всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

1.04.03.06 - Право на свобода и сигурност

Право на свобода и сигурност

Дело C-467/18: Rayonna prokuratura Lom, Съдебно решение от 19 септември 2019 г.

Попада ли в приложното поле на Директива 2012/13/ЕС и на Директива 2013/48/ЕС настоящото производството за прилагане на принудителни медицински мерки, които са форма на държавна принуда срещу лица, за които от прокурора е установено, че са извършили общественоопасно деяние?
Директива 2012/13/ЕС и Директива 2013/48/ЕС приложими ли са за наказателни (досъдебни) производства, когато националното право — Наказателно-процесуалният кодекс, не познава фигурата на „заподозрян“, а формално в хода на досъдебното производство прокурорът не привлича лицето в качеството му на обвиняем, защото приема, че разследваното убийство е извършено от лицето в състояние на невменяемост и поради това прекратява наказателното производство, за което не уведомява лицето, като прави искане до съда за прилагане на принудителни медицински мерки спрямо него?
По смисъла на чл. 2, § 1 от Директива 2012/13/ЕС и чл. 2, § 3 от Директива 2013/48/ЕС предложеното за принудително лекуване лице придобил[о] ли е качеството на „заподозрян“, когато полицейският служител при първоначалното посещение на местопроизшествието и първоначалните издирвателни действия в дома на жертвата и нейния син, виждайки по тялото на последния следи от кръв, го е разпитал за причините да убие майка си и да пренесе трупа на улицата, на които въпроси лицето е отговорило, след което полицаят му е поставил белезници
При положителен отговор, следва ли на лицето още в този момент да се предостави информация по чл. 3, § 1, вр. § 2 от Директива 2012/13/ЕС, и как следва да се отчетат специфичните потребности по § 2 на лицето в подобна ситуация при предоставяне на информацията, след като на полицията е било известно, че лицето страда от психично разстройство?
Българското процесуално право, уреждащо особеното производство за прилагане на принудителни медицински мерки по правилата на чл. 427 и сл. НПК, което не предвижда възможност съдът да върне делото на прокурора с указания за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство, а може само да уважи предложението за прилагане на принудителни медицински мерки или да го отхвърли, представлява ли ефективно средство за защита по смисъла на чл. 12 от Директива 2013/48/ЕС и чл. 8 от Директива 2012/13/ЕС, вр. чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, което да гарантира на лицето, че може да оспори пред съда нарушенията на правата му в хода на досъдебното производство?
Национална правна уредба, която предвижда различни правомощия за решаващия съд по отношение на служебната проверка за законосъобразност на досъдебното производство, според това, дали: а) разглежда обвинителен акт на прокурора, с който се твърди, че определено лице, което е психически годно, е извършило убийство (чл. 249, ал. 1, вр. ал. 4 НПК), или б) разглежда предложението на прокурора, с което се твърди, че лицето е извършило убийство, но поради психическа негодност на дееца извършеното не е престъпление, и се иска от съда на наложи държавна принуда с цел лекуване, може да се приеме, че осигурява гаранциите за ефективни средства за защита на уязвимите лица, каквито се изискват от чл. 13, вр. чл. 12 Директива 2013/48/ЕС и чл. 8, т. 2, вр. чл. 3, ал. 2 [от Директива] 2012/13/ЕС, и дали различните правомощия на съда произтичащи от вида на производството, предопределен от това дали посоченото лице за извършител разполага с психическа годност да носи наказателна отговорност, са в съответствие с принципа на чл. 21, § 1 [от Хартата] за недискриминация?
Правна уредба като националната, която допуска фактическо лишаване от свобода с принудително настаняване в психиатрична болница чрез процедура по Закона за здравето (превантивна мярка за принуда, която се налага при доказване, че лицето страда от психично заболяване и че е налице предполагаема опасност лицето да извърши престъпление, а не за реализирано такова), когато фактическото основание за разкриване на процедурата е деянието, за което е образувано наказателно производство срещу настаненото за лечение лице, съответства ли на чл. 3 от Директива (ЕС) 2016/343 относно укрепване на някои аспекти относно презумпцията за невиновност и по този начин заобикаля ли се правото на справедлив процес при арест, който да отговаря на критериите на чл. 5, § 4 ЕКПЧ — процес, в който съдът да има правомощие да провери както спазването на процедурните правила, така и на основателните подозрения, мотивиращи задържането, а също и легитимността на преследваната с тази мярка цел, каквото задължение съдът има, ако лицето е задържано по реда на Наказателно-процесуалния кодекс?
В понятието за презумпцията за невиновност по смисъла на чл. 3 от Директива (ЕС) 2016/343 включва ли се и презумпцията, че невменяемите лица не са извършили общественоопасното деяние, в което прокурора ги обвинява, докато обратното не бъде установено в съответствие [с] процесуалния закон (в наказателно производство при спазване на правото на защита)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-492/18: TC, Съдебно решение от 12 февруари 2019 г.

Допустимо ли е националното законодателство да предвижда общо и безусловно задължение за освобождаване на издирвано лице, задържано въз основа на европейска заповед за арест, след изтичане на 90-дневен срок, когато съществува много сериозна опасност от укриване, която не може да бъде сведена до приемливо равнище чрез налагане на подходящи мерки?
Съвместима ли е с член 6 от Хартата на основните права на Европейския съюз национална съдебна практика, която позволява продължаване на задържането на издирваното лице след изтичане на 90-дневния срок въз основа на тълкуване, че този срок се спира при отправяне или изчакване на преюдициално запитване или при отлагане на решението поради опасност от нечовешки или унизителни условия на задържане в издаващата държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-18/16: K., Съдебно решение от 14 септември 2017 г.

Съвместим ли е член 8, параграф 3, първа алинея, букви а) и б) от Директива 2013/33 с член 6 от Хартата:
1) при положение че гражданин на трета страна е задържан на основание член 8, параграф 3, първа алинея, букви а) и б) от тази директива, а на основание член 9 от Директива 2013/32 има право да остане в държавата членка до вземането на решение на първа инстанция по молбата му за убежище, и
2) предвид Разясненията относно Хартата, съгласно които ограниченията, които могат законно да бъдат наложени по отношение на правата по член 6, не могат да надхвърлят границите, позволени от ЕКПЧ съгласно текста на член 5, точка 1, буква f) от тази конвенция, и предвид тълкуването на тази разпоредба от Европейския съд по правата на човека, в частност в решението му от 22 септември 2015 г., Nabil и др. с/у Унгария (CE:ECHR:2015:0922JUD006211612), съгласно което задържането на търсещо убежище лице е в противоречие с упоменатата разпоредба от ЕКПЧ, ако лицето не е задържано за целите на извеждането му?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-60/16: Khir Amayry, Съдебно решение от 13 септември 2017 г.

В случай че търсещо [международна закрила] лице не е задържано към момента, в който компетентната държава членка се съгласява да поеме отговорността за него, но бъде задържано в по-късен момент — тъй като едва тогава се преценява, че е налице значителен риск лицето да се укрие — може ли шестседмичният срок по член 28, параграф 3 от Регламент [„Дъблин III“] да се изчислява от деня, в който лицето е задържано, или следва да се изчислява от друг момент и ако последното е вярното — откога?
Когато търсещо [международна закрила] лице не е задържано към момента, в който компетентната държава членка се съгласява да поеме отговорността за него, допуска ли член 28 от Регламент [„Дъблин III“] прилагането на национална правна уредба, която предвижда в Швеция, че чужденец не може да бъде задържан преди извършването на [прехвърляне] за повече от два месеца, ако няма сериозни основания за по-продължителното му задържане, а ако са налице такива сериозни основания, чужденецът може да бъде задържан за не повече от три месеца или, ако е вероятно [прехвърлянето] да отнеме повече време поради липса на съдействие от страна на чужденеца или е нужно време за получаване на необходимите документи — за не повече от дванадесет месеца?
Ако процедурата за прехвърляне е възобновена след отпадане на суспензивното действие на жалба или искане за преразглеждане (вж. член 27, параграф 3 от Регламент [„Дъблин III“]), започва ли да тече нов шестседмичен срок за изпълнение на прехвърлянето, или следва да се приспадне броят на дните, през които лицето е било задържано, след като компетентната държава членка се е съгласила да поеме отговорността за него или да го приеме обратно?
От значение ли е дали самото търсещо [международна закрила] лице, което обжалва решението за прехвърляне, не е поискало спиране на изпълнението на решението за прехвърляне до произнасянето по жалбата (вж. член 27, параграф 3, буква в) и параграф 4 от Регламент [„Дъблин III“])?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-640/15: Vilkas, Съдебно решение от 25 януари 2017 г.

Предвижда и/или позволява ли член 23 от Рамковото решение повече от веднъж да се насрочи нова дата за предаване?
При утвърдителен отговор, отнася ли се това за някое, или за всички от следните положения, а именно когато предаването на издирваното лице вече не може да се извърши в определения в член 23, параграф 2 от Рамковото решение срок поради обстоятелства извън контрола на държавите членки, което води до насрочването на нова дата за предаване, и за тези обстоятелства:
— е установено, че съществуват и към момента, или
— вече не съществуват, но могат да възникнат отново, или
— вече не съществуват, но са възникнали други такива обстоятелства, поради които предаването на издирваното лице не е извършено или има вероятност да не се извърши в изисквания срок, определен с оглед на новата дата за предаване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-601/15: N., Съдебно решение от 15 февруари 2016 г.

Съвместимо ли е с член 6 и член 52, параграфи 1 и 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз задържането на кандидат за международна закрила на основание член 8, параграф 3, първа алинея, буква д) от Директива 2013/33/ЕС, когато този кандидат има право да остане в държавата членка до произнасяне по молбата му за убежище на първа инстанция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-237/15: Lanigan, Съдебно решение от 16 юли 2015 г.

Допустимо ли е изпълняващият съдебен орган да вземе решение относно изпълнението на европейската заповед за арест след изтичането на сроковете, предвидени в член 17 от Рамково решение 2002/584/ПВР?
Позволява ли правото на Съюза продължаване на задържането на издирваното лице след изтичането на сроковете по член 17 от Рамковото решение, включително когато общата продължителност на задържането надхвърля тези срокове?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-146/14: Mahdi, Съдебно решение от 5 юни 2014 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав) 5 юни 2014 година ( *1 ) „Визи, убежище, имиграция и други политики, свързани със свободното движение на хора — Директива 2008/115/ЕО — Връщане на гражданите на трети страни, които са в незаконен престой — Член 15 — Задържане — Продължаване на задържането — Задължения на административния или съдебния орган — Съдебен контрол — Липса на документи за самоличност на гражданин на трета страна — Пречки за изпълнение на решението за извеждане — Отказ на посолството на съответната трета страна да издаде документ за самоличност, необходим за връщането на гражданина на тази страна — Опасност от укриване — Разумна възможност за извеждане — Липса на съдействие — Евентуално задължение на съответната държава членка да издаде временен документ за статута на лицето“ По дело C‑146/14 PPU с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд София-град (България) с акт от 28 март 2014 г., постъпил в Съда на 28 март 2014 г., в рамките на производство, водено спрямо Башир Мохамед Али Махди, СЪДЪТ (трети състав), състоящ се от: M. Ilešič, председател на състав, C. G. Fernlund, A. Ó Caoimh (докладчик), C. Toader и E. Jarašiūnas, съдии, генерален адвокат: M. Szpunar, секретар: M. Aleksejev, администратор, предвид искането на запитващата юрисдикция от 28 март 2014 г., постъпило в Съда на 28 март 2014 г., преюдициалното запитване да бъде разгледано по реда на спешното производство в съответствие с член 107 от Процедурния правилник на Съда, предвид решението на трети състав от 8 април 2014 г. ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 12
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form