всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

1.04.02 - Харта на основните права на Европейския съюз

Харта на основните права на Европейския съюз

Дело C-27/11: Vinkov, Съдебно решение от 7 юни 2012 г.

Следва ли […] приложимите норми по националното право, като тези по главното производство, относими към правните последици от решение за наложена финансова санкция за административно нарушение, представляващо пътнотранспортно произшествие, издавано от административен орган, да се тълкуват за съответствие с разпоредбите, предвидени в Договорите и в приетите въз основа на тях мерки по правото на Европейския съюз в областта „пространство на свобода, сигурност и правосъдие“, евентуално и/или в областта „транспорт“?
Следва ли от разпоредбите на Договорите и приетите въз основа на тях мерки по правото на Европейския съюз в областта „пространство на свобода, сигурност и правосъдие“ във връзка със съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, както и от член 82, параграф 1, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и в областта на транспорта по член 91, [параграф] 1, буква в) от същия договор, че се включват в приложното поле на правото на Съюза административни [санкции] за пътни нарушения, които могат да се определят като „несъществени“ по смисъла на член 2 на Протокол 7 […]?
В случай на положителен отговор на втория въпрос, да се даде отговор и на следните въпроси:
а) Представлява ли „несъществено нарушение“ по смисъла на правото на Съюза, при условията на главното производство, административно нарушение на правилата за движение, за което едновременно са налице следните обстоятелства:
i) деянието представлява пътнотранспортно произшествие, от което са настъпили имуществени вреди, квалифицира се като виновно извършено и е наказуемо като административно нарушение;
ii) според размера на предвидената финансова санкция решението за налагането ѝ не може да се обжалва пред съд и лицето не може да докаже, че не е извършило виновно приписваното му деяние;
iii) отнемат се посочен в решението брой контролни точки като автоматична правна последица от влизането му в сила;
iv) при въведената система на свидетелство за управление на моторно превозно средство с предоставяне на определен брой контролни точки при издаването му за отчитане на извършените нарушения се вземат предвид и отнетите контролни точки вследствие на необжалваеми [наказателни] [постановления] като автоматична правна последица;
v) при обжалване пред съд на принудителна мярка за отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство поради изгубена правоспособност, настъпила като автоматична правна последица от отнемането на предоставения първоначален [брой] на контролните точки, не се осъществява преюдициален съдебен контрол върху законосъобразността на необжалваемите [наказателни] [постановления], с които се отнемат контролни точки?
б) Следва ли, че член 82 от Договора за функционирането на Европейския съюз, евентуално член 91, параграф 1, буква в) от същия договор, и мерките, приети на основание посочените разпоредби, както и Рамково[то] решение […] допускат да не се прилагат съответно принципът за взаимно признаване на съдебни решения и присъди или мерки за подобряване на безопасността на движението за решение за наложена финансова санкция за нарушение на правилата за движение при условията на главното производство, което деяние може да се определи като „несъществено“ по правото на Съюза, като държавата членка предвиди неспазване на изискванията за обжалваемост пред съд, компетентен и по наказателни дела, и приложимост на процесуалния ред по националното право за обжалване при обвинение за извършено престъпление?
В случай на отрицателен отговор на втория въпрос, да се отговори на следния въпрос:
Следва ли, че член 82 от Договора за функционирането на Европейския съюз, евентуално член 91, параграф 1, буква в) от същия договор, и мерките, приети на основание посочените разпоредби, както и Рамковото решение […] допускат да не се прилагат съответно принципът за взаимно признаване на съдебни решения и присъди или мерките за подобряване на безопасността на движението по правото на Съюза по преценка на държавата членка, като в нормативен акт предвиди неспазването на изискванията за обжалване пред съд, компетентен и по наказателни дела, и приложимост на процесуалния ред по националното право за обжалване при обвинение за извършено престъпление спрямо решение за наложена финансова санкция за нарушение на правилата за движение, за което при условията на главното производство е налице едновременно следното:
а) деянието представлява пътнотранспортно произшествие, от което са настъпили имуществени вреди, квалифицира се като виновно извършено и е наказуемо като административно нарушение;
б) според размера на предвидената финансова санкция решението за налагането ѝ не може да се обжалва пред съд и лицето не може да докаже, че не е извършило виновно приписваното му деяние;
в) отнемат се посочен в решението брой контролни точки като автоматична правна последица от влизането му в сила;
г) при въведената система на свидетелство за управление на моторно превозно средство с предоставяне на определен брой контролни точки при издаването му за отчитане на извършените нарушения се вземат предвид и отнетите контролни точки вследствие на необжалваеми [наказателни постановления] като автоматична правна последица;
д) при обжалване пред съд на принудителна мярка за отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство поради изгубена правоспособност, настъпила като автоматична правна последица от отнемането на предоставения първоначален [брой] на контролните точки, не се осъществява преюдициален съдебен контрол върху законосъобразността на необжалваемите [наказателни] [постановления], с които се отнемат контролни точки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-411/10: N. S. и др., Съдебно решение от 21 декември 2011 г.

Попада ли в приложното поле на правото на Европейския съюз за целите на член 6 ДЕС и/или на член 51 от Хартата на основните права на Европейския съюз решение на държава членка по член 3, параграф 2 от Регламент № 343/2003 дали да разгледа молба за убежище, която не спада към нейните отговорности съгласно посочените в глава III от Регламента критерии?
Длъжна ли е държавата членка, която трябва да прехвърли търсещото убежище лице в държавата членка, която е компетентна съгласно член 3, параграф 1 от Регламент № 343/2003, да провери дали втората държава членка спазва основните права в Европейския съюз, директиви 2003/9, 2004/83 и 2005/85 и Регламент № 343/2003?
Допуска ли задължението за спазване на основните права на Европейския съюз прилагането на необорима презумпция, че компетентната държава ще спазва: i) основните права на жалбоподателя съгласно правото на Съюза и/или ii) минималните стандарти, наложени с директиви 2003/9, 2004/83 и 2005/85?
Длъжна ли е държавата членка съгласно правото на Европейския съюз и ако това е така — при какви обстоятелства е длъжна да упражни правомощието си по член 3, параграф 2 от Регламент № 343/2003 да разгледа и да поеме отговорността за молба, когато прехвърлянето на жалбоподателя в компетентната държава би го изложило на опасност от нарушаване на основните му права, по-специално на правата по членове 1, 4 и 18, член 19, параграф 2 и/или член 47 от Хартата, и/или на опасността предвидените в директиви 2003/9, 2004/83 и 2005/85 минимални стандарти да не бъдат приложени спрямо него?
Съвместима ли е с правата по член 47 от Хартата разпоредба от националното право, която задължава съдилищата — за целите на определянето дали дадено лице може законно да бъде прехвърлено в друга държава членка на основание на Регламент № 343/2003 — да третират тази държава членка като държава, от която лицето няма да бъде изпратено в друга държава в нарушение на правата му по ЕКПЧ или на правата му по Женевската конвенция и Протокола от 1967 г.?
По-широк ли е обхватът на закрилата, предоставена от общите принципи на правото на Европейския съюз, и по-специално от правата по членове 1, 18 и 47 от Хартата, на лице, спрямо което се прилага Регламент № 343/2003, от обхвата на закрилата, предоставена от член 3 от ЕКПЧ?
Доколкото предходните въпроси са поставени във връзка със задълженията на Обединеното кралство, ще има ли отражение върху отговорите на втори до шести въпрос, ако се вземе предвид Протокол (№ 30) относно прилагането на Хартата на основните права на Европейския съюз към Република Полша и към Обединеното кралство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-462/11: Cozman, Определение от 14 декември 2011 г.

Компетентността на Съда на Европейския съюз да разглежда преюдициални въпроси, свързани с тълкуване на международни договори, които не представляват мярка за прилагане на правото на Съюза.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-483/11: Boncea и др., Определение от 14 декември 2011 г.

Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да тълкува разпоредбите на Хартата на основните права на Европейския съюз по отношение на национална правна уредба, която не представлява мярка за прилагане на правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-468/10: ASNEF, Съдебно решение от 24 ноември 2011 г.

Трябва ли член 7, буква е) от Директива 95/46 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че за да се допусне обработване на лични данни без съгласието на съответното физическо лице, когато това е необходимо за реализирането на законни интереси на администратора или на едно или повече трети лица, на които се разкриват данните, не е достатъчно с обработването да не се нарушават основните права и свободи на това лице, а трябва и въпросните данни да се съдържат в общодостъпни източници?
Има ли член 7, буква е) от Директива 95/46 непосредствено действие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-267/10: Rossius и Collard, Определение от 23 май 2011 г.

Компетентността на Съда на Европейския съюз да тълкува разпоредби на Хартата на основните права на Европейския съюз в случаи, при които националното законодателство не представлява мярка по прилагане на правото на Съюза и няма връзка с това право.
Възможността за проверка на съвместимостта на национални разпоредби с правото на Съюза при липса на достатъчна връзка между националната мярка и правото на Съюза.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-457/09: Chartry, Определение от 1 март 2011 г.

Съвместима ли е с член 234 ЕО национална правна уредба, която въвежда приоритетно инцидентно производство за контрол за конституционосъобразност, ако такава уредба пречи на националните юрисдикции да отправят преюдициални запитвания до Съда на Европейския съюз?
Изключва ли се компетентността на Съда на Европейския съюз да тълкува Хартата на основните права на Европейския съюз, когато националният спор няма връзка с прилагането на правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-279/09: DEB, Съдебно решение от 22 декември 2010 г.

Трябва ли правото на Съюза, и по-специално принципът на ефективност, да се тълкува в смисъл, че във връзка с иск за отговорност на държавата, предявен на основание на това право, този принцип не допуска национална правна уредба да подчинява правото на иск на авансовото заплащане на разноски и да предвижда, че правна помощ не се предоставя на юридическите лица, ако те не са в състояние да покрият авансовите разноски?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-339/10: Asparuhov Estov и др., Определение от 12 ноември 2010 г.

Обхваща ли компетентността на Съда на Европейския съюз тълкуването на Хартата на основните права по отношение на национални актове, които не прилагат правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-92/09: Volker und Markus Schecke и Eifert, Съдебно решение от 9 ноември 2010 г.

Невалидни ли са член 42, точка 8б и член 44а от Регламент (ЕО) № 1290/2005, въведени с Регламент (ЕО) № 1437/2007?
Дали Регламент (ЕО) № 259/2008 е невалиден?
Следва ли член 18, параграф 2, второ тире от Директива 95/46/ЕО да се тълкува в смисъл, че публикуването в съответствие с Регламент (ЕО) № 259/2008 може да бъде направено само след прилагане на предвидената в този член процедура, заместваща уведомяване на надзорния орган?
Следва ли член 20 от Директива 95/46/ЕО да се тълкува в смисъл, че публикуване в съответствие с Регламент (ЕО) № 259/2008 може да бъде направено едва след извършване на предварителната проверка, която се изисква от националното право в този случай?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 118192021 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form