Предстои добавяне/Няма информация
Няма информация за държавата на произход на преюдициалното запитване
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Явява ли се изразът „NOT MILK“ описателен за съответните стоки по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001?
Притежава ли заявената марка отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001?
Спазени ли са задължението за мотивиране и принципите на равно третиране и добра администрация, като се има предвид предходната практика на EUIPO?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Явява ли се изразът „NOT MILK“ описателен за съответните стоки и възприема ли го релевантната част от потребителите като такъв, съгласно член 7, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001?
Притежава ли заявената марка достатъчна отличителност по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001?
Спазени ли са задължението за мотивиране и принципите на равно третиране и добра администрация при отклонението от предходната практика на EUIPO относно регистрирането на сходни марки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Допустимо ли е Комисията да конвертира във валутата на изнасящата държава (турска лира) всички данни, предоставени от жалбоподателите в щатски долари, за целите на изчисляване на маржа на дъмпинг, без да докаже необходимостта от такава конверсия?
Съвместимо ли е с изискванията на член 2, параграф 5 от основния регламент Комисията да конвертира разходите за производство, отчетени в щатски долари, в турски лири, и да използва среден месечен обменен курс вместо курс към датата на транзакцията?
Задължена ли е Комисията да направи корекция за печалби и загуби от хеджиране при конвертиране на валути, когато са налице договори за хеджиране, пряко свързани с износа, и нарушава ли отказът за такава корекция принципа на добра администрация и член 2, параграф 10, буква ж) от основния регламент?
Допуснала ли е Комисията двойно отчитане на разходите за продажби, общо и административни разходи (SG&A) при определяне на нормалната стойност, и нарушила ли е задължението за справедливо сравнение на еднакво търговско ниво между експортната цена и нормалната стойност?
Законосъобразно ли е изключването на реализираните печалби и загуби от валутни курсови разлики от разходите за продажби, общо и административни разходи (SG&A), когато не е доказано, че те са свързани с производството или продажбата на разглеждания продукт, съгласно член 2, параграф 6 от основния регламент и член 2.2.2 от Антидъмпинговото споразумение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Допуснала ли е Комисията явна грешка в преценката при определянето на вредата от дъмпинга?
Допустимо ли е конвертирането на валути и покриването на печалбите и загубите от обменния курс при изчисляване на дъмпинговия марж?
Спазено ли е правото на изслушване на жалбоподателите в рамките на антидъмпинговата процедура?
Допустимо ли е валутното конвертиране на производствените разходи при определяне на нормалната стойност чрез конструирана стойност?
Могат ли загубите и печалбите по сделки с чуждестранна валута и конвертирането ѝ да бъдат включени при определяне на нормалната стойност и дъмпинговия марж?
Изпълнила ли е Комисията задължението си да провери предоставените от заинтересованите страни сведения в рамките на антидъмпинговото разследване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Приложим ли е член 125 от Процедурния правилник при прекратяване на производството по искане на ищеца и отсъствие на възражение от страна на ответника?
Как се разпределят съдебните разноски при прекратяване на производството съгласно член 136, параграф 4 от Процедурния правилник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Допустимо ли е Комисията да третира свързан търговец като агент, работещ на комисионна основа, вместо като вътрешен отдел по продажбите, и да прави корекция по член 2, параграф 10, буква i) от основния регламент?
Допустимо ли е Комисията да откаже корекция за вносни мита по член 2, параграф 10, буква b) от основния регламент, когато митата не са реално платени, а само теоретично биха могли да повлияят на цените на вътрешния пазар?
Допуснала ли е Комисията явна грешка при преценката, като е отказала да изчисли антидъмпинговата маржа на месечна или тримесечна база вместо на годишна, с оглед на колебанията в разходите и разпределението на продажбите през разследвания период?
Допустимо ли е Комисията да откаже корекция за печалби и загуби от хеджиране по член 2, параграф 10, буква j) от основния регламент, когато хеджиращите договори не са пряко свързани с валутната конверсия, използвана при сравняването на цените?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Допустимо ли е Комисията да направи корекция по член 2, параграф 10, буква i) от основния регламент, като приеме, че свързаното дружество ÇOTAŞ изпълнява функции, подобни на тези на агент, работещ на комисионна, вместо да го третира като вътрешен отдел по продажбите?
Законно ли е отказано извършване на корекция по член 2, параграф 10, буква b) от основния регламент поради неплащане на вносни мита върху използваните материали?
Допусната ли е явна грешка при преценката с отказа на Комисията да изчисли маржа на дъмпинг на месечна или тримесечна база, което би осигурило по-справедливо сравнение на нормалната стойност и износната цена?
Законно ли е отказано извършване на корекция по член 2, параграф 10, буква j) от основния регламент за резултатите от хеджиране на валутни курсове при износните сделки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
1) Дали член 42, параграф 2 от [Митническия кодекс], изброяващ изчерпателно видовете административни санкции, които могат да се прилагат за неспазване на митническото законодателство, във връзка с член 17, пар. 1 от Хартата на основните права на ЕС [наричана по-нататък „Хартата“], трябва да се тълкува в смисъл, че е недопустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 6 от Закона за митниците, предвиждаща като допълнителна административна санкция конфискацията (отнемане в полза на държавата) на предмета на нарушението
Дали отнемането на предмета на нарушението е допустимо в случаите, когато отнеманото имущество принадлежи на лице, различно от извършителя на нарушението?
2) Дали член 42, параграф 1 от [Митническия кодекс], във връзка с член 49, пар. 3 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че е недопустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 6 от Закона за митниците, предвиждаща като допълнителна санкция конфискацията (отнемане в полза на държавата) на предмета на нарушението, наред с налагане на наказание „глоба“, като непропорционална санкционна намеса в правото на собственост, която е несъразмерна с преследваната легитимна цел, в случаите, когато отнеманото имуществото, предмет на нарушението, принадлежи на извършителя на нарушението и в случаите, когато принадлежи на трето лице, различно от нарушителя — въобще, и в частност в случаите, когато нарушителят не е извършил нарушението умишлено, а при форма на вина непредпазливост?
1) Дали член 15, във връзка с член 42, параграф 1 от [Митническия кодекс] трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците, във връзка с чл. 7 от Закона за административните нарушения и наказания, предвиждаща налагане на наказание за неумишлена контрабанда, в случаите на извършено поради небрежност митническо нарушение, свързано с неспазването на съответната форма за деклариране на превозваните през границата на страната стоки. Допустима ли е национална правна уредба, която в такива случаи позволява нарушението да се квалифицира като митническа контрабанда, извършена по непредпазливост, или умисълът е задължителен елемент от състава на митническата контрабанда?
2) Дали член 42, параграф 1 от [Митническия кодекс] трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците във връзка с чл. 7 от Закона за административните нарушения и наказания, която позволява за нарушение, покриващо състава на понятието „митническа контрабанда“ и извършено за първи път, да се налага еднакво по вид и размер наказание — „глоба“ в размер от 100 до 200 % от митническата стойност на предмета на нарушението, независимо от това дали то е извършено умишлено, или непредпазливо?
3) Дали член 42, параграф 2 от [Митническия кодекс] трябва да се тълкува в смисъл, че е недопустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 6 от Закона за митниците, предвиждаща като допълнителна административна санкция конфискацията (отнемане в полза на държавата) на стоките или вещите, предмет на нарушението, чието притежание не е забранено. Дали отнемането на предмета на нарушението е допустимо в случаите, когато отнеманото имущество принадлежи на лице, различно от извършителя на нарушението?
4) Дали член 42, параграф 1 от [Митническия кодекс], във връзка с член 49, параграф 3 от [Хартата] трябва да се тълкува в смисъл, че е недопустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 6 от Закона за митниците, предвиждаща като допълнителна санкция конфискацията (отнемане в полза на държавата) на стоките или вещите, предмет на нарушението, чието притежание не е забранено, наред с налагане на наказание „глоба“, като непропорционална санкционна намеса в правото на собственост, която е несъразмерна с преследваната легитимна цел, в случаите, когато отнеманото имуществото, предмет на нарушението, принадлежи на извършителя на нарушението и в случаите, когато принадлежи на трето лице, различно от нарушителя — изобщо, и в частност в случаите, когато нарушителят не е извършил нарушението умишлено, а при форма на вина непредпазливост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Нарушени ли са разпоредбите относно защитата на личните данни и изключенията от правото на достъп до документи, като е отказан достъп до документи, съдържащи информация за надбавките и разноските на член на Европейския парламент и неговите сътрудници?
Спазено ли е задължението за частичен достъп до документи чрез заличаване на лични данни съгласно член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Спазено ли е задължението на държавата членка да гарантира, че компетентните органи определят статута на лицата, които преминават период за приспособяване или желаят да се подготвят за изпит за правоспособност?
Осигурена ли е възможността ветеринарните лекари и архитектите да предоставят услуги под професионалното звание на приемащата държава членка в рамките на свободното предоставяне на услуги?
Спазено ли е задължението компетентният орган на приемащата държава членка да потвърди в едномесечен срок получаването на заявлението за признаване на професионални квалификации и да уведоми заявителя в случай на липсващи документи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.