Предстои добавяне/Няма информация
Няма информация за държавата на произход на преюдициалното запитване
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.
Приложим ли е член 43, параграф 2 от Регламент № 207/2009 при искане за промяна на категорията на заявена марка на Общността и допустима ли е такава промяна?
Необходимо ли е оценката на отличителния характер на марката да се извърши само въз основа на категорията, посочена от заявителя в заявлението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.
Правилно ли е приложена разпоредбата на член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник по отношение на задължителното съдържание на исковата молба?
Може ли общата препратка към приложения към исковата молба да замести липсата на съществени фактически и правни обстоятелства в самия текст на исковата молба?
Допустимо ли е допълването на исковата молба с липсващи съществени обстоятелства чрез становища, изложени в отговора на ответника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1. Трябва ли членове 47 и 48 от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като описаното по-горе италианско законодателство, която в областта на услугите при посочените по-горе условия позволява частично позоваване на капацитета на други предприятия?
2) Допускат ли принципите на правото на Европейския съюз, а именно тези на защита на оправданите правни очаквания, правна сигурност и пропорционалност, разпоредба от правния ред на държава членка, която позволява да бъде изключено от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка предприятие, което не е знаело — тъй като това не е било изрично посочено в обявлението за обществена поръчка — че за да може да участва в посочената процедура, е длъжно да заплати определена сума, чието неплащане се санкционира с изключване от процедурата, независимо че посоченото задължение не следва ясно от текста на закона, действащ в тази държава членка, но може да бъде изведено чрез две юридически операции, първата от които се състои в разширително тълкуване на определени разпоредби от позитивното право на посочената държава членка, а втората — в допълване в съответствие с резултатите от това разширително тълкуване на императивното съдържание на документите за обществената поръчка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Допустимо ли е лице, което не е адресат на обжалвания акт, но е получило препис от него, да има процесуална легитимация за жалба за отмяна по член 263, четвърта алинея ДФЕС?
Може ли да се изтъкват нови основания за първи път в производството по обжалване пред Съда на Европейския съюз?
Осигурява ли се съдебна защита на физически или юридически лица, които не са пряко и лично засегнати от акта, чрез иска за обезщетение по член 268 ДФЕС?
Явява ли се решение на изпълнителна агенция на Европейския съюз, с което определени разходи се обявяват за недопустими по проект с финансова помощ от Съюза, акт, който пряко засяга организацията, отговаряща за изпълнението на проекта?
Допустимо ли е мотивите на Общия съд да бъдат изложени под формата на подразбиращи се мотиви и при какви условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Являва ли се джентълменското споразумение между японските и европейските производители на електрически трансформатори ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, при положение че между страните не съществува реална или потенциална конкуренция?
Изопачил ли е Общият съд съдържанието на писмото на Hitachi при преценката относно преодолимостта на пречките за навлизане на пазара на ЕИП?
Допуснал ли е Общият съд противоречиви мотиви или изопачаване на доказателствата при анализа на участието на Toshiba в картела, включително по отношение на публичното разграничаване и принципа на личната отговорност?
Правилно ли е приложена точка 18 от Насоките от 2006 г. относно метода за определяне на глобите, като е взет предвид световният пазарен дял на Toshiba, а не само пазарният дял в ЕИП и Япония?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Трябва ли член 101 ДФЕС, член 4, параграф 3 ДЕС и член 11 от Регламент № 1/2003 да се тълкуват в смисъл, че:
1) националните органи по конкуренция не могат да се отклоняват от практиката си за прилагане на инструментите, установени и приети от ЕМК, и по-специално модела за програма за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, в случай като разглеждания в главното производство, без това да противоречи на постановеното от Съда в точки 21 и 22 от решение Pfleiderer (C‑360/09, EU:C:2011:389);
2) между главното искане, което предприятие е подало или възнамерява да подаде до Комисията, и опростеното искане за освобождаване от глоба, представено до националните органи по конкуренция за същия картел, съществува такава правна връзка, че националните органи по конкуренция независимо от разпоредбата на параграф 38 от Известие относно сътрудничеството е длъжен съгласно параграф 22 от модела на ЕМК за програма за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер (впоследствие параграф 24 в номерацията на модела на ЕМК за програма за 2012 г.) и съответната обяснителна бележка 45 (впоследствие обяснителна бележка 49 в номерацията на модела на ЕМК за програма за 2012 г.):
– да разгледа опростеното искане за освобождаване от глоба с оглед на главното искане, при условие че опростеното искане отразява точно съдържанието на главното искане,
– при условията на евентуалност — ако счита, че материалният обхват на полученото опростено искане е по-тесен в сравнение с представеното от същото предприятие главно искане, за което Комисията е предоставила условно освобождаване от глоба на посоченото предприятие — да се свърже с Комисията или със самото предприятие, за да провери дали след представянето на опростеното искане, вследствие на вътрешни проверки предприятието е установило конкретни и специфични примери за деяния в сектора, за който се твърди, че е включен в обхвата на главното, но не и на опростеното искане за освобождаване от глоба;
3) съгласно параграфи 3 и 22—24 от модела на ЕМК за програма за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер и съответните обяснителни бележки 8, 41, 45 и 46 и предвид измененията, направени в параграфи 24—26 от модела на ЕМК за програма за 2012 г. и съответните обяснителни бележки 44 и 49, даден национален орган по конкуренция, който към момента на настъпване на фактите в главното производство прилага програма за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер като разглежданата в главното производство, може законосъобразно да приеме за даден таен картел, по отношение на който дадено първо предприятие е представило или възнамерява да представи до Комисията главно искане за освобождаване от глоба:
– само едно опростено искане от това предприятие, или
– и допълнителни опростени искания за освобождаване от глоба, представени от различни предприятия, които като главно искане са представили до Комисията „неприемливо“ искане за освобождаване от глоба, тоест искане за намаляване на размера на глобата, по-специално когато главните искания на последните предприятия са подадени след предоставянето на условно освобождаване от глоба на първото предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.
Прекратява ли се съдебното производство пред Съда на Европейския съюз при отпадане на предмета на спора вследствие постигнато споразумение между страните и оттегляне на опозицията?
Какви са последиците за разпределението на съдебните разноски при прекратяване на производството поради липса на необходимост от произнасяне?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.
Прекратява ли се производството пред Съда на Европейския съюз, когато страните по спора постигнат споразумение, от което отпада правният интерес от произнасяне по жалбата?
Как следва да се разпределят съдебните разноски в случай, че делото се прекрати поради липса на нужда от произнасяне по жалбата вследствие на споразумение между страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.