Унгария
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Унгария
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Трябва ли приемащата държава членка да се съобразява с членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС, когато учредено в друга държава членка (държавата по произход) дружество премества седалището си в приемащата държава членка, като за тази цел същевременно се заличи вписването му в търговския регистър в държавата членка по произход, съдружниците одобрят нов акт за учредяване на дружеството в съответствие с правото на приемащата държава и дружеството подаде молба за вписване в търговския регистър в приемащата държава членка в съответствие с нейното право?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба или практика в (приемащата) държава членка, която не признава на дружество, надлежно учредено съгласно правото на друга държава членка (по произход), правото да премести седалището си в приемащата държава и да продължи дейността си там съгласно нейното право?
От значение ли е за отговора на втория въпрос причината, поради която приемащата държава членка отказва да впише дружеството молител в регистъра, и по-специално — обстоятелството, че в своя акт за учредяване, одобрен в приемащата държава, дружеството молител посочва като праводател дружеството, учредено в държавата членка по произход и заличено от нейния търговски регистър и иска този праводател да бъде посочен като негов собствен праводател в търговския регистър в приемащата държава членка, както и — в случай на международно вътреобщностно преобразуване, трябва ли с оглед на произнасянето по молбата на дружество за вписване в търговския регистър приемащата държава да се съобрази с акта на държавата членка по произход, с който преместването на седалището е отразено в нейния търговски регистър, и ако това е така — в каква степен?
Има ли право приемащата държава членка да разглежда молбата за вписване в нейния търговски регистър, подадена от дружество, осъществяващо международно вътреобщностно преобразуване, като държавата приложи нормите на своето национално право, уреждащи преобразуванията на дружества на национално равнище, т.е. като наложи на посоченото дружество всички изисквания на нейното национално право във връзка с вътрешните преобразувания (например изготвяне на счетоводен баланс и опис на активите), или напротив, членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС я задължават да прави разлика между международното вътреобщностно преобразуване и преобразуването на национално равнище, и ако това е така — в каква степен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2012 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да се произнесе по преюдициални въпроси относно тълкуването на общи принципи на правото на Съюза във връзка с национална правна уредба, която не попада в обхвата на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Следва ли член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че е приложим към гражданско съдебно производство за установяване на съществуването на вещно право (в случая обезпечение), ако страната, в която се е намирало имуществото, което е служело като обезпечение, т.е. ценните книжа, а след това и паричната сума, която ги е заместила, все още не е била държава — членка на Европейския съюз, към момента на образуване на производството по несъстоятелност в друга държава членка, но е била такава към момента на предявяване на иска?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Следва ли член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от ДДС, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело за тези нарушения или е участвало в тях?
Следва ли член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2012 г.
Кои актове на институциите на Съюза подлежат на обжалване по реда на жалбата за отмяна?
Може ли дебитно известие на Комисията, издадено за събиране на суми по окончателен доклад, да се разглежда като самостоятелен обжалваем акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Може ли член 6, параграф 1 от Директивата […] да се тълкува в смисъл, че неравноправната договорна клауза не е обвързваща за потребителите, когато определена в закона и съответно оправомощена организация предяви от името на потребителите иск в защита на колективния интерес (колективен иск) за обявяване на нищожността на тази клауза, която се съдържа в потребителски договор?
Когато е предявен иск в защита на колективния интерес, за да се постанови решение, ползващо потребители, които не са участвали в производството, или забранява прилагането на неравноправно общо договорно условие, може ли член 6, параграф 1 от Директивата […] да се тълкува в смисъл, че посочената неравноправна клауза, която се съдържа в потребителски договор, не е обвързваща за засегнатите потребители, нито за бъдещите потребители, така че съдът трябва служебно да съобрази съответните правни последици?
Може ли член 3, параграф 1 от Директивата […] във връзка с точка 1, буква й) и точка 2, буква г) от приложението по член 3, параграф 3 от същата директива да се тълкува в смисъл, че договорната клауза е ipso iure неравноправна, когато с нея продавачът или доставчикът изменя едностранно условията на договора, без изрично да описва метода за променяне на цената и без да посочва в договора основателна причина?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Допустимо ли е решението на Комисията за откриване на официална процедура по разследване на държавна помощ да бъде обжалвано като акт, който произвежда правно действие?
Може ли предоставените на някои унгарски производители на електроенергия изгодни условия по споразумения за изкупуване да бъдат квалифицирани като нова държавна помощ след присъединяването на Унгария към Европейския съюз?
Отговарят ли споразуменията за изкупуване на електроенергия, гарантиращи минимални изкупни количества и възвръщане на фиксираните и капиталовите разходи, на критерия за частния инвеститор и представляват ли държавна помощ?
Могат ли такива мерки да засегнат търговията между държавите членки и да нарушат конкуренцията на либерализирания пазар на електроенергия?
Допустимо ли е Комисията да предостави на националните власти да изчислят точния размер на сумата за възстановяване на помощта и да определи само метода за връщане?
Може ли Комисията да приеме общо решение относно всички споразумения за изкупуване на електроенергия след анализ на техните сходства и особености?
Съставлява ли злоупотреба с власт решението на Комисията в случая?
Спазено ли е задължението за мотивиране при решението на Комисията за откриване на официална процедура по разследване на помощта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Допусната ли е грешка при преценката за наличие на вероятност от объркване между заявената фигуративна марка „HELL“ и по-ранната словна марка „HELLA“ съгласно член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009?
Правилно ли е извършена оценката на сходството между стоките и знаците в контекста на възражението по член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
1) Трябва ли приемащата държава членка да се съобразява с членове 43[ЕО] и 48 ЕО, когато учредено в [друга] държава членка ([държава] по произход) дружество премества седалището си в приемащата държава членка, като за тази цел същевременно се заличи вписването му в търговския регистър в държавата членка [по произход], [съдружниците] одобрят нов акт за учредяване на дружеството в съответствие с правото на приемащата държава […] и дружеството подаде молба за вписване в търговския регистър в приемащата държава членка в съответствие с нейното право?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли членове 43[ЕО] и 48 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба или практика в (приемащата) държава членка, която не признава на дружество, надлежно учредено съгласно правото на друга държава членка (по произход), правото да премести седалището си в приемащата държава […] и да продължи дейността си съгласно нейното право?
3) От значение ли е за отговора на втория въпрос причината, поради която приемащата държава членка отказва да впише дружеството молител в […] регистър[a], и по-специално
— обстоятелството, че в акта за учредяване на дружеството, одобрен в приемащата държава […], като праводател се сочи дружеството, учредено в държавата членка по произход и заличено от нейния търговски регистър, и се иска това дружество да се посочи като праводател в търговския регистър в приемащата държава членка,
— в случая на международно вътреобщностно преобразуване трябва ли приемащата държава […], с оглед на произнасянето по молбата за вписване в търговския регистър, да се съобрази с акта на държавата членка по произход, с който [преместването] на седалището е отразено в нейния търговски[..] регистър, и до каква степен?
4) Има ли право приемащата държава членка да разглежда молбата за вписване в нейния търговски регистър, подадена от дружество при международно вътреобщностно преобразуване, като приложи нормите на своето [национално] право, уреждащи вътрешните преобразувания на дружества, тоест като наложи на посоченото дружество всички изисквания на [националното] право на приемащата държава във връзка с вътрешните преобразувания (например изготвяне на баланс и опис на имуществото), или напротив, членове 43[ЕО] и 48 ЕО я задължават да прави разлика между международните вътреобщностни и вътрешните преобразувания, и ако това е така — до каква степен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.