Германия

Препятства ли член 2, параграфи 1 и 4 от Директива 76/207/ЕИО на Съвета от 9 февруари 1976 година относно прилагането на принципа на равно третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионално обучение и повишение, както и условията на труд (ОВ 1976 L 39, стр. 40) национални разпоредби, съгласно които:
1. в случаи на недостатъчно представителство по смисъла на член 3, параграфи 1 и 2 от HGlG решенията за подбор по член 10 от HGlG, когато кандидатите жена и мъж имат равни квалификации, поради задължителния характер на целите в плана за насърчаване на жените по член 5, параграфи 3 и 4 от HGlG трябва да бъдат в полза на жената в конкретния случай, поне ако това е необходимо за изпълнение на целите и няма противопоставени по-важни правни основания;
2. задължителните цели на плана за насърчаване на жените за длъжности в академичната служба, които се заемат за определен срок, и за академични асистенти трябва, съгласно член 5, параграф 7 от HGlG, да предвиждат най-малко същия процент жени, какъвто е процентът на жените сред завършилите (първо изречение), притежателите на по-високи степени (второ изречение) или студентите (трето изречение) в съответната дисциплина;
3. в професии с обучение, в които жените са недостатъчно представени, съгласно член 7, параграф 1 от HGlG жените трябва да бъдат взети предвид най-малко в половината от разпределяните места за обучение, с изключение на процедурите за обучение, при които държавата изключително предоставя обучение;
4. в сектори, в които жените са недостатъчно представени, съгласно член 9, параграф 1 от HGlG най-малко толкова жени, колкото и мъже, или всички кандидатки жени, трябва да бъдат поканени на интервю, ако отговарят на законовите или други изисквания за назначаване на длъжността или поста;
5. при назначения в комисии, консултативни съвети, управителни и надзорни съвети и други колективни органи, съгласно член 14 от HGlG най-малко половината от членовете трябва да бъдат жени?