1.04.02.02.01 - Ограничаване на упражняването на правата и свободите (член 52, параграф 1 от Хартата на основните права)
Ограничаване на упражняването на правата и свободите (член 52, параграф 1 от Хартата на основните права)
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Являва ли се член 25, параграф 2 от Правилника за вътрешния ред на Европейския парламент достатъчна правна основа за ограничаване на достъпа до сградите на Парламента само за лица, притежаващи валиден цифров COVID сертификат на ЕС, и за обработване на чувствителни лични данни на членовете на Парламента?
Отговаря ли оспорваното решение на изискванията за законност, предвидени в член 8, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз и в член 5, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1725, по отношение на обработването на лични данни?
Съвместимо ли е обработването на лични данни, съдържащи се в националните COVID сертификати, от страна на Европейския парламент за целите на ограничаване на достъпа до неговите сгради с принципа за ограничаване на целите и принципа на законност, когато такава цел не е предвидена в националното право на държавите членки?
Може ли обработването на лични данни за целите на достъп до сградите на Парламента да се основава на изключението по член 6 от Регламент (ЕС) 2018/1725?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Могат ли санкциите, наложени във връзка с нелоялни търговски практики съгласно националната правна уредба за прилагане на Директива 2005/29, да се квалифицират като административни санкции с наказателноправен характер?
Трябва ли член 50 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява в хода на съдебното производство да се потвърди и да влезе в сила административна имуществена санкция с наказателноправен характер по отношение на юридическо лице за неправомерни действия, съставляващи нелоялни търговски практики, за които то междувременно е осъдено с влязло в сила решение в друга държава членка, когато второто решение е влязло в сила преди формирането на сила на пресъдено нещо в производството по обжалване на първата административна имуществена санкция с наказателноправен характер?
Могат ли разпоредбите на Директива 2005/29, и по-специално член 3, параграф 4 и член 13, параграф 2, буква д), да обосноват дерогация от забраната ne bis in idem, установена в член 50 от Хартата и член 54 от КПСШ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Съвместим ли е член 55 от [КПСШ] с член 50 от [Хартата] и валиден ли е все още, доколкото допуска изключение от принципа ne bis in idem, съгласно което към момента на ратифицирането приемането или одобряването на тази конвенция договаряща страна има право да декларира, че не се обвързва с член 54 от КПСШ, когато деянията, за които се отнася чуждестранната присъда, представляват престъпление срещу националната сигурност или срещу други, също толкова основни интереси на тази договаряща страна?
Недопустимо ли е съгласно членове 54 и 55 от КПСШ и членове 50 и 52 от Хартата германските съдилища да тълкуват декларацията, направена от Федерална република Германия при ратифицирането на КПСШ във връзка с член 129 от [StGB], в смисъл че в обхвата на декларацията попадат и престъпни организации като разглежданата в главното производство, които извършват изключително престъпления против собствеността и освен това не преследват никакви политически, идеологически, религиозни или философски цели и също така не се стремят чрез непозволени средства да придобият влияние върху политиката, медиите, публичната администрация, правосъдието или икономиката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Нарушава ли член 1, параграф [2] от Директива [2018/822] правото на справедлив съдебен процес, гарантирано с член 47 от [Хартата], и правото на зачитане на личния живот, гарантирано с член 7 от [Хартата], доколкото с новия член 8аб, параграф 5, въведен с посочената директива в [Директива 2011/16], се предвижда, че ако предприеме необходимите мерки, за да предостави на посредниците право да се освободят от задължението за подаване на информация относно подлежаща на оповестяване трансгранична договореност, когато задължението за оповестяване би нарушило нормативно установено задължение за запазване на професионална тайна съгласно националното право на тази държава членка, последната следва да задължи посредниците незабавно да уведомяват всеки друг посредник или ако няма такъв, съответното данъчнозадължено лице, относно задълженията им за оповестяване на съответната информация, при положение че за да изпълни това задължение, адвокат, който действа като посредник, следва да предостави на друг посредник, който не е негов клиент, информация, която адвокатът е научил при упражняване на същината на своята професия, включително и извън рамките на конкретен правен спор, а именно — при защитата или процесуалното представителство на клиента пред съдилищата и при предоставянето на правни консултации?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Валиден ли е член 1, точка 15, буква в) от Директива 2018/843 — с който член 30, параграф 5, първа алинея, буква в) от Директива 2015/849 се изменя в смисъл, че държавите членки гарантират, че информацията за действителните собственици на учредените на тяхна територия дружества и други правни образувания е достъпна във всички случаи за всеки член на широката общественост — от гледна точка на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Втори и трети въпрос по дело C‑601/20 и въпросите по дело C‑37/20 не следва да се разглеждат, тъй като се основават на предположението за валидност на член 30, параграф 5 от изменената Директива 2015/849, което е опровергано с отговора на първия въпрос.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Трябва ли членове 14—14б от Директива 2009/65, член 13, параграф 1 и точки 1 и 2 от приложение II към Директива 2011/61 да се тълкуват в смисъл, че разпоредбите относно политиките и практиките за възнагражденията се прилагат спрямо дивидентите, които дружество, чиято обичайна стопанска дейност е да управлява предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) и алтернативни инвестиционни фондове (АИФ), изплаща пряко или непряко на някои от служителите си, изпълняващи длъжностите изпълнителен директор, инвестиционен директор и управител на портфейли, въз основа на правото им на собственост върху акции на това дружество, когато политиката за изплащане на дивидентите може да подтикне тези служители да поемат рискове, увреждащи интересите на ПКИПЦК и АИФ, управлявани от посоченото дружество, както и интересите на инвеститорите в тях, и така да улесни заобикалянето на изискванията, произтичащи от тези разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Съвместимо ли е националното законодателство, транспониращо Директивата за PNR, Директивата за API и Директива 2010/65, с приложното поле на ОРЗД и изискванията за защита на личните данни?
Съответства ли системата за събиране, предаване и обработване на PNR данни по Директивата за PNR на изискванията за яснота, точност, пропорционалност и необходимост, произтичащи от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Допустимо ли е националното законодателство да разрешава обработване на PNR данни за цели, различни от изрично посочените в член 1, параграф 2 от Директивата за PNR?
Допустимо ли е органът, създаден като звено за данни за пътниците (ЗДП), да има същевременно качеството на компетентен национален орган, оправомощен да одобрява разкриването на PNR данни след изтичането на шестмесечния срок?
Съвместимо ли е националното законодателство, което предвижда общ срок от пет години за съхраняване на PNR данните, приложим без разграничение към всички пътуващи със самолет пътници?
Прилага ли се Директивата за API към вътрешните за ЕС полети?
Допуска ли правото на Съюза национално законодателство, което въвежда система за предаване и обработване на PNR данни за всички вътрешни за ЕС полети и други видове транспорт в Съюза, без да е налице конкретна терористична заплаха, или за цели, различни от борбата с тероризма и тежките престъпления?
Може ли национална юрисдикция да ограничава във времето действието на обявяване на незаконосъобразност на национално законодателство, което противоречи на Директивата за PNR и Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Следва ли правото на Съюза, и по-специално член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз и Директива 2014/59/ЕС, и по-специално членове 36, 73 и 74, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, приложена във връзка с действия по преструктуриране, изразяващи се в създаване на мостова институция и инструмент за обособяване на активи, с която частично се транспонира посочената директива, преди да е изтекъл срокът за транспонирането ѝ, като:
а) не предвижда осъществяване на справедлива, разумна и реалистична оценка на активите и пасивите на институцията — обект на действия по преструктуриране, преди тяхното приемане;
б) не предвижда заплащане на евентуална компенсация в зависимост от оценката, посочена в предходната буква, на институцията — обект на преструктуриране, или според случая на притежателите на акции или на други инструменти на собственост, но вместо това само предвижда, че евентуалният остатък от полученото от продажбата на мостовата банка трябва да бъде върнат на първоначалната кредитна институция или на нейната маса на несъстоятелността;
в) не предвижда, че акционерите на институцията — обект на действия по преструктуриране, имат право да получат сума, не по-малка от тази, която биха получили, ако институцията е била изцяло ликвидирана съгласно обичайното производство по несъстоятелност, а предвижда единствено този механизъм на защита за кредиторите, чиито кредити не са били прехвърлени;
г) не предвижда оценка, независимо от оценката по буква a), предназначена да установи дали акционерите и кредиторите биха получили по-благоприятно третиране, ако институцията — обект на преструктуриране, беше започнала обичайното производство по несъстоятелност?
С оглед на практиката на Съда, установена в решение от 18 декември 1997 г., Inter-Environnement Wallonie (C‑129/96, EU:C:1997:628), може ли национална правна уредба като разглежданата в главното производство, с която частично се транспонира Директива 2014/59/ЕС, да застраши сериозно постигането на целения с посочената директива резултат, по-специално с членове 36, 73 и 74 от нея в контекста на прилагането на действия по преструктуриране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Съвместимо ли е задължението за предварителен автоматичен контрол (филтриране) на съдържанието, наложено на доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание съгласно член 17, параграф 4, буква б) и буква в), in fine от Директива 2019/790, с правото на свобода на изразяване на мнение и на информация, гарантирано от член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.