всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Италия

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Италия

Дело C-565/19: Carvalho и др./Парламент и Съвет, Съдебно решение от 25 март 2021 г.

Отговаря ли на изискванията за индивидуална засягаемост по член 263, четвърта алинея ДФЕС положението на жалбоподателите, които твърдят, че са засегнати от обжалваните актове поради специфични фактически и правни обстоятелства, включително нарушаване на основни права?
Следва ли съдът да адаптира установената съдебна практика относно индивидуалната засягаемост с оглед гарантиране на съдебната защита на основните права?
Допустимо ли е сдружението Sáminuorra да се счита за индивидуално засегнато и да има процесуална легитимация да обжалва актовете, като се има предвид, че представлява интересите на своите членове или колективно благо?
Допусната ли е грешка при отхвърлянето на иска за обезщетение, като се приеме, че липсата на процесуална легитимация за отмяна на актовете води автоматично до недопустимост на иска за неимуществени вреди?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-870/19: Prefettura Ufficio territoriale del governo di Firenze, Съдебно решение от 24 март 2021 г.

Може ли в конкретната хипотеза на водач на моторно превозно средство член 15, параграф 7 от Регламент № 3821/85 да се тълкува в смисъл, че тази норма предвижда едно единно съставно поведение, с което се извършва едно-единство нарушение и за което се налага едно-единствено наказание, или в смисъл, че посредством кумулиране тя може да доведе до установяване на толкова нарушения и налагане на толкова наказания, колкото са дните, за които не са представени регистрационните листове на тахографа в рамките на предвидения период от време („текущия ден и предходните 28 дни“)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-440/19: Pometon/Комисия, Съдебно решение от 18 март 2021 г.

Нарушен ли е принципът на процесуална безпристрастност и презумпцията за невиновност при приемането на решението на Комисията относно Pometon?
Правилно ли са приложени правилата относно тежестта на доказване и презумпцията за невиновност при установяване на участието на Pometon в първия компонент на картела?
Правилно ли е определена продължителността на участието на Pometon в картела и спазени ли са правилата относно тежестта на доказване и задължението за мотивиране в тази връзка?
Спазени ли са принципът на равно третиране и задължението за мотивиране при определяне на размера на наложената на Pometon глоба от Общия съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-282/19: MIUR и Ufficio Scolastico Regionale per la Campania, Заключение от 18 март 2021 г.

1) Представлява ли различното третиране само на преподавателите по католическа религия, като ищците, дискриминация, основана на религия, по смисъла на член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на Директива 2000/78/ЕО или обстоятелството, че вече притежаваното от работника удостоверение за годност може да бъде отнето, представлява подходяща обосновка за това само преподавателите по католическа религия, като ищците, да се третират различно в сравнение с останалите преподаватели, като не се ползват от никоя от превантивните мерки, предвидени в клауза 5 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г. и приложено към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP)?
2) В случай че бъде установено наличието на пряка дискриминация по смисъла на член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78/ЕО, основана на религия (член 1), и по смисъла на Хартата на основните права на Европейския съюз, какви способи може да използва съдът, за да премахне последиците от тази дискриминация, като се има предвид, че всички преподаватели, освен преподавателите по католическа религия, се ползват от специалния план за назначаване по Закон № 107/15, заемайки щатна длъжност с договор за неопределено време, и следователно трябва ли съдът да постанови възникването на трудово правоотношение за неопределено време с администрацията ответник?
3) Трябва ли клауза 5 от Рамковото споразумение, приложено към Директива 1999/70/ЕО, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата, по силата на която общите правни разпоредби, които уреждат трудовите правоотношения и имат за цел да санкционират злоупотребата с последователни срочни договори посредством автоматичното превръщане на срочния договор в договор за неопределено време, когато трудовото правоотношение надхвърли определена продължителност, не са приложими в училищния сектор, и по-специално за преподавателите по католическа религия, като по този начин позволява използването на последователни срочни трудови договори за неопределен период от време
По-конкретно може ли изискването за съгласуване със съответния епископ да представлява обективна причина по смисъла на клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение или, напротив, трябва да се счита за забранена дискриминация по смисъла на член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
4) В случай на утвърдителен отговор на третия въпрос, позволяват ли член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, клауза 4 от Рамковото споразумение, приложено към Директива 1999/70/ЕО, и/или член 1 от Директива 2000/78/ЕО да се оставят без приложение разпоредбите, които не позволяват автоматичното превръщане на срочен трудов договор в трудов договор за неопределено време, когато трудовото правоотношение надхвърли определена продължителност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-652/19: Consulmarketing, Съдебно решение от 17 март 2021 г.

Следва ли Директива 98/59/ЕО и членове 20 и 30 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда паралелно прилагане в рамките на една и съща процедура за колективно уволнение на два различни режима на закрила на работниците на трудов договор за неопределено време в случай на колективно уволнение, извършено в нарушение на критериите за определяне на работниците, които да бъдат уволнени по тази процедура?
Следва ли клауза 4 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложение към Директива 1999/70/ЕО, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, с която нов режим на закрила на работниците на трудов договор за неопределено време в случай на незаконно колективно уволнение се прилага и към работниците, чийто срочен трудов договор, сключен преди датата на влизане в сила на тази правна уредба, е бил преобразуван в договор за неопределено време след тази дата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-66/20: XK, Заключение от 11 март 2021 г.

Трябва ли член 2, параграф 1, буква в), подточка ii) от Директива № 2014/41 […] — доколкото предвижда, че за издаващ орган може да се счита и „друг компетентен орган, определен от издаващата държава, който в съответния случай действа в качеството си на разследващ орган в наказателното производство и е компетентен да разпорежда събирането на доказателства в съответствие с националното право“, като уточнява обаче, че в този случай, „преди да бъде предадена на изпълняващия орган, [ЕЗР] се потвърждава след проверка на съответствието ѝ с условията за издаване на [ЕЗР] по настоящата директива, по-специално условията, посочени в член 6, параграф 1 от настоящата директива, от съдия, съд, съдия-следовател или прокурор в издаващата държава“ — да се тълкува в смисъл, че позволява на държава членка да освободи административен орган от задължението да поиска потвърждаване на европейска заповед за разследване, квалифицирайки го като „съдебен орган по смисъла на член 2 от Директивата“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-96/20: Ordine Nazionale dei Biologi и др., Съдебно решение от 10 март 2021 г.

Следва ли член 9, параграф 2 от Директива 2002/98/ЕО за определяне на стандартите за качество и безопасност при вземането, диагностиката, преработката, съхранението и разпределянето на човешка кръв и кръвни съставки да се тълкува в смисъл, че като посочва сред останалите минимални условия за квалификация за достъпа до функцията на отговорно лице за център за трансфузионна хематология притежаването на диплома за висше образование „в областта на медицината или биологичните науки“, предоставя пряко на лицата с диплома в двете дисциплини правото да могат да упражняват функцията на отговорно лице за център за трансфузионна хематология?
Позволява ли правото на Съюза, или е пречка националното право да изключи възможността посочената функция на отговорно лице за център за трансфузионна хематология да се изпълнява от лица с диплома по биологични науки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-434/19: Poste Italiane, Съдебно решение от 3 март 2021 г.

Следва ли член 106, параграф 2 ДФЕС и член 107 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането на национални правила, които задължават концесионерите, натоварени със събирането на общинския данък върху недвижимите имоти (ICI), да разполагат с разплащателна сметка, открита на тяхно име в Poste Italiane, за да могат данъчнозадължените лица да внасят този данък и да заплащат комисиона за управлението на посочената разплащателна сметка, като се има предвид, че Комисията не е била уведомена за тези правила на основание член 108, параграф 3 ДФЕС?
Допуска ли член 102 ДФЕС национална правна уредба, която предвижда задължение за концесионерите, натоварени със събирането на ICI, да заплащат едностранно определена от Poste Italiane комисиона за управление на пощенската разплащателна сметка, която те са длъжни да открият към тази институция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-425/19: Комисия/Италия и др., Съдебно решение от 2 март 2021 г.

Допуснал ли е Общият съд грешка при прилагане на правото, като е наложил на Европейската комисия по-строги изисквания за доказване на отговорността на държавата и използването на държавни ресурси при частноправни образувания, отколкото предвижда съдебната практика по член 107, параграф 1 ДФЕС?
Изопачил ли е Общият съд фактите и италианското право при анализа на правомощията на Banca d’Italia и характера на вноските във FITD, като по този начин е допуснал грешка в правната квалификация на спорните мерки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-14/21: Sea Watch, Определение от 25 февруари 2021 г.

Приложими ли са предпоставките за разглеждане на преюдициално дело по бързото производство по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник при наличие на правна несигурност и легитимен интерес за бързина?
Могат ли същественият характер на спора, броят на засегнатите лица и последиците, включително човешкото измерение, да представляват изключително обстоятелство, обосноваващо прилагане на бързо производство?
Длъжен ли е националният съд, сезиран със спор по правото на Съюза, да наложи обезпечителни мерки, ако това е необходимо за гарантиране на пълното действие на последващото съдебно решение, и следва ли да не прилага национални норми, които биха възпрепятствали това?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 12324252627262 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form