Дело C-310/98: Met-Trans и Sagpol, Съдебно решение от 23 март 2000 г.

Какви са изискванията за доказване на мястото, където действително е извършено нарушение или престъпление в хода на транспортна операция, извършена под покритието на ТИР карнет (първа алинея на член 454, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г., ОВ 1993 L 253, стр. 1)

Достатъчни ли са изявление на притежателя на карнета и свидетелските показания на шофьора, който е извършил транспорта за притежателя на карнета, или доказателството трябва да се състои от документи, които недвусмислено показват, че компетентните органи на другата държава членка са стигнали до заключението, че нарушението или престъплението е извършено на тяхна територия?

Третата и четвъртата алинея на член 454, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 трябва ли да се тълкуват в смисъл, че предвиденият в този регламент механизъм за компенсация се прилага и в случаите, когато таксите и другите налози са събрани от държавата членка, в която е установено нарушението или престъплението, въпреки че е било надлежно доказано, че нарушението или престъплението е било извършено в друга държава членка?

Съвместимо ли е с първа алинея на член 454, параграф 3 и с член 455, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г., когато, при положение че пратка, допусната до външен транзитен режим под покритието на ТИР карнет, не е представена в местоназначението, митническите органи на държавата членка на изпращане определят преклузивен срок от три месеца, в който притежателят на карнета да представи достатъчно доказателства за действителното място, където е извършено нарушението или престъплението, с последица, че доказателства, представени по-късно, не засягат компетентността на държавата членка на изпращане да събере таксите?

Ако отговорът на предходния въпрос е отрицателен: В какъв срок притежателят на карнета може да докаже действителното място, където е извършено нарушението или престъплението?