1.04 - Основни права

Szpunar

Преюдициално запитване

Испански

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2024 г.

1) Дали член 42, параграф 2 от [Митническия кодекс на Съюза], изброяващ изчерпателно видовете административни санкции, които могат да се прилагат за неспазване на митническото законодателство, във връзка с член 17, пар.1 от [Хартата], трябва да се тълкува в смисъл, че е недопустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 6 от Закона за митниците, предвиждаща като допълнителна административна санкция конфискацията /отнемане в полза на държавата/ на предмета на нарушението
Дали отнемането на предмета на нарушението е допустимо в случаите, когато отнеманото имущество принадлежи на лице, различно от извършителя на нарушението?
2) Дали член 42, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза], във връзка с член 49, пар. 3 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че е недопустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 6 от Закона за митниците, предвиждаща като допълнителна санкция конфискацията (отнемане в полза на държавата) на предмета на нарушението, наред с налагане на наказание „глоба“, като непропорционална санкционна намеса в правото на собственост, която е несъразмерна с преследваната легитимна цел, в случаите, когато отнеманото имуществото, предмет на нарушението, принадлежи на извършителя на нарушението и в случаите, когато принадлежи на трето лице, различно от нарушителя — въобще, и в частност в случаите, когато нарушителят не е извършил нарушението умишлено, а при форма на вина непредпазливост?
3) Трябва ли per argumentum a fortiori нормите на член 2, параграф 1 от Рамково решение 2005/[212], във връзка с член 17, параграф 1 от Хартата, както и на основание решение от 14.[1].2021 година […] на Съда на Европейския съюз, [Окръжна прокуратура – Хасково и Апелативна прокуратура – Пловдив (C‑393/19, EU:C:2021:8)], да се тълкуват в смисъл, че същите са относими и в случаите, когато деянието не съставлява престъпление, а административно нарушение, като разликата между двете е единствено критерият „големи размери“, съобразно приетото от съдебната практика стойностно изражение на предмета на контрабандата[?] Дали в този случай член 1, тире четвърто от Рамково решение [2005/212], както и член 2, точка 4 от Директива [2014/42], трябва да се тълкуват в смисъл, че понятието „конфискация” означава именно наказание или мярка, които са постановени от съд и не е допустимо същите да бъдат наложени от административен орган, и в този смисъл не е допустима национална правна уредба като тази по член 233, алинея 6 от Закона за митниците, във връзка с член 231 от Закона за митниците[?]
1) Дали член 15, във връзка с член 42, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза] трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците, във връзка с чл. 7 от Закона за административните нарушения и наказания, предвиждаща налагане на наказание за неумишлена контрабанда, в случаите на извършено поради небрежност митническо нарушение, свързано с неспазването на съответната форма за деклариране на превозваните през границата на страната стоки[?] Допустима ли е национална правна уредба, която в такива случаи позволява нарушението да се квалифицира като митническата контрабанда, извършена по непредпазливост, или умисълът е задължителен елемент от състава на митническата контрабанда?
2) Дали член 42, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза] трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците във връзка с чл. 7 от Закона за административните нарушения и наказания, която позволява за нарушение, покриващо състава на понятието „митническа контрабанда“ и извършено за първи път, да се налага еднакво по вид и размер наказание — „глоба“ в размер от 100 до 200 % от митническата стойност на предмета на нарушението, независимо от това дали то е извършено умишлено, или непредпазливо?
3) Дали член 42, параграф 2 от [Митническия кодекс на Съюза] трябва да се тълкува в смисъл, че е недопустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 6 от Закона за митниците, предвиждаща като допълнителна административна санкция конфискацията (отнемане в полза на държавата) на стоките или вещите, предмет на нарушението, чието притежание не е забранено[?] Дали отнемането на предмета на нарушението е допустимо в случаите, когато отнеманото имущество принадлежи на лице, различно от извършителя на нарушението?
4) Дали член 42, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза], във връзка с член 49, параграф 3 от [Хартата] трябва да се тълкува в смисъл, че е недопустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 6 от Закона за митниците, предвиждаща като допълнителна санкция конфискацията (отнемане в полза на държавата) на стоките или вещите, предмет на нарушението, чието притежание не е забранено, наред с налагане на наказание „глоба“, като непропорционална санкционна намеса в правото на собственост, която е несъразмерна с преследваната легитимна цел, в случаите, когато отнеманото имуществото, предмет на нарушението, принадлежи на извършителя на нарушението и в случаите, когато принадлежи на трето лице, различно от нарушителя — изобщо, и в частност в случаите, когато нарушителят не е извършил нарушението умишлено, а при форма на вина непредпазливост?
5) Дали член 5, [точка] 3 от [Митническия кодекс на Съюза], във връзка с член 41 от [Хартата], трябва да се тълкува в смисъл, че органите, осъществяващи митнически контрол, следва да спазват разпоредбите на Европейския кодекс за добри практики на администрацията, и по-специално членове от 6 до 10 включително, и не е допустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците, във връзка с чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, която позволява наказването на лица, които формално и по непредпазливост са извършили нарушение на митническото законодателство, с наказанията за умишлено деяние, както и с отнемане в полза на държавата на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ на предмета на нарушението, принадлежащ на трето лице, без преди това неизрядното лице да е било упътено какви действия в съответствие със закона да предприеме и как надлежно да оформи по предвидения от закона начин документите си за превоз на стоки през държавна граница, която е външна за ЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - трети състав

Обществени поръчки на Европейския съюз

Campos Sanchez-Bordona

Преюдициално запитване

Български

Дело T-*/: *************, Съдебно решение от ..2024 г.

Нарушени ли са правилата, приложими към поканата за представяне на предложения, при отхвърлянето на проектното предложение поради липса на изискуеми документи и информация?
Спазено ли е изискването за мотивиране на решението за отхвърляне на проектното предложение съгласно член 296 ДФЕС?
Спазен ли е принципът на добра администрация при разглеждането и отхвърлянето на проектното предложение?
Нарушено ли е правото на изслушване на заявителя при процедурата по отхвърляне на проектното предложение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Общ съд, ОС - трети състав

Дело T-*/: *************, Съдебно решение от ..2024 г.

Конкуренция | Помощи, предоставяни от държавите | Стоманодобивна промишленост — Стомана в широк смисъл

Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296, втора алинея от ДФЕС при приемането на решението на Комисията относно режима за държавна помощ в Мадейра?
Допустимо ли е Комисията да приеме, че данъчните облекчения, предоставени на предприятия, установени в автономния регион Мадейра, но извършващи дейност и извън този регион, са несъвместими с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 3 ДФЕС?
Допустимо ли е Комисията да приеме, че данъчните облекчения, предоставени на предприятия, установени в Мадейра, но чиито работници не пребивават постоянно в този регион, са несъвместими с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 3 ДФЕС?
Допустимо ли е Комисията да изключи от обхвата на допустимите помощи предприятия, които поддържат достатъчен брой наети работници съгласно националното законодателство, но не отговарят на определени методики за изчисление, като например еквивалент на пълно работно време?
Съвместимо ли е с правото на Съюза тълкуването на Комисията относно допустимостта на помощи, които не надвишават количествените лимити, предвидени в приложимите насоки и регламенти?
Нарушени ли са принципите на защита на оправданите правни очаквания, правната сигурност и правото на собственост чрез разпореждането за възстановяване на помощите, предоставени по режима в Мадейра?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Конкуренция | Помощи, предоставяни от държавите | Стоманодобивна промишленост — Стомана в широк смисъл

Дело T-*/: *************, Съдебно решение от ..2024 г.

Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС при приемането на обжалваното решение относно условията за произход на печалбите и създаването или поддържането на работни места в автономния регион Мадейра?
Допустимо ли е Комисията да квалифицира като „държавна помощ“ намалението на корпоративния данък, предоставено на SGPS по режим III, при положение че SGPS не извършват икономическа дейност?
Може ли Комисията да приеме, че предоставените на SGPS предимства по режим III са незаконни и несъвместими с вътрешния пазар, поради липса на изключение от изискването за създаване или поддържане на работни места в Мадейра?
Съвместими ли са с вътрешния пазар предимствата, предоставени на предприятия, установени в Мадейра, но осъществяващи дейност и извън региона, съгласно член 107, параграф 3 ДФЕС?
Нарушени ли са принципите на защита на оправданите правни очаквания, правната сигурност и правото на собственост чрез разпореждането за възстановяване на помощите, предоставени по режим III?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Външни отношения | Обща външна политика и политика на сигурност

Дело T-*/: *************, Съдебно решение от ..2024 г.

Допустимо ли е възражението за незаконосъобразност на Решение 2023/891 и Регламент 2023/888, доколкото предвиждат ограничителни мерки за планиране и ръководене на придружени с насилие демонстрации?
Спазено ли е задължението за мотивиране и правото на ефективна съдебна защита при приемането на ограничителните мерки срещу жалбоподателя?
Съдържат ли обжалваните актове грешки в преценката относно фактите, обосноваващи включването и запазването на името на жалбоподателя в списъците?
Съвместими ли са ограничителните мерки с основните права на жалбоподателя, включително свободата на стопанска инициатива и правото на собственост?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Жалба за отмяна, Иск за отговорност

Предстои добавяне

Френски

Дело T-*/: *************, Съдебно решение от ..2024 г.

Външни отношения | Обща външна политика и политика на сигурност

Допустимо ли е разпоредбите на решение (ПВСС) 2023/891 и регламент (ЕС) 2023/888, които предвиждат критерий за налагане на ограничителни мерки за организиране и ръководене на насилствени прояви, да бъдат прилагани спрямо жалбоподателката?
Спазено ли е изискването за мотивиране и правото на ефективна съдебна защита при приемането на атакуваните актове?
Дали Съветът е допуснал явни грешки при преценката на фактите, въз основа на които е приел, че жалбоподателката е организирала и ръководила насилствени прояви?
Съответстват ли ограничителните мерки на изискванията за зачитане на основните права, включително свободата на стопанска инициатива и правото на собственост?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Жалба за отмяна, Иск за отговорност

Предстои добавяне

Френски

Дело T-*/: *************, Съдебно решение от ..2024 г.

Външни отношения | Обща външна политика и политика на сигурност

Спазено ли е изискването за мотивиране на актовете за включване и поддържане на заявителя в списъка с ограничителни мерки?
Явява ли се критерий g) за включване в списъка с ограничителни мерки незаконосъобразен поради нарушение на принципите на пропорционалност, недискриминация и равнопоставеност?
Допусната ли е явна грешка при преценката относно това, че заявителят попада в обхвата на критерий g) и следва да бъде включен в списъка с ограничителни мерки?
Извършено ли е отклонение от власт при приемането на актовете за включване и поддържане на заявителя в списъка с ограничителни мерки?
Съответстват ли ограничителните мерки на принципа на пропорционалност и съществувала ли е възможност за приемане на по-малко ограничителни мерки?
Нарушено ли е правото на собственост на клиентите на заявителя чрез прилагането на ограничителните мерки?
Нарушени ли са принципите на недискриминация и равнопоставеност при прилагането на ограничителните мерки спрямо заявителя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Общ съд, ОС - първи състав

Дело T-*/: *************, Съдебно решение от ..2024 г.

Външни отношения | Обща външна политика и политика на сигурност

Спазено ли е изискването за мотивиране на актовете за включване и поддържане на заявителя в списъка с ограничителни мерки?
Явява ли се критерия „дейност в икономически сектори, които осигуряват съществен източник на приходи за правителството на Руската федерация“ незаконосъобразен поради нарушение на принципите на пропорционалност, недискриминация и равнопоставеност?
Извършил ли е Съветът явна грешка в преценката, като е включил заявителя в списъка с ограничителни мерки въз основа на този критерий?
Използвал ли е Съветът ограничителните мерки с цел, различна от предвидената, и налице ли е злоупотреба с власт?
Съответстват ли ограничителните мерки на принципа на пропорционалност и съществувала ли е възможност за приемане на по-малко ограничителни мерки?
Нарушено ли е правото на собственост на клиентите на заявителя чрез прилагането на ограничителните мерки?
Нарушени ли са принципите на недискриминация и равнопоставеност при прилагането на ограничителните мерки спрямо заявителя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Общ съд, ОС - първи състав

Дело T-*/: *************, Съдебно решение от ..2024 г.

Външни отношения | Обща външна политика и политика на сигурност

Нарушено ли е правото на ефективна съдебна защита и изпълнено ли е задължението за мотивиране при приемането на оспорените актове?
Спазени ли са правата на защита на жалбоподателя, включително правото да бъде чут и задължението на Съвета да извърши надлежен преглед на обстоятелствата?
Допусната ли е грешка при преценката на фактите относно основанията за поддържане на името на жалбоподателя в списъка на лицата, подлежащи на ограничителни мерки?
Съответстват ли ограничителните мерки на принципа на пропорционалност и зачитат ли основните права на жалбоподателя, включително правото на собственост и презумпцията за невиновност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Общ съд, ОС - първи състав