всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

1.04.03 - Основни права

Основни права

Дело C-386/15: Alcogroup и Alcodis/Комисия, Определение от 17 септември 2015 г.

Допустимо ли е спиране на изпълнението на административно решение, когато то вече е напълно изпълнено и претендираната вреда е настъпила?
Необходимо ли е постановяването на временни мерки върху действия по разследване на Комисията за гарантиране на ефикасността на евентуално отменително решение, когато евентуалната вреда може да бъде отстранена с изваждане на незаконно използваните документи от преписката?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-506/13: Lito Maieftiko Gynaikologiko kai Cheirourgiko Kentro/Комисия, Съдебно решение от 9 септември 2015 г.

Допустимо ли е дебитното известие на Комисията да бъде предмет на жалба за отмяна по член 263 ДФЕС, когато е издадено във връзка с договорни отношения?
Правилно ли е приложено понятието за недължимо платена сума и изискванията за възстановяване на суми по белгийското право в контекста на договора?
Спазени ли са правото на изслушване и изискванията за мотивиране при осъждането на жалбоподателя да плати мораторни лихви?
Използвани ли са правилни правни критерии при преценката на доказателствата относно изпълнението на договорните задължения?
Правилно ли е определено правното естество и доказателствената стойност на присъствените листове за отработените часове?
Нарушени ли са правото на справедлив съдебен процес и принципът на равни процесуални възможности при преценката на доказателствата и договорните клаузи?
Следва ли да се отмени дебитното известие поради неправилна преценка на методите за оценка на допустимите разходи?
Представлява ли злоупотреба поведението на Комисията при искането за възстановяване на платените суми въпреки признаване на изпълнението на проекта?
Спазено ли е изискването за мотивиране на дебитното известие и съдебното решение?
Нарушен ли е принципът за защита на оправданите правни очаквания поради действията на Комисията и изискването за възстановяване на суми след изтичане на значителен период?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-398/13: Inuit Tapiriit Kanatami и др./Комисия, Съдебно решение от 3 септември 2015 г.

Допустимо ли е използването на член 95 ЕО като правно основание за приемането на основния регламент относно търговията с тюленови продукти, като се има предвид моментът на възникване на различията между националните законодателства и тяхното отражение върху вътрешния пазар?
Може ли законодателят на Съюза да приеме мярка на основание член 95 ЕО, когато търговският обмен на съответните продукти между държавите членки не е значителен?
Следва ли при преценката за съответствие на основния регламент с основните права да се прилагат разпоредбите на Европейската конвенция за правата на човека, ако те предоставят по-широка защита от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Нарушава ли забраната за търговия с тюленови продукти правото на собственост по смисъла на член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Задължени ли са институциите на Съюза да получат предварителното съгласие на засегнатите инуитски общности съгласно член 19 от Декларацията на ООН за правата на коренното население преди приемането на регламент, засягащ техните интереси?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-539/14: Sánchez Morcillo и Abril García, Определение от 16 юли 2015 г.

Противоречи ли национална процесуална разпоредба, която предоставя на потребителя длъжник ограничени възможности за обжалване в производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот, докато на продавача или доставчика взискател предоставя по-широки възможности за обжалване, на член 7, параграф 1 от Директива 93/13 във връзка с членове 7 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-237/15: Lanigan, Съдебно решение от 16 юли 2015 г.

Допустимо ли е изпълняващият съдебен орган да вземе решение относно изпълнението на европейската заповед за арест след изтичането на сроковете, предвидени в член 17 от Рамково решение 2002/584/ПВР?
Позволява ли правото на Съюза продължаване на задържането на издирваното лице след изтичането на сроковете по член 17 от Рамковото решение, включително когато общата продължителност на задържането надхвърля тези срокове?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-83/14: CHEZ Razpredelenie Bulgaria, Съдебно решение от 16 юли 2015 г.

1) Понятието „етнически произход“, разгледано в Директива [2000/43] и в [Хартата,] следва ли да се тълкува в смисъл, че то се отнася до компактна група български граждани от ромски произход, като тези, живеещи в кв. „Гиздова махала“, гр. Дупница?
2) Понятието „сравнима ситуация“ посочено в чл. 2, § 2, буква „а“ от Директивата приложимо ли е във връзка с изложената фактическа обстановка, при която средствата за търговско измерване в ромски квартали се поставят на височина 6—7 метра, за разлика от обичайното разположение под 2 метра в други квартали без компактно ромско население?
3) Следва ли разпоредбата на чл. 2, § 2, буква „а“ от Директивата да се тълкува в смисъла, че поставянето на СТИ в ромски квартали на височина 6—7 метра представлява по-малко благоприятно третиране на населението от ромски произход в сравнение с това от друг етнически?
4) Ако се касае за по-малко благоприятно третиране, следва ли посочената разпоредба да се тълкува в смисъл, че при фактическата обстановка по делото, това третиране се дължи изцяло или частично на обстоятелството, че засяга ромски етнически етнос?
5) Допуска ли Директивата национална разпоредба като тази на § 1, т. 7 от ДР на [ЗЗДискр.], която предвижда, че „неблагоприятно третиране“ е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси?
6) Относимо ли е понятието „видимо неутрална практика“ по смисъла на чл. 2, § 2, буква „б“ от Директивата към практиката на [ЧЕЗ РБ] да поставя СТИ на височина от 6—7 метра
Как следва да се тълкува понятието „видимо“ — в смисъл, че практиката е очевидно неутрална или в смисъл, че практиката изглежда неутрална само на пръв поглед, т.е. е привидно неутрална?
7) За да е налице непряка дискриминация по смисъла на чл. 2, § 2, буква „б“ от Директивата, необходимо ли е неутралната практика да поставя лицата в особено по-неблагоприятно положение въз основа на расов признак или етнически произход или е достатъчно тази практика само да засяга лица от определен етнически произход
В този смисъл допуска ли чл. 2, § 2, буква „б“ от Директивата национална разпоредба като тази на чл. 4, ал. 3 от [ЗЗДискр.], предвиждаща, че непряка дискриминация има, когато едно лице е поставено в по-неблагоприятно положение на основата на признаците по ал. 1 (включително етническа принадлежност)?
8) Как следва да се тълкува израза „особено неблагоприятно положение“ по смисъла на чл. 2, § 2, буква „б“ от Директивата
То аналогично ли е на израза „по-малко благоприятно третиране“, използван в чл. 2, § 2, буква „а“ от Директивата или касае само особено значими, очевидни и тежки случаи на неравенство
Описаната в настоящия случай практика представлява ли особено неблагоприятно положение
Ако не е налице особено значим, очевиден и тежък случай на поставяне в неблагоприятно положение, това достатъчно ли е, за да обоснове липсата на непряка дискриминация (без да се изследва обстоятелството дали съответната практика е оправдана, подходяща и необходима с оглед постигане на законна цел)?
9) Допускат ли чл. 2, § 2, буква „а“ и буква „б“ национални разпоредби като тези на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от [ЗЗДискр.], които изискват „по-неблагоприятно третиране“ за наличие на пряка дискриминация и „поставяне в по-неблагоприятно положение“ за наличие на непряка дискриминация, без да разграничават тежестта на съответното неблагоприятно третиране, както това е направено в Директивата?
10) Следва ли разпоредбата на чл. 2, § 2, буква „б“ от Директивата да се тълкува в смисъл, че изследваната практика на ЧЕЗ е обективно оправдана с оглед осигуряване на сигурността на електропреносната мрежа и надлежно отчитане на потребената електрическа енергия
Подходяща ли е тази практика, като се има предвид и задължението на ответника да осигури свободен достъп на потребителите до показанията на електромерите
Необходима ли е тази практика, след като от публикации в медиите са известни други достъпни в техническо и финансово отношение средства за гарантиране сигурността на СТИ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-84/14: Forgital Italy/Съвет, Определение от 14 юли 2015 г.

Съставлява ли атакуваният регламент акт, който не съдържа мерки за изпълнение по смисъла на член 263, четвърти параграф ДФЕС, така че жалбоподателят да има право на пряка жалба за отмяна?
Гарантира ли се на жалбоподателя ефективна съдебна защита чрез възможността за обжалване пред националните съдилища и последващо преюдициално запитване относно валидността на акта на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-583/13: Deutsche Bahn и др./Комисия, Съдебно решение от 18 юни 2015 г.

Съвместимо ли е с основното право на неприкосновеност на жилището по член 7 от Хартата и член 8 от ЕКПЧ решението за извършване на проверка без предварително разрешение от съд?
Гарантира ли се правото на ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата и член 6, параграф 1 от ЕКПЧ при липса на предварителен съдебен контрол върху решенията за проверка?
Нарушено ли е правото на защита на предприятието, когато длъжностните лица на Комисията са предварително уведомени за жалба, която не е включена в предмета на решението за проверка, и въз основа на това изземат документи, излизащи извън обхвата на проверката?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-576/14: Mirelta Ingatlanhasznosító/Комисия и Омбудсман, Определение от 4 юни 2015 г.

Допустими ли са жалбите на частноправни субекти срещу отказа на Европейската комисия да започне процедура за установяване на нарушение срещу държава членка?
Явява ли се решението на Европейския омбудсман акт, подлежащ на съдебен контрол по член 263 ДФЕС?
Разполага ли Съдът на Европейския съюз с компетентност да постановява задължаващи разпореждания към институциите на Съюза в рамките на производството по член 263 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-682/13: Andechser Molkerei Scheitz/Комисия, Съдебно решение от 4 юни 2015 г.

Допустимо ли е жалбата за отмяна на регламент, с който се разрешава използването на гликозиди на стевиол само като хранителни добавки, да бъде обявена за недопустима поради липса на правен интерес на жалбоподателя?
Спазено ли е правото на справедлив съдебен процес по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, когато съдът се произнася без провеждане на открито съдебно заседание?
Може ли жалбоподателят да се позове на липса на достъп до съд във връзка с използването на гликозиди на стевиол като добавки в биологични храни, предвид правото на инициатива на Комисията?
Допустимо ли е съдът да изопачава доводите на жалбоподателя при формулиране на мотивите си?
Може ли да се твърди нарушение на правото на равно третиране, на свободата на стопанска инициатива и наличие на произволен характер на оспорвания регламент, когато жалбата е обявена за недопустима поради липса на правен интерес?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1626364656677 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form