1.04.02 - Харта на основните права на Европейския съюз
Харта на основните права на Европейския съюз
Дело C-205/23: Engie Romania, Съдебно решение от 30 януари 2025 г.
Може ли твърдяно нарушение на транспонираното в националното законодателство задължение за прозрачност на доставчиците на природен газ спрямо битовите клиенти, считано в посоченото законодателство за административно нарушение, да доведе и до задължаването от страна на компетентния национален орган на доставчик на природен газ да прилага в отношенията си с потребителите наложена по административен ред цена, която не отчита принципа на свободно формиране на цените на пазара на природен газ — принцип, установен с разпоредбите на член 3, параграф 1 от Директива [2009/73]?
Може ли фактът, че доставчик на природен газ е санкциониран както от органа за защита на потребителите, така и от органа за енергийно регулиране чрез издаването на два отделни акта за административно нарушение, с които на доставчика се налагат едни и същи мерки (дублиране на административни актове за налагане на мерки), да се счита за обосновано ограничение на [правото на всеки да не бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление] по смисъла на разпоредбите на член [50] от [Хартата], или това нарушава [посоченото право]?
В съответствие ли е с принципа на пропорционалност такова кумулиране на актове на различни органи, с които се налагат едни и същи мерки за едни и същи деяния?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-800/23: DRINKS 52, Определение от 7 януари 2025 г.
Може ли член 42 от Регламент № 952/2013 да намери приложение в ситуации, свързани с предполагаемо неправомерно въвеждане на стоки от други държави членки, които не влизат или напускат митническата територия на Съюза?
Обвързва ли принципът на пропорционалност и разпоредбите на Хартата държавите членки при определяне на санкции за нарушения, които не попадат в приложното поле на правото на Съюза, и може ли това да обоснове компетентност на Съда на ЕС?
Може ли позоваването на основните права, гарантирани от Европейската конвенция за правата на човека и Хартата, да обоснове компетентност на Съда на ЕС в случаи, които не попадат в обхвата на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-398/23: PT II () и l’auteur d’une infraction), Съдебно решение от 28 ноември 2024 г.
Съответен ли е на чл. 4, [параграф] 1 и чл. 5 от Рамково решение 2004/757 и на чл. 4 от Рамково решение 2008/841 във връзка с чл. 20 от Хартата национален закон, съобразно който за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателно производство спрямо един подсъдим е нужно съгласието на останалите подсъдими и техните защитници, ако делото се намира в съдебната фаза и такова съгласие не е нужно, ако то се намира в досъдебната фаза?
Съответен ли е на чл. 4, [параграф] 1 от Рамково решение 2004/757 във връзка с чл. 48, [параграф] 2 и чл. 52, [параграф] 1 от Хартата национален закон, съобразно който един подсъдим е ограничен във възможността сключено от него споразумение (с което му се налага по-леко наказание) да бъде разгледано по същество от съда, като това ограничение се изразява в необходимостта да получи съгласие от останалите подсъдими?
Съответен ли е на чл. 6, [параграф] 3 във връзка с [параграф] 1 от Директива 2012/13 във връзка с чл. 47, ал. 1 и чл. 52, [параграф] 1 от Хартата национален закон, който придава същото ограничение като последица на предоставянето на подсъдимия на подробна информация относно обвинението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-541/22: García Fernández и др./Комисия и ЕСП, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Нарушено ли е правото на достъп до преписката и правото на ефективни правни средства за защита поради отказ за предоставяне на пълен достъп до спорната схема за преструктуриране и свързаните оценки?
Спазено ли е задължението за мотивиране по член 296 ДФЕС по отношение на спорната схема за преструктуриране, оценка 2 и Решение 2017/1246?
Законосъобразно ли е прието, че Banco Popular е проблемна или има вероятност да стане проблемна по смисъла на член 18, параграф 1, първа алинея, буква а) от Регламента за ЕМП?
Спазено ли е изискването за липса на алтернативни мерки по член 18, параграф 1, първа алинея, буква б) от Регламента за ЕМП при приемането на схемата за преструктуриране?
Необходимо ли е действието по преструктуриране в обществен интерес по член 18, параграф 1, първа алинея, буква в) от Регламента за ЕМП да бъде съпоставено с интересите на акционерите и кредиторите и принципа на пропорционалност?
Спазени ли са изискванията на член 20 от Регламента за ЕМП относно оценките за нуждите на преструктурирането, включително относно временните и окончателните оценки?
Съществува ли извъндоговорна отговорност на Съюза за вреди, произтичащи от отмяната на спорната схема за преструктуриране и Решение 2017/1246?
Нарушено ли е задължението за поверителност от страна на ЕСП и Комисията и налице ли е причинно-следствена връзка между това нарушение и настъпилите вреди?
Допустимо ли е самостоятелно обжалване и искане за обезщетение във връзка с оценка 2 като отделен акт от схемата за преструктуриране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-535/22: Aeris Invest/Комисия и ЕСП, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Спазено ли е задължението за мотивиране и правото на ефективна съдебна защита при ограничаване на достъпа до пълния текст на схемата за преструктуриране и оценките, включително поверителната информация?
Спазено ли е задължението за полагане на дължимата грижа и за мотивиране при преценката на предпоставките за преструктуриране на Banco Popular?
Достатъчни и непротиворечиви ли са мотивите на спорната схема за преструктуриране относно ликвидните затруднения на Banco Popular?
Нарушено ли е правото на ефективна съдебна защита и принципът на състезателност чрез отказа на Общия съд да разпореди събиране на доказателства и предоставяне на пълния текст на релевантните документи?
Съответстват ли членове 15 и 22 от Регламента за ЕМП на изискванията за защита на правото на собственост и принципа на пропорционалност по Хартата на основните права?
Спазени ли са изискванията за прозрачност, конкуренция и получаване на възможно най-висока цена при процедурата за продажба на Banco Popular?
Нарушено ли е правото на собственост и принципът на пропорционалност чрез избора и прилагането на инструмента за преструктуриране и обезценяване на капиталовите инструменти?
Дали спорната схема за преструктуриране представлява непропорционално накърняване на правото на собственост на акционерите на Banco Popular и осигурява ли подходящо обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-143/24: Bandundu – II, Определение от 26 септември 2024 г.
Приложно ли е действието на Директива 2008/115/ЕО във връзка с Хартата на основните права на ЕС за отказите на държава членка да предостави право на пребиваване по хуманитарни, благотворителни или други съображения на граждани на трети държави, пребиваващи незаконно на нейна територия?
Предоставя ли член 6, параграф 4 от Директива 2008/115/ЕО задължение за държавите членки да предоставят право на пребиваване по националното си право поради благотворителни или хуманитарни причини?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-432/23: Ordre des avocats du Barreau de Luxembourg, Съдебно решение от 26 септември 2024 г.
1) Попада ли правна консултация с адвокат в областта на дружественото право — в случая с оглед на създаването на инвестиционна дружествена структура — в обхвата на предоставената с член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз засилена защита на обмена на информация между адвокатите и техните клиенти?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, представлява ли намеса в гарантираното от член 7 от Хартата право на зачитане на тайната на съобщенията между адвокатите и техните клиенти решение на компетентен орган на запитаната държава членка, постановено в изпълнение на искане за обмен на информация при поискване, отправено от друга държава членка на основание на Директива 2011/16/ЕС, с което се разпорежда на адвокат да му предостави почти всички налични документи, свързани с отношенията му с неговия клиент, подробно описание на сделките, по които е предоставял съвети, разяснение за участието му в тези процеси и идентифициране на неговите партньори?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос, съвместима ли е Директива 2011/16/ЕС с член 7 и член 52, параграф 1 от Хартата, доколкото — с изключение на член 17, параграф 4 — в нея не се съдържат разпоредби, които формално да допускат намесата в поверителността на обмена на информация между адвокатите и техните клиенти в рамките на режима за обмен на информация при поискване, и които да определят обхвата на ограничаването на упражняването на съответното право?
4) При утвърдителен отговор на третия въпрос, може ли режимът на задължението за сътрудничество на адвокатите (или на адвокатска кантора) в качеството им на трети лица притежатели на информация при прилагането на установения с Директива 2011/16/ЕС механизъм за обмен на информация при поискване, и по-специално конкретните ограничения, имащи за цел да отчетат значението на професионалната им тайна, да се определя от разпоредбите на вътрешното право на всяка държава членка, уреждащи задължението за сътрудничество на адвокатите в качеството им на трети лица при данъчното разследване в рамките на прилагането на вътрешния данъчен закон в съответствие с направеното в член 18, параграф 1 от посочената директива препращане?
5) При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, трябва ли национална законова разпоредба като приложимата в настоящия случай, която регламентира задължението за сътрудничество на адвокатите в качеството им на трети лица притежатели на информация, за да е в съответствие с член 7 от Хартата, да съдържа конкретни разпоредби, които:
– гарантират зачитането на основното съдържание на поверителността на съобщенията между адвоката и неговия клиент; и
– въвеждат конкретни условия, за да гарантират, че задължението на адвокатите за сътрудничество ще бъде ограничено до подходящото и необходимото за постигането на целта на Директива 2011/16/ЕС?
6) При утвърдителен отговор на петия въпрос, трябва ли специалните условия, с които се цели да се гарантира, че сътрудничеството на адвокатите при данъчното разследване е ограничено до подходящото и необходимото за постигането на целта на Директива 2011/16/ЕС, да включват задължение за компетентния орган на запитаната държава членка:
– да извърши задълбочена проверка дали действително запитващата държава членка предварително е изчерпала обичайните източници на информация, които би могла да използва, за да получи исканата информация, без да застрашава постигането на тези цели в съответствие с член 17, параграф 1 от Директива 2011/16/ЕС, и/или
– предварително и без успех се е обърнала към други потенциални притежатели на информация, за да може като крайна мярка да се обърне към адвокат в качеството му на потенциален притежател на информация; и/или
– във всеки отделен случай да се постигне баланс между, от една страна, целта от общ интерес, и от друга страна, разглежданите права, така че разпореждането да може да бъде надлежно издадено спрямо адвокат само ако са изпълнени допълнителни условия, като например изискването финансовият интерес от текущата проверка в запитващата държава да достига или да може да достигне определена значимост или да може да попадне в обхвата на наказателното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-504/24: Anacco, Определение от 20 септември 2024 г.
Допустимо ли е изпълняващият съдебен орган да откаже предаването на лице въз основа на липса на адвокатско представителство по време на процеса в издаващата държава членка, когато са изпълнени условията по член 4а, параграф 1, буква г) от Рамково решение 2002/584?
Може ли националното право да предвижда по-висок стандарт на защита от този, определен от правото на Съюза, при изпълнение на европейска заповед за арест?
Тълкуват ли се Директиви 2012/13 и 2013/48 като основание за отказ на изпълнение на европейска заповед за арест поради липса на адвокатско представителство в издаващата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-122/24: Oblastna direktsia na MVR – Veliko Tarnovo, Определение от 12 септември 2024 г.
Съдържа ли актът за преюдициално запитване достатъчно изложение на релевантните факти и причини за приложимостта на правото на Европейския съюз към конкретния спор?
Попада ли националната правна уредба в приложното поле на правото на Съюза, включително на Директива 2006/126, и има ли връзка с друга държава членка, която да обоснове прилагането на разпоредбите относно свободното движение или взаимното признаване на свидетелства за управление?
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да се произнесе по преюдициалното запитване при липса на достатъчно факти и връзка с правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-352/23: Changu, Съдебно решение от 12 септември 2024 г.
Следва ли да се тълкуват съображение 15 от преамбюла, чл. 2, б. „з“ и чл. 3 от Директива [2011/95] като предоставящи възможност на държава членка за въвеждане на национална уредба за предоставяне на международна закрила, основана на съчувствие или по хуманитарни съображения, която няма никаква връзка с логиката и духа на Директива 2011/95 съгласно съображение 15 от преамбюла и чл. 2, б. „з“ от нея (друг тип закрила), или и в този случай, уредената национална възможност за предоставяне на закрила „по хуманитарни съображения“ трябва да е съвместима със стандартите на международната закрила съгласно чл. 3 от Директива 2011/95?
Налагат ли съображение 12 от преамбюла и чл. 14, пар. 2 от Директива [2011/95], във връзка с чл. 1 от Хартата и на чл. 4 от Хартата, императивно задължение за държава членка за издаване на писмено потвърждение на граждани на трети страни, удостоверяващо, че са в незаконен престой, но не могат все още да бъдат изведени?
При национална правна уредба, при която единствената правна норма за уреждане статута на гражданин на трета страна по „хуманитарни съображения“ се съдържа в чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, съвместимо ли е със съображение 15 от преамбюла и чл. 2, б. „з“ и чл. 3 от Директива 2011/95 тълкуване на тази национална норма, което няма никаква връзка с характера и основанията по [тази директива]?
За целите на приложение на Директива 2011/95, изискват ли чл. 1, чл. 4 и чл. 7 от Хартата преценка дали продължителният престой без уреден статут на гражданин на трета страна в държава членка представлява самостоятелно основание по „императивни хуманитарни съображения“ за предоставяне на международна закрила?
Допуска ли позитивното задължение на държава членка да гарантира спазването на чл. 1 и чл. 4 от Хартата разширително тълкуване на националната мярка по чл. 9, ал. 8 [от] ЗУБ, което надхвърля логиката и стандартите на международната закрила по Директива 2011/95 и налага тълкуване, съобразено единствено със спазването на основните права с абсолютен характер по чл. 1 и чл. 4 Хартата?
Може ли непредоставянето на закрила по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ на гражданин на трета страна в положението на жалбоподателя, да доведе до незачитане от държавата членка на задълженията ѝ по чл. 1, чл. 4 и чл. 7 от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.