Италия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Италия
Дело C-14/17: VAR и ATM, Съдебно решение от 12 юли 2018 г.
Трябва ли член 34, параграф 8 от Директива 2004/17 да се тълкува в смисъл, че изисква доказателството за еквивалентността на стоките, които трябва да бъдат доставени, с оригиналния продукт да се представи още с офертата?
При условията на евентуалност, в случай че отговорът на първия въпрос е отрицателен, по какъв начин трябва да се гарантира зачитането на принципите на равно третиране, безпристрастност, пълна конкурентност и добра администрация, както и на правото на другите оференти на защита и състезателно производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-192/17: COBRA, Съдебно решение от 11 юли 2018 г.
Трябва ли Директива 1999/5 да се тълкува в смисъл, че производителят — който прилага предвидената в параграф 2 от приложение III към Директивата процедура при наличието на хармонизирани стандарти, определящи набора от съществени радиоизпитвания, които следва да се извършат — следва да се обърне към нотифициран орган и следователно да добави към маркировката CE (удостоверяваща съответствието на предвидените в Директивата основни изисквания) идентификационния номер на този орган?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли производителят — след като е приложил предвидената в параграф 2 от приложение III към Директива 1999/5 процедура при наличието на хармонизирани стандарти, определящи набора от съществени радиоизпитвания, които следва да се извършат, и след като по своя воля се е обърнал към нотифициран орган с молба да потвърди списъка на посочените изпитвания — да добави към маркировката CE (удостоверяваща съответствието на предвидените в тази директива основни изисквания) идентификационния номер на нотифицирания орган?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, трябва ли производителят — след като е приложил предвидената в параграф 2 от приложение III към Директива 1999/5 процедура при наличието на хармонизирани стандарти, определящи набора от съществени радиоизпитвания, които следва да се извършат, и след като впоследствие по своя воля се е обърнал към нотифициран орган с молба да потвърди списъка на посочените изпитвания и по своя воля е приложил към продукта идентификационния номер на органа, към който се е обърнал — да постави идентификационния номер на органа както върху продукта, така и върху съответната опаковка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-328/17: Amt Azienda Trasporti e Mobilità и др., Заключение от 5 юли 2018 г.
Допускат ли член 1, параграфи 1, 2 и 3 и член 2, параграф 1, буква б) от Директива 89/665/ЕИО относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство национална правна уредба, съгласно която право да обжалват актовете във връзка с процедура за възлагане на обществена поръчка имат само тези икономически оператори, които са подали заявление за участие в процедурата, дори когато с жалбата процедурата се оспорва принципно, тъй като с оглед на приложимата уредба е налице голяма вероятност поръчката да не бъде спечелена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-182/18: Comune di Milano/Съвет, Определение от 2 юли 2018 г.
Съответства ли искането за временна мярка по член 278 ДФЕС на изискванията за правна обоснованост, спешност и предотвратяване на сериозна и непоправима вреда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-219/17: Berlusconi и Fininvest, Заключение от 27 юни 2018 г.
Трябва ли разпоредбите на член 263, първа, втора и пета алинея във връзка с член 256, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че съдът на ЕС е компетентен да разгледа жалба, подадена срещу актове за започване на административна процедура, подготовка и необвързващо предложение, издадени от компетентния национален орган (като тези, конкретизирани в §1 от настоящото определение), в рамките на производство, предвидено в членове 22 и 23 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г., член 1, параграф 5, член 4, параграф 1, буква в) и член 15 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г., членове 85, 86 и 87 от Регламент (ЕС) № 468/2014 на Европейската централна банка от 16 април 2014 г., както и членове 19, 22 и 25 от италианския Testo unico bancario (Банков кодекс), или посочените разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че компетентен в такъв случай е националният съд?
По-специално, може ли да се приеме, че съдът на ЕС е компетентен да се произнесе, когато срещу такива актове е предявена не обща жалба за отмяна, а иск за обявяване на нищожност поради твърдяно нарушаване или заобикаляне на силата на пресъдено нещо на решение № 882/2016 от 3 март 2016 г. на Consiglio di Stato, постановено в производство за изпълнение на съдебно решение по смисъла на член 112 и сл. от италианския Codice del processo amministrativo (Административнопроцесуален кодекс), тоест в един специфичен институт на националното правораздаване, а именно решението, което предполага тълкуване и определяне, съгласно разпоредбите на националното право, на обективните предели на силата на пресъдено нещо на такова решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-1/17: Petronas Lubricants Italy, Съдебно решение от 21 юни 2018 г.
Допуска ли член 20, параграф 2 от Регламент № 44/2001 работодател, установен на територията на държава членка, срещу когото бивш негов служител предявява иск пред съд на държавата членка по своето местоживеене (в съответствие с член 19 от Регламента), да предяви насрещен иск срещу служителя пред съда, сезиран с първоначалния иск?
В случай на утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос, допуска ли член 20, параграф 2 от Регламент № 44/2001 компетентност на съда, сезиран с първоначалния иск, включително когато предмет на предявения от работодателя насрещен иск не е вземане, което първоначално е било негово, а вземане, което първоначално е принадлежало на друг субект (който в същото време е работодател на същия работник по силата на паралелен трудов договор), и насрещният иск се основава на договор за прехвърляне на вземания, сключен между работодателя и първоначалния носител на вземането след предявяването на първоначалния иск от работника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-342/17: Memoria и Dall’Antonia, Заключение от 21 юни 2018 г.
Трябва ли членове 49 и 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на следните разпоредби от член 52 от Наредбата за погребалните услуги на община Падуа:
„Лицето, което съхранява погребалната урна, в никакъв случай не може да възлага съхранението ѝ на трети лица. Тази забрана важи и в случай че починалото лице изрично е изявило волята си приживе (трети параграф).
Урната се държи задължително само в дома на лицето, което я съхранява (четвърти параграф).
[…]
Съхраняването на погребалните урни в никакъв случай не може да се извършва с търговски цели и поради това не са разрешени икономически дейности, чийто, макар и неизключителен предмет, е съхраняването на погребални урни, независимо от основанието и срока. Тази забрана важи и в случай че починалото лице изрично е изявило волята си приживе (десети параграф)?"
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-166/18: Idroenergia, Определение от 21 юни 2018 г.
Изисква ли процедурата по преюдициално запитване съдът да предостави конкретни фактически и нормативни основания и яснота относно връзката между правото на Съюза и националното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-594/16: Buccioni, Заключение от 12 юни 2018 г.
а) Принципът на прозрачност, изрично предвиден в член 15 от [Договора за функционирането на Европейския съюз], с общата си императивна цел, тълкуван в смисъл, че (този принцип) може да се урежда с регламенти или равностойни на тях актове, предвидени в параграф 3 от този член, чието съдържание може да е израз на твърде широка свобода на преценка и да не намира основание в източник на европейското право от по-висок ранг, що се отнася до необходимостта от предварително установяване на минимални, неподлежащи на дерогиране принципи, противоречи ли на подобно ограничително тълкуване на европейската правна уредба за надзора върху кредитните институции до степен, че принципът на прозрачност бива лишен от съдържание дори и когато интересът от предоставяне на достъп произтича от основни интереси на заявителя, които явно съвпадат с интересите, за които в негова полза са предвидени изключения от установените в тази област ограничения?
б) вследствие на това трябва ли член 22, параграф 2 и член 27, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции, да се тълкуват не в смисъл, че представляват неизключителни случаи на дерогиране на отказа за предоставяне на достъп до документи, а по-скоро като разпоредби, които да се тълкуват с оглед на по-широките цели на член 15 от [Договора за функционирането на Европейския съюз], и поради това като основаващи се на общ нормативен принцип на правото на Съюза, съгласно който достъпът не може да бъде ограничаван — след разумно и пропорционално претегляне на потребностите на кредитния сектор и основните интереси на вложителя, на който се налага да участва в споделяне на тежестта („burden sharing“) — в зависимост от релевантните обстоятелства, установени от надзорен орган, чиято организация и компетентност в сектора са аналогични на тези на Европейската централна банка?
в) вследствие на това, предвид член 53 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (текст от значение за ЕИП), и съответстващите му разпоредби от националното право, трябва ли посоченият член да се тълкува в съответствие с останалите норми и принципи на европейското право, посочени в точка а), в смисъл, че достъпът може да бъде разрешен при подаване на заявлението за достъп, след като банковата институция вече е в производство за принудителна ликвидация, не само когато заявлението не е подадено единствено в рамките на производства по граждански или търговски дела, действително образувани за защита на имуществените интереси, накърнени вследствие на образуваното за банковата институция производство за принудителна ликвидация, но и когато заявителят, именно за да прецени дали може да заведе такива граждански или търговски дела, предварително сезира национален правораздавателен орган с предоставена от държавата компетентност да защитава правото на достъп и на прозрачност именно с оглед пълното зачитане на правото на защита и на правни средства за защита, по-конкретно във връзка с молбата на вложител, който вече е понесъл последиците от споделянето на тежестта („burden sharing“) в производството по несъстоятелност на кредитната институция, в която е вложил спестяванията си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-251/17: Комисия/Италия, Съдебно решение от 31 май 2018 г.
ARRÊT DE LA COUR (première chambre) 31 mai 2018 (*) « Manquement d’État – Collecte et traitement des eaux urbaines résiduaires – Directive 91/271/CEE – Articles 3, 4 et 10 – Arrêt de la Cour constatant un manquement – Inexécution – Article 260, paragraphe 2, TFUE – Sanctions pécuniaires – Astreinte et somme forfaitaire » Dans l’affaire C‑251/17, ayant pour objet un recours en manquement au titre de l’article 260, paragraphe 2, TFUE, introduit le 12 mai 2017, Commission européenne, représentée par MM. E. Manhaeve et L. Cimaglia, en qualité d’agents, partie requérante, contre République italienne, représentée par Mme G. Palmieri, en qualité d’agent, assistée de Mme M. Russo ainsi que de M. F. De Luca, avvocati dello Stato, partie défenderesse, LA COUR (première chambre), composée de Mme R. Silva de Lapuerta (rapporteur), président de chambre, MM. C. G. Fernlund, J.‑C. Bonichot, S. Rodin et E. Regan, juges, avocat général : M. E. Tanchev, greffier : Mme R. Şereş, administrateur, vu la procédure écrite et à la suite de l’audience du 28 février 2018, vu la décision prise, l’avocat général entendu, de juger l’affaire sans conclusions, rend le présent Arrêt 1. Par sa requête, la Commission européenne demande à la Cour : – de constater que, en ayant omis de prendre toutes les mesures que comporte l’exécution de l’arrêt du 19 juillet 2012, Commission/Italie (C‑565/10, non publié, EU:C:2012:476), la République italienne a manqué aux obligations qui lui incombent en vertu de l’article 260, paragraphe 1, TFUE ; – de condamner ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.