правния ред на Съюза и на принципите на правовата държава, обосноваващи необходимостта от временни мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.