Германия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Германия
Дело C-236/83: Universität Hamburg/Hauptzollamt München-West, Заключение от 5 юли 1984 г.
I. Как следва да се тълкува член 3, параграф 1 от Регламент № 1798/75 от 10 юли 1975 г. (в първоначалната му редакция) по отношение на израза „научни инструменти и апарати“
1. Може ли той да обхваща и материали, които са компоненти, резервни части или принадлежности на едно оборудване
Ако на въпрос 1 се отговори утвърдително: 2. Включва ли изразът „инструменти и апарати“ материали от всякакъв вид или само такива, които са проектирани така, че да могат да се използват за извършване на определена операция или за постигане на определени ефекти по отношение на други изделия
Какви други критерии, ако има такива, са решаващи за определението на този израз
3. В случай на материали, които са компоненти, резервни части или принадлежности на едно оборудване, зависи ли въпросът дали те са инструменти или апарати от това дали, по отношение на това оборудване или неговите други компоненти, те са (а) структурно автономни (например имат собствен корпус, собствена основа или подобно) и/или (б) изпълняват независима функция
Ако на въпрос 3 (а) се отговори отрицателно и на въпрос 3 (б) се отговори положително: (в) Когато компонент, резервна част или принадлежност изпълнява независима функция в рамките на оборудването, решаващият фактор ли е дали той е способен да работи самостоятелно, т.е. по-специално дали освен самия работещ компонент, съдържа и задвижващ механизъм за него
4. Явява ли се решаващ фактор по отношение на научния характер на инструментите и апаратите, които са компоненти на едно оборудване, това дали тези инструменти и апарати, разглеждани сами по себе си, служат за научни цели, особено с оглед на техните собствени характеристики и функциите (или частите от функции), които изпълняват, или техният научен характер се установява само поради факта, че оборудването, на което са част, е научно и че, тъй като са специфични компоненти на това оборудване, могат да се използват само във връзка с него и така, както и то, се използват главно или изключително за научни изследвания
II. Как следва да се тълкува член 3, параграф 2 от Регламент № 1798/75
1. Означава ли изразът „необходими за функционирането на научни инструменти и апарати“, че (а) инструментите и апаратите са неспособни да функционират без съответния компонент, резервна част или принадлежност; или решаващият фактор ли е дали (б) компонентите, резервните части или принадлежностите са специално изработени или пригодени за съответните инструменти и апарати и следователно са специфични компоненти, резервни части или принадлежности за тези инструменти или апарати
2. Води ли изразът „които отговарят на условията за безмитен внос“ до това, че инструментите и апаратите, за функционирането на които са необходими компонентите, резервните части или принадлежностите: (а) са или са били сами внесени, или е достатъчно те (б) да отговарят на изискванията, предвидени за безмитен внос по Общата митническа тарифа, така че член 3, параграф 2 от Регламент № 1798/75 се прилага дори когато някои от компонентите на инструментите и апаратите са внесени от държава, която не е членка, а други са произведени в Общността, при условие че в Общността не се произвеждат инструменти или апарати със същата научна стойност като тези, сглобени от тези компоненти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-258/83: Schuhfabrik Brennero/Wendel GmbH, Заключение от 4 юли 1984 г.
1. Може ли Oberlandesgericht във Федерална република Германия, пред който е подадена жалба от длъжника срещу решение за допускане на изпълнение по членове 36 и 37 от Конвенцията, да издаде разпореждане по втора алинея на член 38 от Конвенцията, с което изпълнението да бъде обвързано с предоставянето на обезпечение, само като част от окончателното си решение по жалбата, или може да издаде такова разпореждане и като временна мярка по време на производството по жалбата?
2. Може ли Rechtsbeschwerde да бъде подадена до Bundesgerichtshof или пряко по втора алинея на член 37 от Конвенцията, или по аналогия с нея, срещу разпореждане относно предоставянето на обезпечение, издадено от Oberlandesgericht на основание втора алинея на член 38 от Конвенцията като временна мярка по време на производството по жалбата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-36/83: Mabananft/Hauptzollamt Emmerich, Съдебно решение от 28 юни 1984 г.
Съвместими ли са препоръките на Висшия орган от 28 януари 1959 г. (Amtsblatt der Europäischen Gemeinschaften от 11.2.1959 г., стр. 197) и от 30 октомври 1962 г. (Amtsblatt от 12.11.1962 г., стр. 2683) с член 4, буква а) от Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана; могат ли те да обосноват национални мерки, въвеждащи диференциално мито върху въглища, внесени от открития пазар в държава членка, но които произхождат от трета държава, и ако да, за какъв период са оправдани такива мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-180/83: Moser/Land Baden-Württemberg, Съдебно решение от 28 юни 1984 г.
Покрива ли член 48 от Договора за ЕИО ситуация като тази, в която се намира г-н Мозер, и по-специално може ли лице в такава ситуация да се позове на член 48, за да предотврати прилагането спрямо него на законодателство, каквото е в сила в провинцията, съгласно което на лица, относно чиято лоялност към Основния закон няма достатъчна сигурност, се отказва достъп до професионалното обучение, необходимо за да станат учители в началното и средното образование?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-187/83: Nordbutter, Съдебно решение от 28 юни 1984 г.
Явява ли се член 5, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2793/77 на Комисията от 15 декември 1977 година относно подробните правила за прилагане на специалната помощ за обезмаслено мляко, предназначено за използване като фураж за животни, различни от млади телета, валиден, доколкото предвижда, че мандрата носи отговорност за поетите от земеделския стопанин задължения, когато тя не е в състояние да контролира спазването им от страна на земеделския стопанин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-117/83: Könecke/Balm, Заключение от 20 юни 1984 г.
1. Позволява ли член 4 от Регламент (ЕИО) № 1071/68 на Комисията от 25 юли 1968 година, с който се определят подробни правила за предоставяне на помощ за частно складиране на говеждо и телешко месо (Официален вестник, Специално издание на английски език 1968 (II), стр. 354), на националните интервенционни агенции, след изтичане на периода на складиране, да възстановят депозит, който е бил неправомерно освободен?
2. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: Съвместими ли са с правото на Общността национални разпоредби, съгласно които е възможно да се отмени неправилно решение за освобождаване на депозит и да се изиска обратно сумата на депозита след изтичане на периода на складиране?
3. Ако отговорът на втория въпрос е положителен: Съвместими ли са с правото на Общността национални разпоредби като описаните във втория въпрос, които предоставят на интервенционната агенция дискреция при отмяната на решение за освобождаване на депозит и съответно при възстановяване на този депозит?
4. Ако на първия или втория въпрос е даден положителен отговор: Какво е естеството на вземането, обезпечено с депозита, посочен в член 4 от Регламент (ЕИО) № 1071/68?
5. Ако отговорът на четвъртия въпрос е, че вземането, обезпечено с депозита, е вземане за санкция: Нарушават ли член 4 от Регламент (ЕИО) № 1071/68 и предвидената в него санкция по-висши норми на правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-170/83: Hydrotherm, Заключение от 20 юни 1984 г.
1. (a) Трябва ли Регламент № 67/67/ЕИО (относно блоковото освобождаване) да се прилага дори ако няколко юридически независими предприятия участват от едната страна на договора
(b) Има ли значение, че предприятията, участващи от едната страна на договора, са свързани помежду си на лично ниво и формират единна икономическа единица за целите на договора
2. Трябва ли Регламент № 67/67 да се прилага дори ако поетите задължения обхващат не само определена територия на Общия пазар, но и държави извън Европейската общност
3. За да се приложи член 3, буква б), точка 1 от Регламент № 67/67, необходимо ли е страните да са приели условия относно упражняването на право на индустриална собственост (в случая търговска марка), които предполагат, че то може да бъде използвано за предотвратяване или възпрепятстване на придобиването или продажбата на стоки, обхванати от договора и които са правилно маркирани или пуснати на пазара, или е достатъчно за целите на тази разпоредба, че използването на търговската марка за предотвратяване или възпрепятстване на паралелен внос не е уредено в договора
4. Приложим ли е член 3, буква б), точка 1 от Регламент № 67/67 дори ако страните по договора нямат правната възможност, чрез упражняване на правата върху търговската марка, да предотвратят придобиването или продажбата на стоки, обхванати от договора и които са правилно маркирани или пуснати на пазара
5. Ако на четвъртия въпрос трябва да се отговори положително, необходимо ли е също така, за да се приложи член 3, буква б), точка 1, страните по договора действително да използват търговската марка за предотвратяване или възпрепятстване на придобиването на стоки, обхванати от договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-129/83: Zelger/Salinitri, Съдебно решение от 7 юни 1984 г.
За целите на разрешаването на въпроса кой съд на договаряща държава е първи сезиран с производството (член 21 от Конвенцията), решаващият момент ли е този, в който документът за образуване на производството е депозиран в съда („Anhängigkeit“), или моментът, в който — чрез връчване на този документ на ответника — производството е станало напълно образувано („Rechtshängigkeit“)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-178/83: Firma P./Firma K., Заключение от 30 май 1984 г.
Трябва ли съдът, който разглежда жалба, подадена по член 40 от Брюкселската конвенция от 27 септември 1968 г., съгласно разпоредбите на първото изречение на втората алинея на този член, да изслуша страната, срещу която се иска изпълнение, дори когато молбата за издаване на изпълнителен лист е била отхвърлена единствено поради непредставяне на документи в подходящия момент и изпълнителният лист се иска в държава, която не е държавата на местоживеене на страната, срещу която се иска изпълнение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.