1.04.03.06 - Право на свобода и сигурност
Право на свобода и сигурност
Дело C-313/25: Adrar, Съдебно решение от 4 септември 2025 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав) 4 септември 2025 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Спешно преюдициално производство — Имиграционна политика — Връщане на незаконно пребиваващи в държава членка граждани на трети страни — Директива 2008/115/ЕО — Изпълнение на влязло в сила решение за връщане — Член 5 — Принцип на забрана за връщане — Висши интереси на детето — Семеен живот — Член 15 — Задържане с цел извеждане — Контрол за спазването на условията за законност — Задължение на националния съд да следи за спазването на принципа на забрана за връщане и зачитането на другите интереси, посочени в член 5 от Директива 2008/115 — Служебна проверка — Членове 6 и 7, член 19, параграф 2, член 24, параграф 2 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз“ По дело C‑313/25 PPU [Adrar] ( i ) с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Rechtbank Den Haag, zittingsplaats Roermond (Първоинстанционен съд Хага, заседаващ в Рурмонд, Нидерландия) с акт от 6 май 2025 г., постъпил в Съда на 6 май 2025 г., в рамките на производство по дело GB срещу Minister van Asiel en Migratie, СЪДЪТ (втори състав), състоящ се от: K. Jürimäe (докладчик), председател на състава, K. Lenaerts, председател на Съда, изпълняващ функцията на съдия от втори състав, M. Gavalec, Z. Csehi и F. Schalin, съдии, генерален адвокат: D. Spielmann, секретар: A. Lamote, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 1 юли 2025 г., като има предвид ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-387/24: Bouskoura, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Допустимо ли е националното право да не предвижда задължение за съдебния орган да освободи незабавно гражданин на трета страна, ако предходна мярка за задържане е станала незаконосъобразна, но последващата мярка за задържане е законосъобразна съгласно Директива 2008/115/ЕО?
Гарантира ли правото на ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз задължение за незабавно освобождаване при всяка установена незаконосъобразност на предходна мярка за задържане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-492/22: CJ (Décision de remise différée en raison de poursuites pénales), Съдебно решение от 8 декември 2022 г.
Допустимо ли е лице, за което е издадена европейска заповед за арест и чието предаване е отложено поради висящо наказателно производство в изпълняващата държава членка, да остане задържано въз основа на европейската заповед за арест до приключване на това производство?
Изисква ли член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 решението за отлагане на предаването да бъде взето от изпълняващия съдебен орган, и ако не е, следва ли лицето да бъде освободено?
Позволява ли член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 във връзка с членове 47 и 48 от Хартата отлагането на предаването единствено на основание, че издирваното лице не се е отказало от правото си да се яви лично на съдебния процес в изпълняващата държава членка, и какви фактори трябва да се вземат предвид при това решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-704/20: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Examen d’office de la rétention), Съдебно решение от 8 ноември 2022 г.
Допустимо ли е националният съд да не проверява служебно всички условия за законосъобразност на задържането на гражданин на трета държава, включително тези, които не са изтъкнати от самото лице, при положение че то е имало възможност да ги посочи?
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз националното процесуално правило, което забранява на съдилищата служебно да разглеждат фактически или правни основания при съдебен контрол върху законосъобразността на мярка за задържане на гражданин на трета държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-241/21: Politsei- ja Piirivalveamet (Placement en rétention – Risque de commettre une infraction pénale), Съдебно решение от 6 октомври 2022 г.
Трябва ли член 15, параграф 1, първо изречение от Директива 2008/115 да се тълкува в смисъл, че държавите членки могат да задържат гражданин на трета държава, когато е налице реална опасност, докато е на свобода, преди да бъде изведен от страната, той да извърши престъпление, чието разследване и наказване могат в значителна степен да затруднят осъществяването на извеждането?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-72/22: Valstybės sienos apsaugos tarnyba, Съдебно решение от 30 юни 2022 г.
Съвместима ли е с правото на Европейския съюз национална правна уредба, която в случай на обявяване на военно положение, извънредно положение или извънредна ситуация поради масов приток на чужденци по принцип не допуска гражданин на трета държава, влязъл и пребиваващ незаконно на територията на държава членка, да подаде молба за международна закрила?
Допустимо ли е национално законодателство, което при обявяване на военно положение, извънредно положение или извънредна ситуация поради масов приток на чужденци позволява задържане на търсещо убежище лице единствено на основание, че е влязло незаконно на територията на държавата членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-105/21: Spetsializirana prokuratura (Informations sur la décision nationale d’arrestation), Съдебно решение от 30 юни 2022 г.
Членове 6 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, правото на свободно движение и пребиваване, както и принципите на равностойност и на взаимно доверие трябва ли да се тълкуват в смисъл, че съдебният орган, издаващ европейска заповед за арест на основание Рамково решение 2002/584, има задължението да изпрати на лицето, спрямо което издава тази заповед за арест, националния акт за задържането му и информацията относно възможностите за обжалване на този акт, въпреки че това лице се намира в изпълняващата заповедта за арест държава членка и не е било предадено на компетентните органи на издалата тази заповед държава членка?
Принципът на предимство на правото на Съюза трябва ли да се тълкува в смисъл, че за да се гарантира съответствието с Рамково решение 2002/584, той задължава издаващия съдебен орган, от една страна, преди лицето, спрямо което е издадена европейска заповед за арест, да бъде предадено на съдебните органи на издаващата държава членка, да не му изпраща националния акт за задържането му и информацията относно възможностите за обжалване на този акт, макар националното право на този орган да го задължава да направи това, и от друга страна, когато въпреки липсата на такава информация лицето обжалва националния акт за задържането си, да се произнесе по обжалването на този акт едва след предаването на лицето?
Какви са подходящите правни средства от правото на Съюза, за да се осъществи това уведомяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-519/20: Landkreis Gifhorn, Съдебно решение от 10 март 2022 г.
Следва ли правото на Съюза, и по-специално член 18, параграфи 1 и 3 от Директива 2008/115, да се тълкува в смисъл, че национална юрисдикция, която се произнася по задържането с цел извеждане, трябва да проверява във всеки отделен случай дали са изпълнени условията на разпоредбата, по-специално че извънредното положение все още трае, ако националният законодател, позовавайки се на член 18, параграф 1, се е отклонил от нормите на член 16, параграф 1 от тази директива в националното право?
Следва ли правото на Съюза, и по-специално член 16, параграф 1 от Директива 2008/115, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която разрешава временно до 1 юли 2022 г. настаняването в място за лишаване от свобода на задържани с цел извеждане лица въпреки съществуването на специализирани центрове за задържане в държавата членка и въпреки че това не се налага поради извънредна ситуация по смисъла на член 18, параграф 1 от посочената директива?
Следва ли член 16, параграф 1 от Директива 2008/115 да се тълкува в смисъл, че не е налице „специализиран център за задържане“ за задържането на лице, подлежащо на извеждане, когато:
– „специализираният център за задържане“ е на непряко подчинение на същия член на правителството, на чието подчинение са местата за задържане на затворници, а именно на министъра на правосъдието,
– „специализираният център за задържане“ е организиран като отделение на място за лишаване от свобода и макар че има собствен ръководител, бидейки едно от няколко отделения на мястото за лишаване от свобода, като цяло е подчинено на ръководството на последното?
При отрицателен отговор на третия въпрос:
Следва ли член 16, параграф 1 от Директива 2008/115 да се тълкува в смисъл, че е налице настаняване в „специализиран център за задържане“ на лица, подлежащи на извеждане, когато мястото за лишаване от свобода открие специално отделение за затваряне на лица, подлежащи на извеждане, това отделение използва специална площ с три сгради в рамките на огражденията и в една от тези три сгради временно са настанени само затворници, излежаващи заместващи или краткосрочни наказания лишаване от свобода, при което мястото за лишаване от свобода следи за отделянето на задържаните лица, подлежащи на извеждане, от затворниците, като по-специално всяка сграда разполага със собствени съоръжения (собствен склад за облекло, собствена медицинска служба, собствена спортна зала) и двор/открита площ, която се вижда от всички сгради, но всяка сграда има собствено пространство за затворените лица, оградено с метална мрежа, така че не съществува пряк достъп между сградите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-752/18: Deutsche Umwelthilfe, Съдебно решение от 19 декември 2019 г.
Следва ли:
– установеното в член 4, параграф 3, втора алинея ДЕС изискване държавите членки да вземат всички мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза,
– установеният по-специално в член 197, параграф 1 ДФЕС принцип на ефективно прилагане на правото на Съюза от страна на държавите членки,
– гарантираното от член 47, параграф 1, [първа алинея] от [Хартата] право на ефективни правни средства за защита,
– произтичащото от член 9, параграф 4, първо изречение от [Орхуската конвенция] задължение на договарящите държави за гарантиране на ефективни средства за правна защита по въпроси за околната среда
– предвиденото в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС задължение на държавите членки да осигурят ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза
– да се тълкуват в смисъл, че германски съд е оправомощен — а при необходимост дори е длъжен — да наложи на длъжностни лица, които изпълняват функция, свързана с упражняването на публична власт, […] от дадена провинция, принудителна мярка задържане, като по този начин принуди тази провинция да изпълни задължението си да актуализира план за качеството на въздуха по смисъла на член 23 от Директива [2008/50/ЕО] с определено минимално съдържание, когато въпросната провинция е задължена по силата на влязло в сила съдебно решение да извърши актуализация с това минимално съдържание, и
– няколко предупреждения за налагане на имуществени санкции и няколко акта за определяне на имуществени санкции срещу провинцията са останали без резултат,
– предупреждението за налагане на имуществена санкция и определянето на имуществена санкция нямат съществено принудително действие, дори ако сумите, за които са отправени, са в по-голям размер от досегашния, тъй като плащането на имуществените санкции не води до имуществена загуба за провинцията, срещу която е постановено влязло в сила съдебно решение, защото в това отношение се извършва само прехвърляне на съответната определена сума от една към друга счетоводна позиция в бюджета на провинцията,
– провинцията, срещу която е постановено влязло в сила съдебно решение, е заявила както пред съдилищата, така и публично — и по-конкретно чрез своите най-високопоставени политически длъжностни лица пред Парламента — че няма да изпълни наложените по съдебен ред задължения във връзка с планирането на качеството на въздуха,
– националното право по принцип предвижда института на принудителната мярка задържане за целите на изпълнението на съдебни решения, но практиката на националния конституционен съд изключва прилагането на съответната разпоредба към хипотеза като разглежданата по настоящото дело, и
– в хипотеза като разглежданата по настоящото дело националното право не предвижда принудителни мерки, които са по-ефективни от предупреждението за налагане на имуществена санкция и определянето на имуществена санкция, но са по-малко ограничителни от принудителната мярка задържане, и прибягването до такива принудителни мерки освен това е изключено по съображения по същество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-653/19: Spetsializirana prokuratura, Съдебно решение от 28 ноември 2019 г.
Съвместимо ли е с член 6 от Директива 2016/343 и с членове 6 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз национално законодателство, което изисква обвиняемият да докаже наличие на нови обстоятелства като условие за освобождаването му от задържане под стража?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.