1.04.02 - Харта на основните права на Европейския съюз
Харта на основните права на Европейския съюз
Дело C-291/12: Schwarz, Съдебно решение от 17 октомври 2013 г.
Валиден ли е член 1, параграф 2 от Регламент [№ 2252/2004]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-488/12: Nagy и др., Определение от 10 октомври 2013 г.
Компетентна ли е Съдът на Европейския съюз да тълкува член 30 от Хартата на основните права в случаи, при които не е установено прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-418/11: Texdata Software, Съдебно решение от 26 септември 2013 г.
Допуска ли действащото понастоящем право на Европейския съюз, и по-специално:
[a)] свободата на установяване съгласно членове 49 и 54 ДФЕС;
[б)] общият правен принцип (съгласно член 6, параграф 3 ДЕС) на ефективна защита (принцип на ефективност);
[в)] принципът на зачитане на правото на защита, предвиден в член 47, [втора алинея] от [Хартата] (член 6, параграф 1 ДЕС) и член 6, параграф 2 от [ЕКПЧ] (член 6, параграф 1 ДЕС);
[д)] изискванията за налагане на санкции в рамките на производството по обявяване съгласно член 6 от [Първа директива], член 60а от [Четвърта директива] и член 38, параграф 6 от [Седма директива],
съществуването на национална правна уредба, която — при пропускане на деветмесечния законоустановен срок за изготвяне и обявяване на годишния счетоводен отчет в търговския регистър, воден от съответния (регистърен) съд, изисква от него незабавно да наложи на това дружество и на всеки от органите му с право да го представляват парична глоба в минимален размер от 700 EUR, като при липса на доказателства за противното се основава на фикцията, че дружеството и неговите органи виновно са пропуснали да обявят годишния счетоводен отчет, а освен това при последващо неизпълнение на това задължение регистърният съд автоматично налага на дружеството и на всеки от органите му с право да го представляват последваща глоба на всеки два месеца в минимален размер от 700 EUR, като отново при липса на доказателства за противното се основава на фикцията, че дружеството и неговите органи виновно са пропуснали да обявят годишния счетоводен отчет,
— без предварително да се предостави възможност за вземане на становище по съществуването на задължението за обявяване на годишния счетоводен отчет и по евентуалните причини за неизпълнението на това задължение, по-специално без предварително да се провери дали годишният счетоводен отчет вече не е представен в регистърния съд по основното място на дейност на дружеството, и
— без предварителна покана за изпълнение на задължението за обявяване, адресирана до конкретното дружество или до съответния му орган с право да го представлява?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-195/12: IBV & Cie, Съдебно решение от 26 септември 2013 г.
Трябва ли член 7 от Директива [2004/8], във връзка при необходимост с членове 2 и 4 от Директива [2001/77] и във връзка с член 22 от Директива [2009/28], да се тълкува в светлината на общия принцип на равенство, на член 6 от Договора за Европейския съюз и на членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз в смисъл, че:
а) се прилага единствено за съоръженията за високоефективно комбинирано производство на енергия по смисъла на приложение III към Директива [2004/8];
б) налага, позволява или забранява дадена мярка за подпомагане като съдържащата се в член 38, параграф 3 от Декрета [от 2001 г.] да е достъпна за всички съоръжения за комбинирано производство на енергия, използващи основно биомаса, които отговарят на определените от този член условия, с изключение на съоръженията за комбинирано производство на енергия, които използват основно дървесина или дървесни отпадъци?
Различен ли е отговорът, ако съоръжението за комбинирано производство на енергия използва основно само дървесина или, обратно, само дървесни отпадъци?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-14/13: Cholakova, Определение от 6 юни 2013 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да се произнесе по преюдициални въпроси, когато спорът и приложимата национална уредба нямат връзка с правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-106/13: Fierro и Marmorale, Определение от 30 май 2013 г.
Компетентна ли е юрисдикцията на Съда на Европейския съюз да разглежда преюдициален въпрос, когато националната правна уредба не осъществява прилагане на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-73/13: T, Определение от 8 май 2013 г.
Приложимо ли е правото на Европейския съюз, по-специално разпоредбите на Хартата на основните права, спрямо национална правна уредба относно ликвидирането на адвокатски хонорари, когато няма доказателства, че националната процедура прилага правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-555/12: Loreti и др., Определение от 14 март 2013 г.
Съвместима ли е уредбата на член 7 от Кодекса на административното производство и член 103 от Конституцията на Италия с член 6 от ЕКПЧ и членове 47 и 52, параграф 3 от Хартата на основните права на ЕС, доколкото се възлага юрисдикция по определени правни ситуации (легитимен интерес и субективно право) на различни юрисдикции въз основа на критерии, чието конкретно съдържание е трудно за определяне?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-128/12: Sindicato dos Bancários do Norte и др., Определение от 7 март 2013 г.
Приложим ли е обхватът на Хартата на основните права на Европейския съюз при национални мерки, които не са приети за прилагане на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-617/10: Åkerberg Fransson, Съдебно решение от 26 февруари 2013 г.
1) Съгласно шведското право трябва да е налице ясно основание, изведено от [ЕКПЧ] или от практиката на Европейския съд по правата на човека, за да може националната юрисдикция да не приложи национални разпоредби, които вероятно противоречат на принципа ne bis in idem съгласно член 4 от Протокол № 7 към [ЕКПЧ], а следователно и на член 50 от [Хартата]. Подобно изискване съгласно националното право, за да не бъдат приложени национални разпоредби, съвместимо ли е с правото на Съюза, и по-специално с неговите общи принципи, включително предимството и непосредственото действие на правото на Съюза?
2) Допустимостта на наказателното производство за престъпление против данъчната и осигурителната система попада ли в обхвата на принципа ne bis in idem съгласно член 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ и член 50 от Хартата, когато за същото деяние, изразяващо се в предоставяне на невярна информация, на подсъдимия вече е наложена глоба (данъчна санкция) в рамките на административно производство?
3) Има ли значение за отговора на втория въпрос обстоятелството, че тези санкции трябва да са съгласувани, така че в рамките на наказателното производство общите юрисдикции да могат да намалят наказанието, по съображение че на подсъдимия вече е наложена данъчна санкция за същото деяние, изразяващо се в предоставяне на невярна информация?
4) При определени условия може да се допусне, в рамките на обхвата на […] принцип[а] ne bis in idem, да бъдат наложени други санкции в ново производство за същото деяние, което вече е разгледано в производство, приключило с решение за налагане на санкции на съответното лице. Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, изпълнени ли са условията на принципа ne bis in idem при налагането на няколко санкции в отделни производства, когато в последното производство се прави нова и независима от предходното производство преценка на обстоятелствата?
5) Шведската система, която предвижда отделни производства за налагане на данъчни санкции и за наказателно преследване за престъпления против данъчната и осигурителната система, се основава на редица съображения от общ интерес […]. В случай че отговорът на втория въпрос е утвърдителен, съвместима ли е с принципа ne bis in idem система като шведската, при положение че е възможно да се установи система, която не попада в обхвата на принципа ne bis in idem — без да е необходимо да се прави отказ нито от налагането на данъчни санкции, нито от установяването на отговорност за престъпления против данъчната и осигурителната система, — ако в случаите на такива престъпления правомощието за налагане на данъчни санкции се прехвърли от Skatteverket, съответно от административните юрисдикции, на общите юрисдикции във връзка с висящото пред тях наказателно производство за престъпления против данъчната и осигурителната система?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.